Интервю

Над 2000 българи се лекуват с персонализирани терапии

17-10-2016 08:30
Мария
Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com
Над 2000 българи се лекуват с персонализирани терапииОчакваме 69% ръст в броя на лекарствата през следващите пет години, казва д-р Явор Дренски
Персонализираната медицина е най-съвременното направление в развитието на здравеопазването. Докъде е стигнала тя, колко са персонализираните продукти в света, какъв е достъпът до тях, попитахме д-р Явор Дренски. Той е новият председател на Българската асоциация по персонализирана медицина (БАПЕМЕД).
- Д-р Дренски, какво е настоящото състояние на персонализираната медицина в света? Колко са продуктите в тази област, на колко възлизат продажбите им за година?

- Преценката е трудна, но можем да кажем, че почти 20% от новите медикаменти в света в сферата на онкологията са малко или много в домена на персонализираната медицина, за щастие вече има доста персонализирани терапии в сферата на редките болести, хепатит, муковисцидоза, скоро очакваме в сферата на ревматологията и диабета, усилено се работи за персонализацията на трансплантациите Към момента биофармацевтичната промишленост е фокусирана в разработването на терапии и молекули с приложение главно в персонализираната медицина. Отчита се огромен скок в инвестициите в областта на персонализираната медицина (около 75% само в разстояние на 5 години). Очаква се реализирането на 33%-но увеличение на инвестициите в тази област през следващите 5 години. Очакваното увеличение в броя на лекарствените продукти за персонализирана медицина през следващите 5 години е около 69%. Приблизително 42% от разработваните медикаменти са за персонализирана терапия. Около 73% от онкологичните продукти са с потенциал за приложение в персонализираната медицина. Между 13 и 15% от одобрените в световен мащаб терапии са в областта на персонализираната медицина. На практика производството и разработките на фармацевтичните гиганти и на биофармацевтичните компании са съсредоточени в тази област.

- Кои са посоките, в които тя ще се развива най-бурно?

– Това са онкологията, трансплантациите, ревматологията, редките болести, инфекциозните заболявания, сърдечно съдовите заболявания, метаболитните заболявания, неврологичните заболявания, и т.н.

И все пак, фокусът е най-вече върху онкологичните заболявания..

Например започва да се изгражда така наречената "Cancer Knowledge Network" за създаване на молекулярна и медицинска база данни, която да е на разположение на учените, медицинските работници и пациентите при лечението. Друго значително направление е разработването на изследователски методи, които ще позволят по-добра оценка на риска от дадено заболяване да се развие в определен организъм. Изясняването на болестните механизми и предвиждането на оптимална терапия за много повече заболявания е сред другите основни направления на развитие. Целта е разширяване на ползите от персонализираната медицина в максимално широки аспекти.

- Какво е положението с цените и достъпа в света до тези продукти?

- Цената на таргетните терапии е сравнително висока. Това важи и за съпътстващо диагностичните тестове, които трябва да бъдат извършени задължително, преди взимане на решение за прилагане на конкретна терапия. В развитите страни лечението на пациентите с таргетни терапии е уредено по даден схема, като се поема (частично или напълно) или от здравни фондове, или от различни застрахователни компании. Моделите са разнообразни, като все още липсва единен, който да е утвърден като практика. В това, разбира се, има логика, тъй като системите на управление и здравните модели са различни, което налага и различен подход. Тук, обаче, е важно да се отбележи, че разгледана изолирано, цената на медикаментите и диагностиката е висока, но принципите на персонализираната медицина и прилагането им на практика водят до значително намаляване на загубите и увеличаване на ефективността на здравните системи. А ползите от приложението й на практика са несъизмерими за пациента - намаляват се неблагоприятните странични ефекти, подобрява се качеството на живот, избягва се лечението с неефективни, а в повечето случаи и вредни терапевтици, увеличава се преживяемостта му...

- Как седят нещата с достъпа у нас?

- България е страната, изградила почти перфектен модел с широка достъпност, който вече служи за образец в няколко съседни страни. В по-бедните държави на практика няма достъп. Ситуацията е следната - голяма част от иновативните терапии в областта на персонализираната медицина са достъпни на пазара, като лечението на пациентите в повечето случаи се поема от НЗОК, т.е. лекарствата се реимбурсират от касата. Тази бурно развиваща се част от съвременната медицина е застъпена и добре развита (както в диагностичния, така и в терапевтичния процес) в България, особено в сравнение със съседните балкански страни, за които персонализираната медицина все още е екзотика, достъпна за единици хора с високи финансови възможности.

- Колко медикаменти се реимбурсират от НЗОК?

– Всички, които са реимбурсирани в Европа, се реимбурсират и у нас или са в процес на оценка на здравните технологии.

- Реимбурсират ли се генетичните изследвания, каква е цената им?

- Някои от съпътстващо диагностичните изследвания, които не винаги са генетични, се реимбурсират. Цените варират както според типа и вида на самото изследване, така и според технологията и реактивите, които се използват за извършването му. Изключително важно е съпътстващо диагностичният тест да бъде направен с надеждни, сертифицирани за ин-витро диагностика и валидирани китове и методики, както и самото изследване да се извършва по общоприети стандарти, от опитен специалист, можещ да интерпретира получените резултати. Обикновено дадена лекарствена молекула на определена фармацевтична компания се развива успоредно със съответен съпътстващо диагностичен тест и двата продукта се одобряват съвместно и вървят „ръка за ръка" в практиката.

- Какво е качеството на изследванията у нас?

– Перфектно, благодарение на заложените в началото критерии и работата на БАПЕМЕД, у нас генетичните тестове се работят по световните стандарти и на изключително високо ниво. Трябва да отличим Националната генетична лаборатория като структура, задала в началото високите критерии и взела успешно участие в схема за външен качествен контрол за дадени биомаркери.

- Какъв е броят на пациентите, които се лекуват в България?

– Около 2000 годишно, ако не и повече. Голяма част от пациентите преминават през съпътстващо диагностичен тест (също неизменна част от персонализацият), който „отсява" подходящите за лечение с даден тип терапия пациенти.

- Има ли нужда от нормативни промени, какви?

– За момента е трудно да се говори за нормативни промени, по-скоро за разширяване на географията и портфолиото от пордукти, както и за необходимостта от проследимост, регулация и събиране на информация за цялостния процес - от поставянето на диагнозата на пациента, през съпътстващо диагностичния процес и терапията, до ефекта и крайния изход от нея. Това се изисква, за да се види наистина реалният ефект от прилагането на персонализираната медицина на практика и за да се прецизира подходът към всеки пациент. Всичко това налага разработването на Национална стратегия за развитието на персонализираната медицина в Българияот страна на БАПЕМЕД, чиято разработка е голяма отговорност и предизвикателство, тъй като ще бъде първата подобна Национална стратегия в рамките на ЕС.







УМБАЛ „Свети Георги" с нови сърдечни операции УМБАЛ „Свети Георги с нови сърдечни операции

В отделението по Инвазивна кардиология се извършва имплантиране на системи за ресинхронизираща терапия и кардиовертер дефибрилатор

БАН разработва материали за импланти БАН разработва материали за импланти Целта е да се създадат антибактериални повърхности, които ще спомогнат за по-бързото възстановяване след операция
Създават още една държавна агенция - за иновации Създават още една държавна агенция - за иновации Тя ще е под шапката на МС и ще отговаря за политиката в областта на научните изследвания
Пилотният диктофон за лекари готов до година Пилотният диктофон за лекари готов до година Да се създаване Национална точка за достъп до електронни задравни записи, предвижда Националната стратегия за развитие на изкуствен интелект
Апарат засича ракова клетка сред 100 000 здрави  Апарат засича ракова клетка сред 100 000 здрави Новата диагностична техника е в Националната болница по хематологични заболявания
Медици и учени с 11 проекта за К-19 Медици и учени с 11 проекта за К-19 Те ще бъдат финансирани с 1.7 млн. лв., ще участват научни колективи от БАН, вузове, болници и НЦЗПБ
БГ-маска убива коронавируса БГ-маска убива коронавируса Тя е направена от учени от Русенския, Софийския и Техническия университети
Александровска с ново изследване за рак Александровска с ново изследване за рак

То е за хора със съмнение за простатен карцином или невроендокринни тумори

БАН написа стратегията за изкуствен интелект БАН написа стратегията за изкуствен интелект Здравеопазването е сред трите приоритетни области, казаха учените от Академията
Още 1.2 млн. за наука в медицината Още 1.2 млн. за наука в медицината Канят наши учени за участие в два конкурса – за инфекциозни болести и дигитално здраве
1 2 3 ... 19 »