Интервю

Ще представим на бизнеса разработки за лекарства

07-11-2019 06:31
Мила
Мила
Мишева
mila.misheva@gmail.com
Ще представим на бизнеса разработки за лекарства По отношение на младите учени през последните 5-6 години има съществен прогрес, казва акад. Юлиан Ревалски
Държавата официално ще използва учените от БАН като консултанти по важни стратегически въпроси. На какви теми досега властта се е допитвала до Академията, как науката и бизнеса да намерят пресечната точка и какво показва бюджета на БАН за следващата година, попитахме нейният председател акад. Юлиан Ревалски.
- Акад. Ревалски, МОН публикува проект за създаване на механизъм, по който държавата да дава задачи на БАН по важни стратегически въпроси. За какво досега се е допитвала до вас властта и какво на практика се променя?

- Регламентирането на този механизъм е вид признание за това, че БАН е партньор на изпълнителната власт. Ние винаги регулярно сме давали становища по важни стратегически въпроси за държавата. Този механизъм, който МОН предлага в някакъв смисъл институционализира това, което сме правили и досега и потвърждава факта, че БАН е основен партньор на държавата в редица експертни дейности. Допитвали са се до нас по въпроси в областта на образованието, науката, демографските проблеми, енергетиката и редица други области.

-Споменахте демографската криза. Каква рецепта ще даде БАН за този национален проблем?

- Това е една от темите, по която сме давали становища. С нея като водещ институт се занимава Институтът за изследване на населението и човека и ние вече очертахме комплексни мерки, които бяха представени на съответните инситутции. Има и какво да се направи по отношение на диаспората, защото населението на България намаля с близо 2 млн. души за 30 години. Стои въпросът дали част от българите, работещи в чужбина биха се върнали при определени условия. Ще дам пример с науката. Докато бях директор на Института по математика и информатика си бях поставил за цел да привлека наши учени от чужбина. За 4 години 10-ина души се върнаха да работят в института. Разбира се, основният им мотив не беше заплащането, защото те знаят, че при нас то не е като в една водеща в науката страна. Но, ако имат добра среда, в която да се развиват, една немалка част от нашите колеги, работещи извън страната биха се върнали. В областта на икономиката, ако има едно добро предприятие, което има нужда от инженери и предлага добро заплащане, защо българите от чужбина да не се завърнат. Погледнете ИТ сектора. Ако отидете в една българска фирма или чуждестранен филиал в тази област, ще видите не само, че заплатите им са доста по-високи, спрямо средните в страната, но и че средата и начинът на работа са на световно ниво. Това е един от чудесните примери, че в България могат да се развиват добре платени и иновативни индустрии. И това ни е шансът. Защото ние имаме прекрасна природа, но нямаме други природни богатства и затова нашата перспектива е в икономика, основана на иновации, която използва сивото вещество. Т.е. подходяща среда, която дава възможност за развитие може да привлече българи от чужбина.

- Търсели ли са ви по въпроси в областта на здравеопазването и какви?

- По отношение на здравеопазването, нашата експертност е основно в областта на биомедицина, клиничната медицина е в обсега на медицинските университети. Същевременно има области, които са интердисциплинарни и са свързани с важни въпроси от здравеопазването. Така например, сред националните научни програми на МОН, има една, която е за електронно здравеопазване. Тя е свързана с използване на информационните и комуникационните технологии в помощ на медицината. Една от целите е да се разработи диктофон, който генерира запис на български език в областта на медицината, подпомагайки по този начин лекаря, който вместо да попълва на ръка медицинска информация ще прави това чрез говор. Това е пример за научна програма, която помага нашето здравеопазване чрез използване на модерните методи в сферата на информационните и комуникационните технологии.

- Удовлетворени ли сте от планирания бюджет за БАН през 2020 г.?

- Проектобюджетът предвижда 105. 611 млн. лв. за БАН., което е увеличение с около 11.5 млн. лв. Този ръст ще подпомогне финансово укрепването на Академията. Същевременно ние продължаваме да предлагаме да бъде приета методика за заплащането на труда на учените, която би направила бюджета прозрачен и предвидим. Тя е основана на обвързване на заплащането на труда на учените със средната заплата в бюджетната сфера в страната.

- Как стои въпросът с младите кадри в БАН ?

- По отношение на младите учени през последните 5-6 години има съществен прогрес. Това се дължи на реализацията на няколко младежки програми по линия на МОН. Чрез тях се осигурява допълнително финансиране или чрез заплащане на труда учените на щат, или чрез проекти или чрез т.н. пост докторантски програми. Проблемът е в това как да задържим младите кадри, след като завършат тези програми, защото след това те остават на нивото на заплащане на всички останали учени в БАН. За да останат в БАН младите учени трябва да са привлечени от добра перспектива. След като изтече програмата пред тях възниква въпросът къде ще продължат кариерата си – в институт на БАН, в университет, във фирма в България или в чужбина. И те често избират опция извън БАН. Затова е необходимо да се увеличат възнагражденията на изследователите, които не са в групата на младите учени. Задържането на докторанти и постдокторанти е голям успех, защото учените от другите категории устойчиво намаляват.

- Според данните на НСИ разходите за научноизследователска и развойна дейност през 2018 г. са нараснали от 0.74 до 075%. Как ще коментирате тези данни?

- Този ръст е твърде малък. Да не говорим, че този процент до голяма степен се дължи на производствените предприятия, които имат изследвания, които се категоризират като научни. Т.е. парите идват от бизнеса. Ако трябва да погледнем само научните институции като висши училища и БАН, то нещата няма да стоят по този начин, процентът е по-малък. Идеята на европейската научна стратегия беше до 2020 година по линия на държавния бюджет да постъпват средства за научни изследвания в размер на 1.5% от брутния вътрешен продукт и допълнително 1.5% от бизнеса. В тези 0.75% са включени всички, т.е. ние сме далеч от 3-%.

- Говори се, че публично-частното партньорство у нас не е на достатъчно добро ниво. Какво е вашето мнение?

- Публично-частното партньоство не е на добро ниво. Този проблем все още не е напълно уточнен от законодателна гледна точка. Един от основните негативи е, че връзките ни с бизнеса не са на нужното ниво. Това важи както за БАН, така и за голяма част от висшите ни училища.

- Каква е причината за недостатъчно добрата връзка между науката и бизнеса ?

- Една от причините е, че големите предприятия са дъщерни фирми на международни компании. Това означава, че ако те извършват научни изследвания, предпочитат да ги извършват, там, където е фирмата майка. Нямат голям интерес да инвестират в клоновете си. А малките и средните предприятия у нас имат интерес, но нямат ресурс. Най-активните ни контакти са именно с последните, като обикновено става дума за проекти финансирани по различни програми. Тогава те могат да се включат като наши партньори, дори и без да получават непременно финансиране, но да се ползват от съответния приложен научен продукт, който се създава. Самите малки и средни предприятия нямат достатъчен ресурс да инвестират в изследвания. Затова трябва да има проекти с национално или европейско финансиране. Оттук идва една от причините за липсата на достатъчно връзки между бизнеса и науката. Отделно има и други фактори. Нашите недостатъци се изразяват в това, че много често учените смятат, че те трябва да се съсредоточат единствено и само върху самата наука и очертаване на приложенията, а самият път на довеждане на приложната разработка до прототип не е наша грижа. Това разбиране все повече се преосмисля от наша страна и се насочваме към убеждението, че ние трябва да подпомогнем внедряването на научните разработки. Да добавя към изброеното, че от страна на бизнеса често има незаинтересованост и даже недоверие, че ние можем да подпомогнем иновативни разработки, пряко свързани с бизнеса. Затова и двете страни трябва да направим крачки едни към други. Ние в БАН сме се заели с тази задача. Планираме да представим на бизнеса 20-30 наши разработки, които са на висока степен на технологична готовност да бъдат валидирани и доведени до производство, за което ни трябва подкрепата на бизнеса. Надяваме се бизнесът да откликне.

- В какви области са разработките, има ли такива, които да са свързани с медицината?

- Разбира се. Част от тях са в областта на полимерите и органичната химия и директно са свързани с медицината. Става въпрос за разработки на лекарствени продукти, за средства за третиране на рани и други.

- Може ли да разкажете повече за тях?

- Една от лабораториите в Института за полимери разработва т.н. биологичноактивни полимери. Разработена е технология, за тяхното получаване, наречена електроовлакняване. Чрез него могат да се произвеждат много тънки полимери, които се използват за различни цели-например полимери, които служат за превръзка на рани. Така раната диша и освен това в самите нановлакна могат да се влагат и различни лекарствени вещества - противовъзпалителни, антимикробни. Това е една от разработките, която може да се прилага в медицината, също и с друг вид полимери за получаване на импланти, съвместими с човешки клетки. Имаме разработки на Института по органична химия, които са свързани с лекарства за стомашно-чревни заболявания, за пречистване на черния дроб, гелове за кожни тумори и рани и др. Споменах вече и за диктофона, който може да генерира текст по запис в областта на медицината и по този начин да подпомага лекарите. Ще представим на бизнеса тези и други разработки, за да намерим взаимодействие за индустриално им приложение.







СУ стана първи по здравни грижи СУ стана първи по здравни грижи Измести три медицински вуза и мина от четвърта на челна позиция, показват резултатите от рейтинга на университетите за 2019 г.
Пирамидата на образование ще се промени Пирамидата на образование ще се промени Крайната масовизация на висшето влоши репутацията на университетите, казва министър Красимир Вълчев
76% ръст на студентите по медицина (ОБНОВЕНА) 76% ръст на студентите по медицина (ОБНОВЕНА) Драматичен спад на учащите във висшите училища у нас, МУ Пловдив и МУ-София делят първото място по рейтинг, показва новата класация на университетите у нас
116 специалисти по здравни грижи се вляха в гилдията 116 специалисти по здравни грижи се вляха в гилдията Те завършиха Медицинския факултет на Тракийския университет в Стара Загора
392-ма медици получиха дипломи в МУ-Варна 392-ма медици получиха дипломи в МУ-Варна Младите лекари и стоматолози са от 14 страни, съобщиха от ВУЗ-а
Спад в кредити за следване на медицина Спад в кредити за следване на медицина Намалява интересът към заемите за висше образование, показва справка на МОН
Стипендии за ромски студенти в здравни специалности Стипендии за ромски студенти в здравни специалности Условието е да следват през настоящата 2019-2020 година, крайният срок за подаване на документи е 10 декември
Дават 10 млн. да правим наука с Европа Дават 10 млн. да правим наука с Европа Наши вузове ще си партнират с чужди университети и институти, вече 12 проекта са с висока оценка от ЕК
Рисунки от живи бактерии в МУ Пловдив Рисунки от живи бактерии в МУ Пловдив Студенти по медицина приеха предизвикателството на Катедрата по микробиология и имунология и се включиха в конкурса
532 сестри и акушерки получиха дипломи 532 сестри и акушерки получиха дипломи 86 са отличниците, ректорът на МУ-Варна проф. Красимир Иванов им връчи лично документите
1 2 3 ... 23 »