интервю

Не може болниците да си определят произволно цени

18-07-2019 08:00
Лили
Лили
Войнова
voinova.lili@gmail.com
Не може болниците да си определят произволно цениНатискът за по-висока здравна вноска ще бъде неизбежен, казва д-р Виткова
Здравният министър Кирил Ананиев представи официално визията си за новия здравноосигуретелен модел. Той предвижда демонополизация на НЗОК, която ще се конкурира с частни фондове. За коментар по темата потърсихме д-р Мими Виткова, председател на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване и бивш министър на здравеопазването.
- Д-р Виткова, ще подобри ли ситуацията в здравеопазването новият модел на министър Кирил Ананиев?

- Новият модел всъщност е един от старите, за които дебатът завърши с предложение първо ясно да се разпишат услугите в основния пакет, за да не се дублира заплащането за дейности, които са включени в него. На следващо място, да се представят финансови анализи, кое колко струва в здравеопазването, как са остойностени клиничните пътеки и всичко останало, за да можем да разберем 8-процентната вноска достатъчна ли е. И ако не е достатъчна, как да се съберат парите, за да се покрие този основен пакет. Тогава вече застрахователите, а виждаме, че това ще са нови субекти, новорегистрирани юридически лица, ще знаят за какво става въпрос. Ние не можем да влезем и да покриваме разходи с фиксирани приходи, без да знаем кое, колко струва. Сега виждаме, че нищо, което препоръчахме, не е направено.

- Министър Ананиев каза, че до края на годината дейностите ще бъдат остойностени?

- Това означава, че чак тогава дебатът трябва да започне - когато видим кое колко струва. Вчера беше казано, че ще има свободно договаряне със здравните фондове, а това означава с всички лекари – от джипито до всички болници. Такова свободно договаряне, без да има остойностяване и национално рамково договаряне, как изглежда като реализация? След това чувам, че ще има минимални прагове на цените, под които не можело да се слиза. Тези прагове кой ще ги договаря, отново касата и Лекарският съюз ли? Къде са тези нови субекти в процеса на договаряне на т. нар. минимални цени. Има много неясноти, които трябва да се изясняват.

- Крие ли рискове за застрахователите конкуренцията с НЗОК?

- Рисковете не са от конкуренцията със здравната каса. Те са от липса на финансови анализи и остойностяване на основния пакет. Оттам е рискът както за здравната каса, така и за новите осигурителни дружества. Касата е в ежегодни дефицити, но ако нейният бюджет може да се актуализира, защото се определя от парламента, това не може да стане за тези нови субекти. Там трябва дефицитът да се покрива от лични средства на акционерите, което сериозни компании няма да допуснат. Или ако има хазартни играчи, те ще влязат за една година, ще видят дефицита и тогава натискът за повишаване на здравната вноска ще бъде неизбежен. А това е нещо, което можем предварително да знаем – стига или не стига тази здравна вноска за определения пакет от услуги. На следващо място не е ясно, при положение че лечебните заведения свободно ще образуват цени, доплащанията, които в момента са толкова големи, ще останат ли. И ако имаме надежди, че тези доплащания ще ги решат осигурителните фондове, това няма как да стане, защото на практика се позволява лечебното заведение да взима пари, за каквото се сети. Ето, в момента имам пред мен документ, за това, че се искат 800 лв. за определяне на час за операционна зала. Това не влиза в основния пакет. Допустимо ли е да се взимат пари от лечебните заведения за това? Какво означава да имат право свободно да получават пари, за каквото поискат?

- Ще има допълнителни пакети, които застрахователите ще предлагат. Чрез тях няма ли да се повишат публичните средства за здраве?

- Допълнителният пакет ще покрива ли час за операционната зала? Това да не е фризьорски салон! Какво е това, което се случва в българското здравеопазване?

- Приемливо ли е, според Вас, изискването за набиране на 500 000 осигурени, за да може да функционира един такъв фонд?

- Може да се сложи всякакво изискване. Преди пет дни бяха 1 млн., сега станаха 500 000. Въпросът е как българинът ще погледне на цялото това упражнение. С какво доверие. Не знам как ще прозвучи, но застрахователната култура у нас, българите, не е добре развита, за разлика от други страни, където всичко е застраховане. Ние не сме като в Америка, където всичко, включително здравето, се застрахова. У нас няма такава практика. Така че как българите ще погледнат на това предложение, дали ще рискуват да напуснат касата, смятайки че на друго място ще получат нещо по-добро, не мога да прогнозирам.

- Изказано беше мнение, че ще има фондове за богатите, а здравната каса ще остане за бедните. Възможно ли е такова нещо?

- Нали вноската, която ще се плаща и за богати, и за бедни е една средна стойност, която НАП ще определя. Не виждам от къде ще дойде разликата.

- А тази осреднена вноска, как я разбирате?

- Отново има неясноти. Въпросът е, каква ще бъде разликата между тази осреднена вноска и реалните приходи в НАП от здравните осигуровки? И тази разлика ще се връща ли под някаква форма на осигурителните компании или ще участват с нея във формирането на Гаранционен фонд? Такава разлика няма как да не се получи и тя ще бъде излишък, който ще стои в НАП. По този начин вече няма да има вноски върху реални доходи, а ще има една осреднена вноска, както сега държавата прави за тези категории хора, които осигурява. Тази разлика, какво ще я прави НАП? Ще я трупа в Гаранционен фонд или какво друго?

- За Вас ясно ли е, как ще се работи в извънболничната помощ?

- Медиците ще сключват договори с всички фондове.

- Това възможно ли е? Няма ли да се увеличи многократно бумащината?

- Отговорът трябва да го дадат тези, които предлагат модела.

- Кои от сега съществуващите проблеми ще реши новият здравноосигурителен модел?

- Единственото, на което могат да повлияят новите компании, е да повишат контрола в системата. Наистина могат да го направят. Но това е признание на държавата, която разполага с всички лостове за управление, че нейният контрол е неефективен. В същото време трябва да сме наясно, че тази стъпка е съпътствана с увеличаване на административните разходи. Така че реалните средства от тези 8%, които ще влязат в здравната система, всъщност ще бъдат по-малко. Първо, поради необходимостта да се създаде Гаранционен фонд. Само че той не е равнозначен на резерва на касата, който тя държи всяка година, но и изразходва всяка година. Гаранционният фонд само ще събира средства, без да ги използва. В същото време всяко едно от тези дружества трябва да има перманентно технически резерви, които се формират по много показатели, примерно на база неизплатени претенции или други подобни. На трето място, което по значение не бих го поставила толкова назад, всяка една от тези компании трябва да изгради административен капацитет, който да покрива цялата страна. Тази администрация трябва да носи в себе си експертиза, която да позволява договаряне с всеки лекар и всяко лечебно заведение и то за клиничната пътека Х, която до момента ние не знаем колко струва, как е образувана нейната цена. Това как може да се случи с тези кадри, без да се качат административните разходи, които са заложени да бъдат 3% от премиите, а в момента на касата са 3.7%, когато в нея се осигуряват 7 млн. души. А когато са само 500 000?

- Какво всъщност ни казаха гостите от Германия и Норвегия? Какво ни посъветваха?

- Всеки от тях представи опита на страната си и деликатно ни казаха, че няма рецепти, които да покриват всички проблеми. Даже Германия, която е с най-стария опит в здравното осигуряване каза, че от 19 век до 90-те години на миналия, касите не са имали конкуренция помежду си и едва тогава са ги пуснали да се конкурират. В същото време представителят на СЗО обясни, че в страните, които имат конкуриращи се финансови институции, не се наблюдава намаляване на разходите или дори спиране на нарастването им. Така че този ефект не можем да очакваме. Обратното, Германия казва, че е създала нов държавен контролен орган, който да проследява изкривяването на конкуренцията. Беше даден пример за случай, при който лекар и каса се договарят медикът да пише по-сериозна диагноза. Така че няма универсални решения. Това нагнетяване на мнение, че всичко, което се предлага е хубаво, защото ще влязат повече играчи и човек ще си избира, ще си сменя фонда, както джипито, не е точно. Въпросът е, това ще реши ли проблемите на системата? Ще оздрави ли болниците извън София, Пловдив и Варна? Ще спре ли деградацията на общественото здравеопазване? Дефицитът на кадри, който в много случаи е и причина за лошото състояние на болниците, защото те не могат да въртят обороти без персонал, как ще го решат тези осигурителни компании? Това е работа на държавата и тя няма как да избяга от тези отговорности. Не може да ги прехвърли на осигурителните дружества, които ще се занимават с финансирането. Освен това, какво ще се прави с медицинските изделия, на които не им знаем цените в България и хората плащат едни луди пари за тях? Даже болниците въртят търговия и ги продават на високи цени, а контрол няма.

- Новият модел ще реши ли диспропорциите в здравеопазването?

- Съществуват огромни диспропорции. Без държава няма как да мине, а и прехвърлянето на отговорност не е добро нещо.

- Вие сте представител на едно частно дружество. Защо сте толкова скептично настроена?

- Аз по-скоро се страхувам да не бъдат подведени както осигурените лица, така и акционерите. Никой от нас не би могъл да допусне дефицити, които сега ги виждаме на ниво здравна каса. Никой от нас не би могъл да заложи доброто име на компанията, която представлява пред осигурените лица, че няма да може да покрива всички изисквания на лечебните заведения. Хората очакват, че като си изберат фонд, той ще им покрива и избирането на час в операционната зала. Ето тези очаквания, които се нагнетяват, че новият модел ще реши проблемите на цялата система, няма как да стане. Как примерно дружествата ще намерят медицински сестри, липсата на които вече води до абсурдност да не могат да се направят графици?

- Вие надграждащият модел ли подкрепяте?

- Искахме ясно да се разпише, какво влиза в основния пакет, ясно да се каже, какво не влиза в него и там ние да работим на базата на доброволното осигуряване, както е сега. Това би помогнало да бъдем коректни и да знаем как да структурираме своите пакети, защото сега не сме наясно. Всеки ден получаваме фактури за измишльотини и хората ни ругаят. Вече се взимат пари за стаи с 2, 3, дори с 5 легла – кой, колкото иска. Взимат се пари за леглодни - на базата на какъв нормативен документ, не е ясно. Начислява се такса битово обслужване, 10% от минималната заплата за административно обслужване. Не можете да си представите, какво широко творчество има, което сега се узаконява, като се смята, че вече това неизвестно нам творчество, ще се покрива от доброволното осигуряване. Никъде по света лечебно заведение, което е в договор с обществен фонд, няма такива произволни права да взима пари, за каквото си иска. То се подчинява на желязно разписани правила и не му се позволява да взима пари за каквото се сети.

- Соред Вас, ще се вдигне ли процентът от БВП за здраве след реалното остойностяване на дейностите?

- Мисля, че след една година трупане на дефицити, натискът за качване на здравната вноска ще бъде естествен. Въпросът е трябва ли да я качим под такъв натиск или можем предварително да направим разчети и съответно да видим как да увеличим публичните средства за здравеопазване. В България те са малко, защото личните разходи за здраве на българина са 50% от общите. В Европа, където уж се намираме, те са средно 15%. Въпросът е как да увеличим публичните разходи и да намалим личните. В Европа общите разходи за здраве са средно 9% от БВП. Ние сме 8.2 или 8.4% от БВП. Имаме малък резерв да увеличим общите разходи, но основното е да превъртим нещата и да намалим частните за сметка на публичните средства. Този дебат го няма. И този модел няма да реши проблемът. Другият голям въпрос е, защо броят на хоспитализациите днес е два пъти по-голям от преди въвеждането на осигурителната система, когато никой никому не е пречел да приема пациенти в болница и когато населението е било с 2 млн. души повече? Какви са тези излишни хоспитализации? Системата е така устроена, че генерира обороти. Всеки, който работи в болничния сектор, се стреми да генерира обороти, защото от това зависят приходите на болницата и неговите възнаграждения. Т. е. докато не откъснем възнагражденията от приходите и от оборота на болницата, ние ще генерираме все нови и нови разходи в болничната помощ. Новият модел няма по какъв начин да повлияе и върху това.

- Вярвате ли, че тази реформа ще се случи?

- Иска ми се да има повече мъдрост при вземането на решение. Да, има много неща, които трябва да се променят и в системата на финансиране, и в структурата, и в организацията на здравеопазването. Не можем да гасим на пожар проблемите в Ловеч, в Ямбол, в Добрич, в Стара Загора и на други места. Не можем да обезлюдяваме региони, защото там няма болница. За мен този модел не решава основните проблеми, пред които е изправено българското здравеопазване.







Бюджетът на ДОО няма да реши тежките проблеми Бюджетът на ДОО няма да реши тежките проблеми След продължителни дебати и скандали парламентът прие на второ четене бюджетът на Държавното обществено осигуряване за 2020 г. Ще реши ли той натрупаните проблеми в сферата, попитахме д-р Хасан Адемов, председател на парламентарната социална комисия.
Педиатрията беше изоставена повече от 20 години Педиатрията беше изоставена повече от 20 години Проблемите в педиатрията засегнаха цялото общество. След смъртта на 3-годишното дете и напускането на част от екипа, скандалът стигна дори до парламента. Кои са най-сериозните проблеми в здравеопазването в тази област, попитахме д-р Стоян Лазаров. Той е началник на Отделението по детска кардиохирургия в НКБ.
Зъбни протези за всички над 65 г. Зъбни протези за всички над 65 г. На 22 и 23 ноември в Пампорово се състоя Извънреден конгрес на Български зъболекарски съюз. Какво е решено на него, какви услуги ще получат здравноосигурените граждани следващата година и има ли промяна в оралното здраве на българите, попитахме председателя на БЗС д-р Николай Шарков.
Отново ще сме свидетели на тупане на топката и чакане на избори Отново ще сме свидетели на тупане на топката и чакане на избори През 2020 г. здравната каса ще разполага с 400 млн. лв. повече, в сравнение с тази година. Ще помогнат ли допълнителните пари за по-доброто лечение на пациентите, попитахме адв. Андрей Дамянов. Той е зам.-председател на Националната пациентска организация и член на Надзорния съвт на НЗОК.
Никой досега не е вдигал пътеките толкова осезаемо Никой досега не е вдигал пътеките толкова осезаемо Преговорите за НРД 2020 г. започнаха. Те ще определят правилата, по които ще работят медиците следващата година. Ще се подобрят ли условията в лечебните заведения с допълнителните 200 млн. лв., попитахме проф. Николай Габровски, зам.-председател на БЛС.
Общинските болници да станат защитени Общинските болници да станат защитени Преговорите за НРД 2020 между БЛС и здравната каса започват днес. Те трябва да определят правилата, по които ще работят лекари и болници през следващата година. Ще стигнат ли допълнителните 400 млн. лв. в бюджета на касата да потушат напрежението в сектора, попитахме д-р Неделчо Тотев.
Необходима е „черна кутия“ за лекарските грешки Необходима е „черна кутия“ за лекарските грешки Темата за лекарските грешки отново се появи в общественото пространство. Увеличават ли се делата на пациентите срещу медици, попитахме адв. Мария Петрова, създател на LexМedica, първата специализирана кантора в областта на медицинското и здравно право.
На европейско ниво е българската кардиохирургия На европейско ниво е българската кардиохирургия Всяка година в навечерието на 19 октомври – Деня на българския лекар, обръщаме поглед към нашите медици.  Този път „Лекар на годината 2019" е проф. Пламен Панайотов, началник на Клиника по кардиохирургия в УМБАЛ „Св. Марина" – Варна. Как се става толкова добър специалист, разказа професорът за читателите на clinica.bg.
На всеки 40 секунди човек умира заради самоубийство На всеки 40 секунди човек умира заради самоубийство Всяка година на 10 октомври отбелязваме Световния ден за психичното здраве. Според СЗО до 2020 г. психичните разстройства ще се наредят сред първите пет болести, водещи до загуба на трудоспособност. Какво е психичното здраве на българина, попитахме д-р Захари Зарков, психиатър, началник на отдел „Психично здраве" в НЦОЗА.
Отпадат задължителните нощни дежурства за аптеките Отпадат задължителните нощни дежурства за аптеките Световният ден на фармацевта тази година премина под мотото „Безопасни и ефикасни лекарства за всеки". Успяват ли аптеките да ги осигурят на всички граждани в страната, попитахме проф. Илко Гетов. Той е председател на Българския фармацевтичен съюз.
1 2 3 ... 4 »