интервю

Социалната реформа започна с началото на мандата

20-12-2018 08:00
Десислава
Десислава
Антова
antova.desy@gmail.com
Социалната реформа започна с началото на мандатаВсеки трети българин е ползвал средствата от Европейския социален фонд, каза Зорница Русинова
2018 г. е в своя край, време за равносметки във всяка сфера. Каква е тя за Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси", кои са дейностите, които ще продължат да получават европейско финансиране и през следващата година, пред Clinica.bg отговваря Зорница Русинова. Тя е зам.-министърът на труда и социалната политика, ангажиран пряко с управлението на програмата.

Г-жо Русинова, поздравления – 100% изпълнение на средствата по Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси". Какво стои зад цифрите по отношение на най-желаните от хората услуги?

- Първият програмен период за България, който се финансираше от Европейския социален фонд, е изключително успешен, защото не е важно, че 100% е усвоен целият ресурс, по-важното е, че с тези европейски средства успяхме да променим съдбата на много хора, както и това, че успяхме да създадем много услуги, които до момента не съществуваха в България. Нашата статистика показва, че всеки трети човек се ползва от средствата от Европейския социален фонд. Той обхваща подкрепа на деца, на възрастни, хора, които са без работа, работещи, както и хора с увреждания. Зад всички тези над 5 000 договора, които бяха изпълнявани в предишния програмен период – това, което стои е възможността да дадем на над 140 хиляди души да намерят нова работа. Около 140 хиляди безработни са успели да намерят своята професионална квалификация и обучение с шанс да получат по-добра професионална реализация. Общо 290 хиляди заети са успели да повишат своята квалификация, възползвайки се от възможностите за допълнителни ИТ, езикови умения и професионална квалификация, така че те да се чувстват по-пълноценни в кариерата си и да имат по-високи доходи. В предишния програмен период общият инструмент, който имахме, заедно с Министерство на образованието и науката ни даде възможност да включим над 5000 докторанти и млади учени в различни форми на подкрепа. Над 50 хиляди ученици и близо 77 хиляди студенти са участвали в различните проекти на оперативната програма.

Изцяло с евросредства се реализира приемната грижа у нас

Изключително важна е подкрепата, която стартирахме и в социалния сектор, защото изцяло с европейски средства продължава в момента да се реализира една напълно нова услуга като приемната грижа, както и подкрепата за създаване въобще на услугата личен асистент за независим живот на хора, които са в невъзможност сами да се обслужват. Нашата статистика показва, че с наша помощ са изведени близо 3000 деца и възрастни хора от стария тип институции. Създали сме над 250 социални предприятия, които продължават да дават заетост на хора, които са в уязвимо положение.

Кои схеми от оперативната програма бихте определила като най-желани и най-успешни и на кои залагате да бъдат продължени през 2019 г.?

- Причината ОП „Развитие на човешките ресурси" да бъде толкова успешна се корени основно в начина, по който тя се изпълнява. Всъщност всички проекти и всички мерки, които ние планираме, са свързани с директна подкрепа на политиките в министерството. Всяка една от тези идеи, които се финансират с европейски средства, намира добра реализация и можем да кажем, че е успешна, защото подкрепя дадена реформа. Може би най-сложната и трудна реформа в социалната сфера е затварянето на всички домове за деца, както и стартът на затварянето на голяма част от домовете за възрастни хора, които трябва да се реформират. Тази реформа се изпълнява с европейски средства. Тук успехът е голям. Грижата за хората се променя коренно различно с помощта на тези проекти. От институционалния тип големи жилищни сгради, които са в много лошо битово състояние, извън населено място, в планината, далеч от болница, далеч от училище, ние превръщаме начина на подкрепа на държавата в една много близка до семейната среда грижа. През следващата година голямо предизвикателство ще започне активното изпълнение на последните проекти, които целят да затворят останалите институции за деца. В момента има около 680 деца, които са в различните домове за деца, лишени от родителски грижи или домовете за медико-социални грижи, които са част от системата на Министерство на здравеопазването. Предстои ние да разкрием множество нови услуги и да трансформираме грижата за децата. Предстои и една изцяло нова инициатива и тя е свързана с професионалната интеграция на младежите от тези услуги, в които живеят. За целта сме отделили 3 милиона лева. Целта ни е с тези проекти да подкрепим младежите между 16 и 29 години. Минимум 160 младежи се надяваме да се включат в тези дейности със социална, професионална интеграция, наставничество, обучение, развиване на предприемачески умения. Защото не само социалната и образователната грижа е важна, когато говорим за деца, които са израстнали в тези услуги, но и възможността да ги подготвим за самостоятелен живот. Най-сигурният начин те да бъдат пълноценно подготвени е, когато те имат професия и умения самостоятелно да се справят, работят и живеят. Другите важни инициативи, които предстоят през следващата година са да започне реално изпълнението на Националната стратегия за дългосрочна грижа и Планът за деинституционализация на възрастни хора. Отделили сме 43 милиона лева за изпълнение на пет нови схеми. С тях ще бъдат създадени шест дневни центъра за подкрепа на лица с различни форма на деменция и техните семейства, 68 центъра за грижа за хора с увреждания и възрастни хора, 10 центъра за социална рехабилитация и интеграция за лица с психични разстройства и лица с умствена изостаналост, 10 центъра за

Над 3300 хора с увреждания ще са с достъп до нови услуги

комплексна подкрепа. Нашите прогнози са над 3300 лица с увреждания да имат възможност да получават изцяло нови услуги. Важно е да отбележим, че надграждаме и политиката си за хората с увреждания чрез развиване на общо 16 дневни центъра за лица с увреждания. На първия етап започваме с шест пилотни проекта. До момента са стартирали проектите на Столична община, Пловдив, Варна, Бургас, Русе. Предстои през следващите седмици и Велико Търново да разработи своя проект. Общата стойност на всеки един от тях е 1 милион лева. Допълнително ще бъдат изградени още 10 подобни центъра. Целта ни е в тези центрове да създадем модерна интегрирана услуга. Когато говорим за интегрирана услуга, това означава, че специалисти с различни направления – рехабилитатори, психолози, трудотерапевти, ще предоставят услуги на едно и също място. Така няма да се налага за различните услуги, които един човек с увреждане може да получи, да обикаля различни центрове. Целта ни е в тези центорве да дадем по-голяма възможност на общините да развиват мобилни услуги. Много често хората с увреждания нямат възможност ежедневно да пътуват до такъв тип центрове, особено когато говорим за малките населени места. Първоначалната ни идея бе да развием тези услуги в големите областни центрове и да дадем старт на изцяло нова услуга – заместващата грижа, която за първи път от тази година се регламентира в министерството като допълнителна подкрепа за членове от семейството, които се грижат и имат нужда също от подкрепа.

- Прие се законодателството за реформата в социалната сфера. Какво предстои?

- Социалната реформа започна още с началото на този мандат, а бих казала и преди това. Факт е, че се приеха два от законите – Законът за хората с увреждания, както и Законът за личната помощ. Голямата реформа в социалната сфера е Законът за социалните услуги, който бе подкрепен от членовете на правителството. Какво е по-различното и защо казвам, че този закон носи голямата реформа? На първо място с отделянето на законодателството за услугите в отделна правна рамка, различна от Закона за социалното подпомагане, правим ясна диференциация между това, че държавата има ангажимент да подкрепи хората, които са с най-ниски доходи или въобще нямат доходи със социални помощи, от подкрепата за социално включване. Много често хора, които имат необходимост да ползват социални услуги, не са бедни – жертви на трафик, на домашно насилие, лица, които следва да бъдат подпомогнати, за да бъдат запазени техните права. Затова изведохме цялото това законодателство в отделен закон с много по-добра организация на начина, по който ще се предоставят услугите. В момента има 47 общини, в които няма покритие на социалните услуги, а с разработването на картата на социалните услуги, ние ще сме сигурни, че ще има наистина пълен териториален обхват в цялата страна.

Занапред ще се финансират не центрове – а дейности

Другата важна реформа, която сме заложили, е промяната в начина на финансиране на тези услуги. Първо от гледна точка на лицензионните режими, за да гарантираме качество. Не се прави вече разлика дали става въпрос за услуги за деца или за възрастни. Те ще се лицензират по един и същ режим. Ще има много по-силен контрол от отделна структура или отделен орган, който ще се грижи за качеството на контрола, но най-вече ще променим начина на финансиране. До момента държавата финансира центрове или домове – мястото, където се предоставя самата услуга. Оттук нататък ние ще започнем да финансираме дейностите, тоест комбинацията между трудотерапия, психологическо подпомагане, мотивация, ще оформим един стандарт. Така ние ще подкрепим хората с много по-адекватна грижа. За пръв път в този закон говорим и за професионалния статут на социалните работници с разработването на допълнителна подзаконова нормативна база, която ще регламентира тяхната професионална квалификация, надграждащо обучение, от което те се нуждаят и надявам се това да доведе и до по-високи заплащания в системата.

- Отдавате водеща роля на общините в изготвянето на националната карта на социалните услуги, не се ли опасявате от забавяне предвид предстоящите избори през 2019 г.?

- Надяваме се следващата година, която е с европейски и местни избори, да не се отрази особено в социалната сфера. Общините са наш основен партньор, когато говорим за социална политика и отговорността на всеки един кмет във всяко населено място е достатъчно голяма. Първо отговорността, която съвместно с общините поемаме, е свързана и с планирането, и с по-доброто насочване, и с възможността за първи път да предоставяме услуги, които са общодостъпни, не се нуждаят от специално направление и могат да бъдат отворени за широк брой хора. Примерът с такава най-често срещана необходимост от такъв тип услуги е логопедичната подкрепа за деца. Те са в риск от отпадане от училище, ако не посещават често логопед. Децата с поведенчески проблеми имат нужда от подкрепа. Има и родители, които също имат нужда от подкрепа. Това са общодостъпни услуги, които без предварително направление от Агенцията за социално подпомагане, без заплащане на такса, ще могат да бъдат използвани. В случаите, когато става въпрос за деца в риск и хора, които са в по-тежко състояние, ще има насочване през дирекциите за социално подпомагане в страната. Другият ангажимент, който ще имат общините, е по-добре да могат да организират услугите си, не само с това, че ще бъдат планирани на база на националната карта на услугите, но правим ясно разграничение между различните видове услуги – услуги, които са на общинско ниво. Когато става въпрос за специализирана подкрепа, каквато оказват детските психиатри в България, които са ограничен брой – под 10, тогава много трудно можем да гарантираме подкрепа във всяка една община. Тогава могат да се обособят услуги на областно или национално ниво. За първи път даваме възможност общините сами помежду си да споделят услуги на областно ниво, както и да делегират част от дейностите към частни доставчици. Това е реалното публично-частно партньорство, което може да доведе и до по-добра конкуренция от гледна точка на качеството на тези услуги.

Общините ще си партнират при предоставянето на активности

- Каква равносметка правите за този изминал програмен период?

- Считаме, че този период е изключително успешен, защото наистина голяма част от средствата служат за подкрепа на важните политики – като се започне с изключително позитивната тенденция на пазара на труда. Един от най-успешните примери е интеграцията на младежите, отпаднали от образование и обучение. Една от важните теми, която непрекъснато получава подкрепа с европейски средства, това е възможността да сближим образователната система и работодателите. Много често младежите, които завършват образование, не са подготвени веднага да започнат работа и това е една от пречките да бъдат наети. Една от най-успешните схеми е тази за „Младежка заетост", която е част от иницативата за Младежката гаранция. До момента над 15 хиляди младежи са имали възможност да намерят работа през този проект на обща стойност 82 млн. лв. Около 4 600 младежи са включени в стажуване, а останалите над 10 хиляди в обучение по време на работа. Защо е толкова успешна тази схема – данните сочат, че около 60% от младежите остават да работят при същия работодател. Целта ни е в първите шест месеца, когато субсидираме заплатата, това да служи като един тестов период първо за младежа - да види дали това е работата, която иска да заеме, както и за самия работодател да прецени дали този човек може да продължи да работи в същото предприятие и да натрупа първоначален професионален опит. Голямата ни амбиция е и през следващата година да продължим да подкрепяме работодателите. Още през този месец ще им дадем възможност със своите проекти да обучат персонала, който работи в предприятията или да привлекат неактивни и безработни хора. Те ще могат да кандидатстват в рамките на два месеца, но проектите ще се изпълняват основно през следващата година. Надяваме се над 15 000 души да минат обучение. Големият акцент догодина са услугите за деца и възрастни в сферата на социалното включване. Не трябва да оставаме изолирани от дебата за следващият бюджет на Европа, за да стартираме подготовката си и за следващия програмен период.







Глад за среднисти до 15 години Глад за среднисти до 15 години Пазарът ще бъде запълнен от кадри с по-високо или по-ниско образование, каза министърът на труда и социалната политика Бисер Петков
Помощи за дете с по-малко документи Помощи за дете с по-малко документи Родителите ще са облекчени, защото информацията ще се събира по служебен път, съобщиха от МТСП
Разходите на бизнеса за труд растат Разходите на бизнеса за труд растат Данните са на НСИ за четвъртото тримесечие на 2018 година
Променената формула на ТЕЛК ни удовлетворява Променената формула на ТЕЛК ни удовлетворява Остават още много нерешени проблеми, казва Веска Събева
Заплатите у нас в застой Заплатите у нас в застой Данните са на Евростат и са за последното тримесечие на 2018 година
Поправиха формулата за ТЕЛК Поправиха формулата за ТЕЛК След жалби до НЕЛК при 7.9% от преосвидетелстваните се наблюдава по-нисък процент след промяната на Наредбата за медицинската експертиза, показва анализ на МЗ
Близо 3 240 са работещите у нас Близо 3 240 са работещите у нас Това са хората в активна възраст, съобщават от НСИ
Индекс мери активността на населението Индекс мери активността на населението Документът е част от Националната стратегия за активен живот на възрастните хора в България (2019 - 2030 г.)
Поскъпна храната и транспорта Поскъпна храната и транспорта Данните са на НСИ и са за месец февруари на 2019 година
Обучават 8 292 за нова работа Обучават 8 292 за нова работа Курсовете ще се осъществят по общо седем проекта, минимум 40% от участниците ще бъдат включени в заетост след това, казаха от АЗ
1 2 3 ... 45 »