интервю

Не трябва да се бърза с детската болница

01-07-2019 09:00
Лили
Лили
Войнова
voinova.lili@gmail.com
Не трябва да се бърза с детската болницаИзползването на стара сграда от преди 40 години, не е най-доброто решене, но е по-добро от нищо, казва д-р Лазаров
София събра през юни световния елит на детската кардиохирургия. Срещата бе определена като историческа, защото за първи път присъстваха двете най-големи и авторитетни организации, които се занимават с проблемите на пациенти с вродени сърдечни малформации - Европейската асоциация на детските сърдечни хирурзи и Световната организация по детска и конгенитална сърдечна хирургия. Какви новости представиха медиците на конгреса и какви са проблемите у нас, попитахме д-р Стоян Лазаров. Той е началник на Отделението по детска кардиохирургия в Националната кардиологична болница.
- Д-р Лазаров, какви новости бяха представени на този уникален по рода си форум?

- Искам да подчертая, че това беше среща по инициатива на световното и европейското дружества, а не по наша покана. Колегите, когато са направили анализ как е развита тази дейност в страните от Югоизточна Европа са видяли, че България стои много добре и е много близко до европейския и световен стандарт в детската кардиохирургия. И това е факт, защото тази дейност е доста слабо развита във всички страни около нас, с изключение на Гърция. Сърдечните хирурзи от съседните страни явно нямат интерес да я работят и въпреки, че държавите им искат да я развиват фактите са такива, че голяма част от децата в тези страни са лишени от съответните адекватни грижи и търсят лечение в чужбина, вкл. и у нас. Конгресът наистина е исторически, тъй като се събират на едно място европейската и световна организации, заедно с представителите на всички континентални организации. Присъстваха 226 делегати от 56 страни от всички континенти, включително и от Нова Зеландия и Океания. Ние дискутирахме, освен чисто медицинските въпроси, които заемаха две трети от времето и това, как да бъде организирана тази дейност, за да могат навсякъде децата, които имат едни и същи проблеми, да получават сходни грижи. Известно е, че средствата, които се отделят в някои части на света, включително и в нашата страна, не са достатъчно. Учудващо за всички бе, как при една добре развита структура и традиции в тази дейност /България е сред пионерите в Европа/, държавата е загърбила грижата за децата. И от друга страна са Северна Америка, Канада и Западна и Централна Европа, където вниманието на държавата е фокусирано върху децата, а и ресурсите, които се отделят, са далеч по-адекватни. Така че фокусът беше върху медицина, но и върху обучението на структурите, на колегите и институциите, за това как да вършат тази работа, как да комуникират с обществените организации и с държавните власти. Имаше един специален еднодневен симпозиум, с който започна конгреса, за грижите за новороденото дете и за кърмачето. Грижите, които започват дори още преди раждането на детето. Защото съвременната медицина не върви след фактите. Тя върви преди тях, прогнозира ги и направлява тяхното развитие. Така че това беше изключително важно - как да се грижим за бременната жена, когато се установи, че има плод с такъв проблем. Как да се подготвим за него, да планираме нещата и когато раждането стане факт, ние да сме напълно готови с всичко, за да можем да обгрижим детето специално. Не е далече от истината, ако кажа, че днес детската кардиохирургия е фактически хирургията на новороденото и на детето до края на първата година. 50% от всички операции в развития свят, към който ние се стремим, са в тази възрастова група - тук при нас също е така. Ефектът от лечението на кардиологичните проблеми е най-голям когато те са решавани във възрастта на кърмачето. Тогава последиците от това да си се родил с една болест, са най-малки и когато ние можем да гарантираме качество на живот, което не се различава много или никак от качеството на живот на децата от същото поколение, без заболявания.

- Акцентът в детската кардиохирургия се премества в по-ранна възраст, така ли?

- Да. Категорично това е тенденция от много години. Вече има и твърди доказателства, че адекватното лечение - оперативно и интервенционално, т. е. когато кардиолозите поставят различни устройства и това стане навреме, има най-добър резултат в най-ранна възраст. Никой в света вече не говори дали пациентът е преживял операцията. Това е нещо естествено. Говори се за отдалечен резултат и за качество на живот. Това е фокусът.

- Увеличава ли се сърдечната патология при децата?

- Не, това е заблуда. От много десетилетия, от когато има статистика, честотата на вродените заболявания, включително и тези на сърцето, остава приблизително една и съща. Това са между 8 и 10 случая на 1000 живородени деца. Разбира се, различни фактори могат да окажат известно влияние, но то не е драматично. Най-лоши последици има при бракове между хора в семейството. Ако майката работи в токсична среда или има някаква болест в ранната фаза на бременността, това също може да предизвика подобно заболяване. Но като общ факт заболеваемостта е еднаква и не се променя много с времето.

- Изнесени ли бяха интересни случаи на спасени деца с тежки аномалии?

- Имаше специална сесия, която беше на тема „Моят най-добър и най-лош случай" и колегите споделяха, разбира се в рамките на ограниченото време. Имаше 16 такива представяния на интересни случаи от практиката на различни страни. При нас е традиция, независимо къде се провежда събитието, да бъдат правилно разпределени всички континенти. Дори в рамките на самата сесия най-интересните случаи да са от един континент, ние гледаме и останалите колеги да вземат участие, защото по този начин мозайката става по-пълна. Това, което би трябвало да бъде интересно за читателите и от което са лишени българските пациенти, защото държавата не покрива тези разходи, е възможността за възстановяване на сърцето, когато детето се ражда с една липсваща половина. Тогава с различни оперативни методики се постига добър ефект и добро качество на живот на тези пациенти. Лечението е сложно, на няколко етапа. Започва непосредствено след раждането, продължава в следващите месеци, като 3-4 пъти е оперативната намеса, но в крайна сметка резултатът е най-важен. Това обаче черпи огромен ресурс. Когато ние споделяхме проблемите си, колегите установиха, че нашата държава полага повече грижи за възрастното си население, включително и за пациентите над 80 г. - разбира се те имат същите права като новородените, но тези в детската възраст някакси са загърбени.

- Ще предприемете ли някакви стъпки това да се промени?

- Ние пишем писма на отговорните институции от много години. Имахме среща с президента на световното дружество проф. Христо Червенков при г-жа Жени Начева, за да я запознаем с резултатите от конгреса. Професорът е от български произход, но живее и работи в Канада. Той е световно име и покани екип от министерството да посети университета в Монреал, който е с изключително богат опит, традиции и престиж. В града, който е 4 млн. души, има 12 детски болници, а в България при 7 млн. няма нито една. Той покани екипа на министър Ананиев, за да се запознаят с начина на организация на детското здравеопазцване в Канада. Факт е, че здравеопазването в Канада е напълно безплатно за всички пациенти. Там пазарният принцип не важи. То е подредено по един удивително справедлив начин за всички, без да елиминира интересите и на пациентите, и на работещите в здравеопазването. Колегите казаха, че са готови по всяко време да организират една такава ВИП визита на място. Очудването им беше безкрайно, като разбраха, че България не разполага с детска болница и че няма специални грижи за педиатричните пациенти. Г-жа Начева се заинтересова изключително много от това, което чу. Тя каза, че екипът на министерството, който е основно от икономисти, има задача да създаде приоритети в здравеопазването, след като екипите от лекари във ведомството, които се сменяха, дълги години не са могли да го направят. Да се надяваме, че това наистина ще се срлучи.

- Преди време казахте, че детската болница е ваша дългогодишна мечта. Сега тя е на път да се осъществи. Това добре ли е?

- Разбира се. Само че аз вече няколко пъти казах, че не трябва да се бърза. След като са загубени 30 години, не е фатално да пропуснем още три, обмисляйки най-правилните ходове. Защото имам чувството, че в момента се бърза, за да се удовлетворят някакви други, извън медицината желания, амбиции и намерения на някои хора. Може би съм подозрителен, може би не съм прав, но такова чувство се създава не само у мен, а и у част от колегите. Затова е изключително важно да се подредят нещата. Има екип в министерството от медицински специалисти, които консултират проекта. Аз лично съм малко притеснен от това да се използва една стара сграда от преди 40 години, оставена на атмосферните условия толкова време и която едва ли е била съобразена със съвременните изисквания за строителство и за медицина. Разбира се, би било прекрасно мястото на болницата да е там, където е определено, защото тя е в границите на един голям медицински кампус. Около нея има структури, които биха могли да си сътрудничат с детската болница, защото част от пациентите излизат от тази възраст и отиват в болниците за възрастни, така че е добре те да бъдат някъде наоколо. Много е важно обаче наистина да се подредят приоритетите и нуждите на всяка една медицинска специалност. Ние отново сме поставили нашите изисквания, защото в 21 век имаме различни нужди, от тези, които сме имали през миналия век. Много се надявам да не се запуши само едно обществено недоволство от липсата на такава болница с хвърляне на проект, който няма да свърши никаква работа или ще утежни нещата, а да се обмисли добре. И това трябва да го направят специалистите - опитни колеги, сред които слагам и себе си, но и по-млади хора, които да внимават какво вършат. Защото ако се провалиш на 50 години, ти се проваляш до края на кариерата, а ако го направиш на 65, този край може да дойде още на следващия ден.

- Лекарите у нас със сигурност знаят, как трябва да изглежда една съвременна детска болница?

- Така е, но искам да кажа и нещо друго. Не бива да се оставя управлението на здравеопазването в ръцете на лекари в никакъв случай. Много малко –единици са, които могат да се справят с управление на предприятие, каквото е една медицинска институция. Всичко това в света се развива добре, защото има екип от икономисти, които са специализирани в управлението на болници. Лекарите трябва да дават насоките и да определят приоритетите за развитието на съответната институция, но в никакъв случай да не боравят с парите, да не определят къде да отиват те и как точно да се изразходват. Медиците са, за да защитят медицинската част на своята дейност. Колкото повече аргументи имат в тази част, толкова по-добре. И ако мога да направя едно официално предложение пред МЗ- нека още сега да се сключи договор за управление и на строителството, и на осигуряване на оборудването, и на последващата медицинска работа в болницата с чуждестранен екип за управление на болници - т.нар. Hospital Solutions. Това е практика на много места и е единствената гаранция, че проектът „Детска болница" ще проработи. Иначе ще се намесят частни интереси, корупционни схеми и нищо като хората няма да излезе.

Но на въпроса за Детската болница - има и друго решение, ако се приеме че сградата в района на „Александровска" не е подходяща. Все пак нека се има в предвид, че една такава болница не е само сграда за медицински дейности. Тя е мястото, където детето и неговото семейство понякога прекарват месеци. Един такъв обект трябва да съчетава чисто клинични дейности с хотел за родителите и съответните места за хранене на семейството. Да има огромно пространства за паркиране. Да е възможно да се оформят и места за развлечение на децата - вкл. в големите детски комплекси има развлекателни и комуникативни центрове и какво ли още не.

Болницата за деца е нещо съвършено различно от болницата за възрастни, както детето е не просто умалено копие на големия човек. Детската болница трябва да има перспектива от поне 25 години напред. И отново казвам - ако всичко изброено по-горе е невъзможно да се направи в двора на „Александровска" има и друго решение .

- Да се върнем на форума. Тази среща ще даде ли тласък на българската кардиохирургия за деца?

- В България никога не са се събрали толкова елитни кардиохирурзи. У нас бяха водещите фигури от Клиника Майо в Минесота, от Харвард Медикал Скул, от Националната детска болница във Вашингтон, от Флорида, от Санкт Петербург-Маями и откъде ли още не. Да не споменавам Европа. От всички 30 големи европейски институции в областта на детската кардиохирургия, присъстваха 28 – водещите представители и най-изявените личности. Колегите видяха, че ние се опитваме с трици да ловим маймуни, но го правим с всеотдайно желание и жертвоготовност. Затова показаха страхотен респект към нас. Направихме така, че те да се запознаят със София, с историята на България, да се видят с обикновени хора и да контактуват с пациентски организации. Затова всичките си тръгнаха с прекрасни впечатления. За съжаление, те разбраха и че ние в момента се чудим как да оцеляваме и това не е хиперболизирано. Защото здравната каса отново, за поредна година забрави да финансира, както е необходимо, детските медицински изделия. Независимо от писмата, независимо от напомнянията, независимо от обажданията ни. Отношението на здравната каса към детското здравеопазване е просто неразбираемо.

- Финансирането на тези изделия не е ли договорено в НРД?

- Нищо не се договаря. Спускат ти нещо, включително цена и искат да се съобразяваме с това. Ние им казваме, че не може един консуматив, който се използва при 10 деца в годината и който навсякъде в света е нещо специално изработено за съответния пациент, да бъде на цената на консуматив, който се използва за 2000 души в България. Не може, но те са ги сложили в една група. И сега никой не иска да доставя в България на тези цени консумативите. Знаете, че вече няма и Фонд за лечение на деца. Виждаме, че има разбиране в Дирекцията, който се занимава в НЗОК с тази дейност, но колко ще зависи от тях, не знам. Ако политиката на здравната каса е да се режат разходи, нищо няма да се получи и проблемите ще продължат. Надявам се на зам.-министър Жени Начева, която е шеф на Надзора, защото разбира нашите проблеми. Благосклонна е към това, което й казваме и мисля, че нещата биха потръгнали. Ще сме много настоятелни, няма да се отказваме, така че аз съм по-скоро оптимист за бъдещето.







Не може болниците да си определят произволно цени Не може болниците да си определят произволно цени Здравният министър Кирил Ананиев представи официално визията си за новия здравноосигуретелен модел. За коментар по темата потърсихме д-р Мими Виткова, председател на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване и бивш министър на здравеопазването.
С един закон да променяш 15 други е некоректно С един закон да променяш 15 други е некоректно Здравното министерство предлага да се направят редица промени в 15 закона, чрез проект за изменение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Как оценява тази практика, която изглежда се превръща в традиция за МЗ, попитахме адвокат Мария Петрова.
Искаме нулева ставка на ДДС за лекарствата Искаме нулева ставка на ДДС за лекарствата Преди дни Европейската система за верификация на лекарствата засече износ на фалшиви медикаменти от България за Холандия. Какви са причините да се допусне подобно нещо, защо все още голяма част от аптеките у нас не са се включили в мрежата, попитахме проф. Илко Гетов, председател на Българския фармацевтичен съюз.
НЗОК да осигури повече дни за рехабилитация НЗОК да осигури повече дни за рехабилитация Здравното министерство публикува за обсъждане проект за промени в наредбата за сертифициране на балнео, спа и уелнес центровете. Ще помогнат ли те за по-доброто осъществяване на рехабилитацията на пациентите, попитахме проф. Елена Илиева. Тя е ръководител на Клиниката по физикална и рехабилитационна медицина в УМБАЛ „Свети Георги" – Пловдив.
Методиката ще е с палиативен успех Методиката ще е с палиативен успех БЛС подписа анекса към НРД за 2018 година, в който са заложени по-високи цени на клинични пътеки за детско здраве. Как трябва да се преустрои системата, за да бъде по-добра както за пациентите, така и за изпълнителите на медицинска помощ и какво сочи анализът за изпълнението на бюджета на НЗОК за 2018 година, попитахме проф. д-р Григор Димитров. Той е член на Надзорния съвет на НЗОК. Главен директор в БСК и преподавател във ВУЗФ.
С този начин на финансиране стимулираме лъжата С този начин на финансиране стимулираме лъжата Здравното министерство обяви, че е готово с новата методика за заплатите в болниците. В момента тя се обсъжда от работодатели и синдикати, след което ще бъде обявена официално. Какво е мнението на КНСБ за нея, попитахме д-р Иван Кокалов. Той е вицепрезидент на КНСБ "Социална защита, безопасност и здраве при работа."
ИА „Медицински надзор“ с над 150 проверки ИА „Медицински надзор“ с над 150 проверки Изпълнителна агенция „Медицински надзор" започна официално работа от 1 април 2019 г., след като обедини двете досега съществуващи структури - „Медицински одит" и ИАТ. Тя ще извършва дейността на преобразуваните агенции, както и възложените ѝ от закона нови функции. Как върви работата на ИАМН и какви са пречките пред нея, попитахме Росен Иванов, изпълнителен директор на ИА „Медицински надзор".
Джипитата получават стотинки за преглед Джипитата получават стотинки за преглед След протестите на медсестри и педиатри, правителството отпусна допълнителни пари за болниците. С тях ще могат да се увеличат заплатите на специалистите в лечебните заведения. Какво се случва в доболничната помощ, какви са проблемите там и предвиждат ли се промени, попитахме д-р Гергана Николова. Тя е член на УС на БЛС.
Най-малкото ни спасено бебе е 450 грама Най-малкото ни спасено бебе е 450 грама Проблемите в педиатрията и неонатологията са трупани с години. След протестите на лекарите обаче се очаква поне част от тях да бъдат решени. Какво би трябвало да се направи, попитахме проф. Боряна Слънчева. Тя е завеждащ неонатологичното отделение на СБАЛГ "Майчин дом".
Реформата в спешната помощ пълзи Реформата в спешната помощ пълзи На 27 май Европа отбелязва Световния ден на спешната помощ.Какво се случва с реформата у нас и кои са най-тежките проблеми „на терен", попитахме д-р Десислава Кателиева, председател на Националната асоциация на работещите в спешна медицинска помощ.
1 2 3 »