лица

Докторът, който стана свещеник

26-04-2019 07:00
Гергана
Гергана
Добрева
kapry@abv.bg
Докторът, който стана свещеникВ село Драганово един човек лекува болежките и душите на хората
Днес д-р Иван Иванов има празник. Навършва 49 години. Казва, че когато се е раждал, на тази дата се е празнувало Великиден. Днес пък Рождения му ден съвпада с Разпети петък. Житейският му път също е свързан с вярата, освен като лекар, той помага на хората и като свещеник.
Родът му произхожда от Горна Оряховица. Родителите му са били занаятчии. По стечение на съдбата, обаче го отглежда и възпитава баба му и дядо му по майчина линия.

 

Те откриват първия му талант,

музиката. Пращат го на учител, а после започват и ураците по акордеон. За кратко време изучава в съвършенство инструмента и преминава на следващия, пианото. Оказва се, че то му допада много повече, защото чрез него мелодиите, които звучат в душата му придобиват оформен вид. Това е времето, когато започва да композира. Тогава е ученик в девети клас. Разказва, че проф. Лили Наумова го е подготявила за кандидатстване в Консерваторията. Събдата обаче решава друго.

Средното си образавание е придобил

в Професионалната гимназия по електротехника и електроника, в Горна Оряховица. Бил е сред най- изявените математици в училище. Любим предмет му е била и биологията. Така че, е имал огромни шансове освен да бъде музикант, да стане инженер или пък медик. Избира медицината. Представя се блестящо на приемните изпити в Медицинския уневереситет в Плевен и е сред първите десет, приети по успех. Като студент го е блазнела мисълта да се потопи в дебрите на науката. Да изучи, най-непознатия орган, мозъкът. Клиничните специалности, обаче го завладяват. И така, това предопределя пътя му.

Днес Доктор Иван Иванов е семеен лекар в село Драганово.

Преди това е работил в село Изворово, близо до Търговище, община Антоново. Разказва, че не е имал много пациенти . Това му е дало възможност да отделя много време на всеки болен, който е почукал на вратата. Разговарял е с хората на дълго и широко. Разбрал е, че мъката може да разболее тялото. По това време той вече е бил приел Бог в сърцето си. Когато е студент трети курс е подстриган за монах. Разказва, че това е била естествена стъпка в живота му. А тя е станала, защото сърцето му е било готово да я направи. Всичко се случва след негото кръщене,Тогава е 23 годишен младеж. Среща своя духовен наставник в лицето на Архимадрит Севастиян, от манастира „Света Троица", във Велико Търново. Той е човекът, който му казва, че по-добро от това да бъде и лекар и духовник няма. Младежът приема тази заръка, като Божия воля.

Казва, че насила във вяра

човек не можеш да въведеш. Господ сам отваря за вярата сърцата на хората. Описва случващото съвсем приказно." Това е като едно дърво с плодове. Не всички узряват по едно и също време. Затова както не можеш да накараш плодът да зрее еднакво, така не бива насила да караш някого да приеме вярата. Когато сърцето му е готово, той самият ще потърси и намери пътя ", казва д-р Иванов.

Когато отива да работи като лекар в село Драганово наследява практиката на доктор, който е обслужвал по-възрастната част от населението . В селото попада съвсем случайно. Работил е в Дом за хора с психически увреждания в съседно село. Пътувайки, обаче с автобуса, се сприятелява с хора от Драганово и така разбира, че те имат нужда от лекар. Първите години в неговата пациентска лисата са около 900 човека. През годините обаче пациентите му намалавят. Това се случва защото доктора е отсътвал често, тъй като е записал доктурантура в МУ-Пловдив. Освен това е спецализирал и в София, обща медицина.Така придобиването на спецалността се е отказало пагубно за пациентелата му. Хората са се отказали лека, полека.

„ Нали знаете има модули, които траят по 2 -3 седмици

и тогава се налагаше някой да ме замества. А пък и из селото тръгнаха слухове, че аз ще заминавам за Атонския манастир и за това ме няма. По това време вече бях духовник", обясвява медикът. Хората са шушукали, че докторът ще сваля престилката, за да облича завинаги расото. Толко оредяла практиката му, че в момента тя наброява едва 300 осигурени пациенти и още 200 неосигурени.

Не се оплаква, но споделя, че доходите му са в размер на една пенсия. С тези средства той плаща наем, касов апарат, както и консумативи за практиката. Разказва, че е бил напълно потънал, но от тази година е започнал да получава по половин заплата като духовник. Тя е била онази глътка въздух, която го е извадила от мизерията. Бог не е позволил да остане гладен, но битовите му условия са повече от мизерни, кментира доктора. Живее в пристройка до църквата, в която няма баня. А течаща вода има само в дрова на църквата. От там налива вода, топли и така се къпе или мие съдове. Казва, че живее в сурови условия, но се радва, че може да изпълнява Божията воля. А когато я изпълнява, получава нужната благодат. Чувства се удовлетворен и щастлив. Разбрал е, че най-важното е съвестта на човек да е чиста и душата му да ликува. Казва с усмивка, че няма оплакване от страна на съня и цитира Стария завет, според който Бог дава на своя Светия сън, което е чудо за другите, които следват житейските проблеми и задачи.

Свободното си време ползва,

за да подготви богослуженията, вечерни служби и утринни литургии. След проверка от Касата и предупреждение да си спазва работното време в кабинета, д-р Иванов или отец Йоан служи само в събота и неделя в църквата. Сега по време на Великденските празници има много работа, споделя я между църквата и кабинета. Отец Йоан напомня, че Бог е любов. Затова и той с любов подхожда към болките на своите пациенти. Разбира, че душевните им страдания, често са причина и за телесните болежки. Затова казва, че покаянието и изповедта много помагат за лекуването на душата. След изповедта човек премахва бремето на греховете си, оттам му олеква и на съвестта. А когато на човек съвестта му е чиста, то и сънят му е лек и спокоен, а здравето добро. Питам го за силата на Великденския пост, за това как той се отразява на здравето. Очаквах отговор на свещеник, но получих на медик.

Според д-р Иванов постът ни помага

да изхвърлим токисините. Цитира проучвания на гръцки автори, според които именно дните преди Възкресение подобряват биохимичните показатели, като намаляват липидния профил, влияят благотворно на С реактивния протеин и на сърдечната честота. Дава за пример хората от остров Крит, които използвайки средиземноморския тип на хранене си гарантират много по-добро здраве, от хората в другите георграфски ширини. Мечтата му е да да получи отговор от Здравната каса. Защо средствата, които е получавал за обслужването на пациентите от двата социални дома за хора с тежки психически проблеми от 150лева е намалена на половена, на 70 лева. А разходите по тези пациенти са много по-големи, от разходите за останалите останалите. Грижите също. Споделя, че две трети от прегледите, които извършна са на тези хора, от двата Социални дома, а те са освободени от такса и за тях не получава нищо. Докато чака писмото от институциите доктор Иванов продължава да лекува телата на нуждаещите се, а отец Йоан се грижи за тяхното душевно здраве.







Да правиш китки за обич Да правиш китки за обич Сбъднала съм професионалната си мечта да бъда операционна акушерка, казва Михаела Мишева
Да напишеш рецепта срещу демографската криза Да напишеш рецепта срещу демографската криза Само след дни ще защитя докторантура по темата, но в близо 300 те страници е заключена тайната, казва д-р Елеонора Христова
Когато носиш Родопската песен в сърцето си Когато носиш Родопската песен в сърцето си Искам да завърша и Музикалната академия, каза Мария- Йоана от МУ Пловдив
Когато Хипократ победи Мелпомена Когато Хипократ победи Мелпомена Избрах медицината, макар че много харесвах театъра, казва проф. Радослав Радев
Учителка на медици Учителка на медици Липсата на кадри ме подтиква да мотивирам учениците, след като завършат медицинските университети, да се върнат да работят при нас, казва учителката Даниела Куцева
Дарител на живот Дарител на живот Възможно ли е човек да дари 45 литра кръв през живота си? За няки хора това със сигурност е нещо непостижимо, но за Валентин Георгиев Велев от Ямбол е неоспорим факт. Той е един от 10-те наградени от БЧК кръводарители по повод 14 юни - деня за благодарност към тези, които дават нещо от себе си, за да спасят човешки живот. Сега Валентин е на 55 години и вече е давал кръв 101 пъти.
Вечно търсещият създател Вечно търсещият създател Важно е да можеш да даваш свобода на съзнанието си, казва Спас Керимов
Да върнеш глътката въздух Да върнеш глътката въздух Ако помагаме на другите и те помагат на нас ще живеем много по-щастливо в годините отредени ни на този свят, казва д-р Александър Симидчиев
Учителко, целувам ти ръка! Учителко, целувам ти ръка! Днешните деца имат нужда от интересни уроци, казва учителката Цветелина Петрова
Когато не се родиш със сребърна лъжичка в устата Когато не се родиш със сребърна лъжичка в устата Завърших с отличие медицина, а първата ми работа беше в строителството, каза доц. Васил Каракостов
1 2 3 ... 13 »