Интервю

Чужденците дават тласък на медицинските университети

09-05-2019 06:29
Мила
Мила
Мишева
mila.misheva@gmail.com
Чужденците дават тласък на медицинските университети Участието на България в Европейската програма за наука и иновации по приоритет „Здраве
МОН постави фокус върху научните програми в сферата на медицината. Какви са постиженията на науката у нас, на какво ниво са медицинските ни университети в това отношение, какво не ни достига и каква е посоката, която трябва да следваме, попитахме Карина Ангелиева, зам.-министър на образованието и науката. Тя отговаря за европейските политики в областта на образованието и научните изследвания.
- Зам.-министър Ангелиева, какво място заемат българските университети по отношение на научните изследвания в ЕС ?

- Имаме сравними научни изследвания, много нови постижения, сериозен масив от натрупани данни и умения в някои области – най-вече във фундаменталните изследвания като се започне от математика, информатика, физика и медицина. В същото време обаче научният ни капитал е поизтънял и като човешки ресурс, и като инфраструктура. Качеството е много важно, но понякога е и въпрос на количество. Когато например трябва да се включиш в една мащабно изследване, дори да имаш дадено предимство в научната област, са необходими и хора, с които да работиш. Много е важна интернационалността в научните изследвания, специално в университетите. Първо те трябва да правят научни изследвания, а не всички могат. Добре е да се отворят към света, да върнат българската диаспора или да поканят други изследователи да дойдат да работят у нас. В научните изследвания има изключителна интердисциплинарност и ако не се работи в интердисциплинарен екип изоставаш от цялата игра. Не мога да кажа, че нямаме изследователи, които работят за чуждестранни научни организации и университети, и ние трябва да сме им благодарни. Но и у нас има учени, които работят, но нямат необходимия ресурс. И за да се довърши например едно изследването свързано с ракови клетки или ново лекарство, те трябва да имат изключително добър екип, който да може да работи с високопроизводителни изчисления. Отделно е необходим друг, който пък да разработи демонстрация на дадената клетка. И това разбира се, не е само в България. Необходима е работа в международни екипи, обединяване на ресурси и хора от различни страни, за да се реши критично важен изследователски въпрос.

- Споменахте медицина. Какви са постиженията конкретно в тази област?

- В областта на медицината има много добри изследвания. Това се дължи на активността на самите университети в този сектор, които работят с болниците и със други заинтересованите страни. Всъщност те са изградили това, което трябва да се направи. Развиват много добри програми още от бакалавър, но стесняват фунията към магистър и имат много добри докторантури. Значително влияние оказва и обстоятелството, че половината от студентите им са от отвън. Има голяма мобилност на чужденци в този сектор, а това помага за обмена на ноу-хау и практики. Същевременно поставя и посоката, дава тласък на университети непрекъснато да се интересуват от новостите от това как да стават по-добри и да догонват. В медицинските висши училища има потенциал, модерност, качество и инфраструктура. Това се дължи и на работата им с индустрията, а фармацевтичната индустрия е една от най-добре развиващите се в България. Те има всички компоненти, които биха помогнали за успешното развитие на науката и създаването на иновации.

- Това ли е пример всъщност за т.н. връзка между бизнес и образование, която всъщност представлява мост между обучението и практиката?

- Радвам се, че сте видели тази разлика в разбирането за връзка между бизнес и образование, защото принципно не се забелязва. По тази тема обикновено се говори просто за подготовката на кадри за пазара на труда. И ако все пак решим да излезем от тази рамката се замисляме, няма ли пазарът на труда да се промени и тогава какво всъщност произвеждаме. Когато се говори за публично частни партньорства в науката и иновациите, става дума за това сътрудничество между университета и бизнеса, който да успее да прогнозира какво ще се случи след 10-20 години, за да може да се използват взаимни ресурси, критична маса и база. Когато говорим за научни изследвания, не трябва да спестяваме факта, че най-големите партньори от страна на индустрията са големите компании, а в България те липсват във всички сектори. И оттам липсва и този допълнителен стимул за развитие на върхови научни постижения във всички области. Разбира се има и изследвания, за които не непременно има видима и съществуваща индустрия като астрономията например. Макар че последните изследвания на Европейската космическа агенция показват, че астрономията много успешно развива интереса на младите хора да изследват различна проблематика и тези идеи и знания, които натрупва един изследовател, се оказва, че намират приложение в различни области – от корабостроене до изработване на нови параметри например в киберсигурността.

Друг пример е в областта на физиката. Добрите учени, които се занимават с най-тежката и фундаментална физика намират много често работа в банковия сектор и са с най-големите заплати. Но, да се върна на медицината в областта на изследванията. Изключително модернизиран сектор, талантливи екипи работят както в университетите, така и в институтите на БАН, Националния център по заразни и паразитни болести към МЗ. Те работят по топтеми, важни не само за България и Европа, но и за света. И същевременно на фона на всичко това- участието на България в Европейската програма за наука и иновации по водещия приоритет „Здраве" е нулево. И е много важно да обърнем посоката.

Защо участието ни е нулево?

- Една от причините е, че не ни познават. Първо през последните 20-25 години ние се бяхме капсулирали. Отделно едно изследване в медицината обикновено отнема 7-8 години и нагоре. И сега е моментът да покажем на света, че ние имаме по какво да работим. Второ нашите медицински изследвания не трябва да се капсулират, ние губим много от това. Говорихме наскоро с ректорите, че липсата на достъп и участие в европейските инфраструктури за клинични изпитвания или в платформата за биобанкирането е проблем. Реално така нямаме достъп до важни бази данни. Това налага да инвестираме двойно, за да достигнем до фундамента, от който трябва да продължим. Така се губят месеци и много консумативи, а ако участваме и сме свързани ефективно в европейската мрежа, ще имаме този бърз достъп до вече постигнати резултати и данни. Това ще ни позволи да насочваме внимание и да фокусираме усилията си в по-добри области. Този програмен период изтича през 2020. Става дума за програмата Хоризонт 2020, която е най-голямата в света. Тя е изключително добър инструмент за насърчаване на този сектор, но в приоритет Heаlth ние не участваме, а като цяло активността на Източна Европа е под 4%. От друга страна и Западният свят много се е капсулирал, те работят от години и това също оказва влияние. Опитваме се да разчупим нещата...

- И в крайна сметка-изоставаме или не можем да се рекламираме добре?

- И двете. Има изоставане на финансирането в сектора. Но пък и бизнесът в тази област доста напредва. Това, че сектор здравеопазване се развива все пак е плюс- имаме частни болници, различни клинични центрове, които са на топ ниво. Те също налагат едно друго темпо. И точно този се опитвам да покажа на нашите европейски партньори. Те си мислят, че ние сме 20 години назад, а през това време сме развили капацитет. Но до миналата година финансирането на изследвания в тази област не бяха приоритет. А при медицината трябват много средства и голяма интернационализация. Младите учени трябва да пътуват, да се представят, да работят в международни екипи. В момента един от големите приоритети са изследванията свързани с мозъка, всичките нервни разстройства на мозъка, включително и заболявания като Алцхаймер. Изследванията на мозъка са водещи в европейско и световно ниво. Вторият голям приоритет проучванията свързани с рака, който е най-тежкият бич на това хилядолетие.

- Разкажете за научните програми на МОН свързани с медицината.

- Взехме решение, че трябва да насочим по-големи средства в области с потенциал за развитие. И неслучайно имаме не една, а три научни програми в областта на здравето. Едната а е съвместна с МЗ и е свързана с пречистване на кръв при даряване. Ще закупим инфраструктура за цялата страна или по-конкретно - специални препарати за пречистване на кръвта. Другата изключително интересна програма е за е-здравеопазването в България. Тя има амбициозни цели и сме я разработили отчитайки и виждайки какво МЗ и държавата искат да постигнат в тази област. Тя е в синхрон с идеята за е-правителство. Другата програма е БиоАктивМед и е насочена към създаване на нови продукти от природни източници, които да спомагат борбата с различни заболявания – онкологични, инфекциозни, невродегенеративни. Идеята е да използваме потенциала, който България има и да правим приложна наука. А тя се създава там, където има възможност за директно въздействие към икономиката. А икономика с добавена стойност се прави там, където имаме предимство. У нас това е биоразнообразието, имаме голям потенциал, а в медицината това е една от топ темите. До ден днешен България изнася ресурс, който е изключително ценен - от жълт кантарион до различни други билки като мурсалския чай, включително изнасяме и рапани. Сега идеята е не само да изнасяме ресурс. Оказа се, че имаме добър опит и в събирането на екстракт и че това е много ниско платен труд. И разбира се големите компании и държави не са заинтересовани да хабят този ресурс и затова започнаха да го купуват. БАН например е известна с откритието си арония. Никъде другаде по света я няма.. Сега ще се съсредоточим върху изработване на хранителни добавки за спомагателна терапия при онкологични заболявания, Алцхаймер и др. Трябва да инвестираме в този тип изследвания, защото те са много важни.

- Какви планове имате в развитието на науката и иновациите?

- Искаме създадем модернизирана агенция за научни изследвания и иновации, да инвестираме и да можем да работим в публично частно партньорство. Т.е. да правим съвместни програми с бизнеса, за да може и той да има своето участие, а не просто да дава средства. Идеята е да задава теми и потребности, да помага с материална база. Защото бизнесът има инфраструктура, която не всеки институт може да си купи и която е важна за някои рискови разработки. Трябва да обединяваме и споделяме ресурс, знание и хора. Пак казвам - не може да се капсулираме. Бизнесът например има малък развоен център, институтът иска микроскоп, а университетът - лазер. Няма смисъл в това. В този свят на дигитализация и цифровизация, трябва да има споделени ресурси. И ако един институт специализира в една област, е добре да работи и с други и да споделят този ресурс с бизнеса.

- Смятате ли, че бизнесът ще се отзове. Има ли интерес от тяхна страна за такъв тип по-активно сътрудничество?

- Има фармацевтични компании, които проявяват интерес към подобен модел на сътрудничество, но няма такъв финансиращ инструмент у нас. И всъщност те не просто имат интерес, но и участват в европейската програма за научни изследвания. В момента има две съвместни предприятия за научни изследвания. Едното от тях е за клинични изпитвания за лекарства. Това е един консорциум от 20 държави членки и бизнеса. Фокусът е върху създаване на лекарства, с които се борят епидемии като еболата например. И ние не участваме там, а трябва.

- От години у нас се говори за изтичане на мозъци. Как да се спре този процес? Имате ли идеи?

- Идеи има много. Когато има мобилност на хора, ние не можем да се капсулираме, а е редно да направим така че България да стане привлекателен център, който да задържа българите и да привлича хора отвън, защото ние трябва да се научим да живеем в един мултикултурен свят. Това е бъдещето. Така например университетите могат да бъдат притегателна сила, но те трябва да осъзнаят, че ще имат нова функция. А, за да привличаме повече студенти от чужбина, трябват и повече програми на английски език. В областта на земеделието у нас също има какво да се желае. Не знам дали знаете, но холандци бяха дошли в едно наше село, привлечени природата, за да разработват земеделие. Обаче там няма еко система- няма добро здравеопазване, чиста вода и сигурност. Това говори, че в областта на земеделието, хората могат да се върнат в малките региони, но трябва да има инфраструктура. Социалният образ на учения, сякаш също не достатъчно уважаван и значим, а това също оказва влияние.

- Един от основните проблеми, обаче е ниското заплащане. Как ще промените това?

- Проблем е, да. Затова създадохме две нови програми за млади учени и постдокторанти в университети и БАН. Пуснахме и още две схеми – „Петър Берон" и „Вихрен". Идеята е да създадем лидерски екипи с много големи заплати, като искаме да привлечем и българи, които са били навън, работили са по успешни международни проекти и искат да приложат ноу-хау у нас. Там също залагаме по-високи ставки. Заплащането трябва да се увеличи в партньорство. Този проблем не можем да го решим само ние. Университетите са автономни, а БАН има своя собствена политика. Ние искаме да започнем този разговор с тях. Но трябва да има диференцирано заплащане, т.е. заплащане срещу резултати.







МУ Пловдив - с три нови проекта по Еразъм+ МУ Пловдив  - с три нови проекта по Еразъм+ Университетът ще работи с партниращи държави извън ЕС, средствата по програмата са 161 000 евро
Предлагат акад. Гълъбов за високо отличие Предлагат акад. Гълъбов за високо отличие Водещият български учен е номиниран за орден „Св. Св. Кирил и Методий" – първа степен
Ден на отворени врати в МУ Варна Ден на отворени врати в МУ Варна Ще бъдат представени възможностите за обучение на чуждестранни студенти
1100 лв. за медицина в Бургас 1100 лв. за медицина в Бургас Факултетът към Университетът "Проф. д-р Асен Златаров" ще приеме 40 първокурсници
Четворка на матурата биология Четворка на матурата биология Абитуриетите изкараха 48.47 точки при максимални 100, впечатляващи резултати в Смолянско, заслугата е на учителката, казаха от МОН
831 на изпит по химия в СУ 831 на изпит по химия в СУ Започва приемът на документи за класиране на 17 юни
Въпросът не е в броя, а в качеството на университетите Въпросът не е в броя, а в качеството на университетите МОН обяви предложения за промени в Закона за висшето образование. Те предвиждат мораториум върху разкриването на нови университети, сключване на договори между ректорите и министъра на образованието, нова визия за акредитацията и др. Необходими ли са тези промени и до какво ще доведат попитахме проф. Красимир Иванов, ректор на МУ-Варна.
Започна приемът на документи в МУ Варна Започна приемът на документи в МУ Варна На 1 юли е изпитът по биология, а на 8 юли – по химия, съобщиха от ВУЗ-а
916 на изпит по биология в СУ 916 на изпит по биология в СУ Toй се състои от два модула, вторият е само за кандидатите за специалност медицина
По-високи стипендии за стаж в болница По-високи стипендии за стаж в болница МОН предлага увеличение на часовата ставка за студенти и ментори, дава възможност висшите училища сами да финансират обучителни практики
1 2 3 ... 16 »