Интервю

80% от акушерките работят на две места

26-09-2016 08:00
Радостина
Радостина
Байчева
radost.baicheva@gmail.com
80% от акушерките работят на две места  Липсата на кадри лишава от нужните грижи бъдещите майки и бебета, казва Емилия Казълова
За първи път миналата седмица страната ни беше домакин на международен форум, който събра членовете на Европейската акушерска асоциация и Интернационалната конфедерация на акушерките. Какви са проблемите пред тази специалност у нас, как могат да се решат, попитахме Емилия Казълова. Тя е председател на Алианса на българските акушерки.
- Г-жо Казълова, в България има повсеместен дефицит на медицински кадри -съществува ли този проблем и при акушерките?

- Да, проблемът с кадрите е доста сериозен. По статистически данни в България броят на акушерките е 3 250 за 2015 г., като около 800 от тях са в пенсионна възраст. Също така съотношението лекар - акушерка не покрива изискванията на 1 лекар да има по 2.5 броя акушерки. Това изключително много пречи за качеството на грижите към жените, защото те са в основата на добрия изход на всякака лечебна дейност. Удолетвореността от раждането идва и с последващите грижи след това, които са свързани изключително много с бебето.

- Какви са причините за дефицита на акушерки? Какви са световните тенденции?

- За дефицита на кадри причините са комплексни. Да започнем с това, че акушеркската професия не е привлекателна за младите хора, защото не е престижна и не я познават достатъчно. Тя не е популярна сред обществото и за нея се говори много малко. Другата причина е ниското заплащане за труда, който се полага. Средната заплата на акушерката за страната е около 560 лв. В Европа заплащането е в пъти повече. Само като пример ще дам заплатата на акушерка във Великобритания. Там тя варира в зависимост от степента на квалификация между 27000-35000 паунда годишно. Липсата на възможност за кариерно израстване и продължаващо адекватно следдипломно обучение и образование, свързано с акушерството са трета причина.

По принцип в целия свят имат недостиг на акушерки. Затова през 2013 година мотото на Интернационалната Конфедерация на акушерките беше "Светът се нуждае от акушерки повече от всякога".

- Кои са основните проблеми, пред които са изправени специалистите и пациентите в тази сфера в България?

- Трудно ми е да ги изброя по важност един след друг. Това, че жените нямат контакт с акушерката по време на бременността си и след раждането също може да се включи към проблемите. Неточности в законодателните разпоредби пречат на акушерките да разкриват самостоятелни практики обслужващи жените по време на бременността, раждането и след родовия период.Този проблем лишава и жените от правото на избор кой да се грижи за тях по време на бременността и след това. Друг проблем е, че в България дейността на акушерката е в услуга на лекаря, а не в услуга на пациентките. Проблем е също така липсата на подходящи форми за следдипломнта квалификация на акушерките в крак с новите световни тенденции в грижите за жените не само по време на бременността.

Но за мен един от основните проблеми e, че отношението на институциите към проблемите на акушерството, е меко казано безхаберно. Няма диалог, няма разбиране, няма решения, които да са в унисон с Европейските директиви и с добрите световни практики.

- Спазва ли се работното време в Кодекса на труда или често се превишава?

- Що се отнася до спазването на работното време вие ще си направите сама извода. Повечето - 80% от акушерките, работят на две места. Много често те са на граждански договор в друга болница. Понякога застъпването на смяна на второто работно място става веднага след дежурство.

Ниското заплащане е в основата на това. Когато се налага да се вземе извънредно дежурство не винаги то се заплаща, тъй като няма средства за акушерките, а в някои от болниците се дава компенсация в почивен ден.Това обаче води до натоварване на персонала. Умората винаги влияе негативно не само на здравето, но и на качеството на работата.

- Има ли достатъчно самостоятелност в работата си една акушерка или зависи много от лекарите?

- Както по-горе споменах има много несъответствия в законодателните разпоредби, които са в основата за проблеми в разкриването на самостоятелна акушерска практика. Акушерката може да разкрие самостоятелен кабинет в МЦ или ДКЦ, но не може да сключи договор с НЗОК. Това веднага я поставя в неравностойно положение спрямо кабинета на един гинеколог. Също така може да разкрие кабинет, но не може да ръководи такъв. По отношение на последващите грижи след раждането, те отново не са регламентирани. Липсата на акушерски стандар, на остойностяване на труда на акушерката, липсата на добри нормативни уредби ни поставят в почти пълна зависимост от лекарите.

- Защо искате професията ви да бъде обособена в автономна. Какво напрактика означава това?

- Автономна акушерка означава, че акушерката може да разкрива самостоятелна акушерска практика. Тя е специалист с висше образование, степен бакалавър. Нейното 4-годишно обучение е насочено основно към грижите за нормалната бременност, нормалното раждане и послеродовия период. Добре обучена е да различава нормалното от патологията и съответно да насочи бременната жена към специалист за разрашаване на даден проблем.Това ще даде възможност самите жени да се чувстват обгрижени, да им се отдаде нужното време и внимание, свързани с въпроси и притеснения, които много често съпътстват една бременност. Да оставим достатъчно време на акушер-гинеколога да отдели повече време и внимание на жените, които имат проблемна бременност и се нуждаят от по-специални грижи и лечение.

- Има ли място у нас за домашни посещения на акушери, как си представяте организирането им и как те ще подобрят грижите за майката и новороденото?

- Домашните посещение са в основата на акушерските грижи. За бременната жена сега през цялото време се грижи акушер-гинеколог. За раждането една голяма част от жените избират лекар под формата на избор на екип. По време на престоя в болницата контактите с акушерката са насочени основно към грижите за бебето като там има много разминавания от това какво очаква жената и какво й се предлага като внимание, подкрепа и разбиране. Когато жената се прибира с бебето в къщи, тя остава сама със своите притеснения за бебето и за това дали прави всичко, както трябва. Няма никакъв контакт със специалист, който да бъде до нея в първите няколко седмици. Да се отрегулира кърменето, да се помогне при тоалета на бебето в първите дни. Грижите след раждането са може би една от най-търсените услуги от жените.

Що се отнася до това как виждам организирането на тези грижи е въпрос на обсъждане, стратегия. Разбира се те трябва да се прилагат стъпка по стъпка, за да се чувства българската жена обгрижена, подкрепена, да има възможност да се обади на специалист, който да й помогне в момент, когато има най-голяма нужда!







400 000 са болните с астма 400 000 са болните с астма Стартира национална кампания „Заедно за по-добро белодробно здраве"
100 хирурзи са обучени по метода на Рьотингер 100 хирурзи  са обучени по метода на Рьотингер От началото на година до сега в ИСУЛ са извършени 60 операции по ендопротезиране, а по метода на Рьотингер са 10 на сто от тях, каза проф. Кинов
БЛС публикува анекса към НРД БЛС публикува анекса към НРД Коригирани са текстове, които не бяха договорени с Лекарския съюз, съобщиха от съсловната организация
Правилата по 18 специалности са готови Правилата по 18 специалности са готови БЛС иска удължаване на срока за изработване на останалите до края на годината, съобщиха от съсловната организация
МЗ е инвестирало милиони в 49 болници МЗ е инвестирало милиони в 49 болници Най-много средства са получили „Александровска" и „Пирогов", отчита здравният министър
Пишат нова Национална здравна стратегия (ОБНОВЕНА) Пишат нова Национална здравна стратегия (ОБНОВЕНА) Идеята е да живеем без болест, каза зам.-министърът на здравеопазването д-р Бойко Пенков
Втори месец лекарите от Раднево са без заплати Втори  месец лекарите от Раднево са без заплати Мислих, че за месец ще се оправят нещата и ще мога да изплатя възнагражденията, каза д-р Майя Узунова
ДАНС влезе в общинската болница в Раднево ДАНС влезе в общинската болница в Раднево Извършва се проверка за злоупотреби в размер на близо 1.3 мил. лева, каза кмета д-р Тенев
МС одобри проект за споразумение със СЗО МС одобри проект за споразумение със СЗО Бюджетната рамка на двустранната договореност е 185 000 щатски долара
Приеха правилата за шеф на НЗОК Приеха правилата за шеф на НЗОК До 5 дни ще са ясни кандидатите на политическите партии
1 2 3 ... 206 »