Интервю

И тази година в здравната сфера нямаше реформи

27-12-2018 08:19
Веса
Караоланова
vesakaraolanova@gmail.com
И тази година в здравната сфера нямаше реформиНеотложната помощ трябва да се дефинира като самостоятелна дейност и да се финансира отделно, казва д-р Иван Маджаров
В края на още една година Българският лекарски съюз и здравната каса подписват анекса към рамковия договор. Какви бяха изминалите 12 месеца за лекарите и пациентите, има ли съществени корекции в правилата, по които ще ни лекуват, какво остана да се оправя за 2019 г., попитахме д-р Иван Маджаров. Той е председател на съсловната организация на медиците у нас.

- Д-р Маджаров, каква беше отминаващата 2018 г. за българското здравеопазване?

- Според мен беше същата като предходните няколко години – нямаше кардинални промени в здравеопазването в България. Недостатъците, които създават проблеми и на пациентите, и на лекарите, според мен продължиха да оказват влиание върху системата.

- Задълбочиха ли се?

- Не, нито се задълбочиха, нито показаха подобрение. С изключение на кадровия проблем с медицинските сестри, който продължава да се задълбочава, както и недостигът на лекари в малките населени места. Необходимо е сериозно да се помисли за преодоляване на този проблем. Ако трябва в едно изречение да отговоря, и през 2018 г. нямаше реформи. Самата дума реформа вече е изпразнена от съдържание, затова нека да кажем, че нямаше промени в системата, които да подобрят качеството, които да дадат нов облик на българското здравеопазване.

- В края на септември министърът на здравеопазването предложи нов модел на финансиране. Това не дава ли надежда за промяна?

- Да, заговори се за някаква промяна и това е положително, защото се даде възможност да бъдат чути множество мнения от различни заинтересовани страни. И все пак, предложен бе нов модел на финансиране, а не на организация на здравеопазването. Въпреки това, надявам се, че стартът на един такъв дебат слага началото и на промяна на организацията на здравеопазването в България. Но само с промяна във финансирането не смятам, че ще се промени нещо в здравеопазването. Според мен тя трябва да върви заедно с промяна в организацията и всичко това да бъде заложено като комплексна стратегия. Затова смятам, че трябва предварително да дефинираме проблемите. Част от проблемите, които бяха поставени по време на Кръглата маса на 26 септември, вероятно може да бъдат решени с начина на финансироне на здравеопазването. Но огромна част от проблемите не може да бъдат решени с модела на финансиране.

- Кои?

- Например структурирането на болничната помощ - сякаш най-вече тя беше във фокуса на предлаганите промени, по никакъв начин не може да се повлияе от начина на финансиране. Имам предвид структурирането и като част от националната сигурност, и като ешалонираност, и като разположение на различни нива болници: болници, които обслужват региони (общинските), които обслужват областите и болници, които са от национално значение. В последните около 20 години загубихме знаенето на това, че в България има републикански болници, към които се насочват най-тежките и сложни случаи, области болници, които поемаха сложна патология от своите региони и болници, които гарантираха първична помощ. Сега всяка болница може да работи всичко и още по-лошо – всяка иска да работи всичко, т.е. няма ешалонираност. Има експерти, според които във всички краища на страната трябва да бъде осигурен достъп до най-високи технологии – нещо, което не е осигурено и в най-богатите държави. И в най-развитите страни в големите центрове са концентрирани големи мощности от най-съвременна и високотехнологична апаратура и висококвалифицирани специалисти, които лекуват най-тежка патология и по-редки заболявания.

- Спокоен ли е пациентът в тази система?

- У нас в момента пациентът изпитва несигурност, когато има нужда от медицинска помощ, към кого точно да се обърне. Това е друг проблем, който не може да бъде решен с промяната на модела на финансиране. Няма ясно разписани правила за организация. Ако човек трябва да иде на профилактичен преглед при личния лекар, нещата ще се случат. Ако трябва с планов прием да постъпи в болница, пак ще се случи. Но, когато възникне проблем през нощта или в почивни дни, тогава човек не знае към кого да се обърне за медицинска помощ. И по мое мнение, това е така през последните години. По-рано имаше национална спешна служба с подразделение за неотложна помощ – ясно беше, че за спешни случаи има спешна помощ, а за неотложни се търсеше дежурния в поликлиниката. Липсата на неотложна помощ е огромен проблем на обществото ни и при една реоргонизация на системата на здравеопазване трябва ясно да бъдат разписани тези правила. Не може да бъде вменена 24-часова ангажираност на личния лекар, но не може да бъде търсена и спешната помощ за неотложни случаи. Първичната извънболнична медицинска помощ е приемник на участъковите лекари. Те нямаха задължение да осигуряват денонощно неотложна помощ – те дежуряха по график в поликлиниката, а след такова нощно дежурство им се полагаше почивка, а не на сутринта да бъдат на работа в кабинета. ПИМП пое извънболничната помощ през деня в работни дни, СИМП пое ангажиментите на специализираната помощ, и остана неотложната.

- Но често се казва, че няма такова понятие, къде е истината?

- Да, много експерти твърдят, че няма неотложна помощ, но практиката показва, че има. Затова съм убеден, че неотложната помощ трябва да се дефинира като дейност в Закона за здравното осигуряване и да се финансира отделно. За нея може да кандидатства ДКЦ, може да кандидатства болница.

- Всяка година се дават повече пари за здравеопазване, а недоволството и на медици, и на пациенти нараства. Как си го обяснявате?

- Надявам се, да се съгласите с мен, че това е световен проблем. По принцип в здравеопазването е трудно да се постигне висока степен на доволство: да не забравяме, че човек се обръща към системата на здравеопазване в момент, когато не се чувства добре, когато е болен. И в такъв момент, когато му се наложи да чака, той се изнервя и е склонен да твърди, че е недоволен. Това е психологически феномен. Не може да отречем обаче, че има вече добри практики, във все повече лечебни заведения пациентът е посрещан добре от лекари и сестри, във все повече лечебни заведения има съвременна апаратура. Така че парите не потъват. Например преди 10-15 години в България смъртността от инфаркти бе изключително висока заради липсата, а после недостига на инвазивна кардиология, а в момента този проблем е овладяв във висока степен и българските пациенти имат достъп до съвременна инвазивна кардиология. До преди 2-3 години ПЕТ-скенерът, киберножът бяха непостижими за българските пациенти, но сега и те са достъпни. Достъпни са иновативни терапии.

- Е, не съвсем ...

- Никъде не е възможна 100-процентова осигуреност. Задължение на обществото е да осигури в максимална степен за цялото население базови здравни услуги. Няма такава икономика в света, която да осигури за всички болни най-новото лечение.

- Ще бъдат ли достатъчни предвидените 490 млн. лв. повече бюджета на НЗОК за 2019 г. за подобряване на качеството на медицинската услуга и как според Вас пациентите ще усетят тези пари в повече?

- Държа да отбележа, че от тези 490 млн. лв. задължително трябва да извадим 160 млн., които са за чужди банки и 120 млн., които са за лекарства. Те, разбира се необходими на населението. Тези 280 млн. лв. няма да отидат за покриване на медицински нужди във вид на медицински дейности.

- "Индекс на болниците" показа, че в много болници имат договори за работа с НЗОК без да изпълняват изискванията за дейност, в същото време появяват съмнения за надписване на клинични пътеки или за прием на пациенти по по-скъпите. Докога гилдията ще толерира това?

- В закона не е вменено правото на БЛС да контролира дейността на лечебните заведения. Това е в правомощията на МЗ. В същото време се създава нова Изпълнителна агенция за медицински надзор. Надявам се тя да разгледа всички разрешителни, кой на кого е давал разрешително, как е открита тази или онази болница и с какви дейности. От друга страна, известно е, че БЛС отдавна настоява да участва в контрола на тези правила и представители на съюза да участват в проверките на лечебни заведения. Нещо повече: ако човек се представя за лекар, но няма такава диплома, ние не можем да затворим практиката му и да го санкционираме. При нас постъпват жалби срещу хора без медицинско образование, които открили „център" за еди-какво си „лечение" и практикуват. В цивилизованите държави тази отговорност е на лекарските камари – те имат правото да проверят, да установят такова нарушение/измама и да закрият подобна практика. Не говоря за разрешените дейности като източна медицина, хомеопатия и пр. Крайно време е БЛС да има такава функция. Затова е необходимо БЛС да контролира медицинската дейност през правилата за добра медицинска практика. Сега, като установим такава измама или някакво друго нарушение, ние можем само да сезираме компетентните органи. А компетентните органи като отидат на място и установят нарушението, искат от БЛС компетентно становище и попадаме в омагьосан кръг.

- Само търговия ли е здравеопазването?

- Нито е само търговия, нито е само социална дейност. Но категорично е хуманна дейност. Разбирането за това как функционира здравеопазването започва от това как един лекар или специалист по здравни грижи получава образованието си. В него са вложени много средства, много труд. И когато този човек вече започва да работи, той работи по правилата на икономиката. От друга страна здравеопазването е хуманна дейност, която обществото, държвата трябва да гарантира за населението. Тоест, задължението на държавата е да осигури медицински услуги и здравни грижи за хората в неровностойно положение, както и да признае правото на лекари и медицински специалисти, че това, което извършват е икономическа дейност. А здравите членове на обществото в трудоспособна възраст, които работят, трябва да плащат здравни осигуровка или застраховки и да се ползват от тях, когато са болни. Не може работещ човек да не плаща здравна осигуровка или застраховка и да иска безплатна медицинска помощ. Здравната услуга обаче не може да е подчинена на пазарните отношения, когато става въпрос за хронично болни, хора с увреждания и други в неравностойно положение.

- Днес се подписва анекса към НРД. Какво очаквате от измененията?

- Всъщност едно от най-важните неща е връщането към стартиране на НРД от 1 януари на съответната година. Бюджетите на лечебните заведения ще важат за по-дълъг период – в рамките на 9 месеца, няма да бъдат за тримесечие както до този момент. Особено важно е, че успяхме да договорим неусвоените средства да не могат да се прехвърлят от параграф в параграф. 69-ият извънреден Събор на БЛС делегира права на Управителния съвет на съсловната организация да подпише този анекс, но ако бъде записано, че неусвоените средства към 30 септември могат да бъдат използвани за покриване на стара дейност в болниците. Има промени и в таблиците с цени и обеми. Това, което прави впечатление е намалението на цените при някои клинични пътеки, при които се забелязва свръхоборот и пренасочването на тези средства в други недофинансирани клинични пътеки. Важните за нас неща са тези, които бяха записани и в ЗБНЗОК, които гарантират процеса на договаряне през следващите години, начина, по който ще се изработват правила за добра медицинска практика, участието на БЛС в изработването на медицински стандарти, регламентирането на контрол чрез проверки.

- БЛС удовлетворен ли е от тези преговори и защо?

- За кратките срокове постигнахме немалко, но никога не може да бъдем удовлетворени на 100%. Надявам се да формираме политики. В тази посока е увеличението на цените при някои клинични пътеки – една от тях е тази за продължаващото лечение. Там договорихме увеличение от 50 на 80 лв. Увеличение има и при пътеката, която е палиативни грижи на онкоболни – там увеличението е от 65 на 90 лв. на ден, което е значително. Имаме и завишен брой направления за общопрактикуващите лекари за осигуряване на профилактика и диспансеризация.

- Какви са очакванията Ви за 2019 г., с какво ще бъде различна спрямо тази?

- За идната година се заложиха доста амбициозни неща в Преходните и заключителни разпоредби на ЗБНЗОК. Крайно време е да се сложи началото на изработването на правилата за добра медицинска практика, които са в основата на гарантирането на качествено здравеопазване. Предизвикателството за следващата година е да преразгледаме цялостно пакетите, по които работи всяка специалност, да се остойностят дейностите. Така и заплащането на медицинския труд ще зависи и от качеството на предоставената медицинска услуга. В навечерието на Новата година, бих искал да кажа, че за всички ни, за цялото общество, е важно да направим така, че хората да са здрави!







Дарения за болниците в Перник и Благоевград Дарения за болниците в Перник и Благоевград Малтийският орден е предоставил 68 електрически легла за двете лечебни заведения
РЗИ остава без лекари РЗИ остава без лекари Готовността на държавата да реагира при спешна ситуация намалява значително, предупреди доц. Кунчев.
МЗ ще финансира повече болници МЗ ще финансира повече болници Те ще попаднат в списъка на лечебните заведения, които извършват медицинските дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване
Няма забавяне на лечението на деца в чужбина Няма забавяне на лечението на деца в чужбина ЦФЛД продължава да събира заявления по установения ред, твърдят от МЗ
1230 нарушения в болници 1230 нарушения в болници Половината от тях са за затруднен достъп до медицинска помощ
1500 лекарства напуснали страната 1500 лекарства напуснали страната Достъпът до нови лекарства у нас може да се забави с 3 години
Сестрите блокираха движението Сестрите блокираха движението Готвим ефективна стачка, първо ще спрем да работим по един час, каза Мая Илиева
Спасиха 12 бременни и бебета им Спасиха 12  бременни и бебета им Жените са пострадали в ПТП през изминалата година, съобщиха от СБАЛАГ "Майчин дом"
Сестрите не се разбраха с властта Сестрите не се разбраха с властта От утре разпъват палатки пред МЗ, здравният министър Кирил Ананиев формира работна група за изготвяне на методика за заплатите
МЗ казва какви лекарства да се използват МЗ казва какви лекарства да се използват Ведомството предлага за обсъждане две нови фармако-терапевтични ръководства
1 2 3 ... 168 »