Анализ

Фирмите отчитат влошаване на бизнес климата

17-12-2018 16:13
Clinica.bg

press@clinica.bg
Фирмите отчитат влошаване на бизнес климата 25% са намалили персонала си, най-голям глад за работни специалисти отчитат в сферата на услугите, сочат данните от проучване на БСК
Българска стопанска камара представи резултатите от традиционното си 14 подред онлайн допитване за състоянието на бизнес средата у нас. Проучването е проведено в периода 1 ноември – 1 декември 2018г. В него са участвали 740 участници, по-голямата част от които - собственици и управители на предприятия (92%), а 8% са служители, упълномощени да попълнят онлайн анкетата. Ето и резулттаите от нея.

Влошаване на бизнес климата сочат резултатите от проучване на Българска стопанска камара (БСК). Почти половината от участниците в проучването посочват, че е налице влошаване на средата, а една-трета от анкетираните отчитат липса на промяна в бизнес средата. По отношение на работните места тенденцията е негативна – през миналата година 20% от анкетираните са споделили, че през годината са намалили броя на работниците си, а през 2018 г. отговорилите по този начин са 25%. Успоредно с това, 39% от анкетираните декларират, че през 2018 г. са увеличили работните заплати в своите предприятия, а през 2017 г. така са отговорили 52%. По отношение на работната ръка се задълбочава тенденцията на сериозен дефицит на тесни специалисти и изпълнителски състав, за сметка най-вече на административен и помощен персонал.

Най-голям „глад" за работна ръка отчитат предприятията от сферата на услугите

и тези от преработващата промишленост, а най-малко притеснения по отношение на човешките ресурси имат в селското стопанство. Най-често срещаните дефицити у работната сила са в областта на професионалните и техническите умения и компетенции, както и по отношение на мениджърските умения и реалистичната самооценка. Най-висока оценка получава работната сила по отношение на езиковите компетенции, уменията за работа в екип и адаптивността. Все повече компании развиват дейности в областта на корпоративната социална отговорност (КСО), като най-голямата част от тях (23%) мотивират действията си с фирмена етика и култура.

На фона на очакваните за две трети от бизнеса ръст на енергийните цени, цените на суровините, фискалната и регулаторната тежест догодина, прогнозата за 36% ръст на работните места изглежда по-скоро като добро желание, отколкото като реална перспектива.


49% от анкетираните отчитат застой в развитието си,

а 26% - влошаване. 24% декларират положително изменение в показателите на фирмите, като през 2017 г. позитивните оценки са били 28%. Най-силно одобрение срещат предложенията за повишаване на количествените прагове за независим финансов одит на годишните финансови отчети – при 74% от участниците в допитването . Други 72% са за въвеждане на диференцирани ставки по ДДС и за премахване на т. нар. „клас прослужено време" - 64%. Преобладаващо негативно са оценени административното определяне на МРЗ сред 81% от запитаните, както и намеренията за въвеждане на квоти за наемане на хора с трайни увреждания - 77%. Увеличението на максималния осигурителен доход от 2600 на 3000 лв. среща 64% неодобрение. 

Бизнесът се колебае по отношение ускореното приемане на страната ни в Еврозоната 

50% одобряват подобна стъпка (при 43% през 2017 г.), 43% са против (при 41% през 2017 г.), а 7% се затрудняват да преценят (16% през 2017 г.). 76% от анкетираните не одобряват промените в Наредбата за касовите апарати, а всеки трети има притеснения, че няма да успее да отговори на изискванията на наредбата в указаните срокове. Притеснителен факт е, че голяма част от анкетирани не са наясно с необходимите действия, които трябва да предприемат във връзка прилагането на Наредбата. 66% от анкетираните декларират, че през 2018 г. не са участвали в конкурси за обществени поръчки. От останалите 34% посочват, че са ставали свидетели на некоректни и/или незаконни практики при провеждане на процедурите. Сред тях тенденциозно поставени условия в конкурсната документация в полза на конкретен изпълнител, необективно оценяване на офертите са видели 81% от запитаните. Други 59% са станали свидетели на необосновани обжалвания, забавящи изпълнението на поръчката. Забавено разплащане от страна на възложителя срещат в практиката си 55% от бизнеса, участвал в проучването.

В оценката за институциите с най-високи резултати е Омбудсманът

с 69% одобрение, следван от Президентската институция с 57%. По традиция, с най-ниска степен на одобрение се ползват съдебната власт и Народното събрание, които са оценени положително от едва 7% от анкетираните. Изпълнителната и местната власти събират еднакъв процент одобрение – 19%, като през предходната година одобрението е било 25-26%. Работата на евродепутатите одобряват 16% от анкетираните, но както и в предходните години, делът на затрудняващите се да дадат оценка се запазва сравнително висок (36%). Сред оценяваните институции са включени и няколко ключови за бизнеса регулаторни и контролни органи – Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ), Комисията за финансов надзор (КФН), Главна инспекция на труда (ГИТ) и регионалните инспекции за опазване на околната среда (РИОСВ) и Патентното ведомство на РБ. Сред тях с най-висока степен на одобрение се ползва ГИТ (38%). 

Най-негативна оценка получава КЕВР

3% одобрение при 7,6% през 2017 г. Според 58% от участниците в проучването, корупцията е нараснала, а според 49% се увеличава престъпността. Спрямо предходната година негативна тенденция е, че ръст в нивата на регулаторната тежест и на сивата икономика отчитат съответно 58 и 46% от анкетираните, при средно 42% през 2017 г. Запазва се оценката за достъпа до кредитиране през 2018 г. (27%) спрямо 2017 г. (27,8%), но по-голямата част от анкетираните (47%) посочват, че не е настъпила промяна по този показател. Всеки трети анкетиран отчита ръст в обемите на производството и на продажбите/оборотите през 2018 г., а други 29% остават на нивата от предходната година. Около 40% от анкетираните декларират спад по тези показатели. Достъпът до външни пазари остава относително непроменен през 2018 спрямо 2017 г. И през 2018 г. класацията на инвестиционните приоритети е „нови продукти – нови мощности – човешки ресурси". 

Силно намалява процентът на деклариралите инвестиционна активност 

През миналата година около 30% от анкетираните са посочили, че са инвестирали в продукти, мощности и персонал, докато през настоящата година процентите се движат в диапазона 8-12. Положителна тенденция през 2018 г. е намалението на задълженията към финансови институции, бюджета, персонала и контрагенти. През 2017 г. посочилите намаление на задълженията са били около 15%, а посочилите ръст – около 20-22%. Слабо подобрение спрямо 2017 г. се отчита и по отношение на просрочените несъбрани вземания от контрагенти, като през миналата година ръст на тези вземания е бил отчетен от 32% от анкетираните, а през настоящата процентът е 11. Повишение се наблюдава при несъбраните вземания от държавни/общински администрации и предприятия, които през 2017 г. са нараснали с около 5%, а през настоящата година – със 7-10%.


Общият размер на просрочените вземания леко се повишава

спрямо предходната година – от 79,7 на 82,4%. Положителен е фактът, че делът на просрочията за период над една година намалява почти двойно – от 41% през 2017 г. на 23% през 2018 г. Сред просрочията над една година най-много са в сектора на услугите, а най-малки са просрочията (1-3 месеца) в преработващата промишленост. Спрямо предходната година се увеличава делът на възнамеряващите да увеличат кредитната си задлъжнялост (20% при 10% през 2017 г.). Положителен момент в тазгодишното проучване е сериозният ръст на планиращите да инвестират в иновации, марки и патенти – 28% от запитаните при 11% през предходната година. Намеренията за инвестиции в човешки ресурси се запазват на почти същото ниво като през предходната година (38% при 39% през 2017 г.). 42% от анкетираните планират провеждането на специализирани обучения на персонала, 7% поставят акцент върху обученията в т.нар. меки умения, а за 16% приоритет са и двата типа обучения. 35% не планират такива дейности.

Спрямо миналогодишното изследване е налице влошаване на оценката за бизнес климата, а самооценката за състоянието на предприятията е „застой" и „слаб растеж".


Проучването отчита умерен песимизъм за 2019 г.
,

който в голяма степен се дължи на неудовлетвореност от работата на институциите, притеснения за ръст на цени, данъчна и регулаторна тежест, както и дефицит на качествена работна ръка. За поредна година сред ключовите приоритети на фирмите е именно работната сила, която е проблем и в количествено, и в качествено отношение. Най-голямо търсене има за тесни специалисти и изпълнителския състав, а в по-малка степен - за административен и помощен персонал. Проблем е попълването и на мениджърските позиции. Преобладаващата част от работодателите изразяват готовност да инвестират в обучение на персонала и в увеличение на трудовите възнаграждения, но на база постигнати задоволителни нива на умения и компетенции.







Бизнесът иска здравна реформа Бизнесът иска здравна реформа

Работодателите не искат повече да плащат първите три дни от болничните

Софарма Трейдинг купи изцяло Лековит Софарма Трейдинг купи изцяло Лековит Нашата първа стъпка е да се превърнем в лидер в Сърбия като разширим значително операциите и логистичния си потенциал, казва Димитър Димитров
Край на по-високите заплати за мъже Край на по-високите заплати за мъже Държавата ще насърчава работодателите да дават еднакви доходи на служителите си и от двата пола
Шефът на НАП ще взема 5000 лв. на месец Шефът на НАП ще взема 5000 лв. на месец Заради успехи в работата на приходната агенция, Правителството реши да увеличи доходите на Галя Димитрова
Вдигат заплатите на медиаторите Вдигат заплатите на медиаторите Увеличават парите и на хората с увреждания, над 16 500 безработни ще бъдат наети, предвижда Националният план за заетостта за 2019 г.
Рекордно ниска безработица у нас Рекордно ниска безработица у нас Повече хора с увреждания потърсили услугите на бюрата по труда през 2018 година, отчетоха от Агенцията по заетостта
Депутатите препитват Бисер Петков Депутатите препитват Бисер Петков

Здравната комисия нищи социалните услуги на първото си заседание тази година

Онлайн аптеките станаха 65 Онлайн аптеките станаха 65

Две трети от тях са открити в София, показва регистърът на Агенцията по лекарствата

Питат НОИ най-често за болнични Питат НОИ най-често за болнични На 1.1 млн. обаждания са отговорили експертите за шест години
Забраната на пенсионерите за държавна работа отива в КС Забраната на пенсионерите за държавна работа отива в КС Промените са в нарушение на принципа на правовата държава, конституционните социални права, казва Омбудсманът
1 2 3 ... 23 »