Портрет

С перото срещу болестта

11-01-2019 08:31
Мила
Мила
Мишева
mila.misheva@gmail.com
С перото срещу болестта Надеждата е по-силна от страха, казва българският Стивън Кинг
Mлад талант и герой в жестока битка. Битката за живота. Пред нея е изправен 17 годишният Иво Христов. За крехката си възраст той вече върви по трънливите пътеки на житейските изпитания. И като един истински боец, битката с болестта не го сломява. А, напротив прави го творец. Иво излива душата си на белия лист, вече има 6 издадени книги и е известен като българския Стивън Кинг. А в сърцето му тупти надежда. За болестта, несломимата вяра и как всички ние да обединим усилия в името на един живот, разговаряме със самия него.

Една необикновена история за волята, силата на духа, за това как една тежка диагноза става вдъхновение за живот и творение. Това е животът на Ивo. Младият писател е роден на 16 юли 2001 година в Радомир, където сега учи и живее. До 12 години той има нормално детство. За една нощ обаче всичко се преобръща и както казва самият той, сякаш започва да живее втори живот. Коварната болест се издава с изтръпване на левите крайници. Така започва изпитанието за Иво и семейството му. А то е под знака на диагнозата „Неврофиброматоза – тип 2.


Това означава склонност на организма

да образува доброкачествени тумори в Централната Нервна Система. „Последваха множество изследвания и няколко дни по-късно ми направиха първата операция в София. Веднага след нея разбрахме, че имам още туморни образувания. Лекуващите ме неврохирурзи ни насочиха към Германия, поради липсата на необходимата апаратура и специалисти у нас", разказа Иво. Прогнозата на докторите е страшна, казали, че му остават не повече от две седмици живот. Но, човек предполага, Господ разполага. До момента Иво вече е претърпял 4 мозъчни операции. След всяка от тях, той се учи да ходи наново. И не спира да върви. Всички тези сурови изпитания го повеждат но нов път. По пътя на думите, където той намира спасение.


След всички операции поривът му

към книгите се усилва все повече и повече. „Романите на Стивън Кинг ме вдъхновиха най-силно. Четях "Торба с кости", там главния герой е писател. После прочетох и "Тъмната половина", където също има писател", разказа той. Така един ден Иво влиза в църква и казва „Господи, моля те, нека стана писател". И Господ чува молитвата му. „Започнах да обмислям свои идеи и няколко месеца по-късно написах първата си книга „Приятелите умират заедно". Разкази, класически хорър, с лош край. Сега съм по-позитивно настроен. Писането е най-добрият начин да изразя себе си", разказа младият писател. Той намира своя смисъл в думите. Писането става извор на сили за момчето, бягство от всички черни и страшни мисли, които са неизбежни при битката със смъртта. 

Така Иво вече има шест книги, криминалета.

 

Сами по себе си заглавията сякаш са силни послания, зад които прозира житейската битка, пред която е изправен авторът. Пример затова е книгата  „Календарът на живота". Зад гърба си той има още заглавия като „Животът не струва пари" и „Тя е моя". Талантът, усилията и несломимият му дух го отвеждат до заслужено признание. Той става известен като най-младия наш писател, определян още като българския Стивън Кинг. Талантът му не остава неоценен. Той е носител на редица отличия за силното си перо, а най-престижната е „Вазова награда". „Трудностите ни учат на много. Вдъхновява ме подкрепата от познати и непознати, която получавам. Това ми дава сили да продължа напред", споделя българският Стивън Кинг.

В края на миналата година обаче

младият писател е изправен пред поредното

изпитание. След редовен контролен преглед в Германия, семейството на момчето чува поредната страшна новина. Близките му разбират, че се налага нова операция за премахване на тумор от гръбначния стълб. Срещу висока цена. Нужната сума за извършване на интервенцията е 42 000 евро и е непосилна за родителите му. Така за пореден път животът на Иво има нужда от помощ. Сумата е голяма и всяка минута е ценна. Но операцията ще бъде направена в момента, в който всички пари са събрани. Затова семейството му живее с надеждата, това да се случи, колкото се може по-скоро, защото растежът на тумора би могъл да доведе до парализа. Освен това, от две години

 

Иво е подложен на лечение с лекарството

„Авастин-400", а причината за това е тумор в лявата ушна кухина. Операция за премахването му би довела до пълна загуба на слуха, тъй като вследствие на една от предните интервенции, момчето губи слуха на дясното си ухо. Лечението струва на семейството му по 1683 евро на месец. „Всеки ден водя битка със себе си и отрицателните мисли. Засега се справям благодарение на семейството ми", признава Иво. Въпреки това, обаче надеждата е по-силна от страха, тя просто живее в него. Погледът е напред. Той мечтае да е здрав и да стане издател. Всяка помощ е от значение за семейството на Иво. Нека помогнем на този млад боец да сбъдне мечтата си.

Как да дарим:

Кампания в HelpKarma - https://helpkarma.com/campaign/jivot-za-ivo-274

 

Дарителска банкова сметка:
POSTBANK
BG47BPBI79404078032501 - Иво Ивов Христов

Pay Pal: ivohristov0102@gmail.com - Иво Христов

 

 







Учителка на медици Учителка на медици Липсата на кадри ме подтиква да мотивирам учениците, след като завършат медицинските университети, да се върнат да работят при нас, казва учителката Даниела Куцева
Дарител на живот Дарител на живот Възможно ли е човек да дари 45 литра кръв през живота си? За няки хора това със сигурност е нещо непостижимо, но за Валентин Георгиев Велев от Ямбол е неоспорим факт. Той е един от 10-те наградени от БЧК кръводарители по повод 14 юни - деня за благодарност към тези, които дават нещо от себе си, за да спасят човешки живот. Сега Валентин е на 55 години и вече е давал кръв 101 пъти.
Вечно търсещият създател Вечно търсещият създател Важно е да можеш да даваш свобода на съзнанието си, казва Спас Керимов
Да върнеш глътката въздух Да върнеш глътката въздух Ако помагаме на другите и те помагат на нас ще живеем много по-щастливо в годините отредени ни на този свят, казва д-р Александър Симидчиев
Учителко, целувам ти ръка! Учителко, целувам ти ръка! Днешните деца имат нужда от интересни уроци, казва учителката Цветелина Петрова
Когато не се родиш със сребърна лъжичка в устата Когато не се родиш със сребърна лъжичка в устата Завърших с отличие медицина, а първата ми работа беше в строителството, каза доц. Васил Каракостов
Четвърт век влюбена в професията си Четвърт век влюбена в професията си Благодарна съм на майка си, че ме насочи към тази работа, казва Росица Георгиева, главна акушерка на „Майчин дом"
Момчето, което вярва, че една птичка пролет прави Момчето, което вярва, че една птичка пролет прави Лошата черта на българите е, че много се оплакваме, каза Денис Милков
Докторът, който стана свещеник Докторът, който стана свещеник В село Драганово един човек лекува болежките и душите на хората
Лекарят, който спасява ангели Лекарят, който спасява ангели Да лекуваш деца не е просто предизвикателство, то е голямо удоволствие, казва доц. Христо Шивачев, началник на Клиниката по детска хирургия в Пирогов
1 2 3 ... 13 »