интервю

Чуват този, който вика най-силно на улицата

13-05-2019 07:00
Лили
Лили
Войнова
voinova.lili@gmail.com
Чуват този, който вика най-силно на улицатаПротестът се оказва най-бързият начин за решаване на проблемите, но той не е най-добрият, казва проф. Иван Нейков
Ниските заплати на лекари и медицински сестри предизвика лавина от протести. В резултат на това част от проблемите им бяха разрешени. На улицата излязоха да търсят правата си и хората с увреждания. Защо България продължава да е една от страните с най-ниски доходи и как да се промени това, попитахме проф. Иван Нейков. Той е директор на Балканския институт по труда и социалната политика и бивш социален министър.
- Проф. Нейков, по последни данни на Евростат страната ни отново е водеща по риск от бедност. Защо, въпреки общото повишаване на доходите, жизненият стандарт за голяма част от хората не се подобрява?

- Няколко причини има за това да сме в началото на тази негативна класация. Един от факторите е все още ниската цена на труда. Другият е последица от тези ниски възнаграждения, а именно малките пенсии. Тук е затворено и едно от най-големите гнезда на бедността в България – това са самотните възрастни жени. При тях се събират няколко минуса. Те, по силата на закона и по редица други икономически или лични причини, работят по-малко. Изискванията за трудов стаж при дамите са по-ниски, отколкото при мъжете, заплатите им също. Всичко това в крайна сметка дава и по-ниски пенсии. Хубаво е, че жените живеят по-дълго, но в крайна сметка се формира една голяма група членове на нашето общество - вдовиците, възрастни и самотни жени, които разчитат само на малките си пенсии. При тях наистина има сериозен риск за бедност и то за доста години напред. Друга причина може да се търси в позицията, от която сме тръгнали. В дискусията в обществото, ако човек наблюдава отстрани, може да остане с впечатлението, че ние сме били една богата държава и изведнъж сме обедняли. Истината е малко по-различна. И в Европейския съюз, и в Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) преди години, ние винаги сме били в края на редицата по отношение на доходи и на стандарт на живот. Така че има стъпки към подобряване на положението, но ни трябва още доста време, за да можем да излезем от ситуацията, в която в момента се намираме по отношение на бедността.

- Най-уязвими си остават възрастните хора. Новата формула за определяне на пенсиите ще подобри ли състоянието им?

- Хубаво е, че се даде възможност за един разумен избор за хората, които имат натрупан стаж както преди 2000-та година, така и след нея. Те могат да отчетат този свой принос преди началото на пенсионната реформа и след това, при изчисляване на пенсията си. Оказа се, че решението да се задраска напълно стажа преди 2000-та година, въпреки аргументите, с които беше прието, засяга интересите на много хора. В резултат се стигна до тяхната реакция и беше разумно да се даде заден ход. Така днешната ситуация е значително по-справедлива. Дава възможност на хората да преценят дали включването на стажа преди 2000-та година или отказът от него ще доведе до по-голяма пенсия. И в зависимост от този резултат, да направи своя избор. Това е по-добрият и по-справедливият вариант.

- При застаряваща нация не трябва ли да се използват по-добре възможностите за работа на възрастните и на хората с увреждания?

- В момента българският пазар на труда е в много интересна ситуация от чисто експертна гледна точка. Имаме една теза на работодателите, която продължава вече близо две години, че не могат да намерят подходящи работници и това спъва инвестициите, и намлява капацитета на икономиката ни. Странното е, че много работодателски организации, а и някои политици, виждат изхода във внос на хора отвън. Това прилича на онази приказка: „Вода гази, жаден ходи". Защото всъщност ние сме много далече от ситуацията да сме изчерпали резервите на българския трудов пазар. Има няколко групи, които могат да отговорят на очакванията и изскванията на работодателите от гледна точка на допълнителна квалифицирана работна сила. На първо място това е групата на хората, които скоро са се пенсионирали – един изключително важен резерв. Това са много опитни хора, с трудови навици. Хора, които са лоялни и ако те имат желанието и възможността да продължат да работят, биха били добре дошли във всяко българско предприятие. Другата голяма група са хората с увреждания. Масовата ни представа е, че това е човек на инвалидна количка и край него трябва да има не един, а поне двама души, които да му помагат. В резултат на което работодателят казва – „не ми трябва на баир лозе, човекът с увреждане не е този, когото аз търся за работа". Всъщност, картината е много по-различна. Във всички европейски страни, включтелно и в България, между 8 и 10 процента от населението, са хора с увреждания. И ние да обявим една десета от работната сила на България за такава, която няма потенцияла да се труди, е изключително грешно.

- Дигитализацията на работните места не дава ли повече възможности? Как да се възползваме от нея?

- През последните близо 10 години пред очите ни се развива един феномен - четвърта индустриална революция, а именно дигитализацията на пазара на труда. Това дава изключителни възможности. Целият модел на труда на 20 век, беше изграден на принципа работодателят създава работните места и работниците се движат ежедневно от дома си до съответното предприятие и обратно. От края на 20-ти век и най-вече от началото на 21-ви век, новите технологии дадоха възможност тази парадигма да започне да се променя. Вече може да се окаже, че на много места по света работното място не е, във физическия смисъл на думата, определено конкретно от работодателя. То е глобалната мрежа. Работното място става виртуално и има много дейности, които могат да бъдат извършвани, без човекът да излиза от дома си. Въпреки това той може да свърши абсолютно професионално и качествено задачите, които му поставя работодателя. Това е изключителен шанс за хората с увреждания. По този начин ще бъдат преодолени и страховете на работодателите, че трябва да инвестират в специфична работна среда, заради хората с увреждания, която може да ги направи неконкурентни спрямо другите фирми, които не са взели такива служители. Изследавнията, които правим в Балканският институт по труда и социалната политика водят до категоричен извод, че хората с увреждания са добри работници. Има много случаи, при които те са по-лоялни към работодателите си от останалите служители. От тази гледна точка това е другият изключително важен резерв на българския пазар на труда. А тук говорим за между 100 и 200 000 души, които имат знания, умения и могат да бъдат много качествени работници.

- Приблизително 20% са и младите, които нито работят, нито учат. Как да се промени това?

- Тук мисля, че сме изправни пред една илюзия. Излиза, че групата „нито работещи, нито учещи" включва от 80 000 до 300 000 души. Само това доказва, че нещо не е наред със статистиката. Явно не е вярно, че тези хора не работят. Само че те се оказват най-голямото гнездо на сивата икономика. Много от тези хора работят без трудови договори, в дейности, сфери и услуги, където контролът е занижен или практически е невъзможно да бъде упражняван. Защото ако ние имахме 200 000 нито учещи, нито работещи – т. е. гладни хора, досега да е избухнала истинска революция в България. Самият факт, че такова нещо не се случва показва, че тези хора имат своите доходи. А това означава, че те продават своя труд, само че в сивата икономика. И от тази гледна точка, търсейки причините, защо се случва това, открихме, че една от най-често срещаните е, че тези хора нямат официално призната квалификация. Много от тях имат уменията, работят, но когато решат да отидат при бялата икономика, при един официален работодател, естествено е той да каже „дайте документ за квалификация". И когато те не могат да му представят такъв, вратата на бялата икономика за тях се затваря. Има страни, в които не се иска документ, а се пита можеш ли. Вижда се, че умее и му се пзволяв да работи. Ето тук е заровено кучето. Знаете ли, кое е най-странното – че ние имаме инструменти за решаване на тези проблеми, но не ги използваме.

- Как да се реши този въпрос?

- Решението го има, то е пред очите ни. Имаме специална нормативна уредба, приета преди няколко години, за т. нар. признаване на знания и умения, придобити по неформален начин. Или това е валидиране на квалификацията на тези хора, която те не са придобили в професионално училище. Човекът, който работи нелегално в един автосервиз, не е завършил гимназията по автотранспорт, но той много години е практикувал и дори, както се казва, може да стане преподавател в тази професионална гимназия. Но този човек, ние му казваме – да, ти твърдиш, че си добър автомонтьор, но за да работиш, трябва да учиш четири години. Ако дойдеш след като завършиш, ще признаем квалификацията ти. Това е илюзия. Никога този човек няма да се върне в училище. Валидирането на знанията дава възможност да се признаят възможности, придобити от практиката. Придобити в труда, който тези хора са полагали в продължение на години. Такава система имаме, такава нормативна уредба имаме и ако е вярно, че 200 000 души са нито учещи, нито работещи, би трябвало тази система да се задъхва от работа, за да може да признава квалификациите на хората. За съжаление, ако е вярна цифрата, че 100 000 или дори повече са тези хора, странното е, че за миналата година по официални данни някъде около 150 души са минали през системата и са получили документ за знания и умения. Това е нещото, което аз не мога да разбера защо се случва. Да имаме в ръцете инструментите, да имаме нормативната уредба, да знаем как да го направим, а да не използваме тези възможности. Продължаваме да се тръшкаме и да казваме, че хората нито учат, нито работят, значи тежат на обществото, а всъщност не е така. Ние наистина имаме проблем с тях, защото те са най-големият източник за труд в сивата икономика. И ако помогнем да бъдат признати знанията и уменията им, ще ги извадим от сивия пазар, те ще отидат при белия работодател и той ще ги вземе на работа. Защото те ще могат да му предоставят доказателство за квалификацията си. Но ние не го правим.

- Напоследък различни групи от хора излизат на улицата, за да защитят правата си. Това ли е начинът?

- Това е един от начините. Виждате през годините хората пробваха различни варианти – през синдикати, през колективни трудови договори, през лобиране пред изпълнителната власт, пред народните представители. От тази практика „проба-грешка", обществото изведнъж разбра, че най-бързият път за разрешаването на един въпрос в България, е да излезеш на улицата и да викаш. И ако викаш малко по-силно, няма начин да не ти се реши проблемът. Ако пък имаш късмета това да се случи преди избори считай, че 100% си успял. Това не е добрата практика, защото винаги, когато се действа под натиск, съществува много сериозен риск да се сбърка в бързината. В тези моменти, само за да спре улицата да вика, сядаш, пишеш нещо на коляно, за да се успокоят страстите. Минава обаче време и виждаш, че доста неща не си обмислил. Затова казвам, че това не е добрата практика. Добрата практика е нещата да бъдат решавани спокойно, разумно, с отчитане на всички интереси. Но за съжаление в България вече стана традиция майката да дава мляко на онова дете, което най-силно плаче.

- Води се дискусия за въвеждане на обща европейска пенсия. Какво е вашето мнение?

- Вече се говори и за въвеждане на обща евроейска минимална работна заплата. Тук имаме малко изкривена представа, която отразява ншите очаквания, че общата европейска пенсия ще означава всички да получаваме средната немска пенсия или минималната работна заплата на Люксенбург. Става въпрос за нещо друго. По-скоро идеята, която се предлага и сега преди изборите беше няколко пъти обсъждана и в Европейския парламент е, да се изработи общоевропейски механизъм, по който да бъдат определяни минимални заплати и пенсии. Една от идеите за общоевропейска минимална работна заплата е, тя да бъде 60% от средната за съответната страна. Говорим за единен механизъм, но това не означава еднакви заплати. Понякога онова, което чуваме от Европейските институции, не това, което всъщност ни се казва, а което ни се иска.

- Къде бъркаме, проф. Нейков? Какво конкретно трябва да се направи, за да няма работещи бедни – нещо, с което отново сме на водещи позиции в ЕС?

- Сигурно всеки експерт има свой отговор на този въпрос, но за мен проблемът е в капацитетът. В уменията, знанията, квалификацията на хората. Виждате ли как в момента в българското общество вече имаме една нагласа за това, което преди години сме чели само в книгите – за работническа аристокрация. Вече я имаме в България и това са заетите в IT-сектора. За тях казваме, че наистина са с европейски заплати. Само че не търсим отговор защо това е така. А той за мен е в квалификацията на хората. Българският IT- трудов потенциал е абсолютно равностоен на европейския. Затова всъщност се стигна и до поевропейчване на заплатите на този сектор. Просто знанията, уменията и капацитетът на хората са наистина на европейско ниво. Така че за мен отговорът на въпроса, кога ще излезем от тази ситуация на опашкарите по отношение на доходите, е - тогава, когато работната ни сила има наистина средното ниво на европейската квалификация. Не квалификация, която са ни дали в училище или университета, а която сме придобили по един или друг начин, но е на високо ниво. Вие виждате, самите университети казват, че учат в момента хората на неща отпреди 15 години. Това не може да създад човека, който излиза от Алма матер със знанията и уменията, които ще му дадат европейска заплата. Разковничето е в квалификацията на хората, във възможността всеки да я поддържа и тя да продължава цял живот. Ако погледнем отново пазара на труда, аз съм сигурен, че от всеки 10 човека, които спрем на улицата, поне 7 през последните 5 години не са стъпвали на на някакъв курс или обучение. Как искаме тогава да имаме други заплати, след акто квалификацията ни е с давност от преди 15 години?







Имунизациите ще се отчитат електронно от 2020 г. Имунизациите ще се отчитат електронно от 2020 г. Промени в имунизационния календар предизвикаха недовлство от страна на общопрактикуващите лекари. Изгладени ли са различията и какви са изискванията към медиците във връзка с първия учебен ден – 15 септември, попитахме доц. Ангел Кунчев, главен държавен здравен инспектор.
Затруднява се достъпът на пациентите до нови лекарства Затруднява се достъпът на пациентите до нови лекарства Здравното министерство предложи няколко проекта за промени в законодателството, свързани с лекарствоснабдяването у нас. Ще улеснят ли новите правила остъпа до лекарства на населението, попитахме Деян Денев, директор на ARPharM.

Продължава ликвидирането на общинските болници Продължава ликвидирането на общинските болници Здравното министeрство предлага обучението на студентите и специализантите да става само в болници II-ро и III-то ниво. Как се възприема това от малките лечебни заведения, попитахме д-р Неделчо Тотев, председател на Сдружението на общинските болници.
3 млн. лв. е дала НЗОК за лечение на деца в чужбина 3 млн. лв. е дала НЗОК за лечение на деца в чужбина От 1 април Център „Фонд за лечение на деца" беше закрит и дейността му вече се изпълнява от специална структура в здравната каса. Какво се случва с подадените молби и къде се лекуват малките пациенти, попитахме д-р Галя Йорданова. Тя е директор на дирекция „Лечение в чужбина и координация на системите за социална сигурност".
Аз правя заплатите в болницата, но не ги харесвам Аз правя заплатите в болницата, но не ги харесвам Бързата колаборация между три болници помогна за спасяването на двама пациенти, приети в изключително тежко състояние в МБАЛ „Д-р Тота Венкова" в Габрово. По този повод потърсихме д-р Нели Савчева, директор на областната болница в Габрово. Попитахме я и за възнагражденията на персонала.
Не знаем броя на професионалните заболявания Не знаем броя на професионалните заболявания КНСБ изнесе плашещи данни за много случаи на професионални ракови заболявания. Възможно ли е стотици хора да увреждат здравето си, докато се трудят, попитахме проф. Каролина Любомирова. Тя е ръководител на Катедрата по трудова медицина и зам.-декан на Факултета по обществено здраве на МУ - София.
Надграждащите пакети - на базата на лична партида Надграждащите пакети - на базата на лична партида Здравният министър Кирил Ананиев представи официално визията си за новия здравноосигуретелен модел. Той предвижда демонополизация на НЗОК, която ще се конкурира с частни фондове. Kaкви проблеми ще решат предлаганите промени, попитахме д-р Даниела Дариткова, председател на ПГ на ГЕРБ и на здравната комисия.
Не може болниците да си определят произволно цени Не може болниците да си определят произволно цени Здравният министър Кирил Ананиев представи официално визията си за новия здравноосигуретелен модел. За коментар по темата потърсихме д-р Мими Виткова, председател на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване и бивш министър на здравеопазването.
С един закон да променяш 15 други е некоректно С един закон да променяш 15 други е некоректно Здравното министерство предлага да се направят редица промени в 15 закона, чрез проект за изменение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Как оценява тази практика, която изглежда се превръща в традиция за МЗ, попитахме адвокат Мария Петрова.
Искаме нулева ставка на ДДС за лекарствата Искаме нулева ставка на ДДС за лекарствата Преди дни Европейската система за верификация на лекарствата засече износ на фалшиви медикаменти от България за Холандия. Какви са причините да се допусне подобно нещо, защо все още голяма част от аптеките у нас не са се включили в мрежата, попитахме проф. Илко Гетов, председател на Българския фармацевтичен съюз.
1 2 3 »