интервю

НЗОК да осигури повече дни за рехабилитация

27-06-2019 08:00
Лили
Лили
Войнова
voinova.lili@gmail.com
НЗОК да осигури повече дни за рехабилитацияВложените пари в тази област се възвръщат между 5 и 9 пъти, казва проф. Илиева
Здравното министерство публикува за обсъждане проект за промени в наредбата за сертифициране на балнео, спа и уелнес центровете. Ще помогнат ли те за по-доброто осъществяване на рехабилитацията на пациентите, какви са най-сериозните проблеми и съответно добро ли е нивото на специалността у нас, попитахме проф. Елена Илиева. Тя е ръководител на Клиниката по физикална и рехабилитационна медицина в УМБАЛ „Свети Георги" – Пловдив, зам. декан на Медицински факултет на МУ Пловдив, член на Европейската академия по рехабилитационна медицина.
- Проф. Илиева, промяна в наредбата за сертифициране на балнеоцентровете предвижда само лекар да може да ги ръководи. При уелнес и спа центровете обаче се допуска и други специалисти да ги оглавят. Какъв е Вашият коментар?

- Трябва да се прави разграничение между центрове, които обслужват здрави хора с цел рекреация и такива, в които се провежда рехабилитация с цел функционално възстановяване при хора с различни заболявания и увреждания. Когато се използват средствата на физикалната и рехабилитационна медицина при пациенти, нуждаещи се от рехабилитация, задължително екипът трябва да се ръководи от лекар специалист по физикална и рехабилитационна медицина. Нашата специалност е комплексна, ние използваме различни средства за лечение /кинезитерапия, електролечение, лазертерапия, балнеолечение и много други/. Рехабилитацията е екипна дейност. Нейните цели не могат да се постигнат само от отделни специалисти. Работим в колаборация с рехабилитатори, кинезитерапевти, ерготерапевти, логопеди, психолози, както и с колегите от другите специалности – невролози, ортопеди, педиатри, кардиолози.

Екипът трябва да се ръководи от лекар специалист по физикална и рехабилитационна медицина, защото той притежава медицинска подготовка да оцени тежестта на основното и придружаващите заболявания, да оцени функционалния капацитет, да определи рехабилитационния потенциал на пациента и да състави комплексна лечебно-рехабилитационна програма като подбира най-подходящите за състоянието на пациента средства. Само по този начин пациентът ще получи адекватно физикално лечение и рехабилитация, което ще доведе до ускорено възстановяване, профилактика на усложненията и подобряване на качеството на живот.

- През есента предстои европейски форум във Вашата специалност. Очаквате ли интересни новини от него?

- Българската асоциация по физикална медицина и рехабилитация е активен член на Европейското дружество по физикална и рехабилитационна медицина /ФРМ/ и на Секцията и Борда по ФРМ към Съюза на Европейските медицински специалисти. В тази връзка през м. септември в Пловдив ще се проведат Общите събрания на тези организации, в които участват водещите европейски специалисти по физикална и рехабилитационна медицина, което е голяма чест за нас.  Европейското научно дружество по физикална и рехабилитационна медицина, на което два мандата бях Генерален секретар, се занимава с развитието на науката в областта на ФРМ, създаване на научни мрежи и организиране на Европейски конгрес по ФРМ на всеки две години. В европейската секция работи Комитет по професионална практика, който изработва правила за добра практика в областта на рехабилитацията и физикалното лечение и определя компетенциите и ролята на лекаря-специалист по физикална и рехабилитационна медицина в комплексното лечение на различни заболявания – неврологични, ортопедични, детски, ревматологични, кардиологични, обменни, респираторни и др. Тези правила са базирани на доказателствената медицина, почиват на научни доказателства за необходимостта и ефекта от комплексната рехабилитация. Комитетът по клинична практика разработва критерии и осъществява акредитиране на центрове и рехабилитационни програми. Европейският борд се занимава с обучението в нашата област, с унифицирането на изискванията за специализация на лекарите на европейско ниво, както и на учебните програми на студенти медици, с организиране на обучителни курсове и с провеждане на изпити за придобиване на европейска диплома за владеене на специалността.

- Има ли интерес от младите лекари към Вашата специалност?

- Аз съм много щастлива, защото независимо че като цяло средната възраст на лекарите в България е над 50 години и навсякъде се тръби, че и нашата специалност е сред застаряващите /което е факт/, реално има много млади хора, които проявяват интерес към нея. В нашата клиника в момента специализират четирима лекари, други трима придобиха специалност миналата година. Като председател на държавна изпитна комисия за придобиване на специалност по ФРМ заедно с колегите сме удовлетворени, когато се явяват на изпит млади, знаещи, добре подготвени колеги и аз с удоволствие проследявам впоследствие тяхното развитие. Доволна съм, че нараства интересът към разработване на научни теми в областта на нашата специалност. На конгресите и конференциите, които ежегодно организираме участват все повече млади хора, които представят резултатите от своята научна работа. Това е много обнадеждаващо и показва едно добро бъдеще. Защото нашата специалност е изключително перспективна и необходима и това се отчита на европейско ниво и в световен аспект. В стратегията на СЗО „Рехабилитация 2030", навсякъде се подчертава значимостта на рехабилитацията за осигуряване на добро качество на живот на хората с различни заболявания и увреждания и се начертават конкретни мерки за осигуряване на достъпна и достатъчна рехабилитация на нуждаещите се.

Рехабилитацията е необходима в ранния период на възстановяване след различни заболявания и травми с цел профилактика на усложненията и по-бързо възстановяване. Не бива да се пренебрегва и необходимостта от поддържаща рехабилитация при хронични заболявания, в това число артрозна болест, болест на Бехтерев, дискова болест. Има редица доказателства, че комплексното физикално лечение и рехабилитация забавят прогресирането на заболяването и настъпването на трайни увреждания, облекчават симптомите и осигуряват по-добра функция и качество на живот за тези пациенти.

- Ние имаме ли правила за добра практика във физикалната и рехабилитационната медицина?

- В момента в Асоциацията по физикална и рехабилитационна медицина работим по изготвянето на тези правила. Това е изискване на БЛС и на Министерството на здравеопазването. За съжаление, не винаги документите, които разработваме на европейско ниво, са приложими в нашата страна. Например, във всички европейски държави болничната рехабилитация при пациенти прекарали инсулт е минимум 20-30 дни – до 3-4 месеца в зависимост от динамиката на състоянието. Хората с гръбначно-мозъчни травми имат право на болнична рехабилитация в продължение на 3 до 9 месеца. У нас НЗОК заплаща рехабилитация два пъти годишно по 7 дни. Това е крайно недостатъчно.

- Вие искали ли сте НЗОК да увеличи броя на дните за рехабилитация след такава тежка травма?

- Да, представяме аргументирани становища и предложения при преговорите с НЗОК, но за съжаление на този етап не сме постигнали голям резултат. Чувстваме се безсилни като лекари, че не можем да осигурим достатъчно продължителна рехабилитация при тези пациенти, които често са млади хора. За да добият различна степен на самостоятелност и да водят пълноценен живот те се нуждаят от продължителна комплексна рехабилитация, включваща не само кинезитерапевтични средства, но и електролечение, лазертерапия и др. Известно е, че дейностите в областта на физикалната терапия и рехабилитацията са недостатъчно остойностени – и в болничната, и в доболничната помощ. Това създава проблеми при осигуряване на рехабилитационна грижа. А е доказано, че рехабилитацията е не само медицински, но и икономически ефективна. Навременната и достатъчна рехабилитация не само осигурява по-добро и бързо функционално възстановяване, но намалява и разходите по грижите за тези пациенти, които се заплащат от семействата и от обществото. Средствата вложени за рехабилитация и разходвани по предназначение, се възвръщат между 5 и 9 пъти, доказано от чуждестранни проучвания.

- Какво е състоянието с оборудването в клиниките в страната? Примерно във Вашата клиника в Пловдив имате ли необходимата модерна апаратура?

- Нашата клиника в УМБАЛ „Св. Георги" в Пловдив като клиника към най-голямата болница за активно лечение осигурява основно ранна болнична рехабилитация на пациенти с различни заболявания и увреждания: неврологични /след инсулти, множествена склероза, дискова болест/, неврохирургични /след операции по повод травми и тумори на главен и гръбначен мозък/, ортопедични /фрактури, ендопротезиране на стави/, след кардиохирургични интервенции, на пациенти с артрозна болест и ревматологични заболявания и др. Както вече стана дума, рехабилитацията има изключително важно значение, защото дори перфектно извършената операция не осигурява достатъчно добро ниво на функционално възстановяване на пациента. Когато става дума за планови операции, например при ендопротезиране на тазобедрена или колянна става по повод артрозна болест, е много важно да се проведе и предоперативна рехабилитация. Важно е максимално бързо да започне рехабилитацията след хирургичната интервенция. Реално ние започваме да работим с пациентите, още докато те пролежават в другите клиники на болницата. След това ги приемаме в нашата клиниката. При нас пациенти постъпват още след 5-6-ти ден след ендопротизиране на стави, след операции по повод на тежки травми на долни или горни крайници, след неврохирургични интервенции, след прекаран инсулт.

- Има ли значение за възстановяването на пациентите времето, в което започва рехабилитацията?

- Колкото по-рано започне и колкото по-пълноценна и комплексна е тя, толкова по-бързо е функционалното възстановяване на пациентите. Благодарение на подкрепата на болницата и Медицинския университет разполагаме със съвременна високотехнологична апартура: за високонтензивна лазертерапия, високоинтензивно магнитно поле, наред с обичайните фактори на въздействие, които заедно с добре подготвените ни кадри – лекари, рехабилитатори, медицински сестри ни дават възможност да осигурим съвременна рехабилитация на много добро ниво. Лекарите ни владеят високоспециализирани дейности, много от тях са провели допълнително обучение в курсове в чужбина. През 2008 г. създадохме и сектор за рехабилитация на деца с неврологични заболявания /детска церебрална парализа, акушерка пареза и др./. Благодарение на благотворителната инициатива на президента „Българската Коледа" разполагаме с най-съвременна високотехнологична апаратура за рехабилитация на децата, включително апарат за роботизирана рехабилитация на ръката, за роботизирано обучение в ходене, за електростимулация с обратна връзка и др. Роботизираната рехабилитация дава възможност за многократно повторение на движенията и е мотивираща за децата, защото е комбинирана с виртуална реалност на базата на обратна връзка. На практика те проследяват на екрана, подобно на видеоигрите, резултатите от извършеното движение. За тях това е много по-занимателно и стимулиращо. През м. май участвах като преподавател в Училище за роботизирана рехабилитация в голям рехабилитационен център в Италия, където имах възможност и да се запозная с най-новите методи и резултатите от прилагането на роботизирана рехабилитация в различни европейски болници.

- Имате Ваши разработки за лечение. Разкажете ни нещо повече за тях?

- Ние въведохме за първи път във физиотерапевтичната практика в България лечение с ударно-вълнова терапия. Това е сравнително нов метод, при който се използват високоенергийни механични вълни от звуковия диапазон. Първоначално ударно-вълновата терапия се въвежда за разбиване на камъни в бъбреците и едва в края на 90-те години започва да се прилага при заболявания на опорно-двигателния апарат. Вече имаме натрупан опит с много добри резултати при лечение на заболявания от пренапрежение: периартрит на раменната става, епикондилити, шип на петата, плантарен фасциит, тендинит на ахилесовото сухожилие, миофасциална болка, трохантерит. Процедурите, за разлика от останалите физикални фактори, които използваме, се провеждат един път седмично в продължение на поне пет седмици. Имам честта да председателствам Научния комитет по ударно-вълнова терапия към Европейското научно дружество по физикална медицина. Провеждаме първия онлайн курс по линия на Европейския борд по физикална медицина в областта на ударно-вълновата терапия, организираме уъркшопове и научни сесии по време на европейските конгреси по физикална и рехабилитационна медицина. Така че обучаваме много млади хора, не само тук в България, но и на европейско ниво. Разработваме в нашата клиника и нови области на приложение на ударно-вълновата терапия. В тази насока е и монографията ми, посветена на съвременния подход при рехабилитация на артрозна болест. Проучихме ефекта на ударно-вълновата терапия при пациенти с гонартроза. Когато започнахме това проучване през 2012 г., все още нямаше публикации в достъпната литература по този въпрос. Получаваме добри резултати по отношение на повлияване на болката и подобряване на функцията, които предизвикват интерес при представянето им на международни научни форуми. През миналата година бях поканена за участие в кръгла маса в Япония, където обменихме опит с колегите. Те имат повече опит във фокусираната терапия, а ние - в областта на радиалната вълнова терапия. В клиниката беше разработен и дисертационен труд за ефекта на високоинтензивната лазертерапия при гонартроза и бе апробиран собствен протокол на лечение.

- Споменахте, че по този начин помагате и на деца с церебрална парализа?

- Един от редовните докторанти в нашата клиника – д-р Мария Гонкова, разработи дисертация в областта на приложението на ударно-вълновата терапия за повлияване на спастицитета при деца с церебрална парализа. Прилагаме го в областта на мускулите със спастично повишен тонус, което води до неговото редуциране и улеснява последващата кинезитерапия.







Бюджетът на ДОО няма да реши тежките проблеми Бюджетът на ДОО няма да реши тежките проблеми След продължителни дебати и скандали парламентът прие на второ четене бюджетът на Държавното обществено осигуряване за 2020 г. Ще реши ли той натрупаните проблеми в сферата, попитахме д-р Хасан Адемов, председател на парламентарната социална комисия.
Педиатрията беше изоставена повече от 20 години Педиатрията беше изоставена повече от 20 години Проблемите в педиатрията засегнаха цялото общество. След смъртта на 3-годишното дете и напускането на част от екипа, скандалът стигна дори до парламента. Кои са най-сериозните проблеми в здравеопазването в тази област, попитахме д-р Стоян Лазаров. Той е началник на Отделението по детска кардиохирургия в НКБ.
Зъбни протези за всички над 65 г. Зъбни протези за всички над 65 г. На 22 и 23 ноември в Пампорово се състоя Извънреден конгрес на Български зъболекарски съюз. Какво е решено на него, какви услуги ще получат здравноосигурените граждани следващата година и има ли промяна в оралното здраве на българите, попитахме председателя на БЗС д-р Николай Шарков.
Отново ще сме свидетели на тупане на топката и чакане на избори Отново ще сме свидетели на тупане на топката и чакане на избори През 2020 г. здравната каса ще разполага с 400 млн. лв. повече, в сравнение с тази година. Ще помогнат ли допълнителните пари за по-доброто лечение на пациентите, попитахме адв. Андрей Дамянов. Той е зам.-председател на Националната пациентска организация и член на Надзорния съвт на НЗОК.
Никой досега не е вдигал пътеките толкова осезаемо Никой досега не е вдигал пътеките толкова осезаемо Преговорите за НРД 2020 г. започнаха. Те ще определят правилата, по които ще работят медиците следващата година. Ще се подобрят ли условията в лечебните заведения с допълнителните 200 млн. лв., попитахме проф. Николай Габровски, зам.-председател на БЛС.
Общинските болници да станат защитени Общинските болници да станат защитени Преговорите за НРД 2020 между БЛС и здравната каса започват днес. Те трябва да определят правилата, по които ще работят лекари и болници през следващата година. Ще стигнат ли допълнителните 400 млн. лв. в бюджета на касата да потушат напрежението в сектора, попитахме д-р Неделчо Тотев.
Необходима е „черна кутия“ за лекарските грешки Необходима е „черна кутия“ за лекарските грешки Темата за лекарските грешки отново се появи в общественото пространство. Увеличават ли се делата на пациентите срещу медици, попитахме адв. Мария Петрова, създател на LexМedica, първата специализирана кантора в областта на медицинското и здравно право.
На европейско ниво е българската кардиохирургия На европейско ниво е българската кардиохирургия Всяка година в навечерието на 19 октомври – Деня на българския лекар, обръщаме поглед към нашите медици.  Този път „Лекар на годината 2019" е проф. Пламен Панайотов, началник на Клиника по кардиохирургия в УМБАЛ „Св. Марина" – Варна. Как се става толкова добър специалист, разказа професорът за читателите на clinica.bg.
На всеки 40 секунди човек умира заради самоубийство На всеки 40 секунди човек умира заради самоубийство Всяка година на 10 октомври отбелязваме Световния ден за психичното здраве. Според СЗО до 2020 г. психичните разстройства ще се наредят сред първите пет болести, водещи до загуба на трудоспособност. Какво е психичното здраве на българина, попитахме д-р Захари Зарков, психиатър, началник на отдел „Психично здраве" в НЦОЗА.
Отпадат задължителните нощни дежурства за аптеките Отпадат задължителните нощни дежурства за аптеките Световният ден на фармацевта тази година премина под мотото „Безопасни и ефикасни лекарства за всеки". Успяват ли аптеките да ги осигурят на всички граждани в страната, попитахме проф. Илко Гетов. Той е председател на Българския фармацевтичен съюз.
1 2 3 ... 4 »