Общество

В името на един живот

09-11-2018 07:56
Мила
Мила
Мишева
mila.misheva@gmail.com
В името на един животЛекари от три болници обединиха усилия, за да спасят Снежана Атанасова, а тя им благодари от сърце

Изпитанията ни правят по-силни. Каляват духа и засилват надеждата. Съвсем не като клишета, а съвсем истински и преживяни са тези думи за Снежана Атанасова. Тя се лекува от тумор на мозък и мечтае да осинови дете. А в сърцето й тупти благодарност. Благодарност към лекаря със „златни ръце" д-р Емануил Найденов от УМБАЛ „Св. Ив. Рилски" и към колегите й от Александровска болница, които са плътно зад нея, оказвайки своята материална и морална подкрепа. Както и към медиците от Германия, където също се провежда част от нейното лечение и то отново напълно безвъзмездно. Без да иска Снежана се превърна в символ на възможното човешко възраждане, на обединението на медиците в името на живота. И то не къде да е, а в България, където все по-рядко вярваме в доброто. Явно точно заради това, то отново ни опровергава, доказвайки, че съществува.

Снежана е на 56 години и съчетава две длъжности в Александровска болница. Тя работи като санитар и към поддръжката на администрацията на лечебното заведение. Болестта я поваля като по учебник. Обажда се със симптоми, на които тя не обръща внимание, докато не се стига до критичен момент. Заболяването започнало да се проявява с припадъци. Тя падала на земята и след минута две се изправяла, все едно нищо не се е случило. Така пациентката не обръщала внимание на сигналите, докато един ден не завела майка си на лекар в Перник. Там тя се строполила на земята. Лекарите я приели за лечение, като й казали, че е имала микроинсулт. След като била изписана, тя все пак решила да потърси второ мнение и се посъветвала с началника на Клиниката по хематология в Александровска болница - доц. Евгени Хаджиев. Той поискал втори скенер, защото направеното й изследване не могло да бъде разчетено дори от началника на специалистите в столичната болница. Причината била - лошо качество.

След като го направила за втори път, доц. Хаджиев й казал, че състоянието й не е добро и че трябва да се оперира.

Снежана имала диагноза глиобластом

или злокачествен тумор на мозъка. Открито било и доброкачествено образувание, но злокачественото трябвало да се оперира. Така Снежана е насочена към болница „Св. Иван Рилски", където попада на д-р Емануил Найденов. „Златни ръце има, вдъхва доверие на пациентите", сподели тя. Вечерта преди важната операция, той говорил с нея, отделил й време. „Предразположи ме и легнах на масата, абсолютно спокойна. Много голямо доверие ми вдъхна, за което му благодаря", каза още Снежана.


Нейните герои в бели престилки,

не се изчерпват дотук. За операцията е била необходима сумата от 2220 лв. за консумативи, които не се заплащат от НЗОК. Парите били непосилна за Снежана, която се грижи сама за 80-годишната си майка, след като през април тази година загубила брат си. Колегите й от Александровска болница, обаче не я оставят. Те събират необходимата сума и така дават шанс на Снежана за лечение. Така екипът на лечебното заведение отново показва, че застава зад колегите си и в добро, и в лошо.

„Обадих се на Мария Куманова, която е административен директор на болницата. Тя ме успокои, каза, че всичко ще е наред. Благодарение на тях успях да се оперирам. С голямото си сърце, тя е достойна да носи името Мария. Колегите от клиниката по хематология, идваха да ме виждат, да ми помагат с каквото могат. Изключително признателна съм им, цял живот няма да мога да им се отблагодаря", разказа още Снежана.


Добрината им обаче не спира дотук.

След успешната операция, д-р Найденов насочва пациентката към Германия, където да й се приложи имунотерапия като най-добрия вариант за следоперативно лечение. Тя е ходила вече няколко пъти там, като й предстоят още курсове. Всички разходи отново са поети от колегите й от Александровска болница, за които Снежана съжалява, че не може да ги изброи поименно, защото не знае имената на всички, които й помагат. „Това са хора с огромни сърца, не знам как да им благодаря", казва Снежана. Така колегите й поемат разходите около пътя и престоя й в Германия. Помощ оказва и Фондация „Остани". Която праща на свои разноски туморната проба до Германия.

Там Снежана посещава имуноонкологична клиника. В германската клиника тя провежда специфична имунотерапия. И няма думи да благодари и на лекарите в Германия. Най-вече на проф. Стефан Ван Гол, който и е предписал конкретната терапия.


Така Снежана продължава да мечтае,

да се бори, да се радва и най-вече да благодари. „Какъвто и проблем да имам обръщам се към г-жа Куманова. Притеснявам я и в извънработно време и никога не ми е отказвала помощ. Това ми дава сили да се боря и да мисля, че трябва да живея не само заради себе си", разказа Снежана. Тя гледа към бъдещето с усмивка, водена от силния си порив да осинови дете и така да осмисля дните си, раздавайки любов и грижа. Към благородното дело я тласка не само собственото й желание, но и разбирането й, че всяко хлапе трябва да има дом и семейство. Освен това тя има пример в своя род. Братовчедите й са осиновени, а близките винаги ги приемали като „свои", все едно са една кръв, което допълнително я вдъхновява.


Тя е направила всички стъпки по пътя

към осиновяването. Спазила е всички процедури, които се изискват от страна на Държавната агенция за закрила на децата. Преминала е и необходимите курсове и подала исканите документи. Съвсем наскоро тя получила благата вест. Изпратили й писмо, в което й казват, че й предлагат да осинови момче на 6 години. Сега предстои да се обади в агенцията за закрила на детето в Ямбол, да разговаря с директора и да предприеме следващите стъпки.


След тежкото изпитания, тя е уверена,

че пътят напред е труден, но не и невъзможен. Тя е научила и важен урок, който иска да предаде на хората, а именно, че всичко трябва да се прави навреме, особено, когато става дума за здравето. „Не обръщах внимание на тези падания. Всичко отдавах просто на преумора, недоспиване. Казвах си „много важно, ще мине", разказа Снежана. Така залисана в работа и грижи, тя неглижирала състоянието си. Затова тя призовава всички хора да не пренебрегват здравето си по никаква причина, да търсят лекарите и да им вярват.

Снежана иска да се върне на работа при обичаните си колеги и да се радва на усмивките им. „Живея с надежда и вярвам, че се случват чудеса", каза Снежана.







Божествено докосване Божествено докосване Три поколения лекари помагат на хората в рода на д-р Едислав Петров
Урок по достойнство Урок по достойнство Старшите сестри се превърнахме в счетоводители, от бумащина не остава време за милосърдие, казва Лидия Георгиева
От любовта към четката до скалпела От любовта към четката до скалпела Кандидатствах медицина с мисълта да стана хирург, не толкова лекар, казва д-р Цветко Георгиев
Орисана да успява в науката Орисана да успява в науката Обичам да правя ръчно изработени подаръци, а сръчността има много общо и със стоматологията, споделя Виолина Александрова
От фотоапарата до фармацията От фотоапарата до фармацията Прави бутикови лекарства, гените на инженерите в семейството са взели превес, казва Антон Вълев
Една бяла лястовица Една бяла лястовица

Ученическо съчинение на тема „какъв ще стана" се оказва съдбовно за д-р Мирослав Ангелов

Teжестта на медала Teжестта на медала Не съм си представял, че мога да работя друго освен лекар, още като дете оперирах котка, разказа проф. Чавдар Славов
Трансплантациите са екипна дейност Трансплантациите са екипна дейност

Здравната система невинаги помага на добрите практики, но задължение на добрите лекари е да поддържат нивото, казва доц. Ивелин Такоров

Една Жана Д′Арк на новото време Една Жана Д′Арк на новото време

Промените в наредбата за медицинската експертиза буквално ни убиват, казва Павлина Григорова

Медици под обстрел Медици под обстрел

Или защо един лекар иска да бъде военен, разказва курсант Боян Златанов

1 2 3 ... 10 »