Интервю

Имаме тежък дефицит на лекари

12-09-2016 07:38
Мария
Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com
Имаме тежък дефицит на лекари Проблемът вече не е мениджърски, а на ситуация в държавата, казва д-р Нели Савчева
Поредната здравна реформа отново е в ход, но удолетвореността на пациентите и лекарите от системата не се увеличава. Кои са основните проблеми, пред които са изправени мениджърите на лечебните заведения, как се справят, защо дълговете на клиниките нарастват, попитахме д-р Нели Савчева. Тя е директор на МБАЛ "Д-р Тота Венкова" в Габрово и председател на Националното сдружение на областните болници в страната.

- Д-р Савчева, дълговете на болниците – и общинските, и държавните, постоянно нарастват, защо се получава така?

- Тълкуването на дълговете на болниците, не е нещо еднопосочно и лесно. Когато се казва, че нарастват, трябва да се анализират дълговете на всяка една болница, защото причините могат да бъдат различни. От една страна почти във всички областни болници имаме намаление на приходите по каса в първото 6-месечие на тази година. Това е, както заради лимитите, така и заради спецификите в някои от регионите. На много места населението намалява и застарява – северозападна България, малките области като Кюстендил, Габрово, Силистра. Често тези пациенти са хронично болни и обикновено постъпват да ги лекуваме по пътеки, които са по-сериозно недофинансирани, а това отново води до по-малко приходи. Областите, които са по-големи и имат по-младо население, имат нужда от различни медицински услуги в сравнение с областите със застаряващо население. Ние знаем, че имаме увеличение на приема на онкологични пациенти, на болните във вътрешно отделение, кардиологично. Така че от една страна имаме намаление на приходите, от друга – се увеличават разходите.

Няколко пъти се вдига минималната работна заплата, а до една четвърт от персонала в лечебните заведения е помощен, той е на минимална работна заплата. Съответно ние увеличаваме няколко пъти техните възнаграждения, а след това и заплатите на медицинските сестри, на другите специалисти, защото не можем да си позволим да губим медицински кадри.

Третата причина е мениджмънтът на едно лечебно заведение. Когато се говори за нарастващи дългове, трябва да се анализира какви са разходите и приходите. Например какви са парите, които се дават за енергия, за прането, за обработката на опасните болнични отпадъци, по какъв начин са структурирани обществените поръчки, на какви цени се купуват медикаментите и консумативите. Едва тогава може да се излезе с обобщени изводи по въпроса за дълговете на болниците.

- Все пак коя е основната причина за натрупването на дълговете според вас?

- Аз смятам, че недофинансирането започва много да ни засяга. Всеки месец се виждаме с директорите на областните болници и говорим. Вече са много малко тези, в които няма просрочени задължения и почти всички завършваме полугодието с отрицателен финансов резултат. От една страна си притиснат да имаш добри финансови показатели, за да бъдеш платежоспособен, за да не плащаш лихви на фирмите заради просрочията. От друга си притиснат от това да направиш конкурентни заплати, за да задържиш персонала. От трета страна трябва да инвестираш в инфраструктура и техника. Недофинансирането става вече сериозен проблем, защото цените на пътеките от толкова години стоят еднакви. Ако само погледнете качването на минималните работни заплати, съотнесено към цените на клиничните пътеки, ще видите колко е сериозен проблема. Има лечебни заведения, които могат да планират дейностите си така, че да работят по по-добре платени пътеки, да не приемат тежки пациенти. А ние в областните и университетските болници, приемаме тежки пациенти, такива, които не могат да бъдат лекувани другаде. Тоест поддържаме структури, които са губещи. Откакто се промени финансирането в реанимациите, колкото повече тежки пациенти преминават там, толкова по-губеща е реанимацията. Друг проблем са палиативните грижи. Имаме пълно неразбиране на близките на пациентите, кога един човек трябва да бъде лекуван по този начин. Очакванията им винаги са, че този пациент ще получи пълен обем грижи и терапия, така сякаш може да бъде спасен. Миналата година имаше един много подробен анализ, мисля по искане на Комисията по здравеопазване на Народното събрание, за анализиране състоянието на болниците. Мисля, че трябва да се направи отново такъв анализ и той да бъде обект на сериозно разискване, ако искаме да имаме здравеопазване. Много важно е да има и информация колко са рзходите в болниците, колко струва лекарстводена на една пневмония, която е масово заболяване, във всички болници в България. Ако една болница има политика да лекува с най-евтиния антибиотик почти всичко, в нея не може да бъде спасен човек в критично състояние заради липса на медикаменти. Много често тези пациенти се превеждат при нас. Това е другият въпрос – като плащат 500 лв. по една клинична пътека за всички болници, колко пари се дават за лечението на пациентите.

- В момента касата прави проверка за разходите за химиотерапия и се натъкват на големи разлики в себестойността на терапията. Има ли проблеми според вас в осигуряването на тези медикаменти от страна на болниците, както и злоупотреби?

- Вероятно има, защото при други проверки на касата съм говорила с проверяващи, които са споделяли неща, които аз като директор на болница, в която има онкология, не мога дори да си ги представя. Да, и на нас са правени забележки, но те са по-скоро технически, какво трябва да подобрим в контрола, но не става въпрос за злоупотреби. Всяка изминала година растат сумите, които даваме за лечението на тези пациенти заради навлизането на нови медикаменти. Но тук става въпрос за воля да има алгоритми, които да бъдат абсолютно задължителни, да няма отклонения от тях и те да включват показания за прилагането на скъпоструващите медикаменти. Аз не се дразня от това, че касата ни проверява, защото това е обществен ресурс. Мисля, че този, който отпуска парите има правото на сериозен контрол. Друг е въпросът какво ще произлезе след него и дали действително има такива злоупотреби.

- Обсъждали ли сте с директорите на областните болници, които имат онкологии, на какви цени купувате медикаментите?

- От областните болници само ние и Добрич имаме онкология и често говорим с колегата на тези теми. Но мисля, че няма големи разлики в цените, по простата причина, че касата ни реимбурсира тези медикаменти напълно и те имат пределни цени, с които ние се съобразяваме. В нашата болница сме проверявани няколко пъти, включително и от вътрешния одит на министерството на здравеопазването за спазването на тези пределни цени по позитивен лекарствен списък и нямаме забележки в това отношение. Но тук аз също имам въпроси. Ние сключваме договор по закона за обществените поръки, в който сме записали, че фирмите ни предоставят тези медикаменти на цени по позитивния списък към датата на фактуриране. Ние си имаме вътрешен контрол и сме намирали разлики в тези цени. Защо санкциите трябва да бъдат към мен, като директор на лечебното заведение, а не към търговската фирма, която не е спазила договора.

- Отразява ли се недофиннасирането на доплащането от страна на пациентите?

- В нашето лечебно заведение никога не сме имали доплащане. Ние имаме инвазивна кардиология и сме договорили цени на добри медицински изделия, например стентове, където не сме допускали да има доплащане на пациентите. В областта на ортопедията обаче не е така. Имаме тазобедрени стави, където пациентът може да избере вида на медицинското изделие. Защото има такива, които са по-скъпи от цената, която плаща касата. Но, след като избере, пациентът попълва декларация, че прави доплащането. Имаме и заплащане на пациентите за медицински изделия, за които касата не плаща. Имаме и плащания по новата наредба за избор на лекар и на екип, те са несъществена част от приходите на лечебното заведение.

- Предполагам, че това е аналогично и за останалите областни болници?

- Да, в областите болници нямаме този проблем с високи доплащания. При мен са идвали пациенти, които, след като са избрали частни лечебни заведения, споделят, че са заплащали по 100 лв. на леглоден. При нас няма такова доплащане, в области като нашата, дори да решим, да имаме допълнителни приходи от някакви услуги, търсенето не е толкова голямо.

- Недофинансирането на лечебните заведения до колко ви позволява да се развивате и да инвестирате в поддържането на сградния фонд, на апаратурата? То ли е причината, поради която доста областни болници започнаха да разпродават имоти, които не използват?

- Мисля, че тенденцията да продаваме имоти, които не използваме е добро решение. Ние в момента подготвяме също една такава продажба през Министерски съвет. При нас обаче има значително развитие през последните години. От 2009 година имаме реновиране пълно на отделенията по хирургия, ортопедия, вътрешно, кардиологично. Предстои ремонт на неврологичното. Условията в тях нямат нищо общо с това, което беше. Имаме санитарен възел към всяка стая, имаме инвестиции по проекти. Винаги съм се стремяла в инвестиционната политика на лечебното заведение да разделям нещата по източници. Винаги съм знаела откъде можем да имаме финансиране с европейски средства, къде можем да искаме капиталови от МЗ. Ние бяхме от болниците, които бяха част от проекта на Регионалното министерство, защото имаме онкология. Благодарение на това рентгеновата ни апаратура е напълно обновена, функционалната диагностика също е изключително висок клас, ехографите ни са много добри. И винаги се опитвам да балансираме. В последно време все по-малко приходи от собствени средства инвестираме в ремонт и придобиване на апаратура. При абсолютния дефицит на кадри в системата конкуренцията е убийствена и нашата главна задача е да ги задържим. Трудното е да успееш да балансираш така нещата, че да получава персоналът ти задоволително възнаграждение, което ще го държи на това работно място, и същевременно да можеш да инвестираш в инфраструктура и апаратура. Защото хората идват, за да бъдат диагностицирани бързо, своевременно и качествено, вече изискванията на пациентите са много високи и към базата.

- В каква посока според вас трябва да се вземат мерки, за да се стабилизират областните болници?

- Областните болници са наричани основа, гръбнак на здравеопазването. Смятам, че е нормално да се мисли вече и за друг вид финансиране, за преоценка на клиничните пътеки. Мисля, че трябва да има стандарти за финансиране на държавните лечебни заведения. Тоест, да бъде ясно колко струва отоплението на една болница, осветлението, храната на пациентите и така нататък. И да се мисли в посока тези чисто немедицински разходи, да бъдат поемани по различен начин. Стойността на клиничните пътеки да бъде за финансиране на медикаменти, заплати. Не можеш да поддържаш държавни инфраструктури, които са огромни, само със стойността на клиничните пътеки.

- Как очаквате, че държавните болници, ще се справят с дълговете си, защото имотите в един момент ще свършат, а предполагам, че няма и да стигнат, за да покрият задълженията им?

- Мисля, че това е много сериозно предизвикателство. Честно казано, когато се говори за дългове и покриване на задължения на болници, аз ставам доста раздвоена. Изпълнителен директор съм7 години иъм се опитвала да следвам абсолютно стриктна финансова политика в лечебното заведение. Всеки един разход да бъде прецизиран до детайл. И ако в болница, която е извършвала подобен обем дейности, имала е подобен брой персонал, преминали пациенти, за последните години е натрупала 10 милиона просрочия, ние нямаме нито един лев. И това е било за сметка на даването на по-високи заплати, на по-големи инвестиции и така нататък. Ако държавата реши да покрие тези задължения, това достатъчно мотивиращо ли ще бъде към менджмънта ни? Тогава аз бих чувствала, че съм ощетила хората. Така че просрочените задължения на лечебните заведения също трябва да се анализират и ако трябва държавата да покрива такива, то трябва да бъде с много уговорки. Аз самата съм била в ситуация, в която сме имали просрочени задължения и знам, че една голяма част от деня ми отиваше в преговори с фирмите за разсрочване. А най-големите доставчици начисляват лихви на просрочени задължения, които са доста високи. Разбира се, те са по договорни отношения, но някой дава ли си сметка колко лихви плаща с обществен ресурс една болница с 20 милиона задължения.

- Постоянно говорим, че все по-трудно се намират специалисти, какво е положението при вас?

- Персоналът е застаряващ, лекарите също боледуват и са вече толкова малко, че излизането в болнични дори на един поставя под риск дейността на цялото лечебно заведение. И няма как да намериш лекари, защото те просто липсват. Крайно време е да си зададем въпросите за спазването на здравната карта, за нейната задължителност и за броя на лекарите. Ако имаме почти 400 лечебни заведения, половината от които имат 2-ро ниво на компетентност реанимация, в тях по стандарт би трябвало да работят 1000 реаниматори. Останалите 100 болници са с 3-то ниво на компетентност. Там, ако работят по 7 лекари със специалност, това прави още 700. И останалите да имат по двама, това означава, че в България трябва да има поне 2000 реаниматори, за да покрием нивата на компетентност във всички клиники. Аз мисля, че са доста по-малко от 2000. Тогава задавам въпроса откъде се вземат специалистите, след като всичките тези хора са на пълен работен ден? Значи царят е гол! Дори при най-голямо желание и възможности за работа си изправен всеки един момент до стената. Аз работя с тези хора 30 години в тази болница и те за мен са колеги, нищо, че днес съм в кабинета на мениджъра. Но е ужасно обременяващо, когато моля колега да вземе повече извънреден труд, да отмени отпуска си, да не излезе изобщо в отпуск, и когато той се съгласи на тръгване ми казва -„Добре, но го правя за последно и заради теб". Ужасно е за мен, че този колега ще лиши семейството си от почивка и от себе си, защото ми е направил лична услуга. А това се случва почти всеки ден.

- Какви са последиците?

- Преди месец началникът ни на акушеро-гинекологичното отделение направи инфаркт, човек на 52 години. Преди няма година почина колега под 60 години с онкологично заболяване, това беше единственият ни токсиколог. Преди това един от младите ни хирурзи се разболя от Ходжкин и така нататък. Винаги, когато това се случи, аз проверявам какъв е бил графикът на тези хора предишните месеци, колко е бил натоварен и какви професионални спорове съм имала с тях. Защото тези хора са претоварени. И много се дразня, когато някой ми каже, че кадровото неокомплектоване е въпрос на мениждмънт. Не, не е въпрос на мениджъмънт вече, въпрос е на ситуация в държавата, на тежък дефицит на лекари, на това, че не можем да предложим конкуретни условия на тези хора, за да работят и останат в нашите болници. Защото, ако в едно отделение работят двама специалисти, които дежурят на разположение по 15 дни и ако един излезе в отпуск, другият трябва да е 20 дни на разположение. Ако през тях е викан 10 нощи – давате ли си сметка за какво напрежение говорим. И този човек така работи от години, защото друг няма!







Болничните асоциации се обединиха в исканията си Болничните асоциации се обединиха в исканията си Настояват за изплащане на „надлимитната" дейност и да не се политизират проблемите в здравеопазването
НЗОК ще плаща терапията с кислород НЗОК ще плаща терапията с кислород Това ще стане от 1 декември 2019 г., каза министър Ананиев
МБАЛ Враца осъдена на 340 000 лв. МБАЛ Враца осъдена на 340 000 лв. Болницата трябва да ги изплати на "Медика кор" – Русе, реши Окръжният съд
Няма да продават части от болницата в Ловеч Няма да продават части от болницата в Ловеч Сградата на бъдещата Падиатрия ще се ремонтира според препоръките на експертите, каза министър Ананиев
9 нови линейки за Перник 9 нови линейки за Перник Разработен е голям инвестиционен проект, по който ще бъдат обновени сградите на спешните центрове в областта, каза министър Кирил Ананиев
Областните болници - без заплати по КТД Областните болници - без заплати по КТД Очакваме решения на проблемите с приемането на НРД - 2020 и помощ от здравното министерство, каза д-р Васислав Петров
Оптимизират Центъра по радиационна защита Оптимизират  Центъра  по радиационна защита Предвижда се структурата да бъде обособена в четири направления, вместо в шест отдела, както това е регламентирано в действащия правилник
Демонстрации на 3D операции на живо Демонстрации на 3D операции на живо Ще се проведат по време на ХI Европейски конгрес по роботизирана хирургия
Мръсен въздух в 8 училища в София Мръсен въздух в 8 училища в София Концентрацията на прахови частици е по-висока от препоръките на СЗО, но не е опасна
Трансплантираха черен дроб във ВМА Трансплантираха черен дроб във ВМА Донор е 43 г. мъж от Силистра, операцията е продължила 6 часа, съобщиха от болницата
1 2 3 ... 238 »