Интервю

И в медицината евтиното излиза скъпо

03-12-2018 06:31
Мария
Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com
И в медицината евтиното излиза скъпоНе мога да приема, че човек, който прави по-малко от 20 операции на година, е достатъчно компетентен, за да върши тази дейност, казва проф. Асен Балтов

Clinica.bg и Gallup International направиха първия „Индекс на болниците" в страната. В него публикувахме данните и за дейността в областта на ортопедията и травматологията в болниците ни. Какво показват цифрите, достатъчно качествени ли са услугите навсякъде, в безопасност ли са пациентите, може ли да се притесняваме, че обществените средства не се изразходват ефективно, попитахме специалистите. Отговорите дава проф. Асен Балтов, председател на Българската ортопедична и травматологична асоциация и директор на Пирогов.

- Проф. Балтов, какви са наблюденията ви за дейността на лечебните заведения по ортопедия от данните, които изнесохме в „Индекс на болниците"?

- Прави впечатление, че има болници, които са се доказали с годините и от тях продължава да се работи на изключително ниво. Докато има по-малки болници, които независимо, че променихме стандартите си два пъти в рамките на последните години и намалихме задължителните условия колко да бъдат специалистите в тях според нивата на компетентност, отново имат много ниска хирургична активност, която в никакъв случай не може да се каже, че изпълнява функциите дори на отделение към хирургичните клиники. Оказва се, че има доста лечебни заведения, където са направени по-малко от 20 операции на година при смяната на изкуствена става в тазобедрената област или колянната област, независимо, че в стандартите е заложено да има минимален брой от поне толкова, за да може касата да сключи договор с тях и те да изпълняват тази дейност. Въпреки това тези болници имат сключен договор с касата и интервенциите са им заплатени. Това лично мен ме притеснява много, защото нашата специалност се развива изключително бързо, имплантологията също е много динамична и един специалист, който се занимава със смяната на тазобедрени и колянни стави, трябва да е постоянно подготвен, да е в час. А не мога да приема, че един човек, който прави по-малко от 20 операции на година, което реално е по операция и половина на месец, е достатъчно компетентен, за да върши тази дейност. Тук не говорим дори дали болницата разполага с необходимите условия, апаратура, а за чисто професионалната подготовка на лекарите в нея.

- Как си обяснявате факта, че е възможно тези болници да работят без да спазват стандартите и изискванията в пътеките?

- Донякъде си го обяснявам с факта, че става дума за по-малки общински болници, които се опитват да запазят своята дейност. Но, както казваме - евтиното излиза скъпо, и когато един човек, който не е компетентен, направи една операция, тя може да коства много повече на съответното лечебно заведение. По-добре е да не се прави в него нищо, отколкото да има риск за лечебното заведение и дейността му да доведе до щети за него. В момента исковете са от порядъка на 700 хил. лв. и достигат дори над 1 млн. лв. Последният иск в Пирогов беше за 1.2 млн. лв., което е нечувано и аз това не мога да го приема за нормално. Но, когато съществува такава възможност, тя ще бъде използвана и така ще бъде атакуван и мениджърът на съответното лечебно заведение. Така че, от чисто управленска гледна точка това не е добре. Когато нямаш добре развита област в една специалност, когато нямаш достатъчно компетентни специалисти в нея, е по-добре да не се правят такива операции. Ще дам един много хубав пример – в университетската болница в Бургас бях поканен като републикански консултант за една жена, на която трябваше да бъде извършена подмяна на раменната става, нещо, към което досега нямаше стандарти за определени бройки. Въпреки това колегите там не правят такива операции и насочват пациентите към по-големи лечебни заведения, където специалистите могат да осъществяват такива операции. Не е редно, когато не отговаряш на компетентността, да извършва такива операции.

- Какви са потребностите на населението според вас от лечебни заведение, които осъществяват ортопедични операции?

- Мога да разделя операциите на два вида – такива по спешност, които в повечето случаи са травматологични и такива, които са планови – подмяна на стави и други интервенции. Разликата между двете е огромна. Ние сме направили така в нашия стандарт, че, когато е необходимо да се извършват животоспасяващи процедури по спешност, да има възможност да се правят дори на най-ниското ниво на компетентност. Оттам нататък не мога да се съглася, че една болница, която няма нужната компетентност, трябва да извършва съответните планови оперативни процедури. Но това трябва освен от нашата гилдия, да се контролира и от другите контролни органи, които да видят дали се спазват тези изисквания и да вземат нужните мерки.

- Има ли нужда от ревизия на стандарта и изискванията в него?

- Това, което видях през последните две години, откакто е в сила новият стандарт е, че прекалено много е завишена бройката на медицинските сестри. 1:2 като съотношение е трудно изпълнено във всяка една болница в България. Затова може би е по-подходящо да бъде 1:1.5 или 1:1.7, но това е въпрос на сметки и допълнение. Очакваме следващата година да се изработят изцяло нови стандарти, в които това да се заложи, както и нивото на компетентност да се обвърже с изискванията за една операционна или отделение. Тези неща са дребни, но това, което се извършва като дейност и оперативни процедури мисля, че е на добри нива и там едва ли ще се наложи някакви по-сериозни промени.

- Когато гледахте данните за дейността, в които направления ви направи впечатление, че има болници, които не отговарят на изискванията – при операции на долния или на горния крайник?

- По-скоро при операции на долния крайник, защото там самите операции има възможност да бъдат прехвърлени от по-тежки към по-леки и в тази област се работи по-често. В България все още има колебание да се правят операции на горен крайник, разбира се там и възможността някои пациенти да бъдат лекувани консервативно е по-голяма. Така че това също има значение и затова операциите се осъществяват повече при долния крайник. Но тежката тазова хирургия, която е изключително трудоемка, енергоемка, изисква специални операционни маси, инструментариум, който е много специфичен – не мисля, че трябва да има повече от 6-7 центъра в България, които да се занимават с такава хирургия. Ние направихме един курс на обучение, който се проведе в Пирогов под егидата на СУ, мисля, че в момента нуждите от такива специалисти са налични и са на добро ниво. С това показахме ясно къде може да се извършва тази дейност – примерно София, Пловдив, Варна, Русе, Ст. Загора, Плевен. Това са центрове, където би могло да се извършва тази хирургия, но в никакъв случай тя не може да бъде правена в малки центрове - когато не можеш да направиш едно нещо, по-добре не се хващай с него изобщо.

- Гледайки данните, опасявате ли се, че някъде може да има случаи и на свръххоспитализции?

- Възможно е, оказва се, че някои клиники са изключително натоварени, а в тях работят малко колеги, което говори точно за наличието на свърххоспитализации. Не искам да посочвам конкретни имена, но прави впечатление, че редом с болница като Пирогов, която прави между 7 и 8 хиляди операции на година, изведнъж се появяват лечебни заведения, които нямат толкова операционни и кадрови потенциал. Как става така, че едва ли не се опитват да правят толкова операции, колкото и Пирогов.

- Възможно ли е това да доведе до проверка в областта на ортопедията от самата гилдия?

- Такава беше идеята още миналата година и ние предупредихме за подобна възможност. С огромното съдействието на здравната каса успяхме да разделим пътеката за долен крайник на три вида според тежестта на случаите с идеята, че залагаме едни параметри, които след това ще бъдат следени от Борда към БЛС, който ще дава компетентното си експертно мнение дали наистина са извършени тези операции и ако има проблеми, ще сезира касата, за да може тя да санкционира съответните болници. Това мисля, че се прави и в момента, предупредени са колегите и никой няма да се учуди, ако на някого се каже, че не е направил това, което трябва. На нашите форуми лично аз съм ги предупреждавал, че това е нещо нормално - контрол трябва да има и той трябва да е задължителен.

- Имате ли надеждата, че догодина със създаването на новата Агенция за медицински надзор нещата ще се подобрят в сферата на контрола?

- Силно се надявам, лично аз съм казал, че, когато се иска моето експертно мнение винаги ще го давам, и мисля, че това защитава цялата гилдия.

- Може ли да кажем какви са рисковете за пациентите, ако потърсят помощ в болници, които не са на нужното ниво?

- Пак казвам – спешността, която е изключително важно да бъде направена в първите шест час или така наречените „златни часове", трябва да може да се прави навсякъде. Оттам нататък, когато видиш, че даден случай не отговаря на твоето ниво на компетентност, трябва да потърсиш болница с по-високо ниво. Пирогов не е отказал да приеме никого, когато е бил преведен от друга болница, за да се продължи неговото лечение. Занапред също ще бъде така и мисля, че така е редно. По този начин ще бъдат изградени истинските травма центрове, където могат да се лекуват по-тежките случаи.

- Как пациентите да се ориентират къде да се лекуват?

- Пациентите са изключително добре информирани. Знаете, че има много информация, реклами, пациентски организации, бели,черни списъци, така че всеки може да се ориентира. Но това, което аз ги съветвам, е да потърсят второ мнение. И на моите пациенти го казвам – да, това е моето мнение, но идете, направете друга консултация, поискайте второ мнение. Няма нищо лошо в това, защото човек трябва да има личен разговор с пациента, в който той да усети, че може да му има доверие. Така че това е - второ мнение и след това решение.

- А как седят нещата с медицинските изделия в областта на ортопедията, тама всичко наред ли е?

- Не. Бих казал, че не само в България, но в целия ЕС назрява сериозен проблем точно с медицинските изделия. Появяват се различни фирми с недотам качествена, но евтина продукция, която след това се налага да се сменя отново само след 4-5 години. Това е проблем и за пациента, и за обществените разходи. В тази посока е наложително да се създаде електронен регистър, в който всеки специалист да е длъжен да записва вида и марката на изделието, което е сложил на пациента и след това да се проследява какъв е ефектът от него, след колко време се е наложила ревизия, защо и т.н. Надявам се това скоро да стане реалност.







Нарушения в психиатриите ни Нарушения в психиатриите ни 10% от бюджета за здравеопазване да се отдели за психично здраве, препоръчва ЕАП
Бележките за ваксини излизат от пакета на НЗОК Бележките за ваксини излизат от пакета на НЗОК Джипитата няма да са задължени да издават и свидетелства за брак и работа
СУ обсъжда казуса с медицината СУ обсъжда казуса с медицината Здравната комисия ще разгледа в четвъртък поправките за превръщането на Лозенец в Национална педиатрия
Хронични болести-виновни за 80% от смъртните случаи у нас Хронични болести-виновни за 80% от смъртните случаи у нас Национална програма ще подобрява здравето на нацията
Медицината в СУ остава Медицината в СУ остава И нови клиники ще отворят врати за студентите на Софийския университет, каза Кирил Ананиев
Правителствена болница с 33 млн. дългове Правителствена болница с 33 млн. дългове Учебната и клинична база на Сoфийския университет ще бъде запазена, увери Кирил Ананиев
178 млн. за клинични проучвания 178 млн. за клинични проучвания 10 000 нови пациенти се включват всяка година, България е на 20-о място в света по пазарен дял в сектора
Лекарската професия-най-привлекателна Лекарската професия-най-привлекателна С най-нисък рейтинг в бранша е рентгенов лаборант
Слагат камери в инвазивните кардиологии Слагат камери в инвазивните кардиологии Касата ще плаща до 10% от остатъците на онкомедикаментите, които генерира една болница
Дават 800 хил. лв. за дете с рядка болест Дават 800 хил. лв. за дете с рядка болест

Въпреки това не е ясно какъв ще е ефектът от терапията, става ясно от заседание на НЗОК

1 2 3 ... 149 »