Тренд

Дълговете на болниците удариха 783 млн. лева

07-10-2016 11:00
Мария
Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com
Дълговете на болниците  удариха 783 млн. лева Лимитите на здравната каса увеличиха доплащането и задлъжнялостта в сектора
Декапитализацията на здравния сектор в България се задълбочава. На близо 800 млн. лв. възлизат дълговете на болниците у нас. Две трети от тях са на държавните и общинските клиники, а близо една трета – на частните. Това показва анализ на консултантската компания в здравния сектор „Симбула", изготвен специално за Clinica.bg и „Икономист". Той е направен на база на последните годишни финансови данни, за 2015 г., на 312 лечебни заведения.
Само за една година дълговете на болниците в страната са се увеличили с 60 млн. лева. В края на 2014 г. те са възлизали на 720 млн. лв., а година по-късно надвишават 780 милиона. По-голямата част – 491 млн. лв., са на 187-те държавни и общински болници. През тази година те продължават да растат – по данни на здравното министерство още преди края на 2016-а са надхвърлили 500 млн. лева. Останалите 292 млн. лв. са на частните болници, чийто брой отдавна премина 100.

Основна част от задълженията и на двете групи болници са към техните доставчици. При държавните и общинските клиники те заемат дял от 56% от всички задължения, а при частните – 37%. Вътрешната разбивка на този тип задължения показва, че основната част от тях е за медикаменти и медицински консумативи и много по-малък е делът на дълговете към комуналните доставчици на ток и вода, както и за други външни услуги. Друго основно перо са дълговете за заплати – при държавните клиники те са 9%, а при частните – 12 процента.

Основната разлика в структурата на дълговете на двата вида лечебни заведения според собствеността им са кредитите към банки. При частните болници те достигат 18%, тъй като тези болници инвестират повече в развитието си и го правят сами, без да ползват помощ от държавата или от Европейския съюз. За сметка на това при държавните болници могат да се усвояват по-лесно средства от еврофондовете, както и да се получават трансфери за капиталови разходи от Министерството на здравеопазването, колкото и да са малко (около 40 млн. лв. на година).

Въпреки високата задлъжнялост на сектора в него все пак се отчита и печалба. И ако публичният сектор е на загуба от 41 млн. лв. след облагане с данъци, частният сектор е на нетна печалба от 31 млн. лв. за миналата година.

Успоредно с нарастването на дълговете в болниците се е увеличило и доплащането, показва още анализът. През миналата година пациентите в болниците са извадили от джоба си 470 млн. лв. срещу близо 300 млн. лв. през 2014 г. По-голям е делът на доплащането в частните болници – 264 млн. лв., или 30% от общите им приходи, срещу 206 млн.лв. за публичните, или около 12% от постъпленията им за лечение. Годишното увеличение на средствата от пациентите за доплащане отново е по-голямо при частните болници – 110 млн. лв. за 2015-а срещу 80 млн. лв. при държавните и общинските лечебни заведения, показват данните.

Основните причини за увеличението на дълговете и на плащанията на пациентите са твърдите лимити, които лечебните заведения получиха през миналата година, категорични са всички представители на различните типове болници. През 2015 г. болниците работеха не според броя на пациентите, които реално имат, а според средствата, които им отпуска Националната здравноосигурителна каса. В резултат на тези изкуствени финансови ограничения за първи път клиниките не отбелязаха традиционното годишно повишение на приходите си с между 100 и 200 млн. лв. по здравна каса, а регистрираха понижение с около 80 млн. лв.

Компенсацията на тези средства се е отразила не само на финансовата стабилност на болниците и харчовете на пациентите, но и на лечението. Разходите за материали в държавните клиники например са намалели от 624 млн. лв. на 614 млн. лв., показват цифрите, докато в предходните години те винаги нарастваха. Аналогично е положението с доходите на персонала в публичните клиники, които на практика са били замразени. Всичко това неминуемо рефлектира върху качеството на предлаганите услуги. В частните клиники продължава традиционният ръст и при заплатите, и при разходите за материали.

Тенденциите на декапитализация на лечебните заведения, особено на публичните и на увеличаване на доплащането от страна на пациентите, ще продължат, смятат експертите. Причината е, че най-вероятно системата ще работи в условията на твърди лимити и през 2017 година. В същото време няма да спре разкриването на нови структури, които изискват допълнителен обществен финансов поток, а такъв засега няма. 

Намаляват приходите, а растат разходите

Д-р Нели Савчева, председател на Сдружението на областните болници


Дълговете на болниците се увеличават по различни причини. От една страна, почти във всички областни болници има намаление на приходите по каса в първото шестмесечие на тази година. Това е както заради лимитите, така и заради спецификите в някои от регионите. В същото време се увеличават разходите. Няколко пъти се вдига минималната работна заплата, а до една четвърт от персонала в лечебните заведения е помощен, той е на минимална работна заплата. Съответно ние увеличаваме няколко пъти техните възнаграждения, а след това и заплатите на медицинските сестри, на другите специалисти, защото не можем да си позволим да губим медицински кадри.

Третата причина е мениджмънтът на едно лечебно заведение. Когато се говори за нарастващи дългове, трябва да се анализира какви са разходите и приходите. Например какви са парите, които се дават за електроенергията, за прането, за обработката на опасните болнични отпадъци, по какъв начин са структурирани обществените поръчки, на какви цени се купуват медикаментите и консумативите. Много важно е да има и информация колко са рзходите в болниците, колко струва лекарстводен на една пневмония, която е масово заболяване, във всички болници в България. Защото това е другият въпрос – след като НЗОК плаща 500 лв. по една клинична пътека за всички болници, колко пари се дават за лечението на пациентите.


Основната причина са лимитите


Николай Болтаджиев, председател на Националното сдружение на частните болници


Задлъжнялостта на болниците се увеличава заради лимитирането на дейността им, и то най-вече през 2015 г., както и заради недофинансирането на сектора като цяло. През 2001 г. средствата за здравеопазване бяха 5,3% от БВП, през 2010 г. – 4,8% от БВП, а през 2015 г. – 4%. До 2010 г. оставаха над 800 млн. лв. от здравни вноски в резерва на НЗОК. Те бяха взети от правителството, но оттогава не се генерира подобен излишък. Причината е, че бяха въведени медицинските стандарти, чрез които услугата се оскъпи много, а това трябва да се плати от някого. Тъй като цените на клиничните пътеки останаха същите, се увеличиха хоспитализациите, за да може да се плати услугата. През миналата година болниците приключиха с по-малко средства от НЗОК в сравнение с 2014 г. Разликата, доколкото може, доплаща пациентът, а останалото се трансформира в дългове. Очакванията ни са този процес да продължи, тъй като през 2016 г. освен лимитите имаме и здравна карта, която ще ограничи още повече публичните средства. Това означава, че ще се увеличат доплащането и задълженията на болниците.

Нужна е цялостна промяна на системата

Д-р Неделчо Тотев, председател на Сдружението на общинските болници


Фактът, че дълговете се увеличават, означава, че има проблеми в системата, и не трябва вината да се прехвърля на един или друг управител, а да се потърсят причините. Лимитите са основният проблем. В началото се говореше за индикативни прогнозни стойности, но накрая се оказа, че те са били задължителни, и при надвишаването им здравната каса отказва да плати надлимитната дейност. Всъщност в отделните региони ситуацията е различна. Някои районни каси са изплатили част от извършената над определените бюджети дейност, но други отказват да го направят и това е чиста загуба за болниците. Ние как да отговорим на кредиторите и доставчиците, когато си искат парите? Това са проблеми, които силно пречат на работата, на планирането в болницата. Лошото е, че постепенно ставаме непривлекателни за пациентите, защото липсват консумативи, а те са в правото си да искат качествено лечение. Според нас е необходимо цялостно прекрояване на системата. Ако това беше станало преди година или две, нямаше да има толкова големи поражения. Разбира се, промените не могат да се извършат от днес за утре, но трябва поне да се започне.







Мая Илиева осъди Токуда Мая Илиева осъди Токуда

Медицинската сестра беше уволнена преди година заради това, че оглави протестите за по-високи заплати

Kомерсиалните практики обезсмислиха осигуряването Kомерсиалните практики обезсмислиха осигуряването Здравната комисия в парламента отхвърли доста смущаващите текстове на здравно министерство, които предвиждаха доплащането за лечение да бъде бетонирано в Закона за здравното осигуряване. Това обаче не стана, а депутатите запазиха сега действащото положение. Редно ли е това и какво трябва да се направи, попитахме д-р Мими Виткова.
2.1 млн. пътеки са отчетени за 2019 г. 2.1 млн. пътеки са отчетени за 2019 г. По-малко пациенти са получавали медикаменти за домашно лечение
БЛС и НЗОК започват преговорите за КОВИД БЛС и НЗОК започват преговорите за КОВИД Съсловната организация иска увеличаване на клиничната пътека за лечението
ГЕРБ не посмя да бетонира доплащането ГЕРБ не посмя да бетонира доплащането

Да остане в сила сегашното положение, предлага депутатът Лъчезар Иванов, при което пак ще се искат пари от пациентите

Касата на минус 37 млн. за 2019 г. Касата на минус 37 млн. за 2019 г.

Над 74% от парите на фонда са отишли за болници и лекарства

Борисов: Ананиев да следи лично за мерките на стадиона Борисов: Ананиев да следи лично за мерките на стадиона Кметът на София и няколко министри също да гледат мача и да мерят разстоянието между хората, нареди премиерът
Уникална лабораторна апаратура в Онкологията Уникална лабораторна апаратура в Онкологията Работата й ще нареди по диагностични възможности УСБАЛО в групата от водещи в света медицински центрове за борба с рака
Засилват контрола на зоонозите Засилват контрола на зоонозите Предлагат нова наредба за мониторинг на болестите, предавани от животни на хора, старата е обявена за нищожна от ВАС
НЗОК плати над 22 млн. към чужди фондове НЗОК плати над 22 млн. към чужди фондове Издадени са общо 124 формуляра S2, най-много са за лечение в Германия
1 2 3 ... 247 »