Проблем

Увеличава се животът на диабетиците

26-07-2019 16:41
Мила
Мила
Мишева
mila.misheva@gmail.com
Увеличава се животът на диабетиците Новите терапии пестят до 510 хил. лв. годишно на НЗОК, казва проф. Генка Петрова
Около 38% от болните от диабет в Европа не знаят, че имат тази диагноза. Именно скритата заболеваемост е и едно от най-големите предизвикателства за епидемията, която в световен мащаб вече засяга 425 млн. души. Същевременно у нас се наблюдава положителната тенденция за увеличаване на средната продължителност на живота на пациентите с това заболяване, а новите терапии пестят разходи на НЗОК за лечението му. Това са част от основните изводи и констатации от семинара "Диабетът-предизвикателства и решения", който се провежда в Боровец.

По последни данни пациентите у нас са 525 хил. души, но имайки предвид процентът на скритата заболеваемост, който е актуален и за България,  то броят им нараства до 800 хил. души, съобщи проф. Цветалина Танкова от УС на Българското дружество по ендокринология и представител на Експертния съвет към МЗ.  Kaто се добавят и хората с преддиабетно състояние, числото  нараства още повече до около 1 млн. души. Проблемът с късната диагностика се крие в това, че

 

диабетът e коварен, защото няма силно изразени симптоми

 

в самото начало и чак когато се стигне до усложнения, засягащи очите, бъбреците или друг орган, хората търсят по-специализирана помощ и стигат до диагнозата. Голям проблем е и гес­тационният диабет – вся­ка шеста бременна има отклонение в нивото на кръвната захар, което крие риск и за плода, и за нея, каза още проф. Танкова. Тревожно е и, че около половината диабетици не следят достатъчно болестта си или с други думи нямат добър гликемичен контрол. По данни на УСБАЛЕ броят на диабетиците с усложнения са над 163 хил. Основната причина за липсата на добър контрол над заболяването е липсата на достатъчно знания и мотивация за здравословен живот при тази диагноза. Някои българи обаче са намерили решение на този проблем като са се снабдили със сензори, които

 

мерят кръвната захар на всеки 5 минути или общо 288 пъти

 

 на ден, обясни проф. Танкова. Това е ключово за доброто ежедневно проследяване на заболяването, а оттам и за избор на най-подходящата терапия. За момента обаче, това все още не е достъпно за голяма част от пациентите, а тези, които разполагат със сензори най-често си ги набавят от чужбина. Според Ели Костова от Националната асоциация за децата с диабет, за това вина нямат нито МЗ, нито НЗОК. "Първо у нас трябва да дойде някоя от фирмите-производители, заради малкия пазар в България обаче те нямат интерес", обяви тя. В България разпола­гаме с всички съвременни средства за лечение на захарен диабет, обясни още проф. Танкова. Предимството на новите терапии за захарен диабет тип 2 като DPP-4 инхибитор и GLP-1 RA ­рецепорни агонисти е, че влияят комплексно на заболяването.

 

Те не само нормализират нивата на кръвната захар,

 

но и оказват положително въздействие на сърцето, бъбреците и очите, които често се увреждат вследствие на заболяването.

Ефектът от новите терапии имат и редица други отражения. Те намаляват риска от развитие на диабетни инциденти с 333 до 465 случая за 6122 лекувани, съобщи от своя страна проф. Генка Петрова, ръководител на Катедра „Организация и икономика на фармацията" във Фармацевтичният факултет на МУ-София. Тя представи проучвания за социалноикономическите и здравни резултати от подобрения контрол на диабета.  Ефектът от новите терапии  пести разходи между 305-510 хил. лв., на НЗОК.  По данни на Международната диабетна асоциация обществените разходи за лечение на диабет у нас са 550 млн. лв. Близо 20% са за извънболнично проследяване. Толкова са и разходите за медикаменти, като всички съвременни терапии се реимбурсират. Останалите 60% са за хоспитализации и лечение на усложненията-сърдечно-съдови, неврологични, бъбречни, хирургични и др.

 

Резултатите от ефекта на новите терапии

 

през последните три години показват още, че те значително намаляват гликираният хемоглобин, а броят на хората с лош контрол се е понижил почти 4 пъти. Комплексната грижа, която включва начин на живот и подходящо лечение очертават тенденцията за увеличаване на средната продължителност на живота при диабетиците  с една година. Наблюденията са за периода 2012-2015 година. При пациентите с тип 1 тя е 70.96 години, а при тези с тип 2 е – 75.19 г., която изпреварва с 6 месеца средната продължителност на живот на общата популация, която е 74.55 г., обясни още проф. Петрова. Именно увеличаване на продължителността на живота и подобряване на здравния статус на населението е глобална цел, която намира своите измерения и в България, предвид световните тенденции за покачване на пенсионната възраст, коментира Деян Денев, директор на ARPharM.

 

"500 хил. диабетици са сериозен трудов ресурс",

 

каза той. Експертите се обединиха около идеята, че у нас е необходимо да се създаде Национална диабетна програма. Също така превенцията, навременната диагностика, подобряване на грижата за хората с диабет и тяхното обучение могат да подобрят контрола над заболяването, продължителността и качеството на живот, както и да намалят разходите за здравната система. В тази връзка според научни изследвания намаляването на гликирания хемоглобин с 1% води до намаляване на риска от развитие на усложнения с 12 до над 40%, а оттам и до снижаване на разходите за лечението им. Аналогични са данните за България, където макар и бавно контролът се подобрява.







Успешни операции на гигантски аневризми Успешни операции на гигантски аневризми Те са  осъществени от германския топ неврорентгенолог проф. Ханс Хенкес и доц. Станимир Сираков в УМБАЛ „Св. Иван Рилски"
Спасиха сърцето на 100 годишен пациент Спасиха сърцето на 100 годишен пациент Лекарите на УМБАЛ „Св. Екатерина" му поставиха пейсмейкър
Увеличават се усложненията от ужилвания Увеличават се усложненията от ужилвания Апелирам да не се ядат диворастящи гъби, лечението е трудно, скъпо, а изходът може да е фатален, казва доц. Маргарита Гешева
Предсрочен договор за специализантите Предсрочен договор за специализантите Такава промяна ще поискат младите лекари и БЛС, срещат се с министър Ананиев на 13 август
Увеличението на бюджета-само за клинични пътеки Увеличението на бюджета-само за клинични пътеки Преговорите за новия Национален рамков договор наближават. За какво ще настоява БЛС, има ли нужда доплащането от освобождаване, както поискаха от различни болнични асоциации, какъв трябва да бъде новият здравноосигурителен модел, попитахме д-р Иван Маджаров, председателят на БЛС.
Увеличиха капитала на Тубдиспансера във Варна Увеличиха капитала на Тубдиспансера във Варна Готов е докладът за състоянието на болницата и планът за преструктурирането й
Изтече срокът за верификацията Изтече срокът за верификацията Промени в Закона за лекарствата есента ще определят глобите за нередовните аптеки
Повече права за младите лекари Повече права за младите лекари Имаме уверението, че ще им бъде дадена възможност да извършват определени дейности сами, казва д-р Иван Маджаров
Мануалната терапия помага при болки в гърба Мануалната терапия  помага при болки в гърба Рехабилитаторът Стела Тошева от Болница „Тракия" намества почти всички стави на тялото
Германски топ лекар ще оперира в УМБАЛ „Иван Рилски“ Германски топ лекар ще оперира в УМБАЛ „Иван Рилски“ Проф. Ханс Хенкес и доц. Станимир Сираков ще отстранят гигантски аневризми в мозъка на двама пациенти
1 2 3 ... 64 »