интервю

ИА „Медицински надзор“ с над 150 проверки

17-06-2019 08:00
Лили
Лили
Войнова
voinova.lili@gmail.com
ИА „Медицински надзор“ с над 150 проверки Най-честите нарушения са свързани с качеството на лечебния процес, 17 преписки са дадени на прокуратурата, каза Росен Иванов
Изпълнителна агенция „Медицински надзор" започна официално работа от 1 април 2019 г., след като обедини двете досега съществуващи структури - „Медицински одит" и ИАТ. Тя ще извършва дейността на преобразуваните агенции, както и възложените ѝ от закона нови функции - ще отговаря за регистрацията на лечебните заведения за извънболнична помощ и хосписите. Освен това ще разрешава да се откриват нови болници и медицински центрове. Как върви работата на ИАМН и какви са пречките пред нея, попитахме Росен Иванов, изпълнителен директор на ИА „Медицински надзор".
- Г-н Иванов, колко проверки сте направили от 1 април до сега в лечебните заведения?

- Изпълнителна агенция „Медицински надзор" (ИАМН) започна своето структуриране и създаване от 1 април 2019 г. Новата агенция не е механичен сбор от съществуващите преди това структури, тъй като чувствително са разширени функциите, които ще изпълнява – както в областта на регистрите на лечебните заведения, така в другите области на дейност. Целта ми като ръководител на новата структура беше да създам максимално благоприятни условия по сливането на двете агенции без това да води до стрес в системата, и без да спира работата на експертите. За кратък период преназначихме всички служители, които пожелаха да останат на работа. Всъщност от двете агенции си тръгнаха само два души – единият поради настъпване на пенсионна възраст, а другият – по собствено желание поради преминаване на друга работа. Към днешна дата все още не е назначен заместник-изпълнителен директор на ИАМН. От 106 души по щатно разписание, са назначени 104 служители. По отношение на проверките, които е извършила новата агенция от създаването си на 1 април до 11 юни т.г., статистиката показва, че са издадени 137 заповеди за извършване на проверки в 94 лечебни заведения. Броят на реализираните проверки е 157, тъй като някъде са направени повече от една.

- Какво конкретно проверявате? Голяма част от медицинските стандарти паднаха в съда, това пречи ли на работата Ви?

- Липсата на медицински стандарти изключително много затруднява контролната дейност на Агенцията. Без тях много трудно може да бъде дадено становище за умерено съответствие на даден процес и медицинска дейност, респективно и за неговото качество. Използвам случая да благодаря на колегите в Агенцията, по-голямата част от които са доказани имена и авторитети в своята област – контролната и медицинската, и които въпреки неблагоприятната среда, успяват да покажат своя професионализъм и безпристрастност при извършваните проверки, така че да гарантират максимална защита на правата на пациентите и интереса на държавата в разходването на публичния ресурс.

Основната част от проверките са извършени по сигнали на физически и юридически лица във връзка с неудовлетвореност от качеството на медицинското обслужване. Често тези сигнали са и заради съмненията им за искано нерегламентирано заплащане на медицинските дейности. Освен подадените сигнали, ние се и самосезираме, например, след публикация или излъчен репортаж по радиото или телевизията. Отделно имаме и одобрен годишен график, по който осъществяваме и планови проверки, с предмет: установяване на съответствие на организацията, структурата, дейността и вътрешния ред на лечебните заведения за болнична медицинска помощ с изискванията на Закона за лечебните заведения, Закона за здравето и нормативните актове за тяхното прилагане".

- Какви са най-често срещаните нарушения?

- За тези по-малко от три месеца от съществуването ни установихме, че почти 50% от нарушенията са пряко и косвено свързани с качеството на диагностично лечебния процес – спазването на медицинските стандарти, които не са отменени, и най-вече на медицинския стандарт „Спешна медицина". Останалата част са свързани с нарушаване на правата на пациента и на издаване на медицински документи.

- Какви наказания са наложени?

- Репресията не води до превъзпитание и не бива на ИАМН да се гледа като на репресивен орган. В същото време и не бива да бъдем подценявани, защото законът ни е дал достатъчно лостове в ръцете да гарантираме правата на пациентите и спазването на добрите практики. От всички констатирани несъответния при осъществяване на дейността от лечебните заведения нашите експерти са дали 61 задължителни предписания по реда на чл. 7 г, ал. 2, т. 3 от Закона за лечебните заведения. Служителите на ИАМН имат право да дават задължителни предписания с определен срок за изпълнението им и да следят за тяхното изпълнение. От 1 април досега са съставени и връчени 20 акта за 30 констатирани нарушения. Въз основа на такива актове се издават наказателни постановления от изпълнителния директор на агенцията.

- Докладвани ли са някои от случаите на прокуратурата и кои?

- До този момент сме изпратили 17 преписки на прокуратурата.

- Какво се прави, за да не се мултиплицират нередностите? Търсят ли се системните грешки и подавате ли ги към МЗ, за да се коригират?

- Законите са динамична материя и като юрист застъпвам мнението, че те трябва да се развиват, като отразяват настъпилите промени в средата, за която са създадени. Това, което е в нашите ръце като механизъм за контрол, и което правим, за да не се мултиплицират нередностите, е да съставяме актове за установяване на административни нарушения, даваме задължителни за изпълнение предписания, издаваме наказателни постановления и правим предложения до министъра на здравеопазването за налагане на административни наказания и прилагане на принудителни административни мерки. За резултатите от контролната дейност регулярно се информира Министерството на здравеопазването, правим работни групи и обсъждания с експертите им за подобряване на нормативната рамка.

- Според Вас, къде се коренят основните проблеми, които пречат на спазването на правилата в болниците?

- Мога да изразя лично мнение, а не да коментирам от позицията си на изпълнителен директор. Най-лесното е да се критикува. Всяка една болница или лечебно заведение е съвкупност от различни дейности и тяхното синхронизиране е работа на мениджърския им екип. Понякога липсата на подобен опит води до лоши управленски решения, от които страдат лекари, пациенти и здравната система като цяло.

- Работите ли съвместно с Лекарския съюз и с НЗОК?

- Сред първите неща, които направихме след създаването на агенцията, беше съвместно с НЗОК да подготвим Меморандум за сътрудничество, взаимопомощ и партньорство в областта на превенцията и контрола на качеството на медицинската дейност в болничните и извънболнични лечебни заведения на национално ниво. От 2015 г. има подписан меморандум за сътрудничество, взаимопомощ и партньорство в областта на медицинската наука и практика, превенцията и контрола на медицинските и лекарските грешки и развитието на здравната система в страната подписан между БЛС и одитната агенция, на която сме правоприемник. Отделно е предвидена възможност за участие в съвместни проверки с Министерството на здравеопазването, Изпълнителната агенция по лекарствата, регионалните здравни инспекции, Националната здравноосигурителна каса, както и с други държавни органи. Целта на тези съвместни действия е да обединим усилията и да работим за подобряване на условията за лечение на пациентите при спазването на техните права, но и за подобряване на практиката на медицинската и денталната професии у нас.

- Отговаряте вече и за регистрацията на лечебните заведения за извънболнична помощ и хосписите. Имате ли новорегистрирани структури от началото на годината?

- Да, стартирахме и тази дейност от страна на агенция „Медицински надзор". Към днешна дата вече сме регистрирали и пререгистрирали над 200 лечебни заведения за извънболнична помощ за територията на цялата страна. Подадени са 10 документа за мотивирани становища за регистрация и пререгистрация на лечебни заведения за болнична медицинска помощ. Както виждате работим на пълни обороти, така, че да не пречим или спъваме работата на лечебните заведения.

- Имате и нова дирекция „Администриране на режимите по регистрация и издаване на разрешения за лечебна дейност". Разкажете какво конкретно прави тя?

- Дирекция „Администриране на режимите по регистрация и издаване на разрешения за лечебна дейност" е част от специализираната администрация на Изпълнителна агенция „Медицински надзор" (ИАМН). В същата функционират два отдела - отдел "Регистрация на лечебни заведения и регистър" и отдел "Правно осигуряване на контролната дейност". С влизането в сила на промените в Закона за лечебните заведения, считано от 01.04.2019г., регистрацията на лечебните заведения за извънболнична помощ и хосписите се извършва от Изпълнителна агенция „Медицински надзор". Целта е да се установи реда и условията за извършване на тази дейност. Регистрацията, пререгистрацията и заличаването се прилага за всички лечебни заведения за извънболнична помощ и хосписите на територията на страната, както и на дейността на медицинските факултети и факултетите по дентална медицина на висшите училища. Към настоящия момент дирекцията води 28 отделни регистъра, за които до 01.04.2019 г. отговаряха 28-те регионални здравни инспекции на територията на страната. Голямото предизвикателство пред нас е създаването на единен регистър, който да обедини в себе си всички 28 отделни регистъра и да бъде качен на сайта на ИАМН. Всички тези регистри трябва да започнат да „говорят помежду си" и да имаме пълна картина къде, какво, как се случва. Отдел „Правно осигуряване на контролната дейност" изготвя, съгласува и дава становища по законосъобразността на проекти на административните актове и наказателни постановления от компетентността на изпълнителния директор, дава становища и предложения във връзка с решаването на правни проблеми, свързани с контролната дейност на агенцията, осъществява процесуалното представителство по дела, по които страна е изпълнителният директор или агенцията, и поддържа информационна база данни за делата, извършва и други дейности в областта на компетентност на дирекцията, възложени от изпълнителния директор.

- Колко донорски ситуации са регистрирани у нас и колко трансплантации са извършени от началото на годината?

- От началото на годината досега са реализирани 5 донорски ситуации, в резултат на които са направени следните трансплантации: 4 бъбречни трансплантации от трупен донор; 5 бъбречни трансплантации от жив донор; 1 сърдечна трансплантация; 4 чернодробни трансплантации от трупен донор; 1 чернодробна трансплантация от жив донор.

- Изнасяли ли сме от началото на годината органи за други европейски страни и какви?

- За да станем активен участник на европейската карта на донорството, респ. да работим за възможността наши сънародници да бъдат трансплантирани в чужбина, е необходимо да станем част от европейските „банки" получаващи или даващи органи. Досега у нас не се е работило системно за популяризиране на ползите от донорството. А в Европа положителното отношение към донорството е установено. Листата на чакащи у нас е от 1151 души. Един донор може да спаси до 7 живота. Мога да говоря за периода от два месеца и малко, в който съм начело на агенцията и органите от всички пет донорски ситуации бяха използвани у нас.

- Какви са Вашите идеи за подобряване на донорството и трансплантациите в България?

- От края на 2018 г. се разработва Националната програма по насърчаване на донорството и трансплантациите, в която са заложени следните направления. Работа с координаторите по донорство за тяхното мотивиране за откриване на потенциални донори. Подобряване на организацията в болничните заведения за по-висока ефективност по дейностите по откриване и реализиране на донорите в мозъчна смърт. Популяризиране процесите на донорството в обществото и сред медицинските специалисти. Само преди дни проектът на програма беше представен от министър Ананиев в Народното събрание. Това е повече от добро начало. Мнение при разписване на програмата дадоха светилата в трансплантациите у нас. Смея да твърдя, че се чува техният глас. От близо месец и аз обикалям болниците в страната на място да се запозная с координаторите по донорство и да обсъдим с тях как да направим по-ефективна работата им. В момента подготвяме обучението на координаторите по донорство, лекари от различни специалности и медицински сестри. Работим активно, надявам се скоро да има и първи резултати в тази посока.







„Индекс на болниците" ни дава база за анализ и преценка „Индекс на болниците ни дава база за анализ и преценка Данните в новия „Индекс на болниците" в областта на акушерството и гинекологията показват спад на раждаемостта и през 2019 г. В същото време се увеличава броят на ражданията чрез Цезарово сечение и на недоносените бебета. Какво стои зад цифрите, попитахме д-р Гергана Коларова, директор на Първа САГБАЛ „Св. София".

Самостоятелни практики на сестри има навсякъде в ЕС Самостоятелни практики на сестри има навсякъде в ЕС Парламентарната здравна комисия прие на първо четене поправки в Закона за лечебните заведения, които позволяват на специалистите по здравни грижи да откриват самостоятелни практики. Трябва ли да се даде такава възможност на медицински сестри, акушерки и лекарски асистенти, попитахме Милка Василева, председател на БАСЗГ.
Е-системата ще стартира до края на годината Е-системата ще стартира до края на годината Комисията по здравеопазване в парламента гласува корекции в 8 закона, като поправките ще бъдат гледани в зала тази седмица. Какво се цели с новите правила и ще повишат ли те контрола в системата, попитахме д-р Даниела Дариткова, председател на здравната комисия и на ПГ на ГЕРБ.
Засега бюджетите на болниците не са увеличени Засега бюджетите на болниците не са увеличени Новият рамков договор за 2020 г. влезе в сила от 1-ви януари, като в него са увеличени цените на над 200 клинични пътеки, средно с 14%. Има ли ръст при бюджетите на общинските лечебни заведения, попитахме д-р Иван Иванов, управител на МБАЛ „Св. Иван Рилски" в Горна Оряховица.
Искаме работещ механизъм за 2-та лева за аптеките Искаме работещ механизъм за 2-та лева за аптеките Министерски съвет одобри преди Коледа промени в няколко здравни закона и те вече влязоха за обсъждане в парламента. Какво е мнението на Българския фармацевтичен съюз за новите предложения в сферата на лекарствата, попитахме проф. Илко Гетов, председател на съсловната организация.
Има шанс за реформа в психиатричната помощ Има шанс за реформа в психиатричната помощ Пожарът в столичния психодиспансер постави на фокус проблемите в психиатричната помощ. Готова ли е националната стратегия в тази област, попитахме д-р Цветеслава Гълъбова. Тя е директор на Държавната психиатрична болница "Св. Ив. Рилски" в Нови Искър.
Хаосът в здравеопазването трябва да приключи Хаосът в здравеопазването трябва да приключи През миналата година медицински сестри, акушерки и други специалисти по здравни грижи протестираха за по-високи заплати и реформи в здравния сектор. Какво още искат те, попитахме Александър Александров, председател на Сдружението на медицинските фелдшери в България.
Пътеките за общинските болници са с минимален ръст Пътеките за общинските болници са с минимален ръст На крачка сме от подписването на Национален рамков договор, който ще определи правилата за работа в здравната система през следващите три години. Какви са забележките към проекта за НРД на Сдружението на общинските болници, попитахме д-р Неделчо Тотев, председател на организацията.
Лекарите и пациентите не са врагове Лекарите и пациентите не са врагове Преди броени дни Столичната лекарска колегия на БЛС отличи проф. Иван Костов с приза „Лекар на годината 2019" в София. По този повод го потърсихме, за да разкаже как се постига това високо признание от гилдията и трудно ли се ръководи най-голямата АГ болница. Проф. Костов е директор на „Майчин дом" от 2017 г.
Бюджетът на ДОО няма да реши тежките проблеми Бюджетът на ДОО няма да реши тежките проблеми След продължителни дебати и скандали парламентът прие на второ четене бюджетът на Държавното обществено осигуряване за 2020 г. Ще реши ли той натрупаните проблеми в сферата, попитахме д-р Хасан Адемов, председател на парламентарната социална комисия.
1 2 3 ... 5 »