Интервю

Лимитирането е чужда материя за мен

15-11-2018 06:45
Лили
Лили
Войнова
voinova.lili@gmail.com
Лимитирането е чужда материя за менНе е лошо да се вдигнат заплатите, но никой не казва от къде да дойдат парите, казва доц. Александър Парашкевов
Здравната система непрекъснато генерира новини – предстои приемането на бюджета на НЗОК и на министерството за 2019 г., обсъждат се нови модели на здравно осигуряване, текат преговори за Национален рамков договор за догодина. Как всичко това ще се отрази на университетската болница „Канев" в Русе, какви са основните проблеми там и идеите за решаването им, попитахме новия директор доц. Александър Парашкевов. Той доскоро беше началник на Военомедицинския отряд за бързо реагиране във ВМА, зам.-началник на ВМА, участник в множество военни мисии зад граница.

- Доц. Парашкевов, как от Афганистан стигнахте до болницата в Русе?

- След като завърших своите задължения към Министерство на отбраната като военен лекар, получих предложение да оглавя УМБАЛ „Канев" в гр. Русе и го приех. Това е съвсем нормално развитие. Всяка нова длъжност, всяко ново назначение е интересно предизвикателство. Мисля, че е хубаво човек да си сменя работното място, за да получи повече адреналин и енергия, и да покаже какво е научил през годините.

- Какво е състоянието на лечебното заведение?

- Финансовото състояние е стабилно – ние сме една от малкото болници в провинцията, които нямат задължения или големи просрочия. Възнагражденията не са високи, но се получават редовно. УМБАЛ „Канев" е голяма болница – с 550 легла, с близо 200 човека персонал. Погледнато в исторически аспект това е най-старата гражданска болница в България. През 1865 г. е началото и да вметна между другото, че първият началник е бил полковник , така че сега продължаваме традицията. Болницата ще я има и занапред – това са над 140 г.! Каквото и да става, тя ще си остане и се надявам и аз да бъда една малка част в тази голяма история на лечебното заведение.

- Докъде стигна проверката на прокуратурата по казуса „болница в болницата", установени ли са сериозни нарушения?

- Имаше такъв казус, но той е изчистен от предното ръковоство, така че нямаме подобен проблем. Законът е изпълнен.

- Какви са Вашите приоритети като ръководител на УМБАЛ „Канев"?

- Първо, като човек с афинитет към спешното отделение, ще заложа на него, защото това е нещо изключително важно за една болница. Това е лицето й. Там често се получават и гафовете, които ангажират в последно време обществото. Ние сме включени в програмата на министерството за преустройство на спешната помощ, така че ни предстои реорганизация на отделението. То ще бъде ремонтирано и преустроено, за да отговаря на стандартите и на съвременните изисквания и да може населението да се възползва адекватно от тази помощ. Това е един от основните ми приоритети. Приоритет са и младите колеги, които работят тук – имам предвид специализантите. Ние сме университетска болница и имаме около 60 човека, които се обучават при нас. Стремим се да им дадем много добра подготовка, а също и да ги научим на добро отношение към пациента – нещо, което не го пише в нашите книги, но го учим в процеса на работа. Знаете, че напоследък оплакванията от страна на гражданите са именно в тази посока, не към начина или качеството на лечение. В това отношение ще бъда безкомпромисен към персонала и към колегите. Да, винаги има две страни и когато се появи такъв проблем, задължително ги изслушвам, преди да взема отношение. Аз съм малко между чука и наковалнята, но в крайна сметка пациентите са си прави.

- Как ще се справите с изискванията на новия Колективен трудов договор - ще успеете ли да вдигнете заплатите на лекарите и сестрите, и как това ще се отрази на финансовото състояние на болницата?

- Това наистина е въпрос, който ме касае пряко, касае и целия персонал. Не е лошо да се вдигнат заплатите, но никой не казва източника на парите. Затова ще търсим различни варианти за повишаване на приходите. Ние сме малко относително държавна болница – 84% е държавното участие, а другите проценти са на акционери, но условията, при които работим, са еднакви с частните болници. Въпросът е, че на нас ръцете ни са по-вързани, трябва да се съобразяваме с принципала, не можем да взимаме самостоятелни решения. Това в оперативен порядък забавя някои наши действия, не реагираме бързо на здравния пазар, а един частник може да го направи веднага. Оттам като си мисля за механизма на работа, ние малко по-трудно реагираме на проблемите, на изискванията на здравния пазар поради тези ограничения. Не се оплаквам, в крайна сметка като си погледна мойта къщичка, трябва първо да намеря къде изтичат финансите, за да затворим кранчетата, да затегнем дисциплината. Но имаме и лимит, което не е само за нашата болница, имаме надлимитна дейност, която във времето не се заплаща или пък чакаме да се плати. Всичко това генерира неудобства. В същото време ние не можем да избегнем от социалната функция на болницата. Не можем да върнем хора, защото лимитът ни е свършил, не можем да върнем неосигурен пациент. Може да ни дават 500 лв. по една клинична пъктека, но ние сме длъжни да направим всичко, за да спасим човека, да му дадем шанс за живот. Не можем да излезем от тази социална функция, но тъй като е свързано с финанси, може да се окаже, че не сме се справили. Обикновено така излиза - директорите на болниците са виновните. Но пак казвам, пречупено през социалния фактор мисля, че не сме лоши мениджърите, напротив, от нищо трябва да направим нещо. И тук има натрупвания, недофинансиране, всичко това са финанси, които трябва да ги има и да разполагаш с тях, но ги няма. Трудно ще бъде това увеличение с 200 лв. на възнагражденията, но вървим в тази посока. Всички искаме да получаваме по-голяма заплата.

- Имате ли други пера, по които да компенсирате т. нар. губещи структури?

- Работата в една болница е колективна. В една операция освен хирурзи, участват лаборанти, образна диагностика и други допълнителни звена, които не носят директо пари, но без тях не можем да съществуваме. В крайна сметка те не генерират финанси и печалби сами по себе си, напротив, източват ги, но пък други, които имат пряко отношение с пациентите, по някакъв начин ги компенсират. Не може да има само хирургия, гастроентерология и инвазивна кардиология! Има и други структури, без които една болница не може да функционира. Така че гледам да ги балансирам нещата. И като мениджър, щом съм поставен при такива условия, е нормално така да си подредя работата, че болницата да носи и приходи. Да, има и добри отделения, които носят приходи по субективни или обективни причини, други не смогват, но всико е въпрос на баланс, въпреки че той се постига трудно.

- Колко е неразплатената надлимитна дейност и смятате ли да съдите здравната каса?

- Не, какво значи да я съдим. Имаме нормални отношения с Касата. Там, където може, имаме обещанието да си получим парите, но проблемът е в бавенето, защото занятието си върви, както казваме ние военните. Въпреки тези административни пречки, въпреки забавянето във времето, пациентите си вървят, разходите – също. Лимитирането е чужда материя за мен. В крайна сметка аз съм учил за лекар, има хора, които са учили финанси и трябва да са по-компетентни в тази област. Понякога си задавам въпроса – защо искат за здравната реформа и по-точно за финансовата й част мнението на лекарите? Предимно тази част се коментира в общественото пространство. Вървят цифри, а как да ги преценявам. За мен здравеопазването има клинична, лечебна част и там съм компетентен. Би трябвало лекарите да кажем как трябва да се лекува дадено заболяване, какво трябва да се направи по стандартите, а финансистите да го облекат в цифри. Мисля че така е редно. Но след като сме сложени на тази длъжност ще трябва да мислим и за цифрите , и за лечебнвата част. Трудно се съчетава двете. Никога досега не съм чул здравна система в света да няма проблеми, все има нещо, което не е добре. Трудно е да си представиш в цифри твоето здраве. Аз не бих могъл да го направя – колко струва здравето ми? Ако някой е отговорил на този въпрос, може би не съм го прочел.

- Имате ли достатъчно персонал в болницата или и при Вас връзването на екипите е трудно?

- Общият проблем за страната са медицинските сестри и е добре, че на територията на Русе имаме университет, в който се подготвят професиосналисти по здравни грижи. Те минават на стаж при нас, някои остават, други си тръгват, но ето пак опираме до цифри – на финансови резултати и финансово обезпечаване. Трудно е да задържим хората при тези възнаграждения, но това са възможностите на болниците и на здравната ни система. Иначе лекари имаме, но те намаляват, тъй като младите предпочитат да заминат за чужбина, а другите колеги като средна възраст са над 50 години. Работят и доста пенсионери при по много причини. Това са проблеми и трябва да се мисли за решаването им. С лимити и с вързани ръце е трудно.

- Какви са другите проблеми в болницата?

- Персоналът е основният. На медицински съсвет често се дискутирап и друг въпрос - какво правим с неосигурените. Не можем да им откажем помощ. При нас има и доста чужденци, тъй като сме граничен град. Понякога те влизат в болницата, лекуваме ги, оперираме ги и т. н. След това трябва да си търсим парите, а това е трудно при българските граждани, които не са осигурявани, камо ли при чужденец. Това са загуби, загуби, минуси, минуси... Не можем да ги изхвърлим навън. Просто медицината е изкуство, при нея 2 и 2 не е 4.

- Има ли нормативни изисквания, които затрудняват работата ви и е добре да бъдат коригирани?

- Сигурно има. Някои пътеки са завишени като цена, други са отритнати. Но това за пътеките е въпрос за дискусия – да се види каква беше ползата от работата с тях, дали не взехме някаква част от чужда здравна система и я сложихме при нас, а сега тези пътеки не дават резултатите, които се очакваха? Пътеките калкулират разходите като материални средства, но труда на лекаря не го виждам там. Освен това те накараха младите колеги да се профилират по определен начин. Да търсят специалности, които носят пари и това е нормално, но някои специалисти започнаха да изчезват. Така че скоро ще има сериозен недостиг на педиатри, на съдебни лекари, инфекционисти, анестезиолози. Това е голям проблем и вече се чувства. Трябва да се вземат бързи мерки, иначе ще стане много трудно.

- Какво трябва да се промени, за да се подобри работата в системата?

- Не съм чул да има система, която да задоволява на 100% нуждите на пациентите. Но ако се обърне внимание на първо място на спешността като цяло, като специализация, като адекватност, може би ще се успокоят малко нещата, в смисъл да се вземе пример от други държави. Сещам се и за парамедиците, но засега това е понятие без съдържание. Къде са те, къде е мястото им и защо не ги виждаме? Дали трябва да имаме лекари в линейките? Аз съм хирург, като отида на мястото на събитието ще направя това, което ще направи и парамедикът, да не кажа, че в някои случаи те са по-добри от нас. Западняците казват – вие сте много богати, щом имате лекари в линейките. Там трябва да се изчистят нещата, защото повишението на заплатите на колегите в бърза помощ е нещо хубаво, но това не е начина. Дори 3000 лв. да им дадат, пак ще са малко. Просто този човек е необходим в спешните отделения. Това е ресурс, който го харчим в линейките, при положение, че там трябва да има парамедици. И като влезеш след това в болницата, самото спешно отделение не е добре. Има си стандарти, които трябва да се спазват, но поне засега няма условия за това. Разбира се, надявам се нещата да се подобрят много с този проект.

- Смятате ли, че увеличението на бюджета на НЗОК за 2019 г. ще стигне да се подобри състоянието на лечебните заведения?

- Парите никога не стигат. Ние обикновено казваме: дайте ни допълнителни 500 млн. лв., за да направим реформа. В Израел казват друго: аз ще направя реформата, за да осигуря 500 млн. Подходът е различен. Ние искаме пари да ни ги дадат от някъде, да ги хвърлим в нещо, без да сме сигурни какъв ще бъде резултатът. Кой е по-добрият вариант – аз да ти направя организацията, която да ти докара пари или да ми дадеш пари, за да ти направя организацията, без да съм сигурен какво ще се получи? Може би там трябва да се търси посоката.

- Предвиждате ли включване на нови дейности от догодина в болницата и ще успеете ли да се преборите те да се заплащат от Касата?

- За да има нови дейности, трябва да имаш подготвени кадри, апаратура и умения. Така че това е въпрос на обсъждане и конкретика. Ако намеря кадри, може да се окаже, че апаратурата ни липсва, което пак е свързано с проклетите финанси, но всяка възможност ще я използваме. Имаме идеи, но все още ги обсъждаме, така че не мога да кажа нещо сигурно. Тук е моментът обаче да благодаря на фондация „Канев", която много ни помага. Лично г-н Канев отделя средства и с негова помощ се надявам догодина да имаме нова, голяма и модерна хемодиализа. Това е страхотен проект, който ще осъществим съвместно с фондацията.

- Каква очаквате от НРД 2019 ?

- Очаквам спокойствие. Тази система трябва да работи в спокойна среда. Не е въпросът само в исканията. Необходимо е всяка стъпка, която се прави, да бъде анализирана от всички страни. Предполагам, че ще има поне леко увеличение на цените на най-недофинансираните пътеки, за да може да се увеличат малко приходите на болниците. Винаги има какво да се направи в една или друга посока. Има пътеки, които не отговарят на изразходваните ресурси и е добре това да се коригира. Проблематиката е голяма, сериозна, но аз се надявам най-вече на спокойствие.

- Какъв модел на здравно осигуряване бихте подкрепили – надграждащ или с пълна демонополизация на здравната каса?

- Да не влизам в детайли, всеки модел си има своите плюсове и минуси. Тук тънкостта за мен е финансистите да намерят баланса между това, което ние им даваме като информация как трябва да лекуваме и това, което трябва да се даде в парична форма. Така че, който и модел да вземем, минусите ще си окажат тяхното влияние. Може би трябва да балансираме между двата и да търсим златната среда. Но тя е златна, защото трудно се постига.

- Може би трябва най-сетне да се направи оценка на дейностите, на лекарския труд?

- Как да се оцени? Трудно е. Някъде са го решили – всички болници са държавни и точка по въпроса. Мисля, че в Швеция, в Канада е така.

- Това не е ли крачка назад?

- Какво означава крачка назад? Не го сравнявам с миналото. И там си имаше минуси. Всичко е въпрос на анализи.

- Министерски съвет реши директорите на общински и държавни болници вече да се отчитат и пред финансовото министерство. Това ще Ви затрудни ли?

- Това е допълнителна административна работа. Ние даваме отчет на принципала – Министерство на здравеопазването. Сега ще го правим и за МФ. Явно целта е да се засили контролът. Описваме какво харчим, защо го харчим. За нас не е проблем, още повече, че нямаме задължения.







300 питаха за пенсиите в Пловдив 300 питаха за пенсиите в Пловдив По време на традиционните българо-германски консултационни дни експерти обясниха какви документи са необходими
В жилище най-малко по двама у нас В жилище най-малко по двама у нас 1000 човека живеят в около 550 жилища, обявиха от МРРБ
Жените пак с по-ниски заплати Жените пак с по-ниски заплати Разликата е най-голяма в здравеопазването и социалните дейности - 28% в полза на силния пол
652 трудови злополуки от началото на 2019 652 трудови злополуки от началото на 2019 15 са завършили трагично за работниците, показва справка на НОИ
С 10% скачат заплатите в бюджетния сектор С 10% скачат заплатите в бюджетния сектор Увеличението ще от догодина , уточни премиерът Бойко Борисов
Безработицата продължава да намалява Безработицата продължава да намалява През април тя е едва 5.6%, съобщиха от Агенцията по заетостта
1208 лева е средната заплата у нас 1208 лева е средната заплата у нас Спрямо края на 2018 година тя е нараснала с 3.2 на сто, сочат данните на НСИ
Увеличават енергийната помощ Увеличават енергийната помощ Най-съществено ще го усетят хората с увреждания и самотните възрастни над 75 години
2442 лева струва издръжката на семейство 2442 лева струва издръжката на семейство С 32 лева са скочили разходите на четиричленно семейство, сочи анализ на КНСБ
България в битката за Европейския орган по труда България в битката за Европейския орган по труда Кандидатурата на страна ни за седалище бе одобрена от правителството
1 2 3 ... 27 »