Психиатрия

Депресията убива вкуса към живота

17-10-2016 09:33
Лили
Лили
Войнова
voinova.lili@gmail.com
Депресията убива вкуса към живота Болестта на тъгата замъглява съзнанието и паметта, казва д-р Румяна Динолова
Есента е сезонът на депресиите и това е доказано с редица изследвания. Липсата на слънце, дъжда и студа понижават настроението и ни вадят от кондиция. А това е първият симптом на заболяването. Разбира се не всяка тъга е депресия, но ако за нея няма сериозни причини и продължава повече от две седмици, е добре да се потърси специалист. Как да разпознаем болестта на тъгата и да си помогнем в този момент, разказва д-р Румяна Динолова, психиатър в Националния център по обществено здраве.
„Три са основните симптоми, които са важни за разпознаване на депресията. За да бъде поставена диагнозата, трябва да са налице понижено настроение, загуба на интереси и намалена енергия и лесна уморяемост", обяснява д-р Румяна Динолова. И допълва, че другите чести нарушения, които се наблюдават при депресията, са свързани с мисленето, паметта и концентрацията. „Много често пациентите с тази диагноза казват, че се чувстват оглупели. Снижаването на когнитивните функции може да бъде обективно доказано с някои психологични тестове, но всъщност това не е оглупяване, защото когато се излекува депресията, когнитивните възможности – способността за памет, концентрация и възприемане на нова информация, се възстановяват напълно". Понижената себеоценка е често срещан симптом на депресията. „Става въпрос за т. нар. когнитивна триада – настоящето не ме удовлетворява, нищо не правя както трябва, миналото ми не е белязано с успехи, не виждам развитие и в бъдещето си". Затова тези хора често се чувстват в безизходица, в капан, от който няма излизане и това усещане може да отключи и мисли за самоубийство". Според д-р Динолова другата важна промяна при депресивното мислене е засиленото чувство за вина.
Визитка

Д-р Динолова е завършила медицина в Медицински университет – Плевен през 1995 г.

Има специалност по психиатрия от 2004 г. и допълнителни специализации по психодрама, когнитивно-поведенческа психотерапия и психосоциална рехабилитация. Работила е в УМБАЛ „Александровска" и в Лаборатория за психично здраве „Адаптация". Сега е главен експерт в сектор „Психично здраве" на Националния център по обществено здраве и информация. Д-р Динолова е член на Българската психиатрична асоциация и Софийското психиатрично общество, член на IEPA (Международна Асоциация за ранни интервенции при първи психотичен епизод).


Много често хората с умерена и тежка депресия смятат, че са виновни за цялата всемирна гадост – за заболяване на близък човек, за смърт на роднина и т. н. Често се наблюдава упорито безсъние или пък пациентите са оплакват, че могат да спят по цял ден и само когато спят могат да „избягат" от лошите мисли и потиснатото настроение. Храненето също е нарушено. Депресията е съпроводена с безапетитие и загуба на килограми или със заместващо емоциите тъпчене. „Храненето е удовлетворяване на потребност, но в съвременната култура удоволствието от храната се издига в култ. Това, което е характерно за хората, които ядат много и са в депресия, е, че те заместват способността да преживяват емоции с безконтролно поемане на храна. И това няма нищо общо с удоволствието от храненето и наличието на апет", казва д-р Динолова.

Има различни теории за възникване на депресията, но съвременното разбиране за болестта отчита влиянието на биологични, психологични и социални фактори. Причините се разделят на ендогенни /вътрешни/ и екзогенни /външни/, разяснява психиатърът. Първите са свързани с нарушенията на биохимичния баланс на мозъка и много често депресията се обяснява с нарушения на обмяната на серотонина, т. нар. хормон на щастието. Вторите с външната среда и житейските събития. Много важен фактор обаче е способността на отделния индивид да се справя с предизвикателствата на средата, защото има хора, на които им се случват лоши неща, но не отключват депресия. Те успяват да намерят креативни начини да се справят със ситуацията. „Това е една от основните насоки, по които се работи в световен мащаб за изработване на превантивни програми за така нареченото повишаване на устойчивостта на отделния индивид към стресови фактори. Защото не винаги можеш да редуцираш поводите за стрес", казва д-р Динолова. В България също се работи по програми за превенция на депресията, като те са насочени към различни групи от хора, които са с по-висок риск от развиване на страданието, като например младежите, защото те имат по-малка способност за справяне със стреса – чисто житейски. „Юношеството е много труден период, защото е свързано с бум на хормони, на отхвърляне на авторитети, с цел утвърждаване на собствената личност, налагане в средата. Различни естествени за юношеството психологични процеси, могат да доведат до отключване на депресия. Затова за тези групи трябва да има специални превантивни програми, които да се провеждат в училищата и да са свързани с психообучения и повишаване на личностовия капацитет за справяне с житейски ситуации, които водят до стрес в живота", категорична е д-р Динолова. Друга голяма рискова група са възрастните хора над 60 години. С пенсионирането настъпва сериозен обрат в социалното функциониране, животът на хората над 60 г. често е белязан от житейски ситуации, свързани с преживяване на загуби, което е рисково за отключване на депресия. Затова трябва да има специални превантивни програми, насочени към тази възраст. Другата рискова група са хората, преживели травматични ситуации. „Ако не можем да се справим сами със стресовите ситуации, всяка адекватна психологическа помощ, която цели да помогне на човека да излезе от житейската криза, на практика превантира депресията", убедена е лекарката.

Специалистите разделят депресията на лека, умерена и тежка, като оценката на тежестта зависи от това дали човек може да изпълнява ежедневните си задължения. Обикновено първо близки на пациентите забелязват промяната в обичайния им начин на функциониране. Виждат, че човекът до тях е по-тъжен, плаче често, трудно му е да изпълнява повече от една-две задачи на ден, при положение, че е бил по-активен, че често се себеобвинява, че не може да спи. И точно близките го насърчават да потърси помощ. Д-р Динолова казва, че въпреки стигмата към психичната болест, хората търсят помощ от специалист. Установено е, че най-често се обръщат към личните си лекари. Затова е важно те да имат умения за ранно откриване на депресия и тревожност, и да умеят да насочват пациентите с подобни проблеми към специалист.

Друг е въпросът доколко психичните услуги, които се предоставят са достъпни, полезни или отворени към пациента. „Основното нещо, което е важно да се знае, е, че депресията е заболяване, което се лекува. Има достатъчно на брой ефективни медикаменти и разработени психологични методи, които водят до успешно лечение с възможности за превенция на следващи епизоди. Колкото по-рано се потърси лекарска или професионална помощ от психолог, психиатър или общопрактикуващия лекар, който да направи оценка и да предприеме лечение, това може да доведе до изменение на начина, по който протича депресията. Да не се стига до тежка форма на протичане и хронифициране на състоянието. Защото ако не се лекува, депресията моеже трайно да промени живата на човека," категорична е д-р Динолова.

Според нея обаче е по-добре да се направи всичко възможно да се предотврати появата на депресията. За това помагат спортът, комуникацията с хора, които са ни приятни, различните хобита. Но ако човек вече е в депресия, това не работи. Затова психиатърът съветва - живейте с удоволствие и се научете да почивате. Важно е да може човек да се откъсва от ежедневните проблеми, от ежедневната динамика. Да преживява удоволствие от това, че се докосва до природата, че е сред приятели, а не да мисли непрекъснато за работа, за проблеми.

А иначе, всеки четвърти човек в света поне веднъж в живота си преживява депресия, което означава, че или ние, или наш близък ще се сблъска с това заболяване на настроението. „Това, което е важно да знаем, е че добрата комуникация, емпатичните взаимоотношения в семейството, разбирането, говоренето, споделянето на удоволствени преживявания, са превантивна мярка за създаване на стресови ситуации. А превенцията на стресови ситуации води до превенция на депресията", убедена е лекарката.







Смяна на антиепилептично лекарство крие риск Смяна на антиепилептично лекарство крие риск Сега е моментът здравните власти да осъзнаят, че не е нормално в държавата да липсват животоподдържащи лекарства, които са се произвеждали у нас, казва доц. Петя Димова
Паниката разрушава вътрешния ни свят Паниката разрушава вътрешния ни свят Важно е родителят да внесе спокойствие и оптимизъм в децата си, каза психотерапевтът Стела Богомилова
Добре поставената диагноза е ключът към лечението Добре поставената диагноза е ключът към лечението Това, което ме прави щастлив е екипът ми, който работи като истински часовник, каза Д-р Иван Сираков от Болница „Тракия"
Разликата в границите да не надвишава 50 Разликата в границите да не надвишава 50 Лечението на артериалната хипертония, когато се съпътства от бъбречна недостатъчност, никак не е проста работа,казва доц. Атанас Кундурджиев
Бариатрична хирургия само на 40 души годишно Бариатрична хирургия само на 40 души годишно УМБАЛ „Александровска" е домакин на научен форум посветен на затлъстяването и придружаващите го заболявания
Германка избра УМБАЛ Бургас за сложна операция Германка избра УМБАЛ Бургас за сложна операция Интервенцията е в областта на съдовата хирургия, казаха от лечебното заведение
100 хирурзи са обучени по метода на Рьотингер 100 хирурзи  са обучени по метода на Рьотингер От началото на година до сега в ИСУЛ са извършени 60 операции по ендопротезиране, а по метода на Рьотингер са 10 на сто от тях, каза проф. Кинов
Българските туршии са с уникален микробиом Българските туршии са с уникален микробиом С тях може да се лекуваме стига да са приготвени правилно, каза д-р Сергей Иванов
Зад фебрилни гърчове може да има епилепсия Зад фебрилни гърчове може да има епилепсия Само около 3% от децата, преживели такъв, в последствие развиват епилепсия, каза неврологът доц. Петя Димова
Радиохирургията успява там, където скалпелът е безсилен Радиохирургията успява там, където скалпелът е безсилен Линейният ускорител, с който разполага нашето отделение, е последно поколение и е със специални приспособления за мозъчна и телесна радиохирургия, каза д-р Илиана Колева
1 2 3 ... 42 »