интервю

ИА „Медицински надзор“ с над 150 проверки

17-06-2019 08:00
Лили
Лили
Войнова
voinova.lili@gmail.com
ИА „Медицински надзор“ с над 150 проверки Най-честите нарушения са свързани с качеството на лечебния процес, 17 преписки са дадени на прокуратурата, каза Росен Иванов
Изпълнителна агенция „Медицински надзор" започна официално работа от 1 април 2019 г., след като обедини двете досега съществуващи структури - „Медицински одит" и ИАТ. Тя ще извършва дейността на преобразуваните агенции, както и възложените ѝ от закона нови функции - ще отговаря за регистрацията на лечебните заведения за извънболнична помощ и хосписите. Освен това ще разрешава да се откриват нови болници и медицински центрове. Как върви работата на ИАМН и какви са пречките пред нея, попитахме Росен Иванов, изпълнителен директор на ИА „Медицински надзор".
- Г-н Иванов, колко проверки сте направили от 1 април до сега в лечебните заведения?

- Изпълнителна агенция „Медицински надзор" (ИАМН) започна своето структуриране и създаване от 1 април 2019 г. Новата агенция не е механичен сбор от съществуващите преди това структури, тъй като чувствително са разширени функциите, които ще изпълнява – както в областта на регистрите на лечебните заведения, така в другите области на дейност. Целта ми като ръководител на новата структура беше да създам максимално благоприятни условия по сливането на двете агенции без това да води до стрес в системата, и без да спира работата на експертите. За кратък период преназначихме всички служители, които пожелаха да останат на работа. Всъщност от двете агенции си тръгнаха само два души – единият поради настъпване на пенсионна възраст, а другият – по собствено желание поради преминаване на друга работа. Към днешна дата все още не е назначен заместник-изпълнителен директор на ИАМН. От 106 души по щатно разписание, са назначени 104 служители. По отношение на проверките, които е извършила новата агенция от създаването си на 1 април до 11 юни т.г., статистиката показва, че са издадени 137 заповеди за извършване на проверки в 94 лечебни заведения. Броят на реализираните проверки е 157, тъй като някъде са направени повече от една.

- Какво конкретно проверявате? Голяма част от медицинските стандарти паднаха в съда, това пречи ли на работата Ви?

- Липсата на медицински стандарти изключително много затруднява контролната дейност на Агенцията. Без тях много трудно може да бъде дадено становище за умерено съответствие на даден процес и медицинска дейност, респективно и за неговото качество. Използвам случая да благодаря на колегите в Агенцията, по-голямата част от които са доказани имена и авторитети в своята област – контролната и медицинската, и които въпреки неблагоприятната среда, успяват да покажат своя професионализъм и безпристрастност при извършваните проверки, така че да гарантират максимална защита на правата на пациентите и интереса на държавата в разходването на публичния ресурс.

Основната част от проверките са извършени по сигнали на физически и юридически лица във връзка с неудовлетвореност от качеството на медицинското обслужване. Често тези сигнали са и заради съмненията им за искано нерегламентирано заплащане на медицинските дейности. Освен подадените сигнали, ние се и самосезираме, например, след публикация или излъчен репортаж по радиото или телевизията. Отделно имаме и одобрен годишен график, по който осъществяваме и планови проверки, с предмет: установяване на съответствие на организацията, структурата, дейността и вътрешния ред на лечебните заведения за болнична медицинска помощ с изискванията на Закона за лечебните заведения, Закона за здравето и нормативните актове за тяхното прилагане".

- Какви са най-често срещаните нарушения?

- За тези по-малко от три месеца от съществуването ни установихме, че почти 50% от нарушенията са пряко и косвено свързани с качеството на диагностично лечебния процес – спазването на медицинските стандарти, които не са отменени, и най-вече на медицинския стандарт „Спешна медицина". Останалата част са свързани с нарушаване на правата на пациента и на издаване на медицински документи.

- Какви наказания са наложени?

- Репресията не води до превъзпитание и не бива на ИАМН да се гледа като на репресивен орган. В същото време и не бива да бъдем подценявани, защото законът ни е дал достатъчно лостове в ръцете да гарантираме правата на пациентите и спазването на добрите практики. От всички констатирани несъответния при осъществяване на дейността от лечебните заведения нашите експерти са дали 61 задължителни предписания по реда на чл. 7 г, ал. 2, т. 3 от Закона за лечебните заведения. Служителите на ИАМН имат право да дават задължителни предписания с определен срок за изпълнението им и да следят за тяхното изпълнение. От 1 април досега са съставени и връчени 20 акта за 30 констатирани нарушения. Въз основа на такива актове се издават наказателни постановления от изпълнителния директор на агенцията.

- Докладвани ли са някои от случаите на прокуратурата и кои?

- До този момент сме изпратили 17 преписки на прокуратурата.

- Какво се прави, за да не се мултиплицират нередностите? Търсят ли се системните грешки и подавате ли ги към МЗ, за да се коригират?

- Законите са динамична материя и като юрист застъпвам мнението, че те трябва да се развиват, като отразяват настъпилите промени в средата, за която са създадени. Това, което е в нашите ръце като механизъм за контрол, и което правим, за да не се мултиплицират нередностите, е да съставяме актове за установяване на административни нарушения, даваме задължителни за изпълнение предписания, издаваме наказателни постановления и правим предложения до министъра на здравеопазването за налагане на административни наказания и прилагане на принудителни административни мерки. За резултатите от контролната дейност регулярно се информира Министерството на здравеопазването, правим работни групи и обсъждания с експертите им за подобряване на нормативната рамка.

- Според Вас, къде се коренят основните проблеми, които пречат на спазването на правилата в болниците?

- Мога да изразя лично мнение, а не да коментирам от позицията си на изпълнителен директор. Най-лесното е да се критикува. Всяка една болница или лечебно заведение е съвкупност от различни дейности и тяхното синхронизиране е работа на мениджърския им екип. Понякога липсата на подобен опит води до лоши управленски решения, от които страдат лекари, пациенти и здравната система като цяло.

- Работите ли съвместно с Лекарския съюз и с НЗОК?

- Сред първите неща, които направихме след създаването на агенцията, беше съвместно с НЗОК да подготвим Меморандум за сътрудничество, взаимопомощ и партньорство в областта на превенцията и контрола на качеството на медицинската дейност в болничните и извънболнични лечебни заведения на национално ниво. От 2015 г. има подписан меморандум за сътрудничество, взаимопомощ и партньорство в областта на медицинската наука и практика, превенцията и контрола на медицинските и лекарските грешки и развитието на здравната система в страната подписан между БЛС и одитната агенция, на която сме правоприемник. Отделно е предвидена възможност за участие в съвместни проверки с Министерството на здравеопазването, Изпълнителната агенция по лекарствата, регионалните здравни инспекции, Националната здравноосигурителна каса, както и с други държавни органи. Целта на тези съвместни действия е да обединим усилията и да работим за подобряване на условията за лечение на пациентите при спазването на техните права, но и за подобряване на практиката на медицинската и денталната професии у нас.

- Отговаряте вече и за регистрацията на лечебните заведения за извънболнична помощ и хосписите. Имате ли новорегистрирани структури от началото на годината?

- Да, стартирахме и тази дейност от страна на агенция „Медицински надзор". Към днешна дата вече сме регистрирали и пререгистрирали над 200 лечебни заведения за извънболнична помощ за територията на цялата страна. Подадени са 10 документа за мотивирани становища за регистрация и пререгистрация на лечебни заведения за болнична медицинска помощ. Както виждате работим на пълни обороти, така, че да не пречим или спъваме работата на лечебните заведения.

- Имате и нова дирекция „Администриране на режимите по регистрация и издаване на разрешения за лечебна дейност". Разкажете какво конкретно прави тя?

- Дирекция „Администриране на режимите по регистрация и издаване на разрешения за лечебна дейност" е част от специализираната администрация на Изпълнителна агенция „Медицински надзор" (ИАМН). В същата функционират два отдела - отдел "Регистрация на лечебни заведения и регистър" и отдел "Правно осигуряване на контролната дейност". С влизането в сила на промените в Закона за лечебните заведения, считано от 01.04.2019г., регистрацията на лечебните заведения за извънболнична помощ и хосписите се извършва от Изпълнителна агенция „Медицински надзор". Целта е да се установи реда и условията за извършване на тази дейност. Регистрацията, пререгистрацията и заличаването се прилага за всички лечебни заведения за извънболнична помощ и хосписите на територията на страната, както и на дейността на медицинските факултети и факултетите по дентална медицина на висшите училища. Към настоящия момент дирекцията води 28 отделни регистъра, за които до 01.04.2019 г. отговаряха 28-те регионални здравни инспекции на територията на страната. Голямото предизвикателство пред нас е създаването на единен регистър, който да обедини в себе си всички 28 отделни регистъра и да бъде качен на сайта на ИАМН. Всички тези регистри трябва да започнат да „говорят помежду си" и да имаме пълна картина къде, какво, как се случва. Отдел „Правно осигуряване на контролната дейност" изготвя, съгласува и дава становища по законосъобразността на проекти на административните актове и наказателни постановления от компетентността на изпълнителния директор, дава становища и предложения във връзка с решаването на правни проблеми, свързани с контролната дейност на агенцията, осъществява процесуалното представителство по дела, по които страна е изпълнителният директор или агенцията, и поддържа информационна база данни за делата, извършва и други дейности в областта на компетентност на дирекцията, възложени от изпълнителния директор.

- Колко донорски ситуации са регистрирани у нас и колко трансплантации са извършени от началото на годината?

- От началото на годината досега са реализирани 5 донорски ситуации, в резултат на които са направени следните трансплантации: 4 бъбречни трансплантации от трупен донор; 5 бъбречни трансплантации от жив донор; 1 сърдечна трансплантация; 4 чернодробни трансплантации от трупен донор; 1 чернодробна трансплантация от жив донор.

- Изнасяли ли сме от началото на годината органи за други европейски страни и какви?

- За да станем активен участник на европейската карта на донорството, респ. да работим за възможността наши сънародници да бъдат трансплантирани в чужбина, е необходимо да станем част от европейските „банки" получаващи или даващи органи. Досега у нас не се е работило системно за популяризиране на ползите от донорството. А в Европа положителното отношение към донорството е установено. Листата на чакащи у нас е от 1151 души. Един донор може да спаси до 7 живота. Мога да говоря за периода от два месеца и малко, в който съм начело на агенцията и органите от всички пет донорски ситуации бяха използвани у нас.

- Какви са Вашите идеи за подобряване на донорството и трансплантациите в България?

- От края на 2018 г. се разработва Националната програма по насърчаване на донорството и трансплантациите, в която са заложени следните направления. Работа с координаторите по донорство за тяхното мотивиране за откриване на потенциални донори. Подобряване на организацията в болничните заведения за по-висока ефективност по дейностите по откриване и реализиране на донорите в мозъчна смърт. Популяризиране процесите на донорството в обществото и сред медицинските специалисти. Само преди дни проектът на програма беше представен от министър Ананиев в Народното събрание. Това е повече от добро начало. Мнение при разписване на програмата дадоха светилата в трансплантациите у нас. Смея да твърдя, че се чува техният глас. От близо месец и аз обикалям болниците в страната на място да се запозная с координаторите по донорство и да обсъдим с тях как да направим по-ефективна работата им. В момента подготвяме обучението на координаторите по донорство, лекари от различни специалности и медицински сестри. Работим активно, надявам се скоро да има и първи резултати в тази посока.







Общинските болници да станат защитени Общинските болници да станат защитени Преговорите за НРД 2020 между БЛС и здравната каса започват днес. Те трябва да определят правилата, по които ще работят лекари и болници през следващата година. Ще стигнат ли допълнителните 400 млн. лв. в бюджета на касата да потушат напрежението в сектора, попитахме д-р Неделчо Тотев.
Необходима е „черна кутия“ за лекарските грешки Необходима е „черна кутия“ за лекарските грешки Темата за лекарските грешки отново се появи в общественото пространство. Увеличават ли се делата на пациентите срещу медици, попитахме адв. Мария Петрова, създател на LexМedica, първата специализирана кантора в областта на медицинското и здравно право.
На европейско ниво е българската кардиохирургия На европейско ниво е българската кардиохирургия Всяка година в навечерието на 19 октомври – Деня на българския лекар, обръщаме поглед към нашите медици.  Този път „Лекар на годината 2019" е проф. Пламен Панайотов, началник на Клиника по кардиохирургия в УМБАЛ „Св. Марина" – Варна. Как се става толкова добър специалист, разказа професорът за читателите на clinica.bg.
На всеки 40 секунди човек умира заради самоубийство На всеки 40 секунди човек умира заради самоубийство Всяка година на 10 октомври отбелязваме Световния ден за психичното здраве. Според СЗО до 2020 г. психичните разстройства ще се наредят сред първите пет болести, водещи до загуба на трудоспособност. Какво е психичното здраве на българина, попитахме д-р Захари Зарков, психиатър, началник на отдел „Психично здраве" в НЦОЗА.
Отпадат задължителните нощни дежурства за аптеките Отпадат задължителните нощни дежурства за аптеките Световният ден на фармацевта тази година премина под мотото „Безопасни и ефикасни лекарства за всеки". Успяват ли аптеките да ги осигурят на всички граждани в страната, попитахме проф. Илко Гетов. Той е председател на Българския фармацевтичен съюз.
Клиничните проучвания теглят медицината напред Клиничните проучвания теглят медицината напред Все повече нови лекарствени продукти и модерни терапии навлизат в медицината. Всички те преминават през клинични изпитвания, преди да се появят в аптеките. Как се справяме ние в тази област, попитахме д-р Борислав Борисов, председател на Българската асоциация по клинични проучвания.
Изоставаме по броя на ваксинираните срещу грип Изоставаме по броя на ваксинираните срещу грип Тази зима възрастните хора над 65 години имат право на безплатна имунизация срещу грип. Ще повиши ли това процентът на хората, които избират ваксините като най-добро средство срещу заболяването, попитахме д-р Валентина Цанева, епидемиолог и консултант по инфекциозни болести в Болница „Тракия".
Имунизациите ще се отчитат електронно от 2020 г. Имунизациите ще се отчитат електронно от 2020 г. Промени в имунизационния календар предизвикаха недовлство от страна на общопрактикуващите лекари. Изгладени ли са различията и какви са изискванията към медиците във връзка с първия учебен ден – 15 септември, попитахме доц. Ангел Кунчев, главен държавен здравен инспектор.
Затруднява се достъпът на пациентите до нови лекарства Затруднява се достъпът на пациентите до нови лекарства Здравното министерство предложи няколко проекта за промени в законодателството, свързани с лекарствоснабдяването у нас. Ще улеснят ли новите правила остъпа до лекарства на населението, попитахме Деян Денев, директор на ARPharM.

Продължава ликвидирането на общинските болници Продължава ликвидирането на общинските болници Здравното министeрство предлага обучението на студентите и специализантите да става само в болници II-ро и III-то ниво. Как се възприема това от малките лечебни заведения, попитахме д-р Неделчо Тотев, председател на Сдружението на общинските болници.
1 2 3 ... 4 »