интервю

Отпадат задължителните нощни дежурства за аптеките

30-09-2019 12:36
Лили
Лили
Войнова
voinova.lili@gmail.com
Отпадат задължителните нощни дежурства за аптекитеНе е редно таксата за лекарствата на НЗОК да е фиксирана в закон на 2 лв., каза проф. Гетов
Световният ден на фармацевта тази година премина под мотото „Безопасни и ефикасни лекарства за всеки". Успяват ли аптеките да ги осигурят на всички граждани в страната, до къде стигна верификацията и какви са притесненията на гилдията, свързани с промените в Закона за лекарствата, попитахме проф. Илко Гетов. Той е председател на Българския фармацевтичен съюз.
- Проф. Гетов, какво е положението с магистър-фармацевтите в страната, има ли недостиг?

 

- Нещата с магистър-фармацевтите са много разнопосочни. В големите градове, особено в тези, в които има фармацевтични факултети, наличието на добре подготвени кадри, е много високо. За съжаление има места в страната, където липсват специалисти. Има голям брой аптеки, които работят с по един фармацевт. За това има различни причини и едната е, че когато собственикът не може да осигури достатъчно приходи, за да плаща на повече персонал, съответно не го наема. Като цяло липсата на кадри в страната по-скоро е териториално обусловена, а не е на национално ниво. Ние сме много близо до средните европейски стандарти. В България се падат 9,8 фармацевти на 100 000 души население,а средно в ЕС е около 11 на 100 000 население, т. е. ние сме много близо до тази средноевропейска цифра. Друг е проблемът –много са аптеките и оттам ниската бройка на магистър-фармацевти, работещи в една аптека. В Европа те са около 3-ма, в България са 1.6, т. е. два пъти по-малко. Това, което се забелязва в регистъра е, че вече 30% са млади хора. След това има много големи рагионални колегии, като столичната, което е нормално и много малки, като тези в Силистра, Търговище, Разград, които са с по 50-тина човека. Диспропорцията става много сериозна и това се дължи на различни фактори – демографска политика, икономическа сила в съответния регион. Демографската криза се отразява и върху нашата професия, защото там, където регионите са предимно с възрастни хора, пенсионери, ниско платежоспособни, на практика няма и много колеги, които да се ориентират да практикуват в тях. Затова ние настояваме от много години за Национална аптечна карта, за идентифициране на потребностите, за подкрепа по някакъв начин на аптеките, защото те изпълняват и социални дейности. Надяваме се, че здравното министерство и политиците ще се вслушат в тези предложения.

- Има ли някакво раздвижване около Националната аптечна карта? Прави ли се нещо за изготвянето й?

- Да, има раздвижване. На 18 септември изтече срокът за даване на предложения по публикувания много голям проект за промени в Закона за лекарствата в хуманната медицина, където е разписано създаването на Национална аптечна карта по подобие на Националната здравна карта. И доколкото имам информация, повечето от становищата, постъпили по този законопроект, подкрепят такъв документ. Аз искам да благодаря и на останалите участници в системата, че осъзнаха потребността от такава карта, която ще помогне и на тяхната дейност, на техния бизнес. Говоря за производители и търговци на едро на лекарства.

- Колко време ще бъде необходимо, за да стане реалност тази аптечна карта?

- Разписано е да стане за година, като тя се базира на областните карти. Те се изработват от областни комисии, назначени от съответния областен управител, с представители на общините на територията на областта и с наши представители. Ние предлагаме да бъдат включени и помощник-фармацевтите. Прави се моментна снимка на състоянието на територията на областта и се разписва какво би трябвало да бъде. Всичко се пренася на национално ниво, като се надяваме, че в рамките на една година това ще се случи. След приемането на закона, разбира се.

- Как може тази карта да накара някой фармацевт да открие аптека в отдалечено населено място?

- Това няма да се реши с тази Национална аптечна карта, но ще може помогне за формирането и обособяването на места, където общините и аптеките могат да си партнират чрез публично-частно партньорство, с цел разширяване на услугите. Касата може да въведе т. нар. стимули за работа в неблагоприятни райони. Аз например, ако трябва да открия аптека, първото нещо, което ще проуча, е къде има липса на аптека и съответно ще се насоча към този регион, защото там ще са ми гарантирани клиентите.

- Какво стана със задължението аптеките да дават нощни дежурства?

- Първоначалните идеи бяха публикувани още през юли и това беше много успешна стъпка от страна на Министерството на здравеопазването, защото предварително всички в системата се запознаха с тях. Ние представихме нашите аргументи и в коригирания вариант на проекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствата, денонощните дежурства и декларирането на работно време са отпаднали. Пак искам да кажа, че това е поради невъзможността за задължаване на аптеките да работят нощно време, тъй като изискванията са много големи. Първо от страна на персонал, второ от страна на условия, на оборудване и т. н. Всичко това изисква огромни средства и инвестиции в една аптека. Няма как да накараме всички аптеки да станат денонощни, да се оборудват съобразно правилата и да даваме дежурство, примерно, един път в месеца. Това нито е печелившо, нито е рентабилно, нито е смислено. Съгласете се, че ако се пада да дежури тази нощ аптеката в с. Лозен, никой няма да отиде да си купи оттам лекарствата, когато има нужда от спешна помощ в „Пирогов" или ИСУЛ. Това означава, че трябва да се помисли върху друг вариант. Министерството разбра нашите аргументи и на този етап задължителните нощни дежурства отпадат. Очевидно трябва да се търси друг вариант за тях. Да се определят т. нар. ключови аптеки или тези, които би следвало да дават дежурства и те по някакъв начин или да се сдружат помежду си, или общината да ги подпомогне, за да осигури нощно обслужване на своето население. Защото това всъщност е социална функция. Това е дейност, която подкрепя политиката на територията на съответната община за жителите на тази община. Могат да бъдат определени аптеки в центъра на града или на ключово кръстовище, до голяма болница и т. н. Ето, сега сме в период на предизборна кампания, но аз не съм чул нито един от кандидат-кметовете да каже как би решил проблема с нощните аптеки на неговата територия. Това е нещо, от което всички граждани на страната имат нужда. И ако е решено за големите градове - София, Варна и Пловдив, то за малките положението е трагично. Трябва да пътуват 1-2 часа, за да намерят нощна аптека.
- Как върви верификацията? Увеличават ли се аптеките, които се включват в системата?

- Да, увеличават се. Беше даден един гратисен период от институциите за присъединяване. Сега сме в т. нар. мек период или плавно привеждане на системата в действие. Проблемът е, че самата система на верификация не е изчистена от проблеми. Те са свързани със софтуера, четците, някои производители не са дали кодове на лекарствата... Това са проблеми не само за България, има ги в Румъния, Полша, Франция - навсякъде съществуват проблеми с верификацията. Дори една такава държава като Ирландия продължава да си свързва аптеките към системата. Агенцията по лекарствата на този етап не може да наказва, защото все още няма разписани санкции в закона, но аз съм сигурен, че постепенно, когато системата заработи на 100% и всички лекарства имат кодове, ще има и санкции. Моят съвет към колегите е да си подадат заявката да бъдат част от системата и постепенно да въвеждат в своята дейност верифицирането на лекарствата.

- Възможно ли е някои аптеки да останат извън системата?

- Няма как да останат извън системата на верификация, няма как да останат извън проследяване на наличностите, няма как да останат извън системата на Националната агенция по приходите или извън системата на електронното здравеопазване. За всичко това са разписани гратисни срокове и когато те изтекат, колегите ще бъдат санкционирани. Това са условията на съвременната аптечна практика – верификация, навлизане на електронните технологии и фокусиране върху нуждите на пациента като грижа и консултация. Тук е проблемът, че в България това се прави на парче, че няма единен продуктов код и с едно движение всички тези системи да приемат операцията, която си извършил. Оттук идва и огромното усложнение за фармацевта в аптеката. За да отпусне едно лекарство, той трябва да направи 5-6 действия и когато му се изчерпи търпението, а и това от другата страна на гишето - на пациента, чак тогава ще му даде лекарството. Ако всичко е унифицирано с един продуктов код, това може да се случи наистина с едно движение. Идеята на електронните системи е облекчаване на работата, а не допълнително затормозяване с неспецифични административни и други дейности.

- Направиха доста промени в Закона за лекарствата. Кои други изисквания Ви притесняват?

- Както казах вече, Българският фармацевтичен съюз е изпратил своето становище на министерството. Ние основно имаме претенции по отношение на т. нар. надбавка или надценка на лекарствата, която се формира. Става въпрос за стойността, която касата надплаща на аптеките, защото те продават реимбурсираните лекарства. Според нас, фиксирането на тази такса на 2 лв. в Закона за здравното осигуряване, ще отблъсне още повече аптеки да работят по здравна каса. Това пък ще намали достъпа на пациентите до лекарства по НЗОК. Би следвало тази стойност да е обект на ежегодно договаряне между БФС и здравната каса, и да се определи като процент от нещо – било от минималната работна заплата, от стойността на лекарството или от някакъв друг измерител. Защото определянето на 2 лв. и то в закон, означава, че в близките 10 години тази стойност няма да бъде променена. Ами ако има промени в здравноосигурителния модел, тази стойност ще бъде ли валидна за всички останали здравноосигурителни фондове? Ами ако има хиперинфлация или ако минем към еврото? Не е редно подобно нещо да се записва в закон. Освен това как точно е определена тази стойност от 2 лв.? На какво - на базата на положения труд, на базата на поетата отговорност или на базата на вложените ресурси? На базата на какво точно 2 лв. са фиксирани в закона? Това е едното от предложенията ни, което държим да бъде прието.

- Предстои скоро отчетно-изборен конгрес на БФС. До къде стигна подготовката?

- От неделя започнаха първите срещи за избор на делегати за Общото събрание. Знаете, парламентът прие промени в съсловния закон и аз призовавам колегите да бъдат активни и да се включат като делегати на Общото събрание и на Конгреса. Направихме една тежка и сложна реформа на нашата организация, която трябва да приключим заедно до 17 декември. Надявам се всички да се видим на следващия конгрес, за който предварително са определени дати – 7 и 8 февруари 2020 г. в София. Надявам се също той да се проведе успешно, да избере ново ръководство и да вървим напред. Нашата организация е първата, която сама поиска промяна на съсловния си закон. Променен беше начинът на формиране на Общото събрание, промяна има в делегатската квота. Мисля, че в крайна сметка ще се поздравим с успех. Аз няма да се кандидатирам за председател. Имам право на два последователни мандата, а този, който приключва, ми е вторият. Разчитам наистина човекът, който ще е следващият председател, да продължи да провежда същата политика за визията ни като сериозно, професионално, медицинско съсловие. 







Бюджетът на ДОО няма да реши тежките проблеми Бюджетът на ДОО няма да реши тежките проблеми След продължителни дебати и скандали парламентът прие на второ четене бюджетът на Държавното обществено осигуряване за 2020 г. Ще реши ли той натрупаните проблеми в сферата, попитахме д-р Хасан Адемов, председател на парламентарната социална комисия.
Педиатрията беше изоставена повече от 20 години Педиатрията беше изоставена повече от 20 години Проблемите в педиатрията засегнаха цялото общество. След смъртта на 3-годишното дете и напускането на част от екипа, скандалът стигна дори до парламента. Кои са най-сериозните проблеми в здравеопазването в тази област, попитахме д-р Стоян Лазаров. Той е началник на Отделението по детска кардиохирургия в НКБ.
Зъбни протези за всички над 65 г. Зъбни протези за всички над 65 г. На 22 и 23 ноември в Пампорово се състоя Извънреден конгрес на Български зъболекарски съюз. Какво е решено на него, какви услуги ще получат здравноосигурените граждани следващата година и има ли промяна в оралното здраве на българите, попитахме председателя на БЗС д-р Николай Шарков.
Отново ще сме свидетели на тупане на топката и чакане на избори Отново ще сме свидетели на тупане на топката и чакане на избори През 2020 г. здравната каса ще разполага с 400 млн. лв. повече, в сравнение с тази година. Ще помогнат ли допълнителните пари за по-доброто лечение на пациентите, попитахме адв. Андрей Дамянов. Той е зам.-председател на Националната пациентска организация и член на Надзорния съвт на НЗОК.
Никой досега не е вдигал пътеките толкова осезаемо Никой досега не е вдигал пътеките толкова осезаемо Преговорите за НРД 2020 г. започнаха. Те ще определят правилата, по които ще работят медиците следващата година. Ще се подобрят ли условията в лечебните заведения с допълнителните 200 млн. лв., попитахме проф. Николай Габровски, зам.-председател на БЛС.
Общинските болници да станат защитени Общинските болници да станат защитени Преговорите за НРД 2020 между БЛС и здравната каса започват днес. Те трябва да определят правилата, по които ще работят лекари и болници през следващата година. Ще стигнат ли допълнителните 400 млн. лв. в бюджета на касата да потушат напрежението в сектора, попитахме д-р Неделчо Тотев.
Необходима е „черна кутия“ за лекарските грешки Необходима е „черна кутия“ за лекарските грешки Темата за лекарските грешки отново се появи в общественото пространство. Увеличават ли се делата на пациентите срещу медици, попитахме адв. Мария Петрова, създател на LexМedica, първата специализирана кантора в областта на медицинското и здравно право.
На европейско ниво е българската кардиохирургия На европейско ниво е българската кардиохирургия Всяка година в навечерието на 19 октомври – Деня на българския лекар, обръщаме поглед към нашите медици.  Този път „Лекар на годината 2019" е проф. Пламен Панайотов, началник на Клиника по кардиохирургия в УМБАЛ „Св. Марина" – Варна. Как се става толкова добър специалист, разказа професорът за читателите на clinica.bg.
На всеки 40 секунди човек умира заради самоубийство На всеки 40 секунди човек умира заради самоубийство Всяка година на 10 октомври отбелязваме Световния ден за психичното здраве. Според СЗО до 2020 г. психичните разстройства ще се наредят сред първите пет болести, водещи до загуба на трудоспособност. Какво е психичното здраве на българина, попитахме д-р Захари Зарков, психиатър, началник на отдел „Психично здраве" в НЦОЗА.
Клиничните проучвания теглят медицината напред Клиничните проучвания теглят медицината напред Все повече нови лекарствени продукти и модерни терапии навлизат в медицината. Всички те преминават през клинични изпитвания, преди да се появят в аптеките. Как се справяме ние в тази област, попитахме д-р Борислав Борисов, председател на Българската асоциация по клинични проучвания.
1 2 3 ... 4 »