Профилактика

Българите до 40 са изгубили по шест зъба

12-10-2016 08:21
Лиляна
Ламбева
l_lambeva@abv.bg
Българите до 40 са изгубили по шест зъба Децата още в първи клас са с по 3.5 кариеса, казва д-р Николай Шарков
През тази есен започна националната програма за профилактика на ранните заболявания на зъбите при децата. Какво включва тя, какво е състоянието на зъбите на българите, попитахме д-р Николай Шарков. Той е главен секретар на Българския зъболекарски съюз и член на Съвета на Световната дентална федерацията, който е висшият й ръководен орган.

- Д-р Шарков, преди дни започна тазгодишната кампания за популяризиране на устната профилактика. Какви са изводите от вече 6-годишното приложение на програмата?

- Националната програма за профилактика на ранните заболявания при децата от 0 до 18 години, беше приета 2009 г. от МС. Първият етап беше от 2009 до 2014 г., след което бе продължена от 2015 до 2020 г. Първата година беше организационна. Втората направихме най-мащабното епидемиологично проучване на територията на България, касаещо децата. Бяха прегледани над 21 160 деца от три възрастови групи както от градовете, така и от малките населени места. Данните, които тогава получихме, са обезпокоителни, а те са актуални и днес. Оказва се, че 5-6-годишните деца имат средно по три и половина зъби, засегнати от кариес или 71% от тези деца са с кариес, което означава, че само 29% са без такива проблеми. При 12-годишните положението е още по-тежко, защото 80% имат кариеси на постоянните зъби – средно по три на дете. При 18-годишните числото скача на 8, а само 30% имат здрави венци. В това изследване участваха преподаватели от факултетите на София, Пловдив и Варна, които имаха общи критерии за установяване на патологията. Обработените данни са съпоставими с тези в Европа, ЕС и света. В сравнение със Скандинавските държави нашите данни са отчайващи. Именно затова стартира тази програма за профилактика, чиято идея е да подобри оралното здраве на децата в дългосрочен аспект.

- Какво конкретно включва програмата?

- Тя е многокомпонентна. Първо, включва здравно обучение и възпитание на децата, на родителите и на бабите и дядовците, а освен на тях и на обществото, защото все още хората не могат да приемат факта, че денталното здраве е част от общото здраве на човека. А това е много странно, защото ако някой си пореже лошо ръката или си удари главата, веднага тича в най-близката болница, за да го зашият и превържат, а когато започне да плюе кръв от устата, въобще не обръща внмание. Къде е логиката? Другият елемент, освен образователният, включва мотивацията на хората, които взимат решения – изпълнителната и законодателната власт, също така мотивацията на учителите, защото те са нашия пряк помощник. Следващият елемент е видимият – поставянето на силанти на първите постоянни дъвкателни зъби. Те първи пробиват, първи са подложени на агресивните фактори в устата, първи развиват кариес и най-рано напускат устата. И това, което сега стартира в Перник, беше първата кръгла маса, която се организира от Българския зъболекарски съюз именно за популяризиране на националната програма. Не се концентрираме само върху силантите, защото те са просто един от елементите. Предстоят още 9 кръгли маси в различни градове. Вече бяхме в Бургас, ще бъдем във Добрич, Варна, Русе, Ловеч, Пловдив, София, Монтана, Видин, като заключителна ще е в столицата, когато ще се отчетат резултатите от поставянето на силантите.

- Силанизирането на детските зъби има и противници. Съществуват страхове, че може да се навреди, така ли е?

- Винаги, когато се прави нещо за добро, се появява някой, който да каже, че това не е добро. Това е типична балканска черта. Силантите са въведени като понятие през 1975 г. Оттогава насам се поставят по целия бял свят. Силантите са за интелигентни родители. Те са средство, което се поставя без да се причинява каквато и да е болка на детето и престояват определен период от време в устата – от 2 до 3 години. Поставят се в момента, когато пробиват постоянните зъби – на деца от 5 до 8 години, защото зъбите са с по-ниска степен на минерализация на емайла. Те „узряват" в устата за период от три години. Силантите, поставени в дълбоките падини, ги предпазват. На последния конгрес на Световната федерация в Познан, Полша имаше следния текст в политическата декларация: хората на 80-годишна възраст да имат цялото си естествено съзъбие в устата. При което залата се смая и попитахме от къде е дошло това предложение. Оказа се, че е от Япония. Там средната възраст на мъжете е 82, а на жените – 86 години. В Япония това се постига благодарение на профилактиката. Около 95% от японските деца са със силанти на постоянните дъвкателни зъби. Силанти се поставят в цяла Европа. Скандинавските страни са пример за това и там тези драматични показатели, които казах за България, са съвдсем различни.

- Какви средства са предвидени за програмата?

- За една година са около 1 млн. лв. Навремето се чуха гласове от министри и от депутати, защо програмата да не мине към националното здравно осигуряване. Няма такова нещо. В цял свят профилактиката е грижа на държавата и българската държава постъпи изключително мъдро, като прие тази програма и я финансира чрез МЗ. Защото това е програма на Министерство на здравеопазването. Ролята на Българския зъболекарския съюз е да информира обществеността. Да не забравяме, че 500-те лекари по дентална медицина, участници в програмата са редовни членове на БЗС. Със заповед на министъра на здравеопазването още през 2009 г. бе създаден национален координационен съвет на програмата. Министерството на образованието и науката също активно участва в нея, защото за да влезем в училищата, в детските градини, ни трябва официален документ. Така че има координация между две министерства за нещо много добро, което се случи в държавата.

- Какъв е зъбният статус на българина?

- Чухте данните за децата, а при 37-40 годишните нещата са доста по-драматични. При тях 17 зъба са засегнати от кариес като 6 са вече извадени, а над 60 години около 13% от хората са напълно обеззъбени, 17% нямат зъби на долната челюст, а 20% - на долната челюст. И това е благодарение на липсата на профилактика и на елементарни знания за опазване на здравето на устата. Убеден съм, че с реализирането на програмата това ще се промени.

- От септември здравноосигурените граждани имат право на трета, платена от НЗОК дейност. Това достатъчно ли е?

- От септември здравноосигурените лица над 18-годишна възраст вече имат право освен на преглед и две дейности, на още една дейност - пломба или вадене на зъб. Това важи до 31 декември, но ние се надяваме, че от 1 януари 2017 г. ще продължи да действа. Имаме идея да искаме, да настояваме това да остане. За съжаление сме самотни в тази борба. Пациентските организации не ни подкрепят. Изчислили сме, че за да остане тази трета услуга са необходими приблизително от 24 до 30 млн. лв. допълнително към бюджета за дентални услуги, което е прашинка, ако погледнете общото деление на бюджета на Касата по пера.

- Ще искате ли увеличение на средствата за стоматологични дейности по НЗОК за 2017 г.?

- НРД трябва да бъде подписан по новите поправки в закона до края на февруари, така че имаме дълъг период за договаряне. Ще искаме да продължи тази трета дейност. Да не бъде прекъсната. Надявам се да срещнем разбиране.

- Идват ли чужденци да се лекуват у нас?

- Здравният туризъм по-скоро е от наши сънародници, които работят в чужбина. Когато идват в България по време на отпуските си, те ползват дентална помощ в нашата страна. Иначе, някакъв мащабен здравен туризъм от чужди граждани не се наблюдава, въпреки рекламите. Ще ви кажа един факт. Ако отидете да си направите зъбите във Велокобритания, там ви поставят протезна конструкция, след това се прибирате в България и изведнъж се получава усложнение. Какво ще правите? Именно този елемент на разстоянието възпира използването на по-евтините и качествени дентални здравни услуги в България. В граничните зони с Гърция има такъв туризъм, но това е само там, където човек за няколко часа може да се придвижи до съответното лечебно заведение. Иначе такъв дентален туризъм се наблюдава между Австрия, Чехия и Унгария. Преди години изчислявахме, че на него се падат 3% или 3.5%, така че е нещо несъществено.

- Достатъчно ли са зъболекарите в България? Има ли текучество към други страни в ЕС?

- Ние имаме свръхпроизводство на кадри и скрита безработица – около 30%, защото зъболекарите в България са над 9 000, което означава, че на един зъболекар се падат около 800 граждани. Това е под критичния минимум, който в Европа се приема че е един зъболекар на 1200 души население, а според СЗО показателите са по-високи – един зъболекар на 2-3 000 души. Скритата безработица създава много проблеми и катализира процеса колегите да търсят достойно препитание в други държави. Така че някои зъболекари решават да напуснат България и да се отправят към други страни, най-често към Великобритания, защото там има недостиг на специалисти. Или отиват във Франция, в Германия. Въпросът е да знаят езика, защото имаме автоматично признаване на дипломите и това не е проблем.

- Вие сте първият българин, който беше избран за член на Световната дентална федерация. Разкажете как стана това и какво означава за България?

- Имам един приятел - проф. Джин от Денталното училище на Хонконгския университет, което е на първо място сред денталните училища в света. След като минаха изборите на Общото събрание на Световната дентална федерация, той ми каза: „Ники, ти знаеш ли, че правиш история. Имало ли е досега българин, който да е заемал ръководна длъжност в Световната дентална федерация? Ти правиш история за твоята страна и за денталната медицина в твоята страна". В първия момент не приех сериозно думите му, но след това се замислих и си казах, че изглежда той е прав. Китайците са много мъдри хора. Четири години поред аз бях член, а последните три години председател на един от 5-те постоянни работни комитета на FDI. Моите мандати свършиха и реших, че имам възможността, имам знанията и уменията да поставя кандидатурата си за съветник в FDI. Защо съветник? Защото Световната дентална федерация се управлява от съвет от 13 човека - един президент, един бъдещ президент, ковчежник и 10 съветници, които имат право на глас. Поставянето на такава кандидатура изисква много голяма смелост, защото организацията има над 200 национални асоциации от над 130 държави членки. Гласуването е тайно, електронно, т. е. изборите не могат да се манипулират. Кандидатите тази година бяха от доста авторитетни държави – САЩ, Холандия, Швейцария, Южна Африка, Египет, България и Мароко. Местата бяха три, но двете бяха за преизбиране на вече работещи в съвета хора и имаше реално само едно свободно место. Най-трудният момент настъпи, когато се оказа, че от Европа сме трима кандидати, а европейците обикновено подкрепят европейци. Беше решено да се гласува по съвест и ние разделихме европейските гласове на три, като аз имам усещането, че получих по-голямата част. Зад мен застанаха и държави като САЩ, Япония, Нова Зеландия, Австралия, Азиатската тихоокеанска област, Централна и Южна Америка и Африка. Неочаквано победих с много голяма лекота. Това е огромна победа. За България това означава, че от 130 държави членки, освен че знаят моето име, знаят вече и България. Имайте предвид, че делегатите на Общото събрание на FDI са хората, определящи общественото мнение в собствените си страни. Така че успехът наистина е сериозен.







Хвърлят амалгамата разделно Хвърлят амалгамата разделно Новите разпоредби на МЗ ще охарчат стоматолозите
Диамантена усмивка Диамантена усмивка Днес искрящо белите зъби са мания на Запад и на Изток. Брекетите, порцелановите фасети и украшения за зъби са само част от услугите, които ни водят при зъболекаря. За тях разговаряме с д-р Евелина Перчинска.
Има ли безплатни протези Има ли безплатни протези Касата ще плати труда само за най-евтините пластмасови изделия, подходящи за хора без нито един зъб, казват специалистите
Изобилие от зъболекари в градовете Изобилие от зъболекари в градовете В сектора има скрита безработица, твърди председателят на БЗС д-р Николай Шарков
Зъболекарите подписват рамков договор утре Зъболекарите подписват рамков договор утре

От септември касата ще плаща част от протезирането на пенсионерите

Един зъб изпили ли се, след време загива Един зъб изпили ли се, след време загива

Кога се налага слагането на импланти, по-добри ли са те от протезите, попитахме ръководителят на Клиниката по лицево-челюстна хирургия и отоларингология в лечебното заведение доц. Желю Димов.

Поставят зъбни импланти в „Св. Анна” Поставят зъбни импланти в „Св. Анна”    Клиниката по лицево-челюстна хирургия внедрява американска система за дентални операции
Бюджетът за дентални дейности е недостатъчен Бюджетът за дентални дейности е недостатъчен

Струпването на специалисти в големите градове води до нелоялна конкуренция и влошаване качеството, казва д-р Николай Шарков

Българинът не се научи да инвестира в здравето си Българинът не се научи да инвестира в здравето си Търси зъболекар само, когато го боли, дано променим поне манталитета на децата, казва д-р Николай Шарков
Ден на здравите зъби Ден на здравите зъби Дори децата у нас са с по няколко кариеса и пулпити
1 2 »