Интервю

Рано е за пълна демонополизация на здравната каса

10-12-2018 08:00
Лиляна
Ламбева
l_lambeva@abv.bg
Рано е за пълна демонополизация на здравната касаЩе подпишем анекса към НРД за денталната медицина през януари, след като Конгресът на БЗС го одобри
Българският зъболекарски съюз отчете положителни резултати от Националната програма за профилактика на оралните заболявания при децата от 0 до 18 годишна възраст. Как са постигнати те, какво е състоянието на денталната помощ при възрастните и какви реформи трябва да се направят в сектора, попитахме д-р Николай Шарков, председател на БЗС.
- Д-р Шарков, БЗС готов ли е за подписване на анекса към НРД 2018?

- Ние току що започнахме преговорния процес с Националната здравноосигурителна каса. Ако внимателно прочетете преходните и заключителни разпоредби в Закона за бюджета на НЗОК за 2019 г. ще видите, че трябва да разпишем договора до края на януари, след като Конгресът на БЗС го одобри. Защо в края на януари? Защото ние си планираме нещата отдалече, а според сега действащия закон договорите се подписваха до края на февруари. Затова насрочихме още в средата на тази година нашия конгрес, който ще се състои на 25 и 26 януари в Парк хотел „Москва". Ако форсираме нещата няма да имаме достатъчно време да подготвим НРД така, че да е в полза на пациентите и на лекарите по дентална медицина. Това изключение ще важи само за тази година. В закона е записано, че НРД ще започне да действа от 1 януари, но през този месец се изплащат сумите, изработени през декември, така че нищо няма да наруши темпото и начина на работа на колегите.

- Да очакваме ли нови дейности през следващата година?

- Интересен въпрос от гледна точка на това, че бюджетът вече е ясен, като на практика е само с 10 млн. лв. повече. Това, което засега мога да кажа, без да сме влезли в преговорния процес, е че българският пациент няма да бъде ощетен. Няма да му бъде отнето нищо от сега съществуващия рамков договор и той трябва да се чувства спокоен, че ще получава такава дентална помощ, каквато е определена в НРД с бюджета, отпуснат за 2018 г.

- Възрастните хора вече получиха право на зъбни протези. Това запазва ли се и за следващата година?

- Да, възрастовата група от 65 до 69 г. запазва своето право на протези.

- Какъв процент от парите на здравноосигурените граждани в бюджета на НЗОК се отделят за дентални услуги у нас и как е в Европа?

- За дентални услуги се отделят под 4% от парите за здравноосигурителни плащания в бюджета на касата. В Европейския съюз този процент е около 9. Ние отдавна настояваме да получим същия процент, като в ЕС, защото в началото, при разписването на първия Национален рамков договор, имахме около 9% от здравноосигурителните плащания. Да не забравяме, че тогава все още не беше влязла болничната помощ и след като това стана, се движим около 4%, като сега даже паднахме под тях със скока на бюджета за 2019 г. Всяка година настояваме за по-висок процент от общите пари, но Българският зъболекарски съюз е много самотен в борбата да се осигурят повече средства за орално здраве. Нито една пациентска организация досега не е излязла на протести, за да каже, че не достигат пломби и лечение на парадонтити и пулпити за лицата над 18 години. Не знам имаме ли гражданско общество в България, но това е положението. Ние обаче сме хора прагматици, знаем какво искаме и го доказваме с всичко, така че ще продължим напред.

- За следващата година ще искате ли все пак нещо по-различно?

- При 10 млн. лв. повече нищо не мога да кажа предварително. Досега имахме само една единствена среща с касата и чакаме да излезе Закона, за да активизираме преговорния процес. Определили сме датите на срещите, интензивно ще работим, защото ще преговаряме не само върху бюджет и пакети, а и върху текстовата част. Не забравяйте, че доста неща се промениха в законите и най-вероятно ще трябва да влязат и в НРД. Специално искам да припомня, че договорите с НЗОК са два – единият е за медицинска помощ, а другият е за дентална. Навсякъде журналистите говорят за един договор. Подчертавам пред обществото и пред медиите, че има два отделни договора. Тази година ще подпишем анекс, но няма никакво значение как ще бъде наречен документът. Важно е съдържанието.

- Остава ли приоритет за Вас детското здраве и през 2019 г.?

- Трябваше да го изведем като приоритет още в началото на здравното осигуряване и донякъде нарушаваме конституционните права на останалите граждани, но ако нямаме приоритетна група при този оскъден бюджет, не можем да постигнем добри резултати. Избрали сме децата, бъдещето на България, а те са все по-малко като брой раждания. Мисля, че това е най-разумният вариант. Така че при децата пакетът ще бъде един преглед и 4 дейности, които включват лечение на кариеса и усложненията от него, и екстракция на зъби. Един пакет, който се надявам интелигентните родители все повече да използват. При възрастните със сигурност ще остане един преглед и три дейности, които са или екстракция на зъби или пломби, или комбинация от тях. Както вече казахме, в пакета влиза и изработване на цялостни протези за възрастовата група от 65 до 69 години.

- Какви са резултатите от Програмата за профилактика на оралните заболявания при децата - програма на Министерството на образованието?

- Преди наколко дни имахме много голямо събитие: Национален форум - среща за приключване на част от Националната програма за поставянето на силанти на първите постоянни дъвкателни зъби. Срещата бе удостоена с присъствието на д-р Даниела Дариткова, председател на здравната комисия на Народното събрание, г-жа Светлана Йорданова, зам.-министър на здравеопазването, медиите, на които благодаря, защото те са нашите посланици и естествено много колеги - както от ръководството на БЗС, така и регионалните координатори в 28-те области, както и преки участници в Програмата. Кратки лекции-беседи изнесоха изявени личности в детската дентална медицина – професорите Милена Пенева, Мария Куклева, Мая Рашкова, Ани Белчева, колегите - д-р Виктория Жекова и д-р Светослав Гачев. Резултатите са изключително добри и наистина заслужават вниманието на обществото. Мога да обобщя, че за периода, откакто съществува програмата от 2009 г., когато беше приета с решение на Министерски съвет, а след това бе удължена през 2015 г., тя е устойчива и измерима. И най-важното е, че досега в нея са се включили повече от 120 000 деца на възраст 5 – 8 години, на които са поставени силанти на повече от 400 000 зъба. На форума показахме и икономическия ефект в цифри от нея, а той е в полза на обществото и на родителите. Така че тази програма наистина е уникална и се надявам, че ще бъде удължена отново. Винаги сме се стремили да мотивираме обществото, да го убедим, че трябва да се водят децата при 500 лекаря по дентална медицина, участници в програмата, и да участват активно в нея. За 8 години сме обиколили страната и сме направили 80 кръгли маси с участието на изпълнителната власт – визирам кметове и зам.-кметове по здравеопазване и образование, представители на районни здравни инспекции, директори и учители от детските градини и началните училища, родители и др. Това наистина е уникално. Ние сме като емисари в тази страна, за да популяризираме опазването на оралното здраве, защото всъщност не говорим само за силанти. Обучаваме хората как трябва да се предпази здравето на устата на децата, защото ако родителите им знаят как да го направят, ще израсте едно здраво поколение. Оралното здраве е неразделна част от общото здраве и е изключително важно, защото това, което се случва в устата, дава отражение в другите органи и системи в организма, и обратно.

- Т. е. работите усилено за промоцията и профилактиката на денталното здраве, така ли?

- Да, за профилактика на здравето на устата, а не само на зъбите, защото там има и много други органи - език, меко и твърдо небце, слюнчени жлези и т. н. За съжаление, някак настрани стои от вниманието на родителите здравето на устата на децата им. И веднага искам да ви дам пример – знаете ли, че в класацията на разпространение на онкологичните заболявания ракът на устната кухина е на 8 място? Затова обясняваме, че не трябва да се пуши, не трябва да се прекалява и с много други неща, говоря за възрастните слушатели. Но децата ги учим как да си поддържат устната хигиена, как правилно да четкат зъбите. Това го правят нашите регионални координатори всяка година с лекции в детските градини и началните училища. Тази година те проведоха 84 броя научно-популярни лекции за профилактика на оралните заболявания. Обясняваме им как правилно да се хранят и помагаме на педиатрите и диетолозите, защото най-големият бич е бялата захар. Тя храни микроорганизмите, които отделят киселини, а те увреждат зъбните тъкани. Патогените освен зъбите, увреждат и венците, затова трябва да се говори, че здравето на венците е също толкова важно, колкото здравето на зъбите.

- Министър Ананиев предложи публично два здравноосигурителни модела. Вие открихте ли в тях мястото на зъболечението?

- Винаги ще има място за денталната медицина в тези два модела, но моето лично мнение е, че е много рано да се прибързва и да се въвежда чистото частно здравно осигуряване, т. е. да се предприеме пълна демонополизация на Здравната каса. Аз наричам този процес разрушаване на Здравната каса. Преди три седмици се върнах от Брюксел и мога да ви кажа, че там се обсъждаха много сериозни случаи на фалити на частни застрахователни дружества, свързани с денталната медицина. Ясно е как те се отразяват на тези, които са платили своите застрахователни премии. Около 500 000 души в Испания останаха без здравни застраховки. Да не говорим за хората, които са започнали лечението си и бяха изхвърлени на улицата. Да не говорим за колегите лекари по дентална медицина, които работеха в тези клиники. Това е една верижна реакция и трябва изключително много да се внимава, защото фалитите са неизбежни в днешно време, особено на частния пазар. Така че солидарният обществен осигурителен сектор в здравеопазването трябва да се запази. Оттам нататъка, как ще се въвежда частното здравно осигуряване – постепенно, дали ще е допълнително задължително или друго, ще бъде предмет на дискусия и през следващата година. Сигурен съм в това.

- Все пак Вие на кой модел сте привърженици?

- За модела в момента има работни групи в МЗ, които ще изведат своите принципи. Българският зъболекарски съюз участва във всички, с изключение на болнична помощ и ще мога да отговоря на този въпрос, когато приключим работа. Когато обсъдим крайните резултати ще дадем нашето становище.

- В момента има ли доброволни застрахователни пакети в областта на денталното здраве?

- Да, има, но застрахователите са толкова плахи и внимателни, че самостоятелни пакети по дентална помощ се предлагат от малцина. Повечето застрахователи обвързват денталната помощ с общата медицинска застраховка, като по този начин рискът е намален. Така че денталната помощ, при условие, че при 96% от българското население има кариеси и други основни заболявания на устата, е доста рискована инициатива за частния застраховател и той знае това.

- Как бихте могли да се включите по-активно в солидарното здравеопазване?

- Това означава повече пари, по-висок бюджет, независимо какъв модел ще се избере. Не е евтина денталната медицина. Някой прокламира холандския модел, но трябва да се знае, че у нас се отделят 16 евро за дентална помощ, а при холандския модел се падат 200 евро на човек. Нали разбирате огромната разлика – 10-12 пъти повече.

- Зъболекарите в България са повече от необходимото, но са неравномерно разпределени в страната. Как може да се реши този проблем?

- Това е един много тежък въпрос, който задължително ще обсъждаме в бъдещата стратегия на Българския зъболекарски съюз за производството на кадри и то заедно с учебните заведения, с факултетите по дентална медицина и с медицинските университети в София, Пловдив и Варна. Защото има държавна квота за прием на студенти - за производството на кадри – лекари по дентална медицина, но никой не излиза от системата и току що дипломираните колеги директно се вливат на чистия частен пазар на денталната медицина. Конкуренцията е много голяма, като наистина има струпване в големите градове. Не може в София да се падат по 300 човека на един зъболекар. И в други градове като Пловдив данните са подобни, при условие, че има една неписана формула, че трябва на един зъболекар да се падат над 1200 души население. Ясно е, че има скрита безработица. Но струпването се дължи на още един факт – младите колеги обикновено нямат възможност да открият частна клиника и единственият им шанс е да бъдат наети. А това става там, където има възможност за тяхната реализация – в големите клиники, които не са чак толкова много в страната, но все пак поемат част от новозавършващите. Да, има области, които не са покрити с дентална помощ. В тях населението трудно би се погрижило за оралното си здраве, тъй като има, от негова гледна точка, по-важни неща - примерно облекло, кола, обувки, храна, извинявам се, че я слагам след дрехите, но това е ценностната система на българина. Там хората нямат и достатъчно средства, да не забравяме и този факт.

- Как може да се реши този проблем?

- В момента нямаме изработен механизъм. Явно трябва да бъде решен на принципа на „моркова и тоягата". Но според Директивата за професионалната квалификация и според Директивата за свободно движение на хора, засега в България не могат да се приложат рестриктивни мерки като тези да пратиш някого за определен период от време в отдалечен регион. Може би трябва да има един период на стаж след дипломирането и след него да могат колегите да упражняват свободно професията, а по време на този стаж да бъдат наблюдавани от лекари по дентална медицина в акредитирани лечебни заведения. След това младите колеги да получат лиценз за самостоятелна работа, както е в други страни. Това обаче ще реши временно нещата. Трябва да се потърси по-добър изход.

- Не е ли по-добре това да стане със стимули?

- Да, затова казвам „морковът и тоягата".

- А има ли изтичане на специалисти в чужбина?

- Непрекъснато. Медиите обръщат внимание на изтичането на лекари и медицински сестри, но положението в БЗС не е по-малко притеснително. Всеки божи ден разписвам минимум по 1-2 сертификата за добра практика – документ, който се изисква за работа в чужбина. Това не значи, че всички заминават, но е факт, че част от колегите напускат страната. Търсят ги най-вече във Великобритания, във Франция, Германия, Австрия. Заминават в тези страни, където има недостиг на зъболекари поради недалновидна държавна политика за производство на кадри. И тук е мястото да кажа, че и ние трябва да имаме ясна политика за производство на кадри и още нещо - много ясно разписана политиката за производство на специалисти. Защото хората със специалности в денталната медицина са над почтената възраст от 55 - 60 години и скоро, ако не се публикува новата Наредбата за придобиване на специалност и „се отпуши" придобиването на специалност, ще останем без зъболекари специалисти, а в денталната медицина имаме вече 11 специалности.

- Какъв е проблемът с тази наредба?

- Наредбата третираше досега лекарите и денталните лекари по един и същ начин, а между нас има основни, съществени разлики в инвестициите, квалификацията и упражняването на професията. Аз вече споменах, че ние всички сме на частния пазар и ако откъснем един зъболекар от практиката му за 3 години – толкова е средното време за придобиването на специалност, за да отиде да специализира във факултетите по дентална медицина или в малкото на брой лечебни заведения, които са акредитирани, той ще фалира. Говоря за колегите, които не са от градове, в които има факултети по дентална медицина. Затова ние настояхме и най-накрая вече се обособи самостоятелна глава за специализацията в денталната медицина в бъдещата наредба, която чакаме всеки момент да бъде публикувана от МЗ. Борбата продължи от 1999 г. до ден днешен. Искахме самостоятелен документ, но след като успяхме да обособим отделна глава за нашата дейност, сме доволни. Така няма да се намали качеството на придобиване на специалност, а само ще се улесни.

- Оптимист ли сте за следващата година, че пациентите ще могат да получат добра дентална помощ?

- Няколко пъти до сега подчертах, че ние сме на чистия частен пазар. Лекарят по дентална медицина не може да си позволи да не даде добро качество на услугата, защото ще си загуби пациентите. В задължителното здравно осигуряване има изключително силна конкуренция в денталната медицина, след което съревнованието минава и на частния кешов пазар. И ние това сме го постигнали с редица мерки в Националния рамков договор и в Закона за здравното осигуряване, за които могат да ни завиждат колегите от другите медицински браншове.







Предлагат пакет за здравни грижи Предлагат пакет за здравни грижи

И частните фондове да поемат плащането на лекарства, искат експертите от работните групи по реформата

Монополът на НЗОК да падне Монополът на НЗОК да падне Едновременно задължително здравно осигуряване и задължително здравно застраховане няма аналог в нито една европейска държава, казват БТПП
Депутатите се изгубиха в бюджета на НЗОК Депутатите се изгубиха в бюджета на НЗОК

Левицата го дава на съд, от ГЕРБ напомниха, че склерозата е признак на ранна деменция

НРД под въпрос НРД под въпрос Ако корекциите ни в бюджета на НЗОК не се уважат, ще искаме оставки, казва д-р Иван Маджаров
Кабинетът разрешава новите болници Кабинетът разрешава новите болници

Ще има изключения за лекарите с един трудов договор в регионите без достатъчно специалисти

Опозицията готова с ремонта на бюджета Опозицията готова с ремонта на бюджета

Да отпадне одобряването на болниците от партиите, како и пререгистрацията на лечебните заведения, предлагат депутати

Лимитирането е чужда материя за мен Лимитирането е чужда материя за мен Здравната система непрекъснато генерира новини – предстои приемането на бюджета на НЗОК и на министерството за 2019 г., обсъждат се нови модели на здравно осигуряване, текат преговори за Национален рамков договор за догодина. Как всичко това ще се отрази на университетската болница „Канев" в Русе, какви са основните проблеми там и идеите за решаването им, попитахме новия директор доц. Александър Парашкевов.
Застрахователите са за демонополизация Застрахователите са за демонополизация

Успоредно с нея от асоциацията предлагат и въвеждане на допълнителен доброволен стълб

Няма оплаквания към НЗОК за лечение в чужбина Няма оплаквания към НЗОК за лечение в чужбина Ще бъдат обсъдени всички варианти, за да се вземе най-доброто решение за организацията на работа след преминаването на Фонда за деца към здравната каса, каза Кирил Ананиев
Здравеопазването не е недофинансирано Здравеопазването не е недофинансирано България има близо до средния за ЕС разход в системата, правителството все още не е представило ясна визия за бъдещето на сектора, казват от ИПИ
1 2 3 ... 12 »