Неврология

Как да станем по-умни

03-02-2016 08:26
Мария
Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com
Как да станем по-умни Подреждаме мозъка си най-добре, когато учим другите, казва проф. Лъчезар Трайков
Едва ли има човек, който да не се е възхищавал от интелекта на гении като Айнщайн, Достоевски или Леонардо да Винчи. Малцина обаче са хората като тях. Защо един човек е по-умен от друг, може ли да накараме мозъка си да стане по-пъргав, попитахме член кор. проф. Лъчезар Трайков от „Александровска болница". Той е не само един от най-добрите невролози в България, но и сред малкото ни лекари и учени, които са получили международно признание.
Сигурно сте чували приказката, че успехът е един процент талант и 99% труд. Ако сте махнали недоверчиво с ръка обаче, сте сбъркали. Според специалистите нашият мозък има неограничен потенциал като структура, но развитието му зависи в голяма степен от усилията, които полагаме.
Добрият интелект се ориентира бързо в непознатото

 

Широко разпространено е становищета, че е много лесно да разпознаеш кой човек е умен и кой глупав чрез изследване с тестове за интелект. „Освен това считаме, че интелигентността в голяма степен зависи от количеството положен труд и поради това един от критериите за нейната оценка е образователният ценз, защото с него мерим годините четене, а те водят до появата на по-мощно дендритно дърво", казва проф. Лъчезар Трайков. Специалистите обаче са установили, че измерването на коефициента на интелигентност не дава добра информация за това кой би се справил по-добре в професионално отношение. „ Бих казал, че един човек е интелигентен, ако в една непозната среда се ориентира максимално бързо, изготви поне три решения за справяне със ситуацията и избере най-правилното, а когато го приложим, се окаже, че е вярно. И това може да го прави около 30 пъти на ден", добавя с усмивка специалистът.

„Интелигентният мозък не е в обема, а във връзката на невроните един с друг или така наречената невронна мрежа", обяснява проф. Лъчезар Трайков. Тази мрежа се гарантира от дендритите. „Всяка нервна клетка има един дълъг израстък – аксон и множество по-малки израстъчета – дендрити. Точно те правят врзъката с другите неврони", казва проф. Трайков. Броят на дендритите обаче не е постоянен, той се увеличава с дейности като четенето, рисуването и всякакви други креативни неща. „Нашата работа е да стимулираме дендритогенезата, а това става чрез усилената работа на невроните", добавя проф. Трайков. Тогава невронът отделя вещества - BDNF, които стимулират „пъпкуването" на дендритите. За съжаление един от основните начини да се синтезират тези вещества е чрез усилена умствена дейност. "Приемането им през устата не води до никакви резултати, а инжектирането директно в мозъка завършва с тежки усложнения като енцефалитите", признава проф. Трайков.

Освен връзките между невроните, за доброто функциониране на мозъка е важно и как структурирате информацията вътре в него. „Мозъкът има неограничени възможности, в него се съхранява цялата информация от момента на нашето раждане досега", казва проф. Трайков. Според него нищо от това зание не е изгубено или забравено и доказателство за това веднага дава хипнозата. „Ако ви въведа в хипноза и ви попитам - преди 30 години срещнахте една приятелка, какво си казахте – вие ще се срещнете с нея и ще кажете същото каквото и тогава, дори ще направите същите интервали, които са ви били нужни, за да я изслушате", казва проф. Трайков. Това е така, защото човек не забравя нищо, но за съжаление неправилно реди нещата и ги съхранява. Затова достъпът до информацията не винаги е възможен. „Тук идва голямото изкуство на продължаващото обучение, не може всеки да идва и да нахвърля каквото си поиска в главата ви, трябва да има правила", казва проф. Трайков. Заради това самият той никога не би прочел една и съща лекция на студенти по медицина и на студенти по фармация, и винаги се опитва да опресни знаията на хората преди да ги надгради. „Информацията трябва да е съобразена с познанието, което хората вече имат", казва специалистът. Според него най-вече от доброто подреждане на информацията в главата ни зависи и колко ще помним.

Сивото вещество не се уморява

 

Умората не е присъща на мозъка, напротив, този орган се чувства толкова по-добре, колкото повече работи. Въпреки това понякога се чувстваме интелектуално изтощени. Това е така, защото трябва да се намери правилния ритъм в редуването на работата и почивката, категоричен е проф. Лъчезар Трайков. Когато почувстваме, че нещо ние скучно пък, това означава, че дейността, която вършим е под нивото на мозъка ни. Ако това се случи, спомнете си, че най-голямото предизвикателство за челния дял е справянето с непознатата среда.

„Вярно е, че има елементи на даденост, но паметта е механизмът за кодиране на данните, при едни хора той е по-добър, затова и резултатите при тях са по-добри", смята той. Пример в това отношение са децата с особени умения. „Например при аутистите се оказа, че части на челния дял са много активни, функционират по-различен начин. Това още веднъж показва, че всичко е въпрос на организация, което води и до отговора защо един човек е по-интелигентен, а друг по-малко", казва проф. Трайков.

За съжаление учените още не са открили универсална рецепта как да менажираме сами мозъка си, така че да сме ефикасни в умствената си дейност. „Така например, всеки един от нас го прави в личен и професионален план, когато преподава. Човек подрежда собственто си познание, когато общува с другия, когато трябва да предаде знанията си на други хора", казва проф. Трайков. Котгато преподаваме нов материал, осъзнаваме, че първото му изнасяне пред аудитория обикновено не тече така гладко както следващите. Дори споделя, че е имал прозрения, когато е чел лекции, точно защото, тръгвайки от „а" и „б", е провокирал нещо важно. Осъзнавайки колко е важна подредбата на информацията за развитието на интелекта, той смята, че са нужни и промени в образованието, създаването на общ шаблон за учебниците. „При нас обаче всеки си пише сам читанките и се опитва да вкара, колкото си може повече информация. Накрая виждаме едни огромни дебели учебници, където една трета от информацията е излишна, а друга липсва", категоричен е той.







Преживяемостта от рак е 20% по-ниска в Източна Европа Преживяемостта от рак е 20% по-ниска в Източна Европа

Над 500 000 са децата с онкологични заболявания на Стария континент, нека през септември заблестим в златно в тяхна чест

7 иновативни метода за хипофизни аденоми 7 иновативни метода за хипофизни аденоми Неврохирургичните подходи са описани в нова книга на д-р Асен Хаджиянев от УМБАЛ Св Иван Рилски
Иновативен апарат мери киселинността в стомаха Иновативен апарат мери киселинността в стомаха С него се открива без грешки гастроезофагиалната рефлуксна болест, казва доц. Светослав Тошев
Холмиум лазер разбива камъни по-бързо Холмиум лазер разбива камъни по-бързо Апаратът може да се справи и с 3-сантиметрови образования без хирургични разрези, казва доц. Маринчо Георгиев
Правят катедра по ревматология към МУ-София Правят катедра по ревматология към МУ-София Тя ще е базирана в съответната клиника към УМБАЛ Св Иван Рилски
Online училището е рисково за късогледство Online училището е рисково за късогледство Витамин D от слънчевите лъчи предпазва очите, казва д-р Габриел Димитров от Александровска болница
Щадящ метод за лечение на деца в Пирогов Щадящ метод за лечение на деца в Пирогов Медици от Цюрих идват на гости, за да асистират за първите безкръвни операции при две вродени заболявания, казва д-р Емил Атанасов
Иновативна операция в Св. Екатерина Иновативна операция в Св. Екатерина Директорът проф. Генчо Начев постави за първи път в България безшевна аортна клапна протеза
Сухота в устата може да е знак и за Синдром на Сьогрен Сухота в устата може да е знак и за Синдром на Сьогрен

Жените са по-рискови, ако са генетично обременени и планират раждане трябва да се изследват за наличието на автоантитела, казва проф. Доброслав Кюркчиев

ЯМР предупреждава за Паркинсон ЯМР предупреждава за Паркинсон В болница „Св. Иван Рилски" е, има само 9 такива в Европа, казва д-р Марин Пенков
1 2 3 ... 44 »