интервю

Бургаската болница излезе на печалба

20-05-2019 06:00
Лили
Лили
Войнова
voinova.lili@gmail.com
Бургаската болница излезе на печалбаНай-добре е всички клинични пътеки да се вдигнат с еднакъв процент, казва д-р Бойко Миразчийски
Протестите на медиците поставиха акцент върху проблемите в здравеопазването. Само за месец правителството отпусна допълнително 80 млн. лв. за сектора, предстои освобождаването на още 50 млн. лв. от резерва на НЗОК. Започнаха и преговори за увеличаване на цените на някои клинични пътеки. Това ще помогне ли да се вдигнат възнагражденията в болниците, попитахме д-р Бойко Миразчийски, директор на УМБАЛ Бургас.
- Д-р Миразчийски, министерството предлага най-малко 50% от всички приходи на болницата да отиват за заплати. Как ще се отрази това на лечебното заведение?

- В единния финансов стандарт, който ни спусна МЗ преди година, се предвижда до 60% от приходите, които имаме, да отделяме за заплати. Повече от това не е възможно, защото няма как едно дружество да се издържа. Имаме и текущи разходи. Все пак нека да видим, какво точно ще стане. Очаква се увеличение на някои клинични пътеки – педиатрични, за детско и майчино здравеопазване, за раждания, в пулмологичните отделения. Така че ако имаме повече приходи, естествено ще има и за по-високи заплати.

- Лекарският съюз предлага 20% увеличение на клиничните пътеки в педиатрията за болниците от 1 и 2 ниво, и 30% - за 3 ниво. Това добре ли е?

- Всяка болница от по-високо ниво, работи и с по-ниските клинични пътеки. Така че ако в едно лечебно заведение дадено отделение е 3 ниво, то има право да изпълнява пътеки и от 1 и 2 ниво. От увеличените цени при пътеките от 1 и 2 ниво, ще имат най-голяма полза общинските болници, като това ще помогне много и на областните и университетските. Според мен обаче е по-добре всички клинични пътеки да бъдат вдигнати с един и същи процент. Защото в крайна сметка, от 3 ниво на компетентност са най-скъпите пътеки. По-логично е евтините да бъдат повече повишени.

- Отпуснаха за болниците първо 30 млн. лв. и след това още 50 млн. лв. С тях успяхте ли да вдигнете възнагражденията на персонала?

- Тези пари се разпределят в зависимост от дейността на болниците. Не идват при нас директно за заплати, а чрез наредбата по бившата методика за извършване на дейности, които се финансират от държавата. За да влязат някакви средства в болниците, съответно трябва да бъдат изработени. Примерно, МЗ заплаща за преминал пациент през спешното отделение, който не е хоспитализиран. Само че трябва да имаш бройка. Ако са 100 пациентите, ще влязат определени пари. Но ако са 10 000 на месец, ще получиш много повече. Всичко е според заработката. Не се раздават на всяка болница на калпак или според броя на персонала.

- Вие с какъв процент вдигнахте заплатите на сестрите? Успяхте ли да достигнете записаното в колективния трудов договор?

- В колективния трудов договор възнагражденията на сестрите са на няколко нива. Започват от 900 и са до 950 лв. В КТД са описани основните работни заплати и ние все още не сме ги достигнали. Вдигнали сме възнагражденията, но засега не можем да си позволим с тези приходи, които имаме, да им дадем исканите суми.

- Какво е състоянието на болницата, успяхте ли да намалите дълговете?

- Миналата година болницата ни излезе за пръв път от много време на печалба, като става въпрос за половин милион лева. Това е много добре, като се има предвид състоянието, в което беше. Така че дълговете са намалени и в момента просрочените са под 10 млн. лв. Това е положителна тенденция и ние ще направим всичко възможно, за да я запазим.

- Смятате ли, че скоро ще постигнете тези две минимални работни заплати, които искат сестрите и акушерките, за да спрат да протестират?

- При сегашните разценки на клиничните пътеки, няма как да ги постигнем. Можем да ги дадем като брутна заплата, но не и като основна. Тя и сега средната брутна заплата на специалистите по здравни грижи в нашата болница е около 1100-1200 лв. На лекарите е между 2000 и 3000 лв. Може да се повишат парите на сестрите, но нека да видим, с колко ще вдигнат цените на клинични пътеки и на кои. Защото ако се вдигнат само на една група и по нея не работят всички болници, и конкретно нашата, съответно няма да има никакво повишение. Истината е, че клиничните пътеки не са актуализирани от 2006 г. От друга страна в тях не е предвидена разценка за труд. Ако приемем, че през 2006 г., когато бяха определени първите цени на пътеките, е имало нещо за труда на лекарите, във времето самото поскъпване на лекарства и консумативи, и на режийните разходи за ток, парно, храна и всичко друго, което се разходва в една болница, нарастват. От друга страна и минималните заплати се увеличиха, а те теглят след себе си и другите. Така че и да се имало нещо предвидено, то е „изядено" от тези допълнителни харчове.

- Имате ли извършена, но неразплатена дейност от здравната каса?

- Да, имаме за всички години от 2015 до 2017 включително. За 2018 е много малко.

- Лекарският съюз предлага, ако има някакви икономии тази година, касата да изплати тези пари. Вярвате ли, че ще се случи?

- Това ще бъде много добре, защото само за нашата болница т. нар. надлимитна дейност е около 2 млн. лв. Въпросът е от къде ще дойдат икономиите?

- Кои са най-сериозните проблеми в здравеопазването, според вас? Огромният брой болници или нещо друго?

- Дали е голям броят на болниците, могат да кажат специалистите, които сравняват нашето здравеопазване с това в другите страни. Мисля, че наистина са много, но след като ги има, вероятно са необходими. Все пак пазарът трябва да определя нуждата от болници. Според мен най-големият проблем в нашата страна в сферата на здравеопазването е отношението пациент – здравен специалист. То не е добро, защото от една страна пациентите може би не си знаят точно правата и най-вече задълженията, а от друга, самият персонал, тъй като е малоброен, работи много по-натоварено и е на крайния предел на силите си понякога „изпушва". Всеки един служител в нашата сфера – лекар, лаборант, сестра, рехабилитатор, работи буквално казано не на нормалното работно време, а почти двойно. Така че хората са много изнервени и когато се появи някой агресивен пациент или придружител, реагират. Според мен това е първото нещо, което трябва да подобрим. С превъзпитание, с обяснения, с говорене, с повече журналисти, които да публикуват проблемите, за да могат да стигнат до всеки и хората да знаят, за какво става въпрос. Вторият основен проблем, който аз отчитам, е недостатъчният брой на медиците. Нямаме достатъчно лекари, нямаме специалисти по здравни грижи.

- Това не е ли заради ниското заплащане?

- Ние казваме „ниско заплащане". Да, може и това да е причината, но аз си мисля, че не произвеждаме достатъчно кадри. Защото ако имаме нужните лекари и медицински сестри, в един момент ще се запълни пазара и няма да има такъв недостиг. И все пак нека да си кажем истината - един начинаещ лекар в Германия започва с 3000 евро, но животът там е много по-скъп. Ако приемем, че плаща квартира от порядъка на 800 евро, храната и другите издръжки също са по-високи, в един момент се оказва, че той разполага с ресурс, не много по-голям от този на българския млад лекар. Друг е въпросът за начина на мислене. Познавам много колеги, които са заминали за чужбина и никой не казва, че там не е хубаво. Но когато започнем да си говорим неофициално, се усеща, че съжаляват. Защото някои от тях отидоха в едни времена, когато заплатата у нас беше 130 лв., а в Германия 1000 марки. Тогава разликата беше голяма. Сега обаче нещата са коренно различни. Ние сме в ЕС, живота се промени. Разполагаме със същата апаратура и условията за работа не са толкова различни. Иновациите в България навлизат бързо, така че вече е привлекателно да се работи тук. Още повече, че нашите лекари заминават, защото са европейски граждани, но за сметка на това тук идват други колеги, които са от българската диаспора. Те избират да живеят в България и са много доволни.

- Имате ли такива лекари във вашата болница?

- Имаме назначени колеги от Северна Македония, които са с българско гражданство. Имаме от Русия, Украйна, Молдова. Сега са подали молба и колеги от Турция, които имат и българско гражданство. На вас ви звучи изненадващо, обаче аз не бих казал, че в България условията са чак толкова ужасни, че да не искат чужденци да работят тук. Да, заплатите на медиците са ниски, в сравнение с другите. Не трябва забравяме, че специалистите по здравни грижи учат 4 години и след това постоянно се преквалифицират, за да могат да работят в дадени сфери в здравеопазването. Лекарите учат 6 години и след това специализират още 4-5. Всичко това е харчене на пари и трудности. Още повече, че в нашата професия трябва постоянно да се обучаваш, да ходиш на курсове, да овладяваш иновациите. Иначе изоставаш и губиш. На този фон, ако сравним заплатите на лекарите и сестрите с тези на други висшисти, те имат право да протестират. Друг е въпросът, дали ние, управителите на лечебните заведения, можем да им дадем исканото увеличение. Особено в държавните болници, на които финансирането основно е от здравна каса.

- Какъв процент от приходите са извън тези по клинични пътеки?

- Те са под 10%. Това са пари, които влизат от Министерство на здравеопазването и евентуално от някакви кешови плащания, които са от порядъка на 2 до 5%. Основното е от НЗОК и ние разчитаме на касата. Още повече в областните болници, които са единствените държавни лечебни заведения в региона, като изключим университетските градове като София, Варна, Пловдив и Плевен. Ясно е, че всички тежки случаи, които „изяждат" клиничната пътека и лечението на пациента струва тройно, а понякога и десеторно по-скъпо, са в нашите болници. Те не са нито в общинските, нито в частните. Да не забравяме, че всички социалнослаби или тези, които нямат здравни осигуровки, са в нашите болници. Всички клошари, когато дойде лятото с високите температури или мразовитата зима, също са в нашите клиники. Това създава огромни трудности. За да може мениджърите да увеличат заплатите, трябва да имат някакъв свободен ресурс.

- Казате, че не ви достигат кадрите. Откираването на медицински факултет в Бургас ще помогне ли за решаването на проблема?

- Това е основната идея, с която започна осъществяването на този факултет още преди 8 години. Ние сме пресметнали, че нашите кадри от Бургас, които отиват да учат медицина в университетските градове, от всеки випуск се връщат някъде окорло 15-20%. Другите остават там. И това е логично, зцащото веднага могат да започнат специализация, докторантура. После, в тези градове е и най-големият пазар на здравни услуги. Има много болници, частни клиники, ДКЦ-та, частни кабинети.







Имунизациите ще се отчитат електронно от 2020 г. Имунизациите ще се отчитат електронно от 2020 г. Промени в имунизационния календар предизвикаха недовлство от страна на общопрактикуващите лекари. Изгладени ли са различията и какви са изискванията към медиците във връзка с първия учебен ден – 15 септември, попитахме доц. Ангел Кунчев, главен държавен здравен инспектор.
Затруднява се достъпът на пациентите до нови лекарства Затруднява се достъпът на пациентите до нови лекарства Здравното министерство предложи няколко проекта за промени в законодателството, свързани с лекарствоснабдяването у нас. Ще улеснят ли новите правила остъпа до лекарства на населението, попитахме Деян Денев, директор на ARPharM.

Продължава ликвидирането на общинските болници Продължава ликвидирането на общинските болници Здравното министeрство предлага обучението на студентите и специализантите да става само в болници II-ро и III-то ниво. Как се възприема това от малките лечебни заведения, попитахме д-р Неделчо Тотев, председател на Сдружението на общинските болници.
3 млн. лв. е дала НЗОК за лечение на деца в чужбина 3 млн. лв. е дала НЗОК за лечение на деца в чужбина От 1 април Център „Фонд за лечение на деца" беше закрит и дейността му вече се изпълнява от специална структура в здравната каса. Какво се случва с подадените молби и къде се лекуват малките пациенти, попитахме д-р Галя Йорданова. Тя е директор на дирекция „Лечение в чужбина и координация на системите за социална сигурност".
Аз правя заплатите в болницата, но не ги харесвам Аз правя заплатите в болницата, но не ги харесвам Бързата колаборация между три болници помогна за спасяването на двама пациенти, приети в изключително тежко състояние в МБАЛ „Д-р Тота Венкова" в Габрово. По този повод потърсихме д-р Нели Савчева, директор на областната болница в Габрово. Попитахме я и за възнагражденията на персонала.
Не знаем броя на професионалните заболявания Не знаем броя на професионалните заболявания КНСБ изнесе плашещи данни за много случаи на професионални ракови заболявания. Възможно ли е стотици хора да увреждат здравето си, докато се трудят, попитахме проф. Каролина Любомирова. Тя е ръководител на Катедрата по трудова медицина и зам.-декан на Факултета по обществено здраве на МУ - София.
Надграждащите пакети - на базата на лична партида Надграждащите пакети - на базата на лична партида Здравният министър Кирил Ананиев представи официално визията си за новия здравноосигуретелен модел. Той предвижда демонополизация на НЗОК, която ще се конкурира с частни фондове. Kaкви проблеми ще решат предлаганите промени, попитахме д-р Даниела Дариткова, председател на ПГ на ГЕРБ и на здравната комисия.
Не може болниците да си определят произволно цени Не може болниците да си определят произволно цени Здравният министър Кирил Ананиев представи официално визията си за новия здравноосигуретелен модел. За коментар по темата потърсихме д-р Мими Виткова, председател на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване и бивш министър на здравеопазването.
С един закон да променяш 15 други е некоректно С един закон да променяш 15 други е некоректно Здравното министерство предлага да се направят редица промени в 15 закона, чрез проект за изменение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Как оценява тази практика, която изглежда се превръща в традиция за МЗ, попитахме адвокат Мария Петрова.
Искаме нулева ставка на ДДС за лекарствата Искаме нулева ставка на ДДС за лекарствата Преди дни Европейската система за верификация на лекарствата засече износ на фалшиви медикаменти от България за Холандия. Какви са причините да се допусне подобно нещо, защо все още голяма част от аптеките у нас не са се включили в мрежата, попитахме проф. Илко Гетов, председател на Българския фармацевтичен съюз.
1 2 3 »