интервю

Надграждащите пакети - на базата на лична партида

25-07-2019 09:46
Лили
Лили
Войнова
voinova.lili@gmail.com
Надграждащите пакети - на базата на лична партидаЩе се ревизира практиката с един закон да се променят още няколко, казва д-р Дариткова
Здравният министър Кирил Ананиев представи официално визията си за новия здравноосигуретелен модел. Той предвижда демонополизация на НЗОК, която ще се конкурира с частни фондове. Kaкви проблеми ще решат предлаганите промени и ще бъдат ли защитени гражданите, попитахме д-р Даниела Дариткова. Тя е председател на ПГ на ГЕРБ и на парламентарната здравна комисия.
- Д-р Дариткова, има ли политическа подкрепа новият здравен модел, предложен от министър Ананиев?

 

- Демонополизацията на НЗОК е заложена като един от приоритетите в програмата за коалиционно управление с хоризонт 2021 година. В тази връзка и в съответствие с Решение на Народното събрание, екипът на министър Ананиев работи вече 6-ти месец върху различни варианти за развитие на здравноосигурителната система. Политическа подкрепа конкретен модел ще получи след постигане на максимално възможния експертен и обществен консенсус. За нас най-важно е правата на здравноосигурените да бъдат гарантирани .

- Защо се премина към пълна демонополизация на здравната каса, при положение, че надграждащият модел с втори задължителен стълб на здравно осигуряване получи по-голяма подкрепа преди година?

- Пълната демонополизация не изключва възможността за надграждащ модел. Предвижда се запазване на солидарния модел за НЗОК и конкурентите й , при който плащат всички, а потребяват тези, които имат нужда. На базата на ясно дефиниран и остойностен основен пакет, може да се сформират надграждащи здравно-застрахователни пакети, които са на базата на лична партида.

- Ще реши ли този нов осигурителен модел въпроса с контрола в здравната система?

- Демонополизацията с включването на конкурентни структури на НЗОК предполага допълнителен контрол от новите осигурители. Но аз съм убедена, че максимално прозрачно и добре контролирано здравеопазване ще имаме тогава, когато най-после изградим единната национална здравно-информационна система. Смятам, че това е стъпка, без която не може да се осъществи и демонополизацията.

- Как ще се намали доплащането от страна на пациентите, което в момента е близо 50%?

- За да гарантираме здравна сигурност, трябва да минимализираме и официализираме всички варианти на доплащане при получаването на медицинска услуга. Позитивно е заявлението на екипа на Министерството на здравеопазването , че се ангажира с остойностяване на основния пакет. Това ще даде добра основа за адекватно включване и на здравните застрахователи с различни, ясно дефинирани пакети с медицински услуги, надграждащи основния .

- Изразено бе мнение, че в частните фондове ще се запишат богатите, а НЗОК ще се превърне в социална каса. Смятате ли, че съществува такъв риск?

- При обсъждането на детайлите по реализация на намерението за демонополизация, задължително трябва да се предотврати риска от селекция на пациенти. Има различни варианти и очаквам те да бъдат предложени на следващите дискусии.

- Ако се редуцира основният здравен пакет, как социално-слабите ще се застраховат за допълнителни услуги? Държавата ли ще го направи?

- Ще се работи в посока на запазване на сегашния основен пакет. Социални фондове могат да подпомагат лечението на социално слаби пациенти.

- Предвижда ли се държавата да започне да осигурява с 8% контингента, за който плаща здравни вноски?

- В момента само децата и социално слабите се осигуряват от държавата на 70% от дължимата вноска върху минималния осигурителен доход. В Закона за здравното осигуряване е регламентирано повишение с 5% годишно до достигане на максималния размер. Всички останали контингенти: държавни служители , пенсионери, военнослужещи, полицаи , се осигуряват с 8 % върху размера на доходите им.

- Съществува ли опасност НЗОК да фалира, след като част от осигурените ще напуснат?

- Мерки против фалит трябва да се предвидят за всички фондове , които ще се занимават със здравно осигуряване.

- Каква е гаранцията, че някой фонд ще сключи договор с болницата във Видин, например? Има ли опасност част от гражданите да се окажат без медицинска помощ?

- В идеалния вариант, ако искат да гарантират достъп до болнична помощ на осигурените в съответния фонд лица от региона, трябва да се сключи договор. Очакването е , че частните фондове ще контролират по-ефективно качеството на медицинска помощ и ще подпомагат оказването й.

- В модела не беше обяснено добре, как ще се развива извънболничната помощ, как ще се стимулира профилактиката. Може ли да поясните?

- Представянето на модела наистина беше в най-общи рамки и нямаше как да се очертаят особеностите на различните видове медицинска помощ. Но предвид съществуващите дисбаланси между различните нива на медицинско обслужване с преобладаване на болничните услуги като обем и финансиране, ще се разчита на конкуренцията между осигурителите за оптимизиране на структурата. Инвестициите в профилактика гарантират намаляване на разходите за последващо, далеч по-скъпо лечение.

- В новия модел се предвижда болниците да определят цените, по които да работят с фондовете. Това не е ли опит да се елиминират съсловните организации?

- Ролята на съсловните организации в преговорния процес ще се запази.

- БЛС се изказа остро срещу модела. Вярвате ли, че ще се стигне до консенсус?

- Не само БЛС, но и другите съсловни организации изразиха резерви и отправиха критични бележки. Всичко ще бъде внимателно обсъдено и взето пред вид, защото без партньорство с изпълнителите на медицинска, дентална и фармацевтична помощ няма как да се реализира промяна.

- Смятате ли, че застрахователната култура на българина е на нужното ниво, след като ние не застраховаме дори къщите си?

- По-голямо предизвикателство пред нас в настоящия момент е да преодолеем ниската осигурителна култура. Все още сме страна с висок процент здравнонеосигурени , въпреки различните законодателни мерки.

- Реформата, ако се постигне съгласие ще стартира най-рано през 2021 г. Не се ли удължава периодът, през който на практика няма да има промени в здравеопазването?

- Промените в сектора не се изчерпват само със смяна на здравноосигурителния модел. Ние имаме няколко други ключови приоритета , които са в процес на реализация. С финализирането на проекта за модернизация на Спешната помощ ще се гарантира здравна сигурност на българските граждани. Изграждането на единната информационна система също е в ход. Ще търсим по-добро качество на медицинската помощ с утвърждаването на новите медицински стандарти и правилата за добра медицинска практика. Предприемат се и редица мерки за кадрово обезпечаване на системата.

- Накрая да попитам за промените в Закона за лекарствата, които изменят още 15 закона. Смятате ли, че това е добра законодателна практика?

- В проведените разговори с екипа на Министерството се обединихме около идеята да се ревизира тази законодателна практика и да се предложат промените в различните закони разделно.







Аз правя заплатите в болницата, но не ги харесвам Аз правя заплатите в болницата, но не ги харесвам Бързата колаборация между три болници помогна за спасяването на двама пациенти, приети в изключително тежко състояние в МБАЛ „Д-р Тота Венкова" в Габрово. По този повод потърсихме д-р Нели Савчева, директор на областната болница в Габрово. Попитахме я и за възнагражденията на персонала.
Не знаем броя на професионалните заболявания Не знаем броя на професионалните заболявания КНСБ изнесе плашещи данни за много случаи на професионални ракови заболявания. Възможно ли е стотици хора да увреждат здравето си, докато се трудят, попитахме проф. Каролина Любомирова. Тя е ръководител на Катедрата по трудова медицина и зам.-декан на Факултета по обществено здраве на МУ - София.
Не може болниците да си определят произволно цени Не може болниците да си определят произволно цени Здравният министър Кирил Ананиев представи официално визията си за новия здравноосигуретелен модел. За коментар по темата потърсихме д-р Мими Виткова, председател на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване и бивш министър на здравеопазването.
С един закон да променяш 15 други е некоректно С един закон да променяш 15 други е некоректно Здравното министерство предлага да се направят редица промени в 15 закона, чрез проект за изменение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Как оценява тази практика, която изглежда се превръща в традиция за МЗ, попитахме адвокат Мария Петрова.
Искаме нулева ставка на ДДС за лекарствата Искаме нулева ставка на ДДС за лекарствата Преди дни Европейската система за верификация на лекарствата засече износ на фалшиви медикаменти от България за Холандия. Какви са причините да се допусне подобно нещо, защо все още голяма част от аптеките у нас не са се включили в мрежата, попитахме проф. Илко Гетов, председател на Българския фармацевтичен съюз.
Не трябва да се бърза с детската болница Не трябва да се бърза с детската болница София събра през юни световния елит на детската кардиохирургия. Какви новости представиха медиците на конгреса и какви са проблемите у нас, попитахме д-р Стоян Лазаров. Той е началник на Отделението по детска кардиохирургия в Националната кардиологична болница.
НЗОК да осигури повече дни за рехабилитация НЗОК да осигури повече дни за рехабилитация Здравното министерство публикува за обсъждане проект за промени в наредбата за сертифициране на балнео, спа и уелнес центровете. Ще помогнат ли те за по-доброто осъществяване на рехабилитацията на пациентите, попитахме проф. Елена Илиева. Тя е ръководител на Клиниката по физикална и рехабилитационна медицина в УМБАЛ „Свети Георги" – Пловдив.
Методиката ще е с палиативен успех Методиката ще е с палиативен успех БЛС подписа анекса към НРД за 2018 година, в който са заложени по-високи цени на клинични пътеки за детско здраве. Как трябва да се преустрои системата, за да бъде по-добра както за пациентите, така и за изпълнителите на медицинска помощ и какво сочи анализът за изпълнението на бюджета на НЗОК за 2018 година, попитахме проф. д-р Григор Димитров. Той е член на Надзорния съвет на НЗОК. Главен директор в БСК и преподавател във ВУЗФ.
С този начин на финансиране стимулираме лъжата С този начин на финансиране стимулираме лъжата Здравното министерство обяви, че е готово с новата методика за заплатите в болниците. В момента тя се обсъжда от работодатели и синдикати, след което ще бъде обявена официално. Какво е мнението на КНСБ за нея, попитахме д-р Иван Кокалов. Той е вицепрезидент на КНСБ "Социална защита, безопасност и здраве при работа."
ИА „Медицински надзор“ с над 150 проверки ИА „Медицински надзор“ с над 150 проверки Изпълнителна агенция „Медицински надзор" започна официално работа от 1 април 2019 г., след като обедини двете досега съществуващи структури - „Медицински одит" и ИАТ. Тя ще извършва дейността на преобразуваните агенции, както и възложените ѝ от закона нови функции. Как върви работата на ИАМН и какви са пречките пред нея, попитахме Росен Иванов, изпълнителен директор на ИА „Медицински надзор".
1 2 3 »