интервю

Надграждащите пакети - на базата на лична партида

25-07-2019 09:46
Лили
Лили
Войнова
voinova.lili@gmail.com
Надграждащите пакети - на базата на лична партидаЩе се ревизира практиката с един закон да се променят още няколко, казва д-р Дариткова
Здравният министър Кирил Ананиев представи официално визията си за новия здравноосигуретелен модел. Той предвижда демонополизация на НЗОК, която ще се конкурира с частни фондове. Kaкви проблеми ще решат предлаганите промени и ще бъдат ли защитени гражданите, попитахме д-р Даниела Дариткова. Тя е председател на ПГ на ГЕРБ и на парламентарната здравна комисия.
- Д-р Дариткова, има ли политическа подкрепа новият здравен модел, предложен от министър Ананиев?

 

- Демонополизацията на НЗОК е заложена като един от приоритетите в програмата за коалиционно управление с хоризонт 2021 година. В тази връзка и в съответствие с Решение на Народното събрание, екипът на министър Ананиев работи вече 6-ти месец върху различни варианти за развитие на здравноосигурителната система. Политическа подкрепа конкретен модел ще получи след постигане на максимално възможния експертен и обществен консенсус. За нас най-важно е правата на здравноосигурените да бъдат гарантирани .

- Защо се премина към пълна демонополизация на здравната каса, при положение, че надграждащият модел с втори задължителен стълб на здравно осигуряване получи по-голяма подкрепа преди година?

- Пълната демонополизация не изключва възможността за надграждащ модел. Предвижда се запазване на солидарния модел за НЗОК и конкурентите й , при който плащат всички, а потребяват тези, които имат нужда. На базата на ясно дефиниран и остойностен основен пакет, може да се сформират надграждащи здравно-застрахователни пакети, които са на базата на лична партида.

- Ще реши ли този нов осигурителен модел въпроса с контрола в здравната система?

- Демонополизацията с включването на конкурентни структури на НЗОК предполага допълнителен контрол от новите осигурители. Но аз съм убедена, че максимално прозрачно и добре контролирано здравеопазване ще имаме тогава, когато най-после изградим единната национална здравно-информационна система. Смятам, че това е стъпка, без която не може да се осъществи и демонополизацията.

- Как ще се намали доплащането от страна на пациентите, което в момента е близо 50%?

- За да гарантираме здравна сигурност, трябва да минимализираме и официализираме всички варианти на доплащане при получаването на медицинска услуга. Позитивно е заявлението на екипа на Министерството на здравеопазването , че се ангажира с остойностяване на основния пакет. Това ще даде добра основа за адекватно включване и на здравните застрахователи с различни, ясно дефинирани пакети с медицински услуги, надграждащи основния .

- Изразено бе мнение, че в частните фондове ще се запишат богатите, а НЗОК ще се превърне в социална каса. Смятате ли, че съществува такъв риск?

- При обсъждането на детайлите по реализация на намерението за демонополизация, задължително трябва да се предотврати риска от селекция на пациенти. Има различни варианти и очаквам те да бъдат предложени на следващите дискусии.

- Ако се редуцира основният здравен пакет, как социално-слабите ще се застраховат за допълнителни услуги? Държавата ли ще го направи?

- Ще се работи в посока на запазване на сегашния основен пакет. Социални фондове могат да подпомагат лечението на социално слаби пациенти.

- Предвижда ли се държавата да започне да осигурява с 8% контингента, за който плаща здравни вноски?

- В момента само децата и социално слабите се осигуряват от държавата на 70% от дължимата вноска върху минималния осигурителен доход. В Закона за здравното осигуряване е регламентирано повишение с 5% годишно до достигане на максималния размер. Всички останали контингенти: държавни служители , пенсионери, военнослужещи, полицаи , се осигуряват с 8 % върху размера на доходите им.

- Съществува ли опасност НЗОК да фалира, след като част от осигурените ще напуснат?

- Мерки против фалит трябва да се предвидят за всички фондове , които ще се занимават със здравно осигуряване.

- Каква е гаранцията, че някой фонд ще сключи договор с болницата във Видин, например? Има ли опасност част от гражданите да се окажат без медицинска помощ?

- В идеалния вариант, ако искат да гарантират достъп до болнична помощ на осигурените в съответния фонд лица от региона, трябва да се сключи договор. Очакването е , че частните фондове ще контролират по-ефективно качеството на медицинска помощ и ще подпомагат оказването й.

- В модела не беше обяснено добре, как ще се развива извънболничната помощ, как ще се стимулира профилактиката. Може ли да поясните?

- Представянето на модела наистина беше в най-общи рамки и нямаше как да се очертаят особеностите на различните видове медицинска помощ. Но предвид съществуващите дисбаланси между различните нива на медицинско обслужване с преобладаване на болничните услуги като обем и финансиране, ще се разчита на конкуренцията между осигурителите за оптимизиране на структурата. Инвестициите в профилактика гарантират намаляване на разходите за последващо, далеч по-скъпо лечение.

- В новия модел се предвижда болниците да определят цените, по които да работят с фондовете. Това не е ли опит да се елиминират съсловните организации?

- Ролята на съсловните организации в преговорния процес ще се запази.

- БЛС се изказа остро срещу модела. Вярвате ли, че ще се стигне до консенсус?

- Не само БЛС, но и другите съсловни организации изразиха резерви и отправиха критични бележки. Всичко ще бъде внимателно обсъдено и взето пред вид, защото без партньорство с изпълнителите на медицинска, дентална и фармацевтична помощ няма как да се реализира промяна.

- Смятате ли, че застрахователната култура на българина е на нужното ниво, след като ние не застраховаме дори къщите си?

- По-голямо предизвикателство пред нас в настоящия момент е да преодолеем ниската осигурителна култура. Все още сме страна с висок процент здравнонеосигурени , въпреки различните законодателни мерки.

- Реформата, ако се постигне съгласие ще стартира най-рано през 2021 г. Не се ли удължава периодът, през който на практика няма да има промени в здравеопазването?

- Промените в сектора не се изчерпват само със смяна на здравноосигурителния модел. Ние имаме няколко други ключови приоритета , които са в процес на реализация. С финализирането на проекта за модернизация на Спешната помощ ще се гарантира здравна сигурност на българските граждани. Изграждането на единната информационна система също е в ход. Ще търсим по-добро качество на медицинската помощ с утвърждаването на новите медицински стандарти и правилата за добра медицинска практика. Предприемат се и редица мерки за кадрово обезпечаване на системата.

- Накрая да попитам за промените в Закона за лекарствата, които изменят още 15 закона. Смятате ли, че това е добра законодателна практика?

- В проведените разговори с екипа на Министерството се обединихме около идеята да се ревизира тази законодателна практика и да се предложат промените в различните закони разделно.







Бюджетът на ДОО няма да реши тежките проблеми Бюджетът на ДОО няма да реши тежките проблеми След продължителни дебати и скандали парламентът прие на второ четене бюджетът на Държавното обществено осигуряване за 2020 г. Ще реши ли той натрупаните проблеми в сферата, попитахме д-р Хасан Адемов, председател на парламентарната социална комисия.
Педиатрията беше изоставена повече от 20 години Педиатрията беше изоставена повече от 20 години Проблемите в педиатрията засегнаха цялото общество. След смъртта на 3-годишното дете и напускането на част от екипа, скандалът стигна дори до парламента. Кои са най-сериозните проблеми в здравеопазването в тази област, попитахме д-р Стоян Лазаров. Той е началник на Отделението по детска кардиохирургия в НКБ.
Зъбни протези за всички над 65 г. Зъбни протези за всички над 65 г. На 22 и 23 ноември в Пампорово се състоя Извънреден конгрес на Български зъболекарски съюз. Какво е решено на него, какви услуги ще получат здравноосигурените граждани следващата година и има ли промяна в оралното здраве на българите, попитахме председателя на БЗС д-р Николай Шарков.
Отново ще сме свидетели на тупане на топката и чакане на избори Отново ще сме свидетели на тупане на топката и чакане на избори През 2020 г. здравната каса ще разполага с 400 млн. лв. повече, в сравнение с тази година. Ще помогнат ли допълнителните пари за по-доброто лечение на пациентите, попитахме адв. Андрей Дамянов. Той е зам.-председател на Националната пациентска организация и член на Надзорния съвт на НЗОК.
Никой досега не е вдигал пътеките толкова осезаемо Никой досега не е вдигал пътеките толкова осезаемо Преговорите за НРД 2020 г. започнаха. Те ще определят правилата, по които ще работят медиците следващата година. Ще се подобрят ли условията в лечебните заведения с допълнителните 200 млн. лв., попитахме проф. Николай Габровски, зам.-председател на БЛС.
Общинските болници да станат защитени Общинските болници да станат защитени Преговорите за НРД 2020 между БЛС и здравната каса започват днес. Те трябва да определят правилата, по които ще работят лекари и болници през следващата година. Ще стигнат ли допълнителните 400 млн. лв. в бюджета на касата да потушат напрежението в сектора, попитахме д-р Неделчо Тотев.
Необходима е „черна кутия“ за лекарските грешки Необходима е „черна кутия“ за лекарските грешки Темата за лекарските грешки отново се появи в общественото пространство. Увеличават ли се делата на пациентите срещу медици, попитахме адв. Мария Петрова, създател на LexМedica, първата специализирана кантора в областта на медицинското и здравно право.
На европейско ниво е българската кардиохирургия На европейско ниво е българската кардиохирургия Всяка година в навечерието на 19 октомври – Деня на българския лекар, обръщаме поглед към нашите медици.  Този път „Лекар на годината 2019" е проф. Пламен Панайотов, началник на Клиника по кардиохирургия в УМБАЛ „Св. Марина" – Варна. Как се става толкова добър специалист, разказа професорът за читателите на clinica.bg.
На всеки 40 секунди човек умира заради самоубийство На всеки 40 секунди човек умира заради самоубийство Всяка година на 10 октомври отбелязваме Световния ден за психичното здраве. Според СЗО до 2020 г. психичните разстройства ще се наредят сред първите пет болести, водещи до загуба на трудоспособност. Какво е психичното здраве на българина, попитахме д-р Захари Зарков, психиатър, началник на отдел „Психично здраве" в НЦОЗА.
Отпадат задължителните нощни дежурства за аптеките Отпадат задължителните нощни дежурства за аптеките Световният ден на фармацевта тази година премина под мотото „Безопасни и ефикасни лекарства за всеки". Успяват ли аптеките да ги осигурят на всички граждани в страната, попитахме проф. Илко Гетов. Той е председател на Българския фармацевтичен съюз.
1 2 3 ... 4 »