Интервю

Болниците продължават да търгуват с пациенти

10-02-2016 13:41
Мария
Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com
Болниците продължават да търгуват с пациентиИскаме да избегнем злокачествените образования, а не искаме да вземем ножа и да режем, казва проф. Генчо Начев
Проектът на здравна карта на МЗ вече официално е факт. В него се виждат, както регионите, в които болничните легла за активно лечение и специалистите са повече, така и обратното. Адекватни ли са преценките на здравните експерти, какво да очакваме като последствия за пациентите и лекарите, попитахме проф. Генчо Начев, директор на УМБАЛ "Св. Екатерина" и национален консултант по кардиохирургия.

- Проф. Начев, проектът на здравна карта вече е готов, как го оценявате – като стъпка напред или назад?

- При всички случаи тази карта е стъпка напред, която чакаме повече от десет - дванайсет години и все говорим, че е готова, а тя не е. Това е първата стъпка в посока да се въведе ред в къщата, в хаоса, който съществува с това да има болници в сгради, които дори не са подходящи за това. Най-хубавото е, че, за да се създаде картата, се направи анализ на различните медицински услуги по региони. Тоест, имаме един здравен профил на населението, който е малко изкривен, защото се надписват случаи по здравна каса. Все пак при диспансеризираните диабетично болни, ендокринологично болни няма как да се излъже, тъй като минават по два и три пъти на година през лекар. На базата на този профил се преценя необоходимостта от медицински специалисти във всеки един регион и се вижда какво е предлагането и търсенето. Първоначалните данни на картата показват, че на много места има недостиг на предлагане, тоест търсенето е по-голямо.

- Говорите за болнична или за извънболнична помощ?

- Говорим за болнична помощ, при джипитата и специалистите е ясно, че има недостиг. Но в картата е изчислено, че високоспецализираните дейности в болничната помощ също са недостатъчни на повечето места. Има региони като София, Пловдив, Варна, където има голямо предлагане, но има региони, които са забравени от Бога. Например Северозападна България – в три области има една инвазивна лаборатория, докато в София на милион и половина население има десет, а трябва да са пет. В Пловдив е още по-зле – има шест на 300 хиляди души. В Пазарджик има две, в Стара Загора – три, заедно с тези в Пловдив са единадесет на разстояние от 30 до 90 км.

- Въпреки това идеята е тези структури да не се режат от договор с НЗОК, удачно ли е?

- Това е безобразие. Картата не е инструмент за закриване на болници, макар всички да знаем, че триста и няколко болници са много на 7 милиона население. Швейцария, на която бюджета за здравеопазване е равен на БВП на България и е с население с 2 милиона повече от нас, съкрати 28 болници за десет години. Тя не ги съкрати, а спря да излива публичните средства в тях. Собствениците ги превърнаха в санаториуми, в които започнаха да ходят араби и сега даже са по-добре. Кицбюел в Австрия, където има 5-6 милиона туристи през зимата, си закри болницата. Държавата каза, че няма смисъл да съществува, тъй като Инсбурк е много близо, а там има високотехнологичен център и няма нужда от друга болница. Докторите излязоха на кабинети и бяха още по-доволни, населението не протестира, защото, когато има нужда от високотехнологична помощ, така и така го пращат в Инсбурк. Какъв е смисълът да поддържа още една болница. Тоест, ние напразно се страхуваме от това да се затвори някоя болница. Видяхме вече какво стана в Девин, където победи местният „патриотизъм", тип „Българи от старо време". Картата нищо няма да свърши, ако не се вземе предвид при сключване на договори с касата и в такъв случай ще стане безсмислена.

- Не се ли притеснявате, че при орязване на финансирането в някои региони заради картата, може да се стигне до фалити на общински болници в по-трудно достъпни места, където те са нужни?

- Не, точно това е целта на картата - да каже на хората, че в Разградско например, където като падне снега става недостъпно и трябва верижна техника, за да се стигне дотам, болница ще има. Това е целта на картата да не допуска закриване на лечбно заведение на места, където е нужно, още повече, че там няма инвазивна кардиология, ако говорим за тази специалност. В цяла Централна и Северозападна България няма сърдечна хирургия, какво значи да има шест кардиохирургии в София. Две са във Виена, две са в Берлин. В София трябва да има максимум две, според картата трябва да са три, но сега, за да няма скандали, сигурно ще останат всички. Ако така стане, картата няма да свърши никаква работа. Но не вярвам, че ще се случи, защо се правят индикатори, по които НЗОК ще сключва договори. Според тях трябва да се определи кои три кардиохирургии ще се финансират с обществени средства, другите три нека да останат на кешов пазар.

- Смятате ли, че една болница може да оцелее на кешов пазар у нас?

- Естествено, че не. Докато касата плаща целия пакет, кешов пазар не може да има. В смисъл, че сега под масата се дават пари, но това не са регламентирани плащания.

- Не трябваше ли успоредно с картата да се направи и демонополизация на касата, за да има възможност за финансиране за всяка болница?

- Демонополизация на касата е хубава приказка, но не е много добра за България. Ако това нещо тръгне да се прави, трябва да е постъпателно, в рамките на пет години. Имаме примерите от Чехия и Унгария, където разбиха касите и те фалираха. Тук не е Германия, нямаме силна икономика, нито силни браншови движения и сме само 7 милиона, а не 90. Тоест, има резон да се мисли касата да не е само една, но това трябва да стане еволюционно, а не революционно. Трябва да направим първо един реален пакет, който касата може да финансира с парите, които има, всичко останало е въпрос на допълнително застраховане. Виждаме тези 19 застрахователни дружества как започват да вършат своята работа, когато имат допълнителен пакет, който касата не финансира. В следващите две години сред тях ще се откроят пет, тогава им казваме - ОК, след като вие имате най-много застраховани и най-добър имидж поемате основния пакет. Така по естествен път се разбива монопола на касата. Не забравяйте, че на един застраховател са му нужни офиси в цяла България. Тези, които се занимават и с друга дейност като банковата, ще имат офиси и ще им е по-лесно, на другите ще им е по-трудно, защото ще трябва да инвестират в създаването им. Освен това, когато парите са толкова малко и трябва да ги разкъсаме между толкова фондове, ползата, която се обявява, че ще дойде от по-добрия контрол, няма да оправдае вредата от всичко останало. Затова казвам, че трябва да е еволюционен пътя, ако бяхме поели по него преди, вече щяхме да сме забравили.

- Какво очаквате да се случи на болничния пазар – няма ли да се затворят редица клиники?

- Да, може да затворят болници там, където предлагането е най-голямо. Но там ще отпаднат най-слабите болници. Никъде в света пазарът на здравни услуги не е свободен, навсякъде, дори и в Америка вече, това е квазипазар с определена регулация, защото засяга здравето и живота на човека. Няма друг такъв бизнес като здравеопазвнаето по света, а и у нас – преди да си почнал да знаеш, че ще ти купят продукта на 100% независимо от качеството му.Няма друга стока или услуга, чиято покупка да бъде на 100% гарантирана. А в този бизнес не инвестираш за подготовка дори на кадри, вземаш ги готови от другаде. Иначе дори футболист да вземаш, трябва да го купиш, затова и тук трябва да има регламент.

- Според картата имаме по-голямо предлагане на активни легла в половината области,това как би се отразило на лечебните заведения в съответните региони?

- Тези легла трябва да се трансформират от активни в такива за долекуване.

- Как ще стане това, след като от години имаме една пътека за долекуване и никой не иска да работи по нея?

- Трябва да се направи реално остойностена пътека, която касата да плаща. Ако не може, тогава трябва да я плащат застрахователните фондове, тоест хората трябва да се застраховат допълнително, а държават да застрахова социално слабите, учениците и пенсионерите.

- В момента се подготвят още три подобни пътеки – за след инсулти, инфаркти, „Св. Екатерина" би ли сключила договор по тях?

- „Св. Екатерина" така и така работи „долекуване" без да й се плаща нищо, когато имаме пациент, който лежи 60 дни и е интубиран, ние не можем да го изпишем и да искаме. Така че това не касае „Св. Екатерина". Но при всикчи случаи не бива да имаме страх от това, че ще се закриват легла. Едно легло за активно лечение струва в пъти повече от едно за долекуване. Защо трябва да продължим порочната практика, в която провинциални болници, за да се издържат, вземат някои баба и дядо да полежат за няколко дена без да имат нужда. Ние хем искаме да избегнем злокачествените образовнаия, хем не искаме да вземем ножа в ръцете и да режем. Не трябва да имаме страх от картата, но, ако остане само с това, което е сега и не се направи следващата стъпка – публичните фондове да се концентрират в най-добрите болници, ще продължат нещата по стария начин.

- Министърът обясни, че в договорите с болниците мове да фигурират брой легла и ниво на компетентност, това няма ли да нали обема дейност и финансирането?

- Не виждам как би могло да стане това, нито какъв ще е положителният ефект, дори напротив. Ако обемът дейност се раздроби на повече места, ще се намали, а това ще се отрази негативно върх качеството на медицинските услуги. Има стандарт – ако правиш по-малко от 250 кардиохирургични операции, не ставаш. Един хирург, ако има под 100 операции, не може да поддържа тренинга си и не трябва да работи. Нали сте чували за търговията с пациенти, ако се вземе тренда през последните три години, той непременно ще покаже кой търгува с пациенти. Един от големите негативи на натрупването на повече предлагане на медицински услуги е, че започва търговията с пациенти и това е абсолютно нелоялна конкуренция. Два фактора са основни в нелоялната конкуренция – единият е, че се плаща на пациент, за да дойде, което определени болници могат да си позволят, защото имат черни каси, а други - не. Второто е, че за една и съща дейност, която касата плаща, едни болници не искат пари, а другите съвсем откровено го правят. Това не е равнопоставеност по собственост.

- Тази година се говори и за въвеждане на плащане на средно претеглена стойност на пациент за болница, има ли място за подобно финансиране в условията на лимит?

- Каза се, че няма да има лимит на финансирането при болниците за основния пакет, ще видим дали ще е така. Осреднената цена не е нова идея, тя беше лансирана преди години от Илко Семерджиев. От нея има смисъл, но, ако е по специалности. Ако е за болница, е опасно, защото не се знае какъв е оборотът. Ако имаме хиругия и инвазивна кардиология и обемът една година е бил по-нисък, кейсмикс индексът ще падне, ако другата година се увеличи денйността, а се работи по този индекс, автоматично това лечебно заведение е на риска от загуба. Би трябва ло да има кейс микс индекс по специланости и тогава вече рискът ще е минимализиран.

- Нали трябваше да се въведат ДСГ, защо се бавят?

- Това няма как да стане с вълшебна пръчка, трябваше да стане през 2004 г. с договора за 2005 г. Тогава бяха готови българските относителни тегла, не ги въведохме тогава, защото правителството се уплаши, че разходите ще се качат с 30%. Реално те щяха да се каюат дори с 50%, но нямаше да има източване на касата. Само че не стана. Сега касата беше създала един коефициент, за да се оцени състоянието на пациента преди да влезе в болница. Това може да е началото, защото ДСГ не може се въведе с вълшебна пръчка. Ако започнем сега да работим, ни трябват поне три години. Боднеш пръчка, пиеш вино - няма такъв момент в здравеопазването.

- Достатъчен ли е финансовият ресуср за болнична помощ?

- Не, никой не може да каже, че е достатъчен, не може да се пада по 300 евро на човек от населението и да е достатъчно. Това е ясно и няма какво да го обсъждаме, казваме, че това е парчето от баницата, съобразно приоритетите. Въпросът е този финансов ресурс, който имаме, да се изразходва най-справедливо и да не се разпилява за дейности, които не трябва да се финансират.

- Миналата година, за да се вместим в този финансов ресурс се въведоха лимитите, въпреки това някои болници са с ръст спрямо 2014 г, как си го обяснявате?

- То е лесно обяснимо, повечето то тези болници търгуват с пациенти. Много по-малко се дължи на доброто качество и на избора на пациента. Българинът е много консервативен, нито има реклама, нито има класация на болници, за да каже - тези са по-добри. Така че това е чиста търговия с пациенти.

- Не се ли опасявате, че тези тенденции могат да се увеличат със селективното договаряне на касата?

- Ако прокуратурата не се задейства и това деяние, което се знае, не бъде наказано, порочният кръг с търговия на пациенти ще се задълбочи. Полека, полека здравеопазването започва да се превръща в търгашество и това не ми харесва.

- Кои са най-доходоносните специалности в търговията с пациенти?

- Аз знам как върви в кардиологията и кардиохирургията, дават се по 100 лева за пациент, за да се прави катетаризация. Напоследък чувам, че се дават по 200 лв., но не знам как ще излезе сметката, тъй като касата дава 750 лв. за процедурата. Тогава идва втория момент – че всичко това се прави, за да покаже дадена болница един голям обем дейност, да се привлекат специалисти с огромни заплати – доценти, професори, и да се сложи на тезгяха след една година. Навремето така правеха моловете, за да се продадат - плащаха си сами наема, уж, че всички магазини в тях са заети,а те не са.

- Един публичен рейтинг на болниците би ли сложил малко прозрачност и ред в тези в взаимоотношения?

- Не знам дали би сложил по-голям ред, но изработването на един публичен рейтинг е задължително, защото ще даде просвета на хората, които се нуждаят от медицинска помощ, защото могат да получат информация. Много е важно да има такъв рейтинг. Дали ще се сложи ред, не вярвам, защото у нас за тази цел трябва да играе тоягата – българинът, за да спазва реда, трябва или да му бъркат в джоба, или да го бият. Истината е, че няма контрол в България, гилдията трябва да се организира и да го въведе, както правят кацарите – майсторите слагат калфата в кацата и го хвърлят в реката, ако оцелее, получава кетап. Така и тук на три години трябва да има ресертефициране на лекарите. Как може един хирург с 30 операции на година да работи, той може да дава акъл, но не и да оперира.







2.1 млн. пътеки са отчетени за 2019 г. 2.1 млн. пътеки са отчетени за 2019 г. По-малко пациенти са получавали медикаменти за домашно лечение
БЛС и НЗОК започват преговорите за КОВИД БЛС и НЗОК започват преговорите за КОВИД Съсловната организация иска увеличаване на клиничната пътека за лечението
ГЕРБ не посмя да бетонира доплащането ГЕРБ не посмя да бетонира доплащането

Да остане в сила сегашното положение, предлага депутатът Лъчезар Иванов, при което пак ще се искат пари от пациентите

Касата на минус 37 млн. за 2019 г. Касата на минус 37 млн. за 2019 г.

Над 74% от парите на фонда са отишли за болници и лекарства

Борисов: Ананиев да следи лично за мерките на стадиона Борисов: Ананиев да следи лично за мерките на стадиона Кметът на София и няколко министри също да гледат мача и да мерят разстоянието между хората, нареди премиерът
Уникална лабораторна апаратура в Онкологията Уникална лабораторна апаратура в Онкологията Работата й ще нареди по диагностични възможности УСБАЛО в групата от водещи в света медицински центрове за борба с рака
Засилват контрола на зоонозите Засилват контрола на зоонозите Предлагат нова наредба за мониторинг на болестите, предавани от животни на хора, старата е обявена за нищожна от ВАС
НЗОК плати над 22 млн. към чужди фондове НЗОК плати над 22 млн. към чужди фондове Издадени са общо 124 формуляра S2, най-много са за лечение в Германия
И зъболекарите по мярката 60/40 И зъболекарите по мярката 60/40 Това важи за лекарите по дентална медицина, които нямат договор с НЗОК
Водата по плажовете е чиста Водата по плажовете е чиста Въпреки заразата с коронавируса туристическият сезон стартира. Чисто ли е морето и има ли риск презастрояването да доведе до замърсяване на Черноморието, попитахме главния здравен инспектор доц. Ангел Кунчев.
1 2 3 ... 221 »