интервю

С този начин на финансиране стимулираме лъжата

20-06-2019 08:00
Лили
Лили
Войнова
voinova.lili@gmail.com
С този начин на финансиране стимулираме лъжатаЕдна карта с чип може да направи така, че наистина парите да следват пациента, каза д-р Кокалов
Здравното министерство обяви, че е готово с новата методика за заплатите в болниците. В момента тя се обсъжда от работодатели и синдикати, след което ще бъде обявена официално. Какво е мнението на КНСБ за нея, как трябва да се преустрои системата, за да бъде по-добра както за пациентите, така и за изпълнителите на медицинска помощ, попитахме д-р Иван Кокалов. Той е вицепрезидент на КНСБ "Социална защита, безопасност и здраве при работа."
- Д-р Кокалов, методиката на министър Ананиев предвижда минимум 50% от приходите на здравното заведение да отиват за заплати. Смятате ли, че са достатъчно?

- Това е минимум и то става въпрос за дейността, която се заплаща от касата. Не сме сложили ограничение за максимума. Все пак има подписан Колективен трудов договор, в който са определени началните заплати и те трябва да се спазват. И тук искам да кажа нещо, защото чувам напоследък, че това било уравниловка и не трябвало да бъде така. Явно някои хора не познават законодателството, не са чели конвенциите и други документи, в които се казва, че за еднакъв труд се полага равно заплащане. Стартовата заплата изисква определена степен на квалификация, на образование, а останалата сума би се формирала по начина, по който е определен в тези правила и в зависимост от постигнатите икономически резултати. Защото не е тайна, че все още болничните заведения са търговски дружества, т. е. имат икономически резултат. Но началната заплата трябва да бъде достатъчно висока, за да оцени качествата на всеки един, който е зает в здравната сфера. Така че не приемам това да е уравниловка. Напротив, това е равен старт, заради равните изисквания за заеманото място. След това брутната заплата ще се формира като се приемат тези правила и се отчете икономическия резултат на всяко едно лечебно заведение.

- В някои болници не могат да достигнат минимална стартова заплата за специалността. Какъв е изходът за тях?

- Веднага питам, какви са причините, за да не я достигнат? Те са различни и една от тях е, че малките общински болници работят по няколко пътеки, които не са високоплатени. Затова не могат да достигнат праговете. Просто не могат да постигнат добър финансов резултат. Отдавна обясняваме, че държавните и общински заведения не трябва да са търговски дружества. Ако болниците нямат средства, за да задържат персонала си, това значи, ще се закрият и тези хора няма да могат да получат здравна помощ. А държавата и общината са задължени да осигурят здравеопазването на хората! През годините непрекъснато повтаряме, че беше грешка всички лечебни заведения да са търговски дружества. Частните могат да се регистрират по Търговския закон, но общинските и държавните отдавна трябваше да са регистрирани по друг закон, който ще дава право на държавата и общината да дофинансира дейностите, за да ги има болниците. Има много блюстители на пазарния механизъм, срещу които аз винаги съм казвал, че здравеопазването не е салам и кашкавал. То е особен вид услуга и първо е социална услуга, а не финансова. По тази причина тя трябва да бъде осигурена и вярно е, че има финансов израз и резултат, но трябва да бъде осигурена социално. Говорим за равен достъп на всички българи до качествено здравеопазване, но явно няма да може да стане с търговските дружества. Крайно време е да се вземе политическото решение държавните и общинските болници да не са търговски дружества.

- Това предложение го направихте отдавна. Има ли индикации да се случи?

- Ние продължаваме да го искаме и това е политически акт. Много добре разбирам, че има силни лобита с пари, които се борят срещу това. Те всячески се опитват да докажат, че отпадането на търговския статут на болниците няма да реши проблемите на здравеопазването, тъй като се грижат за собствения си интерес. Освен това трябва да има някакви изисквания към публичния ресурс, да се помисли дали с него трябва да се формира печалба. Защото всъщност се навъдиха частни болници именно с мисълта, че с държавния публичен ограничен ресурс, ще формират печалба. Ако някой иска да има печалба, тя трябва да е от кешови плащания, от договори с частни застрахователни фондове и т. н. Защото в противен случай излиза, че ние плащаме вноска за нашето здраве, а една част от нея отива за печалба на някой си, а не за да ни лекуват. В същото време ни се казва: тук трябва да доплащате, там трябва да изчакате поради финансови причини. Трябва да има изисквания към този, който ползва обществения ресурс, да не формира печалба. Знам, че ще скочат много хора, защото те направиха инвестиции в частни болници, за да печелят и пречелят добре. Няма частна болница, която да е на загуба.

- Може би печелят от доплащането за услугите?

- В някои болници има две каси и първо си доплащате, пък след това минавате по пътеките. Т. е. има корупция. Затова смятам, че друг трябва да се намеси. Но ако има легално изискване от публичния ресурс да не се формира печалба и това се следи, мисля, че нещата ще добият друг изход. По този начин ще се насърчават и гражданите да си правят застраховки. Защото българинът сега някак инстинктивно гледа все към държавата, но когато в един момент ресурсите се ограничат, а той има по-големи изисквания, явно трябва да отделя средства и да си направи една частна застраховка, за да може утре тя да покрие по-големите му изисквания. Виждате, че с всеки изминат ден натискът върху касата - било за лекарства, било за пътеки, е голям. В същото време парите се решават на друго място. Парламентът казва - ние отделяме толкова. Но с тях не може да се лекува всичко, тъй като голяма част от ограничения ресурс на касата формира незаплатени услуги към болниците. И дори някои управители смятат, че точно затова не могат да платят исканите заплати.

- Какво трябва да се направи тогава?

- Отговорът е в много действия. Едно от тях е тази методика, тъй като с нея ще се сложи малко ред и в т. нар. допълнително материално стимулиране, което е във връзка с постигнатите финансови резултати. Не е тайна, че сега огромната част отива в моите колеги лекарите, там, където има такива, защото много болници нямат такъв ресурс. И много малка част стига до специалистите по здравни грижи. По тази причина искаме заплатата да е водеща. Там да се търси увеличението – на основната заплата, на базата на заеманата длъжност и отговорност, и съответно допълнителният принос да е не повече от 50% от брутното възнаграждение. Така ако взимате 2000 лв. заплата, ДМС да не може да бъде повече от 1000 лв. А не обратното, както е сега. Взимате 800 лв. заплата и допълнителният принос е 2000-3000 лв., защото тогава се обезсмисля самата работна заплата. Тя за какво се дава? И всъщност се насърчава да се търси бройката на пътеките, а не качеството на лечението, за да може да се вкарват средства. Така че има неща, които затлачват системата и едва ли трябва да виним министър Ананиев, защото всички преди него не направиха нищо в тази посока. А те не го направиха, защото не получиха политическа подкрепа. Трябва да има политическа воля, действително да се смени осигурителната системата. Ние в КНСБ имаме визия как да стане това.

- Какъв здравноосигурителен модел бихте подкрепили от КНСБ?

- Здравната система е в интерес на пациентите. Разбира се, трябва да се защитават и интересите на тези, които отдават услугите и това не може да стане по пазарен механизъм категорично, тъй като доходите в България не позволяват такова нещо. В противен случай голяма част от населението ще остане без лечение. То ще си умира тихом и мълком, защото не може да си плати. Много пъти съм давал за пример система, която е в европейска страна, където гражданите подоходно са разделени на групи. Тези с най-ниските доходи до някакъв таван, им се покрива на 100% нуждата от здравна помощ. Една средна група, която е от хора със средни доходи, ще си доплащат някакъв процент, а тези от групата с най-високи доходи, ще доплащат по-голям процент. Според мен това е солидарно и е добре, защото гарантира здравеопазване на всички. В края на краищата, ако минем само на застрахователен принцип, ще има един минимален пакет и всички ще трябва да се застраховат за останалите услуги. Това обаче значи, че здравеопазването ще работи в интерес на фондовете, а не на гражданите. Затова не бих подкрепил такова нещо. И второ, няма такъв търговски модел в Европа. Ако някой иска, нека ни посочи, защото много често говорят за Холандския модел. Само че там хората също не са доволни от тяхното здравеопазване. Освен това се казва, че там всичко е частно, но не е така. Там участват в Управителните съвети и Църквата и други дружества, но по друг начин и хората действително се застраховат. Но нека не копираме модели, които нямат нищо общо с българския етнос, с разбирането му за здравеопазването, с нашето икономическо развитие и подоходната ни политика. Нека да търсим този модел, който ще гарантира в огромната си степен достъп на всички българи до качествено здравеопазване. Такъв е нашият подоходен модел, за който говорих. И завършвам с това – ако няма реална визия максимум до три години, ако значително не скочат възнагражденията в здравеопазването, нещата по естествен начин ще се влошат, защото и сега средната възраст и на лекари, и на сестри е над 55 години. На много места работят пенсионери, поради липсата на кадри и това поставя под заплаха да се затварят болници. Кадри ще има, ако те действително виждат още като се обучават, че заплатите в България са достатъчно конкурентни, за да си останат тук, а не да ходят да гледат възрастни хора и да се деквалифицират в чужбина. Смятам, че държавата трябва чрез министерството да реши това как ще стане. Когато договаряхме начални заплати, ние разделихме на 4 категории лечебните заведения, защото е ясно, че работата в малката общинска болница не може да се сравнява с това, което се извършва в една университетска. Затова сме сложили по-високи прагове в университетската и по-ниски в общинската, но разликата не е голяма. Смятам, че тези основни заплати, които сме заложили, през следващите 2-3 години могат да достигнат нивото, което виждаме, че група специалисти по здравни грижи от известно време искат.

- Ще успеете ли да договорите със следващото КТД стартовото възнаграждение за сестрите да е равно на две минимални заплати за страната?

- Ще се постараем да го направим. Ние сме в постоянна връзка със съсловните организации, включително с Асоциацията на специалистите по здравни грижи. Те отдавна искаха това, но винаги сме отчитали и възможностите. Защото и аз мога да взема един байрак и да кажа, че искам 5 000 лв. Все пак се съобразяваме с възможностите, но смятам, че това може да бъде достигнато следващите 1-2 години и ние ще го поискаме. Защото разликата между 950 и 1100 лв. не е голяма, въпреки че и минималната работна заплата ще се увеличава. Ние ще го искаме, въпросът е да го направим така, че да стане реалност. Защото подписахме КТД, но сега на много места праговете не могат да се осъществят поради всичките причини, които изредих. Затова трябва да се търси възможност да се направи промяната. Кметът го избират, като обещава детски градини, здравеопазване, но в същото време не може да даде пари за заплати на персонала. Ако тези болници не са търговски дружества, ще има право да го направи. Тогава Европа няма да ни казва, че това е държавна помощ. И в кая на краищата е важно ние, като държава, в диалог с Европа да кажем, че нашата цел е да осигурим качествено здравеопазване за всички българи. Не може ти да имаш пари, но да не можеш да ги дадеш и населението да страда. Трябва да се намери механизъм. Според вас, защо този протест на сестрите не беше подкрепен? Защото хората, с които ние работим, много добре разбират, че се стремим - с правилата, с договаряне да вървим в тази посока и да достигнем тези нива. Другото бие на популизъм и на политическа история, а аз не искам да участвам в такива игри. Иначе утре мога да изляза и да искам 3-4 минимални заплати, но трябва да кажа и как да стане. И министърът с право отговори на Омбудсмана. Аз няколко пъти говорих с Мая Манолова и казах, че греши. Може като PR-акция да подкрепя, няма лошо, тя е Омбудсман, но греши като смята, че министърът е виновен за това. Политиците трябва да сменят регистрацията на държавните и общински болници и да гласуват един по-голям бюджет. Държавата, която е осигурител на една голяма част от българите, трябва да стане адекватен осигурител, защото тя си е начертала някакъв план, но продължава да дава по-малко пари. Работници и работодатели дават 2/3 от средствата в касата, а държавата - много малко. И едно пояснение, държавните служители ги осигуряват, защото в момента, когато се реши да е така, им взеха тези пари от заплатите. Ако трябва да си плащат сами осигуровките, държавата трябва да им ги върне. Което е прехвърляне от единия джоб в другия. Така че трябва да е ясно на населението, че това не е някакъв бонус за държавните служители, а отдавна е взето от заплатите им. По отношение на другите групи мисля, че държавата не е адекватен осигурител, а за съжаление това са точно хората, които най-често ползват здравеопазването – възрастните и децата. Държавата трябва да плаща повече, за да може да се уреголира този механизъм и на работните заплати, защото във времето ние създадохме една огромна пропаст между заплащането в болниците и между отделните специалности.

- Ако се намали ДМС на лекарите, а се увеличат заплатите, няма ли да се появи недоволство и сред тях?

- Не бива да се намалява общият доход, но полученият резултат в болниците се дължи на екипна работа. Лекарят е този, който води екипа. Но край него има и други специалисти, без които той не може. И не е редно той да вземе огромната част от средствата, а другите да не получават нищо. Затова смятм, че не ДМС-то, а основната заплата трябва да е водеща. Защото тя отчита и квалификация. Когато даваме ДМС, битката е за бройка пътеки, а не примерно, аз да се квалифицирам и да вървя напред, за да мога да получа по-голямо възнаграждение. Трябва да има някаква скала във връзка с придобитата специализация, а не във връзка с това, че днес в болницата са минали 50 пътеки, но от най-скъпите и те са докарали едиколко си пари.

- Има ли битка между болниците за пациенти?

- Има и лошото е, че си служат с нечестни методи. Например, някои хора, участвайки в комисии, не разрешават някакви медицински манипулации или пък средства за другите болници, за да отиват в техните. Това не е естествено и затова трябва да се сложи ред.

- Казахте, че имате някакви забележки по методиката, какви са те?

- Имахме забележки точно по отношение на ДМС-то. Другото е съотношението между заплатите на медицинските специалисти. Имаше дадени коефициенти, които ако ги преведете в действие в наше време, началните заплати ще се намалят.

- Имате предвид съотношенията между заплатите на лекар, медсестра и санитар, които предвижда методиката?

- Да, ние искаме да отпадне, защото ако го изчислите към минилната работна заплата, тя пада под 900 лв. Ние не искаме тази заплата да бъде под определената в КТД. Иначе, още преди години сме искали съотношението да е 1:2:3. Примерно 1минимална заплата за санитар, 2 минимални за специалистите по здравни грижи и 3 минимални за начинаещ лекар. Тогава никой не го възприе, а сега, според мен, някой се опитва да намали началната заплата, за да могат да се вкарат и другите в бюджета. И това са го дали като предложение. Предполагам, че нашето искане ще се приеме, защото няма как след като има колективен трудов договор, заверен в Агенцията и в Главната инспекция по труда и има силата на закон. Иначе ще се съдим, което е безмислено. На този етап смятаме, че другите неща са добри. И пак повтарям – минимум 50% за заплати. Това не означава, че ако в някои болници дават 60 или 70%, това е грешно. Въпреки че трябва да остават пари и за обслужване на кредиторите, защото се плащат доста консумативи – ток, вода, електричество, лекарства. Мениджмънтът трябва да си е на място.

- Тази методика не вкарва нови пари в болниците, а само преразпределя съществуващите. Така че ще реши ли проблемите?

- Вкарват се повече пари, защото някои ще дойдат по линия на здравното министерство за финансиране на дейности, които са на държавна издръжка. Другото е, че вече подписаха анекса към НРД за вдигане на цените на доста пътеки. Тези допълнителни милиони ще бъдат разпределени по този начин. Естествено, че битката за повече пари трябва да продължи, но тя е политическа и някой трябва все пак да чуе и народа, и професионалистите, които работят в здравеопазването, че е дошло време там да се наливат пари при ясни правила.

- А дошло ли е време за увеличаване на здравната вноска?

- Здравната вноска ще се увеличи, когато се повишат доходите. Да, трябва да се увеличава, но това зависи от икономическото развитие на страната и от заплатите на хората.

- Да попитам и за здравната каса. Как върви изпълнението на бюджета, надвишени ли са примерно сумите за лекарства?

- В момента бюджетът върви добре, въпреки че не очаквахме на касата да бъде възложено да отдели 50 млн. лв. от резерва си за увеличаване на някои пътеки. Което не е лошо, защото те не са повишавани от години. Но въпросът е, че това трябваше да бъде предвидено в ресурса на касата, защото сега вървим добре, но знаем ли през септември, какво ще се случи. Още от сега искам да кажа, че в много болници надвишават лимитите и ще поискат да им бъде платено. Така че засега бюджетът върви добре, но мисля, че е напрегнат и към края на годината ще има проблеми. Засега ръководството се справя добре, Надзорът взима правилните решения. Разбира се, касата беше натоварена и с допълнителна дейност във връзка с лечението на децата в чужбина, но смятам, че ще се справим.

- Вие осъществявате ли контрол върху лечението на децата в чужбина, след като отпадна Общественият съвет?

- Контролът върху лечението в чужбина се осъществява от касата, защото тя плаща. Въпросът е, че и там са натрупани задължения през годините, които постепенно ще бъдат стопени. Е, винаги ще има недоволни, няма как да се угоди на всички. На този етап най-големият проблем е как Министерство на здравеопазването, с техния здравен надзор ще упражнява контрол. Защото касата го прави, но документално. Принципно за мен качественият контрол е на място, защото се понаучиха колегите как да пишат и как всичко да е добре, за да може да се плати. Но никой не проверява, а аз винаги съм казвал, че това е ролята на пациентските организации, никой не пита, примерно бай Иван, дали е лежал в болницата и правени ли са му манипулациите. Това е контролът, който може да докаже нарушенията и той на няколко пъти е провеждан. Правени са внезапни проверки в болниците и се оказва, че пациентът не е на легло. Той си е вкъщи, а се води, че е в клиниката. Има начини, по които се източва касата и те се знаят, затова трябва да се упражнява действителен контрол. Няма как да сложим до всеки лекар контрольор, а не е и нужно, то е въпрос и на морал. Но при този начин на финансиране, всъщност ние стимулираме лъжата. И затова той трябва да бъде сменен. Отдавна сме казали, че в държави като Германия и Франция има закон, по който се регистрират и финансират болниците. Той не е търговски закон. Той е специален и бяхме препоръчали да отидат и да видят как е. Така че да вървим цивилизовано

- Много болници осъдиха касата за надлимитната дейност. Затова ли Надзорът реши да търсите споразумение за изплащането й?

- Да, аз затова поисках да влезем в диалог и преговори с тези болници, защото като те осъдят, няма мърдане, трябва да платиш и лихвите. Затова предложих да разговаряме. Повечето ще са съгласни да се откажат от лихвите, да им платим сумите и то не наведнъж, а разсрочено. Това ще облекчи касата. И мисля, че тези разговори предстоят, още повече, че надлимитните дейности продължатват и въпросът е, след проверка, ако се докаже, че е свършена работата, имаме ли парво да не я заплащаме? Това щеше да бъде решено много отдавна, ако всеки здравноосигурен българин си имаше карта, с която ходи на лекар. Ние му разрешихме да се лекува където иска. Примерно, от Пловдив да дойде в София. Само че прите за неговото лечение са в местната каса. Ако имаше тази карта и с един четец като в банката, парите щяха да вървят след него действително там, където е избрал да се лекува. В София над 40-50% от болните не са от тук. А средствата се черпят от Софийската каса и тя в един момент казва - имаш бюджет и вече си над лимита. Можеш ли да го върнеш този болен, след като те е избрал? Така че трябва да се помисли и по този въпрос. Не знам защо във времето не се реши с една такава карта с чип, като в нея можеше да има информация за заболяванията. Нямаше да струва много. Когато го предлагахме, тя щеше да струва 1 лв. Сега нека да е 5 лв., но еднократно и при всеки един здравноосигурен българин действително парите щяха да вървят след него, където и да отиде да се лекува.







Не може болниците да си определят произволно цени Не може болниците да си определят произволно цени Здравният министър Кирил Ананиев представи официално визията си за новия здравноосигуретелен модел. За коментар по темата потърсихме д-р Мими Виткова, председател на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване и бивш министър на здравеопазването.
С един закон да променяш 15 други е некоректно С един закон да променяш 15 други е некоректно Здравното министерство предлага да се направят редица промени в 15 закона, чрез проект за изменение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Как оценява тази практика, която изглежда се превръща в традиция за МЗ, попитахме адвокат Мария Петрова.
Искаме нулева ставка на ДДС за лекарствата Искаме нулева ставка на ДДС за лекарствата Преди дни Европейската система за верификация на лекарствата засече износ на фалшиви медикаменти от България за Холандия. Какви са причините да се допусне подобно нещо, защо все още голяма част от аптеките у нас не са се включили в мрежата, попитахме проф. Илко Гетов, председател на Българския фармацевтичен съюз.
Не трябва да се бърза с детската болница Не трябва да се бърза с детската болница София събра през юни световния елит на детската кардиохирургия. Какви новости представиха медиците на конгреса и какви са проблемите у нас, попитахме д-р Стоян Лазаров. Той е началник на Отделението по детска кардиохирургия в Националната кардиологична болница.
НЗОК да осигури повече дни за рехабилитация НЗОК да осигури повече дни за рехабилитация Здравното министерство публикува за обсъждане проект за промени в наредбата за сертифициране на балнео, спа и уелнес центровете. Ще помогнат ли те за по-доброто осъществяване на рехабилитацията на пациентите, попитахме проф. Елена Илиева. Тя е ръководител на Клиниката по физикална и рехабилитационна медицина в УМБАЛ „Свети Георги" – Пловдив.
Методиката ще е с палиативен успех Методиката ще е с палиативен успех БЛС подписа анекса към НРД за 2018 година, в който са заложени по-високи цени на клинични пътеки за детско здраве. Как трябва да се преустрои системата, за да бъде по-добра както за пациентите, така и за изпълнителите на медицинска помощ и какво сочи анализът за изпълнението на бюджета на НЗОК за 2018 година, попитахме проф. д-р Григор Димитров. Той е член на Надзорния съвет на НЗОК. Главен директор в БСК и преподавател във ВУЗФ.
ИА „Медицински надзор“ с над 150 проверки ИА „Медицински надзор“ с над 150 проверки Изпълнителна агенция „Медицински надзор" започна официално работа от 1 април 2019 г., след като обедини двете досега съществуващи структури - „Медицински одит" и ИАТ. Тя ще извършва дейността на преобразуваните агенции, както и възложените ѝ от закона нови функции. Как върви работата на ИАМН и какви са пречките пред нея, попитахме Росен Иванов, изпълнителен директор на ИА „Медицински надзор".
Джипитата получават стотинки за преглед Джипитата получават стотинки за преглед След протестите на медсестри и педиатри, правителството отпусна допълнителни пари за болниците. С тях ще могат да се увеличат заплатите на специалистите в лечебните заведения. Какво се случва в доболничната помощ, какви са проблемите там и предвиждат ли се промени, попитахме д-р Гергана Николова. Тя е член на УС на БЛС.
Най-малкото ни спасено бебе е 450 грама Най-малкото ни спасено бебе е 450 грама Проблемите в педиатрията и неонатологията са трупани с години. След протестите на лекарите обаче се очаква поне част от тях да бъдат решени. Какво би трябвало да се направи, попитахме проф. Боряна Слънчева. Тя е завеждащ неонатологичното отделение на СБАЛГ "Майчин дом".
Реформата в спешната помощ пълзи Реформата в спешната помощ пълзи На 27 май Европа отбелязва Световния ден на спешната помощ.Какво се случва с реформата у нас и кои са най-тежките проблеми „на терен", попитахме д-р Десислава Кателиева, председател на Националната асоциация на работещите в спешна медицинска помощ.
1 2 3 »