Интервю

2019 г. ще е преходна за верификацията

11-02-2019 07:40
Мария
Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com
2019 г. ще е преходна за верификациятаЗдравният министър ни казва в писмо, че догодина аптеките няма да са задължени да чекират лекарствата с 2D-matrix код, казва Аделина Любенова

Верификацията се оказа поредното явление, което раздели фармацевтичния пазар у нас. Докато една част от производители и фармацевти обясняват как страната ни е готова да се присъедини към този процес, другата половина дори излезе на протести с жълти жилетки. Защо се получи така, какви са опасенията на една част от аптеките и ще се промени ли нещо за всички тях след 9 февруари, попитахме Аделина Любенова, собственик на един от четирите най-големи дистрибутира на лекарства у нас – „Стинг", и председател на УС на Инициативен комитет на фармацевтите в България (ИКМФ).

- Г-жо Любенова, въвеждането на верификацията развълнува фармацевтичната гилдия, защо?
- Фармацевтичната гилдия знае за въвеждането на верификацията на прескрипционните лекарства още от 2014 г., но през тези пет години не бе направена нужната дигитална архитектура в сектора, не бе изградено електронно здравеопазване, не бе променена и нормативната база , касаеща дейността на аптеките. За да се верифицират лекарствата от фармацевтите в аптеките, трябва да има гаранции, че електронната им свързаност с Европейската система за верификация е на 100%. За съжаление такава свързаност няма във всички аптеки и има реална опасност пациенти да останат без лекарства. Проблемът не е в аптеките, защото те отговарят на изискванията на ИАЛ за лицензиране, дейността им отговаря и на изискванията заложени в ЗЛПХМ и в Наредба 28. Проблемът е в липсата на прозрачна и финансово подплатена организация в България, която да гарантира електронната им свързаност. През лятото на 2017 г МЗ изпраща писмо до ЕВропейската комисия, че България е готова за верификация на лекарствата, като се позовава на БФС, че аптеките са информирани за Регламента. Забележете, информирани, но не готови. Ако тогава бяхме поискали удължаване на срока , както са направили други страни , днес нямаше да има такъв протест.
Ето защо, колегите от цялата страна протестират. Не само аптеки от малки населени места, а навсякъде. Има и друг аспект в протеста. В България няма фалшиви лекарства, т.е. няма реална опасност за хората.
- От БОВЛ и МЗ обаче заявиха, че над 2000 аптеки са готови да се включат, не е ли така?
- Това, че има аптеки подали заявление към БОВЛ за получаване на код, за да имат достъп до въпросната система, не означава, че те са готови да започнат верификация. Сигурна съм, че една част от тези, които са пуснали заявление, се страхуват, че, ако не се регистрират, след това няма да могат да работят. Други са го направили през октомври, ноември, а срокът, в който трябва да заработят с кода е 45 дни, което автоматично ги изключва, защото те не са започнали процеса през тези месеци. Може би от организацията броят всички , които са подавали заявления, на това не означава, че аптеките са готови да прилагат Регламента. За мен е странно как и защо се твърди , че има готовност България да направи такъв сериозен електронен скок в обслужването на пациенти без да е направено проучване чрез анкетиране. Собствениците на аптеки не са декларирали готовност. От ИКМФ направихме проучване , което представихме в социологическа платформа за оценка на въздействието. В него се включиха 1648 аптеки и на тази база, на кръглата маса изнесохме данни, че половината аптеки нямат готовност. Социологическият доклад за оценка на въздействието е естествено негативен. Смятам, че е налице фактология и целесъобразност, които поставят конституционната ни независимост във върховенство пред европейската норма. Не е ли най- важно всеки български гражданин да има достъп до здравни грижи?!
- Има ли опасност достъпът да се затрудни?
- Както казах, снимката в момента на аптечната мрежа показва, че имаме сериозен брой аптеки, които са затруднени. „Стинг" обслужва 99% от лицензираните аптеки на територията на цялата страна. Ето защо мога да кажа със сигурност какво е положението с дигитализацията на аптеките, знам кои от тях имат компютри, кои нямат, какъв софтиер ползват и за какви цели, какви наличности поддържат и т.н., знам какъв е и техният финансов статус. Затова смятам, че половината от аптеки в България нямат възможност за електронна свързаност. А това и обезсмисля целесъобразността за въвеждането на този Регламент в България, още повече, когато тук няма фалшиви лекарства. Знаете ли , че дейността на аптеките и ценообразуването на лекарствата не са обвързани с европейски директиви. Това не е случайно, защото те са национално независими!
- В крайна сметка след дебатите около верификацията има ли промяна?
- Да, има промяна в говоренето и най-вече има чуваемост от страна на институциите. Но това не е достатъчно, нужна е сериозна работа за изграждане на електронна, работеща система . Няма ясни отговори на голяма част от поставените въпроси. В свое писмо министър Кирил Ананиев дава прозрачност по дискусиите в работна група за изграждане на електронната система към ИАЛ и казва, че аптеките трябва да се дигитализират сами. Декларира, че 2019 г. ще бъде преходна. Ръководството на МЗ смята плавно да имплементира заработването на двете електронни системи – тази на ИАЛ и другата за верификацията. Това не смятам, че е достатъчно, защото има цели региони , където няма постоянен интернет и ток. Институциите говорят, че България е в челните редици по високоскоростен интернет, но това не означава, че във всички населени места има такъв. Ще цитирам данни от The Economist Intelligence Unit - световен лидер в глобалната бизнес среда. Според този източник България през последните 13 години не е отишла много напред в Европейската класация за нивото ни на е-свързаност. През 2006 г сме били на 44 място , с оценка 4.44, а за 2018г сме на 43 място, с оценка 2.5. Максимумът е оценка 10. На първо място е Дания с оценка 9. Защо тогава обвиняваме аптеките, че не са дигитализирани? Анализът е на база показатели обхващащи технологична инфраструктура, бизнес среда, колко разпространени са е-бизнес практиките, правна и политическа среда, социална и културна среда.
- Тоест, процесът по верификация за България леко ще се забави, така ли?
- Надяваме се да се случи и 2019 г. да бъде гратисна година , в която аптеките няма да бъдат задължени да верифицират лекарствата с рецепта. Другият проблем за вълнението на колегите е, че 80% от лекарствените продуктите, които отпускат, са с рецепта , а верифицирането ще забави процеса на обслужване. В последните дни излезнаха инструкции на сайта на ИАЛ, в които се казва , че трябва да се верифицира и на входа и на изхода, а до сега се обясняваше от БОВЛ , че само на изхода ще се верифицира. Разбирате ли, непрекъснато излизат противоречиви изисквания към аптеките за тази дейност. Не случайно колегите казват , че верификацията е границата на търпимостта. Знаете ли , че големи пазари като Франция, Белгия, Германия, Англия и др. също не стартират на 9-ти февруари и те ще имат гратисен период. Нашите съседи - Гърция и Румъния също. Тази информация я имаме от централите на съответните съсловни организации на фармацевтите в тези държави. Питаме отново, защо България афишира, че е готова , а истината е друга. Кои са приоритетите на държавата? Защо сме се включили в първата вълна на присъединяване, като се е знаело още през 2016 г, когато се създава БОВЛ , каква е оценката на България за е- свързаност? Всички тези неизвестни, създават предпоставка за съмнение относно облечената в загриженост за безопасността на лекарствата структура на БОВЛ . Няма ясни правила , а не са ясни и таксите , които месечно трябва да плащат аптеките.
- Но нали няма да има допълнителни такси за софтуера?
- Категоричен отговор на този въпрос досега няма. От „Софтгруп"- фирмата, която изгражда българския хъб са казали на конференция на БАЛИ , че 50 евро ще е таксата на месец за гише. Тук не можем да обвиняваме софтуерните компании, защото те търсят обезвъзмездяването си. Но аптеките са възмутени, защото им беше обещано от БФС , че всичко относно верификацията ще бъде поето от производителите, а сега се оказва, че те сами трябва да плащат такси и пр.
- Но нали от 9 февруари производителите вече ще произвеждат само опаковки с 2D-matrix код, как тогава аптеките ще работят?
- До този момент само един производител "Мерк " е изпратил информация за пълна готовност. Не повече от 5% от прескрипционните лекарствата имат стикер. т.е. производителите не са напълно готови също. За тях тази промяна е не по- малко шокираща, защото трябва да се смени изцяло поточната верига. Това са милионни инвестиции, които ще се отразят според мен и върху цените , след време.
- Този гратисен период до края на 2019 г. ще даде ли нужното време, за да се подготвят фармацевтите?
- Производителите ще имат време, за да се подготвят . За аптеките ще бъде трудно, а за пациентите изпитание да намират предписаните им лекарства. Очаквам да затворят аптеки не само в малки населени места, а и в големи, където разход/ рентабилност е под чертата. Инвестицията за всяка аптека тази година ще бъде сериозна, имайки предвид и влизането в сила на новите правила на Наредба10 и Наредба 18 за смяна на фискалните устройства.
От 1 април влизат в сила много промени.
- Верификацията може ли да хигиенизира паралелната търговия?
- Да, защото наслагвайки данните от продажби може да се види, къде отиват тези лекарства, но ние вече имаме заложени правила в закона за контрол на паралелната търговия, а и през последната година тя се ограничи. Причината за това е вътрешната свързаност между ИАЛ, НАП и НЗОК. Както и тройните проверки от тези три институции при аптеките.
- Защо двата лева при скъпоструващите лекарства, които плаща НЗОК на 100%, бяха толкова важни за аптеките?
- 2 лева е сумата, която НЗОК плаща на аптека сключила договор с нея за обслужена рецепта с така наречените 100 % безплатни лекарства. За тях държавата е забранила надценки , а тяхната стойност варира от 0.89 лв до 54000 лв. Излиза , че частните аптеки трябва да изпълняват освен здравни , фармацевтични грижи и социални такива. Защо? Касата е здравен фонд , който се финансира от здравноосигурителните вноски на гражданите , защо да не се отделят средства за професионални, фармацевтични консултации, каквато е практиката в Европа и света? Тази сума е символична , на фона на останалите суми за медицинска бележка и др. такива.
Министър Ананиев заяви , че двата лева ще останат, но те не са адекватни с инвестицията, която прави аптеката , за да снабди пациентите . Около 50% от аптеките работят с Фонда. Средно месечният им оборот е около 30000лв с ДДС, като 80% от него отива за обслужване на пациенти с рецепти по Каса. Надценката, която аптеката използва , варира между 10-15 процента, т.е. Не се използва законовата надценка , а доста по- ниска , защото конкурентната среда не позволява, защото няма фиксирани цени и т.н. 40% от лекарствата по Каса са 100% реимбурсирани , а върху тях аптеката няма надценка. Тоест, принадената стойност, която получава аптеката от тази инвестиция е нула. Как се управлява аптека, с такива резултати? може ли само с 20% от оборотните средства да се издържа, развива и инвестира един толкова важен за държавата бизнес? И е грозно да се чуват иронични изречения от ИТ-фирми , как така аптеките няма откъде да извадят 1000-2000 лв. за четци, хардуер и софтуер.
Такива аптеки има навсякъде и в големите градове – София, Пловдив, Бургас, Варна, Русе , а особено в по- слабо населените - Видин, Монтана, Мездра, Червен бряг, Петрич, Сливен, Пазарджик, Добрич, Лом и т.н. Изобщо не говорим за селата, където почти няма аптеки.
Ако се твърди , че веригите от аптеки нямат проблеми със сумите за обслужване , то тогава защо няма вериги в малко населени места? Защо концентрацията им е в големите градове – само в столицата от около 1100аптеки има около 350 на вертикални вериги. Докато няма аптечна регулация и адекватна лекарствена политика в България , няма да има и качествен достъп до лекарства. В малките населени места аптеките ще затворят , защото там се работи само с лекарства, които Касата заплаща . Затова и колегата в Бобошево затвори аптеката, няма никаква рентабилност, само разходи и сметки.
- Може ли да се постигне равномерното покритие на страната с аптеки само с регулация? Кой ще работи в Бобошево, ако няма печалба?
- Нужна е сериозна промяна в лекарствената политика. Реформите, които сега се направиха не засягат този аспект. Те се базират на цифрите от бюджета , а не са направени анализи на бизнес средата и нейните възможности. Вместо да се насажда мнението , че цените на лекарствата са високи , трябва да се направят сериозни анализи за ефективността от предписаните терапии, за ефективността им и пр. Трябва да се въведе една минимална продажна цена, за да се реши проблема с нелоялната конкуренция. Тази цена може да е дори цената на търговец на едро. знаете ли , че има не малко случаи, когато се продават лекарства под тази цена. Как аптеките да се развиват , как да консултират?
- Как е възможно това да се случва?
- Да случва се често, аптеки които са част от вертикална структура, предлагат такива цени. Дали ще печели търговецът на едро или аптеката , няма значение, важното е да се изпълняват таргетираните обороти към производителите или заложените такива в планограмите и да се увеличават печалбите на акционерите. Там, където има връзка между производител, търговец на едро и аптека, нещата са ясни, предлагат се продуктите на производителя с преференциални цени , печели се конкурентно предимство и т. н . Наясно сте , че на други пазари така се случват нещата, но тук говорим за здравеопазване . Лекарствата са особен вид стока . Маркетинговите стратегии трябва да са ориентирани към качество, ефикасност и ефективност , а не към други цели. Най - сериозно изявената вертикална верига е тази на Софарма тейдинг. Те имат зад гърба си няколко производители , единият от който е „Софарма". Знаете, че това е българският производител на ампулни форми, част от които само той произвежда и са единствени решения за определени терапии. Те през 2017 г придобиха и аптечната верига „Фармастор", като по този начин увеличиха пазарния си дял в аптечния сектор. Тоест, „Софарма Трейдинг" имат сериозни намерения в тази посока , въпреки че философията на ЗЛПХМ не позволява вертикални структури. На този фон само „Стинг" се осмели да заведе дело срещу тях относно решението на КЗК за неправомерно придобиване на аптечната верига „Фармастор". Представихме не малко доказателства в съда. Според нас КЗК, която разреши концентрацията, не е изследвала пазара обстойно и не се е съобразила със ситуацията на пазарната конкуренция. Един от примерите , които дадохме е за монополното разпространение на ампулите метилпреднизол 40 мг., което произвежда „Софарма". Тези ампули нямат аналог и не могат да се открият другаде освен в техни аптеки. Аптека , която не е от верига на „Софарма Трейдинг" много трудно, почти невъзможно може да купи метилпреднизолон, дори от самият "Софарма трейдинг". А това е животоспасяващо лекарство. Затова смятам , че когато има вертикална свързаност в лекарствения сектор, ползата е за акционерите , а не за пациента.
- Увеличава ли се концентрацията на българския пазар през последните години?
- Има непрекъснати амбиции в тази посока. Въпросът е дали окрупняването на този пазар ще направи пациентите по-здрави, по информирани и профилактирани. Аптеката е здравен обект и възниква, за да консултира и обслужва хората, а не поради комерсиални цели.
- Каква ще е философията, по която ще се развива фармацевтичния пазар?
- Тя е ясна, дигитално здравеопазване. Не случайно миналата година поставихме темата за дигитален маркетинг в аптеките, подарихме мини камери, за да организираме дигитални обучения, но за съжаление не се реализира тази идея. Аптеките не са готови за този процес. Но светът върви в тази посока и ние не можем да живеем в друга орбита. С навлизането на иновациите в медицината, бъдещето е в дигиталния фарма - маркетинг, медицина и обслужване. Трябва да се преборим със статуквото , да настъпят много промени в начина на мислене , в архитектурата на сектора. Това е свързано и с много инвестиции от страна на държавата.
- В този дигитален пазар ще има ли място за търговец на едро?
- В момента търговецът на едро е този, който извършва най-тежката част от лекарство снабдяването. Това включва не само логистиката и специализирани складови бази , но и създаването на цялата информационно- комуникационна среда, която да пренесе бази данни от производителя до аптеката и респективно до крайния клиент. Включва и сериозна финансова подкрепа за аптеките. Ако техническата информационната система напредне толкова много, че да гарантира опазването на човешкото здраве без намесата на ТЕ , ситуацията може да се промени коренно. Към настоящият момент са разписани много задължения към дейността на търговеца на едро, с които да се гарантира качеството на процесите които изпълнява - закупуване , съхранение, доставки, експедиция, блокиране и бракуване на стоки. Отговорности дори с докладване на нежелани събития при употреба на лекарствата , както и с достоверността на професионалната информация, която достига до пациента. Ако всичко това се дигитализира, огромните хъбове за складиране на лекарства по Света ще станат излишни, но как и кога ще стане това, нямам представа.







Препоръки за лекарствата в още 4 специалности Препоръки за лекарствата в още 4 специалности МЗ публикува фармако-терапевтичните ръководства за онкология, УНГ, хематология и инфекциозни заболявания
Спад в оборота за лекарства Спад в оборота за лекарства Драстично намаление с 42.2% при производството на тютюневи изделия отчита НСИ
Възстановяват правенето на лекарства в аптеките Възстановяват правенето на лекарства в аптеките 3D принтирани таблетки се включват в персонализираното лечение на децата, каза проф. Милен Димитров
Oчаквам скок в българската наука Oчаквам скок в българската наука За първи път чрез националната прогмата за „Иновативни нискотоксични биологично-активни средства за прецизна медицина", МОН подпомага науката, и в частност борбата със социално значими заболявания. На какъв етап са разработките им, какви са хоризонтите и какви са перспективите и проблемите на науката у нас, попитахме доц. Ива Угринова. Тя е директор на Института по молекулярна биология към БАН. 
Искат от фармакомпаниите да подпишат празен чек Искат от фармакомпаниите да подпишат празен чек Нова лекарствена регулация ще затрудни достъпа на пациентите до иновативни терапии, предупредиха представители на фармабизнеса. За какво конкретно става въпрос и има ли опасност пациентите да останат без някои съвременни медикаменти, попитахме Деян Денев, изпълнителен директор на ARPharM.
МЗ наваксва с препоръките за лекарствата МЗ наваксва с препоръките за лекарствата Само за две седмици за обществено обсъждане са публикувани над десет фармако-терапевтични ръководства
Имунна терапия бори левкемия Имунна терапия бори левкемия Иновативните технологии се развиват много бързо и здравните системи не са готови за тях, обясни Росен Димитров
Забавя се достъпът до нови лекарства Забавя се достъпът до нови лекарства Нова регулация от 1 април ще създаде проблеми за бързото им влизане в страната, твърдят от фармабизнесът
Сравняваме цените на лекарствата с 10 държави Сравняваме цените на лекарствата с 10 държави Увеличават с 5 души Националния съвет по цени и реимбурсиране, реши Министерският съвет
1500 лекарства напуснали страната 1500 лекарства напуснали страната Достъпът до нови лекарства у нас може да се забави с 3 години
1 2 3 ... 56 »