Интервю

Чужденците дават тласък на медицинските университети

09-05-2019 06:29
Мила
Мила
Мишева
mila.misheva@gmail.com
Чужденците дават тласък на медицинските университети Участието на България в Европейската програма за наука и иновации по приоритет „Здраве
МОН постави фокус върху научните програми в сферата на медицината. Какви са постиженията на науката у нас, на какво ниво са медицинските ни университети в това отношение, какво не ни достига и каква е посоката, която трябва да следваме, попитахме Карина Ангелиева, зам.-министър на образованието и науката. Тя отговаря за европейските политики в областта на образованието и научните изследвания.
- Зам.-министър Ангелиева, какво място заемат българските университети по отношение на научните изследвания в ЕС ?

- Имаме сравними научни изследвания, много нови постижения, сериозен масив от натрупани данни и умения в някои области – най-вече във фундаменталните изследвания като се започне от математика, информатика, физика и медицина. В същото време обаче научният ни капитал е поизтънял и като човешки ресурс, и като инфраструктура. Качеството е много важно, но понякога е и въпрос на количество. Когато например трябва да се включиш в една мащабно изследване, дори да имаш дадено предимство в научната област, са необходими и хора, с които да работиш. Много е важна интернационалността в научните изследвания, специално в университетите. Първо те трябва да правят научни изследвания, а не всички могат. Добре е да се отворят към света, да върнат българската диаспора или да поканят други изследователи да дойдат да работят у нас. В научните изследвания има изключителна интердисциплинарност и ако не се работи в интердисциплинарен екип изоставаш от цялата игра. Не мога да кажа, че нямаме изследователи, които работят за чуждестранни научни организации и университети, и ние трябва да сме им благодарни. Но и у нас има учени, които работят, но нямат необходимия ресурс. И за да се довърши например едно изследването свързано с ракови клетки или ново лекарство, те трябва да имат изключително добър екип, който да може да работи с високопроизводителни изчисления. Отделно е необходим друг, който пък да разработи демонстрация на дадената клетка. И това разбира се, не е само в България. Необходима е работа в международни екипи, обединяване на ресурси и хора от различни страни, за да се реши критично важен изследователски въпрос.

- Споменахте медицина. Какви са постиженията конкретно в тази област?

- В областта на медицината има много добри изследвания. Това се дължи на активността на самите университети в този сектор, които работят с болниците и със други заинтересованите страни. Всъщност те са изградили това, което трябва да се направи. Развиват много добри програми още от бакалавър, но стесняват фунията към магистър и имат много добри докторантури. Значително влияние оказва и обстоятелството, че половината от студентите им са от отвън. Има голяма мобилност на чужденци в този сектор, а това помага за обмена на ноу-хау и практики. Същевременно поставя и посоката, дава тласък на университети непрекъснато да се интересуват от новостите от това как да стават по-добри и да догонват. В медицинските висши училища има потенциал, модерност, качество и инфраструктура. Това се дължи и на работата им с индустрията, а фармацевтичната индустрия е една от най-добре развиващите се в България. Те има всички компоненти, които биха помогнали за успешното развитие на науката и създаването на иновации.

- Това ли е пример всъщност за т.н. връзка между бизнес и образование, която всъщност представлява мост между обучението и практиката?

- Радвам се, че сте видели тази разлика в разбирането за връзка между бизнес и образование, защото принципно не се забелязва. По тази тема обикновено се говори просто за подготовката на кадри за пазара на труда. И ако все пак решим да излезем от тази рамката се замисляме, няма ли пазарът на труда да се промени и тогава какво всъщност произвеждаме. Когато се говори за публично частни партньорства в науката и иновациите, става дума за това сътрудничество между университета и бизнеса, който да успее да прогнозира какво ще се случи след 10-20 години, за да може да се използват взаимни ресурси, критична маса и база. Когато говорим за научни изследвания, не трябва да спестяваме факта, че най-големите партньори от страна на индустрията са големите компании, а в България те липсват във всички сектори. И оттам липсва и този допълнителен стимул за развитие на върхови научни постижения във всички области. Разбира се има и изследвания, за които не непременно има видима и съществуваща индустрия като астрономията например. Макар че последните изследвания на Европейската космическа агенция показват, че астрономията много успешно развива интереса на младите хора да изследват различна проблематика и тези идеи и знания, които натрупва един изследовател, се оказва, че намират приложение в различни области – от корабостроене до изработване на нови параметри например в киберсигурността.

Друг пример е в областта на физиката. Добрите учени, които се занимават с най-тежката и фундаментална физика намират много често работа в банковия сектор и са с най-големите заплати. Но, да се върна на медицината в областта на изследванията. Изключително модернизиран сектор, талантливи екипи работят както в университетите, така и в институтите на БАН, Националния център по заразни и паразитни болести към МЗ. Те работят по топтеми, важни не само за България и Европа, но и за света. И същевременно на фона на всичко това- участието на България в Европейската програма за наука и иновации по водещия приоритет „Здраве" е нулево. И е много важно да обърнем посоката.

Защо участието ни е нулево?

- Една от причините е, че не ни познават. Първо през последните 20-25 години ние се бяхме капсулирали. Отделно едно изследване в медицината обикновено отнема 7-8 години и нагоре. И сега е моментът да покажем на света, че ние имаме по какво да работим. Второ нашите медицински изследвания не трябва да се капсулират, ние губим много от това. Говорихме наскоро с ректорите, че липсата на достъп и участие в европейските инфраструктури за клинични изпитвания или в платформата за биобанкирането е проблем. Реално така нямаме достъп до важни бази данни. Това налага да инвестираме двойно, за да достигнем до фундамента, от който трябва да продължим. Така се губят месеци и много консумативи, а ако участваме и сме свързани ефективно в европейската мрежа, ще имаме този бърз достъп до вече постигнати резултати и данни. Това ще ни позволи да насочваме внимание и да фокусираме усилията си в по-добри области. Този програмен период изтича през 2020. Става дума за програмата Хоризонт 2020, която е най-голямата в света. Тя е изключително добър инструмент за насърчаване на този сектор, но в приоритет Heаlth ние не участваме, а като цяло активността на Източна Европа е под 4%. От друга страна и Западният свят много се е капсулирал, те работят от години и това също оказва влияние. Опитваме се да разчупим нещата...

- И в крайна сметка-изоставаме или не можем да се рекламираме добре?

- И двете. Има изоставане на финансирането в сектора. Но пък и бизнесът в тази област доста напредва. Това, че сектор здравеопазване се развива все пак е плюс- имаме частни болници, различни клинични центрове, които са на топ ниво. Те също налагат едно друго темпо. И точно този се опитвам да покажа на нашите европейски партньори. Те си мислят, че ние сме 20 години назад, а през това време сме развили капацитет. Но до миналата година финансирането на изследвания в тази област не бяха приоритет. А при медицината трябват много средства и голяма интернационализация. Младите учени трябва да пътуват, да се представят, да работят в международни екипи. В момента един от големите приоритети са изследванията свързани с мозъка, всичките нервни разстройства на мозъка, включително и заболявания като Алцхаймер. Изследванията на мозъка са водещи в европейско и световно ниво. Вторият голям приоритет проучванията свързани с рака, който е най-тежкият бич на това хилядолетие.

- Разкажете за научните програми на МОН свързани с медицината.

- Взехме решение, че трябва да насочим по-големи средства в области с потенциал за развитие. И неслучайно имаме не една, а три научни програми в областта на здравето. Едната а е съвместна с МЗ и е свързана с пречистване на кръв при даряване. Ще закупим инфраструктура за цялата страна или по-конкретно - специални препарати за пречистване на кръвта. Другата изключително интересна програма е за е-здравеопазването в България. Тя има амбициозни цели и сме я разработили отчитайки и виждайки какво МЗ и държавата искат да постигнат в тази област. Тя е в синхрон с идеята за е-правителство. Другата програма е БиоАктивМед и е насочена към създаване на нови продукти от природни източници, които да спомагат борбата с различни заболявания – онкологични, инфекциозни, невродегенеративни. Идеята е да използваме потенциала, който България има и да правим приложна наука. А тя се създава там, където има възможност за директно въздействие към икономиката. А икономика с добавена стойност се прави там, където имаме предимство. У нас това е биоразнообразието, имаме голям потенциал, а в медицината това е една от топ темите. До ден днешен България изнася ресурс, който е изключително ценен - от жълт кантарион до различни други билки като мурсалския чай, включително изнасяме и рапани. Сега идеята е не само да изнасяме ресурс. Оказа се, че имаме добър опит и в събирането на екстракт и че това е много ниско платен труд. И разбира се големите компании и държави не са заинтересовани да хабят този ресурс и затова започнаха да го купуват. БАН например е известна с откритието си арония. Никъде другаде по света я няма.. Сега ще се съсредоточим върху изработване на хранителни добавки за спомагателна терапия при онкологични заболявания, Алцхаймер и др. Трябва да инвестираме в този тип изследвания, защото те са много важни.

- Какви планове имате в развитието на науката и иновациите?

- Искаме създадем модернизирана агенция за научни изследвания и иновации, да инвестираме и да можем да работим в публично частно партньорство. Т.е. да правим съвместни програми с бизнеса, за да може и той да има своето участие, а не просто да дава средства. Идеята е да задава теми и потребности, да помага с материална база. Защото бизнесът има инфраструктура, която не всеки институт може да си купи и която е важна за някои рискови разработки. Трябва да обединяваме и споделяме ресурс, знание и хора. Пак казвам - не може да се капсулираме. Бизнесът например има малък развоен център, институтът иска микроскоп, а университетът - лазер. Няма смисъл в това. В този свят на дигитализация и цифровизация, трябва да има споделени ресурси. И ако един институт специализира в една област, е добре да работи и с други и да споделят този ресурс с бизнеса.

- Смятате ли, че бизнесът ще се отзове. Има ли интерес от тяхна страна за такъв тип по-активно сътрудничество?

- Има фармацевтични компании, които проявяват интерес към подобен модел на сътрудничество, но няма такъв финансиращ инструмент у нас. И всъщност те не просто имат интерес, но и участват в европейската програма за научни изследвания. В момента има две съвместни предприятия за научни изследвания. Едното от тях е за клинични изпитвания за лекарства. Това е един консорциум от 20 държави членки и бизнеса. Фокусът е върху създаване на лекарства, с които се борят епидемии като еболата например. И ние не участваме там, а трябва.

- От години у нас се говори за изтичане на мозъци. Как да се спре този процес? Имате ли идеи?

- Идеи има много. Когато има мобилност на хора, ние не можем да се капсулираме, а е редно да направим така че България да стане привлекателен център, който да задържа българите и да привлича хора отвън, защото ние трябва да се научим да живеем в един мултикултурен свят. Това е бъдещето. Така например университетите могат да бъдат притегателна сила, но те трябва да осъзнаят, че ще имат нова функция. А, за да привличаме повече студенти от чужбина, трябват и повече програми на английски език. В областта на земеделието у нас също има какво да се желае. Не знам дали знаете, но холандци бяха дошли в едно наше село, привлечени природата, за да разработват земеделие. Обаче там няма еко система- няма добро здравеопазване, чиста вода и сигурност. Това говори, че в областта на земеделието, хората могат да се върнат в малките региони, но трябва да има инфраструктура. Социалният образ на учения, сякаш също не достатъчно уважаван и значим, а това също оказва влияние.

- Един от основните проблеми, обаче е ниското заплащане. Как ще промените това?

- Проблем е, да. Затова създадохме две нови програми за млади учени и постдокторанти в университети и БАН. Пуснахме и още две схеми – „Петър Берон" и „Вихрен". Идеята е да създадем лидерски екипи с много големи заплати, като искаме да привлечем и българи, които са били навън, работили са по успешни международни проекти и искат да приложат ноу-хау у нас. Там също залагаме по-високи ставки. Заплащането трябва да се увеличи в партньорство. Този проблем не можем да го решим само ние. Университетите са автономни, а БАН има своя собствена политика. Ние искаме да започнем този разговор с тях. Но трябва да има диференцирано заплащане, т.е. заплащане срещу резултати.







145 зъболекари се дипломират 145 зъболекари се дипломират 45-ия випуск на Факултета по дентална медицина на МУ-Пловдив полага Хипократова клетва днес
1300 лв. минимум за асистент, 1600 лв. за професор 1300 лв. минимум за асистент, 1600 лв. за професор МОН готви споразумение със Съвета на ректорите за определяне на минимални заплати на преподавателите в университетите
10 урока онлайн за отсъствали ученици 10 урока онлайн за отсъствали ученици Поне толкова ще трябва да учат в електронна среда по всеки предмет децата, които не са били в час над 10 дни
В Търговище вече се учи онлайн В Търговище вече се учи онлайн До края на месеца Първо СУ ще е в електронна среда, 200 деца са със симптоми
Отварят лаборатория по генетика в СУ Отварят лаборатория по генетика в СУ Липсата на практически опит на студентите по време на извънредното положение става повод за създаване на новия център в Биологическия факултет
30 минути е-уроци в предучилищната 30 минути е-уроци в предучилищната Децата от целодневните групи трябва да играят поне два часа навън, гласят промени в Наредба на МОН
20 минути онлайн урок за малките ученици  20 минути онлайн урок за малките ученици Такава е максималната допустима продължителност на учебен час в начален етап при дистанцинно обучение
Най-важният ви капитал е репутацията Най-важният ви капитал е репутацията Най-голямото ни предизвикателство в системата на здравеопазването е да обърнем външната миграция, казва министър Красимир Вълчев
Най-големият изпит ще е пред леглото на болния Най-големият изпит ще е пред леглото на болния Скъпи колеги, направете така, че всички тези ученици да надминат нас, казва проф. Костадин Ангелов
Всяко едно усилие, един ден ще ви се отплати Всяко едно усилие, един ден ще ви се отплати Живеем не само в интересни, но и в твърде сложни време и нека превърнем това в наша благословия, казва акад. Лъчезар Трайков
1 2 3 ... 37 »