Парламент

Дебатират по Бюджет 2019

07-11-2018 17:50
Десислава
Десислава
Антова
antova.desy@gmail.com
Дебатират по Бюджет 2019 Бюджетът не е торба с пари за социални плащания, каза Йордан Цонев
Бюджетът не е предизборен. Ние работим върху него, защото той в голяма степен е заложен в консолидираната фискална рамка, но ще го разглеждаме в края на 2020 г., защото изборите за следващ парламент ще бъдат през 2021 г. С тези думи министърът на финансите Владислав Горанов финализира представянето на бюджета за следващата година пред депутатите. Разискванията започнаха в 16.00 часа. Първо думата бе дадена на финансист номер 1, който представи основните параметри за 2019 г.
„Получихме много критики, свързани с номиналния ръст на разходите", заяви Горанов и обясни, че това е резултат от по-високата заетост и производителност на българите. „Като общност създаваме повече", каза още Горанов и изтъкна, че фискалната политика, водена от правителството, е благоразумна. В основните параметри на бюджета за 2019 г.  се предвижда 3% средна годишна инфлация, намаляване на нивото на безработицата на 4.8%, гарантиран фискален резерв в размер на 11.2 млрд.лв. в края на септември, трайно намаляване на държавния дълг спрямо БВП. Целта е към края на 2021 г. дългът да достигне 16.5% от прогнозирания БВП.

Планираният дефицит е в размер на 0.5%

или близо 600 млн. лв. „Стратегията да вървим към балансирано бюджетно салдо е правилна", отбеляза Горанов. 43.9 млрд. лв. са очакваните приходи през следващата година. Предвидено е постоянно повишение на разходите за заплати, пенсии и други социални плащания, отбеляза Горанов. Преразпределят се 44.5млрд. лв. като се запазва размерът - публичните разходи да не надхвърлят 40 % от произведеното. Предвидено е увеличение с 10% на заетите в бюджетната сфера, а за учителите с 20%. Ниските нива на заплащане се оказаха не толкова атрактивни за инвеститорите, призна Горанов. Той посочи, че очакват като вторичен ефект инвестициите в образованието – да доведат до по-добре подготвени младежи за пазара на труда.

900 млн. лв. са предвидени за социални плащания
.

„Предлагаме 50% увеличение на помощите за отопление", отбеляза Горанов. По думите му това е 40.4 млн. повече за бюджета на МТСП. Горанов заяви, че правителството вече е отредило допълнително 21 млн. за тази политика. 150 млн. лв. са за гарантиране на новата нормативната рамка за лицата с увреждания. Министър Горанов посочи, че по бюджета на социалното министерство се отпускат 7 млн. лв. за новата помощ за децата сираци. Като положително министърът отбеляза увеличението на пенсиите и на тавана на пенсиите. Относно критиките за липсата на реформи в бюджета, министър Горанов отговори, че тя не бива да е самоцел. „Всеки, който използва думата реформа като критика към бюджета, трябва да каже каква", коментира той. Йордан Цонев от ДПС заяви, че парламентарната група няма да подкрепи основния финансов закон. Той призова вместо шумно рекламираният – най-голям, най-щедър и рекорден бюджет, към него да се подходи с трезв икономически анализ.


„Бюджетът не е торба с пари за социални плащания",

напомни Цонев и изтъкна, че това е основният финансов инструмент за правене на икономическа политика. „Чисто макроикономически – бюджетът не отразява цикъла на икономическото развитие, бюджетът не подкрепя растежа", отбеляза той. Така внимателният анализ на растежа показва, че той не се дължи на правителствените политики, а на увеличено потребление, категоричен е депутатът. Визира парите, изпращани от българите в чужбина средства, както и повишението на цените и потреблението на стоките от първа необходимост. „Разходите се увеличават с 10 млрд. лв.", каза Цонев и изтъкна, че това е сериозна сума за българската икономика. По думите му тази сума напомпва инфлацията и влошава търговското салдо на страната. Нереална е прогнозата за инфлацията, коментира Цонев. Така 3.6% инфлация е постигната, без в нея да са отразени поскъпването на газта, парното и редица стоки.

Реалната инфлация е в размер на 5.5%,

обясни той. Тази инфлация, освен че забавя растежа, ще изяде и част от направените разходи – увеличаването на пенсиите и заплатите, така че с това не се хвалете, посъветва още икономистът. Освен това разходите, които се предвиждат за тази година не са негъвкави и следва да се направят и следващите години. По думите му в нарушение на закона за държавния бюджет се трупат пари, които се разходват с постановления на Министерски съвет. Левицата също продължи с критиките. Проф. Румен Гечев коментира, че фискалната политика води към забавяне на икономическия растеж. Растежът на развиващите се страни е 4.7%. Няма как да се съгласим на бюджетна и фискална политика, която води към понижение на растежа, категоричен бе той. По думите му тук са заложени проблеми с търговския баланс на България по отношение на вноса и износа.

Румъния е нашата цел,

каза още проф. Гечев. Анализът показва, че съседката ни се движи с 25% по-бързо от България и бележи растеж от 6.9% за 2018 г. по оценка на Евростат. „Тази политика не ни води към намаляване на дистанцията с предпоследния, тъй като той се движи с много по-голяма скорост. Ние по никакъв начин не намаляваме разликите с останалите", констатира той. По думите му страната ни е в национална катастрофа с преките чужди инвестиции, които преди 2007 г. са били в размер на 9 млрд. евро, а сега са с 30 пъти по- малко в размер на едва 230 млн. евро към края на септември. В Румъния преките чужди инвестиции са в размер на 726 млн.евро, а в Унгария над 2 млрд. евро. „Обърнете внимание – казвам го с болка. Преките чуждестранни инвеститори панически избягват България", каза левият икономист. „Бюджетът е голям, той и Титаник беше много голям, но потъна. Така че, слагайте си спасителните жилетки и плувайте към предсрочни избори", посъветва проф. Гечев. Лидерът на БСП Корнелия Нинова заяви, че в социалния бюджет няма нито една мярка за преодоляване на демографската катастрофа. Тя визира замразените обезщетения за отглеждане на деца от една до две години, замразените месечните помощи за деца, еднократната помощ при раждане, еднократната помощ за първокласниците. След два часа и половина дебати 

Бюджет 2019 мина на първо четене

със 115 гласа "за" от ГЕРБ, Обединени патриоти, един независим и един от Воля. 85 народни представители от БСП и ДПС гласуваха "против" бюджета. 







Вносителят на Пежо спечели търга за линейките Вносителят на Пежо спечели търга за линейките Подписват два договора за доставката на първите стандратни 270 автомобила на 19 ноември
Връщат млади БГ специалисти от Германия Връщат млади БГ специалисти от Германия Кариерен форум ще се проведе в Гьоте университет на 29 ноември
Рекордно ниска безработица през октомври Рекордно ниска безработица през октомври Най-търсени за месеца са учители, оператори на машини, транспортни и строителни работници, отчитат от АЗ
С 9.8% скачат разходите на човек от домакинството С 9.8% скачат разходите на човек от домакинството Харчовете за здраве нарастват с над 10%, сочат данните на НСИ за последното тримесечие на 2018г.
Лимитирането е чужда материя за мен Лимитирането е чужда материя за мен Здравната система непрекъснато генерира новини – предстои приемането на бюджета на НЗОК и на министерството за 2019 г., обсъждат се нови модели на здравно осигуряване, текат преговори за Национален рамков договор за догодина. Как всичко това ще се отрази на университетската болница „Канев" в Русе, какви са основните проблеми там и идеите за решаването им, попитахме новия директор доц. Александър Парашкевов.
897.33 лв. е средният осигурителен доход 897.33 лв. е средният осигурителен доход Определянето му служи при изчисляване на новоотпуснатите пенсии, напомнят от НОИ
МЗ си търси мобилен оператор МЗ си търси мобилен оператор Обществената поръчка е на максимална стойност 57 000 лв.
51.6 млн. за коледни добавки 51.6 млн. за коледни добавки 1 290 600 пенсионери ще получат по 40 лв.
КТД е неприложим в извънболничната помощ КТД е неприложим в извънболничната помощ Да изтъкваш, че си дал 200 лева повече на лекар е обидно, каза доц. Любомир Киров председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари
Заплатите ни 6 пъти по-ниски от тези в ЕС Заплатите ни 6 пъти по-ниски от тези в ЕС Висок остава делът на хората, които не желаят да работят - 80%, сочи проучване на Института за изследване на населението и човека
1 2 3 ... 17 »