лица

Да правиш китки за обич

19-07-2019 07:00
Гергана
Гергана
Добрева
kapry@abv.bg
Да правиш китки за обичСбъднала съм професионалната си мечта да бъда операционна акушерка, казва Михаела Мишева
Това е акушерка Михаела Мишева. Приятелите й я наричат Мишето. А аз разбрах, че имам среща с една жена целуната от Господ. Вероятно се чудите защо. Много простичко, отдели ми време за разговор, когато успя да откъсне от времето посветено на дъщеря й. Казва, че малката Ния е нейното всичко, и че работи с любов мечтаната професия
Родена е в село Шуменци, близко до Тутракан и е първата с медицинско образование във фамилията. Майка й е учителка по български език и литература, а баща й от 15 години е свещеник. Като малка е мечтала да бъде лекар. Така се стичат нещата в живота й, че записва да учи за акушерка в Медицинския колеж към МУ- Пловдив. Още във втори курс разбира, че изборът на професия е правилен и ще я работи с най-голямо удоволствие.

 

След студентските години в Пловдив

животът я отвежда в София. Започва работа в болница Шейново, първо в родилна зала. Не помни първото си дежурство в детайли, защото толкова е била развълнувана, че нарича онзи момент, магия. Разказва, че е имала късмета да попадне в една смяна с много добри акушерки, които са я въвели в тайната на професията. Разказва и още, че на студентските стажове е влизала в операционна зала и тогава е разбрала, че трябва да стане операционна акушерка. Така след двете години в родилна зала, идва ред на операционната. Днес работи като операционна акушерка в Майчин дом. „Призванието на акушерката е да води раждане, аз съм преминала през тази школа, но да работя в операционна е моята сбъдната мечта", с усмивка уточнява Михаела.

В операционната се изграждат

най-здравите екипи, твърди тя. Всеки познава в съвършенство работата си дори не е нужно да се изричат думи, за да се случват нещата. Само с поглед вече се разбираме, допълва Михаела. Най-голямото й удовлетворение е добрият финал на всяка тежка операция. Когато идват млади акушерки на стаж в болницата тя се радва и винаги е готова да сподели наученото през годините с тях. Казва, че за работиш тази работа, тя трябва да е като гориво в кръвта ти.

„Ако си мисли някой, че може да идва на работа

само за да му мине работния ден, по-добре да не се захваща с тази професия", категорична е тя. Колкото и да са проблемите в здравеопазването никога не й е хрумвало да събере куфарите и да потърси реализация в чужбина. Казва, че отговорност и дълг се изпълняват в родината. И че мечтата за промяна на системата губи силата си зад граница. Твърдо вярва в народната мъдрост, че всеки камък си тежи на мястото, затова всяка сутрин с усмивка тръгва към болницата.

За 12 години работа е виждала всякакви

човешки съдби. Научила се е да не наранява душата си с човешката болка. Прави го, за да може да продължи напред, като изпълни с любов и всеотдайност живота на 6 годишната си дъщеря. „Тя е моето всичко и се радвам на всеки миг прекаран с нея. За това гледам да оставя събитията от болницата пред прага на входната врата", споделя Михаела. В свободното си време обича да прави различни аранжировки от цветя. Цветните венчета подарява, защото знае, че китка за обич се дава. Така дарява с късчета любов дамите от ансамбъла за народни танци, в който играе. Споделя, че с народната музика е закърмена от малка. Нейните родители също са добри танцьори. В родният дом на Михаела е пълно с народни носии, които пък са част от колекцията на  майка й.

Мъдростта на традициите влага

в малките неща. Тях които изработва ръчно, като украса за всеки празник. За Коледа и за Великден гледа винаги да се прибира в бащиния дом, защото там е коренът. С майка си изпълняват всички ритуали посветени на празника. „Майка ми много държи на традициите и всичко се прави по протокол, така както е било едно време. Заедно изпълняваме обичаите, а аз уча и детето си на тях", казва Михаела. Разбрала е, че в живота дългосрочни планове е глупаво да се правят. Всеки ден крие своята изненада, къде добра, къде не толкова. Затова приема с усмивка положителното от деня, а като урок онова, което не се случило, така както трябва. Най-правилните съвети е получава от родителите си. А най-голямата й награда е, че е успяла да бъде добра дъщеря и е чула думи на гордост от майчината й уста!







Спешен медик майстор на рапирата Спешен медик майстор на рапирата Най-хубавите подаръци, които ми е давала работата са бебета, които са се родили с мое участие и спасения човешки живот, казва д-р Делян Георгиев, завеждащ смяна в ЦСМП-София
С обич в сърцето С обич в сърцето Да си нося новите дрехи, тази мисъл ме води напоследък, казва д-р Феодор Оджаков
Ловец на успехи Ловец на успехи Русенци сме особена порода хора, винаги си помагаме, казва д-р Мария Димитрова
Да посрещаш живота е привилегия Да посрещаш живота е привилегия Удовлетворението идва от радостта в очите на майките, когато си им помогнал да родят бебето си, казва д-р Пенков
Превърнал професията си в живот Превърнал професията си в живот За мен не е важно да съм известен, а да съм добър и да оставя нещо след себе си, казва д-р Иван Мартинов
Да напишеш рецепта срещу демографската криза Да напишеш рецепта срещу демографската криза Само след дни ще защитя докторантура по темата, но в близо 300 те страници е заключена тайната, казва д-р Елеонора Христова
Когато носиш Родопската песен в сърцето си Когато носиш Родопската песен в сърцето си Искам да завърша и Музикалната академия, каза Мария- Йоана от МУ Пловдив
Когато Хипократ победи Мелпомена Когато Хипократ победи Мелпомена Избрах медицината, макар че много харесвах театъра, казва проф. Радослав Радев
Учителка на медици Учителка на медици Липсата на кадри ме подтиква да мотивирам учениците, след като завършат медицинските университети, да се върнат да работят при нас, казва учителката Даниела Куцева
Дарител на живот Дарител на живот Възможно ли е човек да дари 45 литра кръв през живота си? За няки хора това със сигурност е нещо непостижимо, но за Валентин Георгиев Велев от Ямбол е неоспорим факт. Той е един от 10-те наградени от БЧК кръводарители по повод 14 юни - деня за благодарност към тези, които дават нещо от себе си, за да спасят човешки живот. Сега Валентин е на 55 години и вече е давал кръв 101 пъти.
1 2 3 ... 14 »