Интервю

Разковничето е да се спре роенето на университети

05-11-2018 07:00
Мила
Мила
Мишева
mila.misheva@gmail.com
Разковничето е да се спре роенето на университети Не сме достатъчно богата държава, за да инвестираме в подготовката на медици, които да отиват да работят в чужбина, казва проф. Любен Тотев
Бюджетът за образование през 2019 година надхвърля 4 млрд. лв. Достатъчно ли са средствата за университетите, за какво парите няма да стигнат, от какво зависи качеството на обучение и трябва ли завършващите медици да поемат ангажимент да остават да работят в България, попитахме проф. Любен Тотев, председател на Съвета на ректорите и ректор на Минно-геоложкия университет.
- Проф. Тотев, доволен ли сте бюджета от висше образование за 2019 г?

Бюджетът за висше образование е увеличен с около 40 млн. лв., но струва ми се, че с повишението на минималната работна заплата, това ще бъде малко, за да се компенсират разходите по това перо. В бюджета има средства, но те са предназначени за основно и средно образование, а за висшето образование ми се струва, че са малко. За научни изследвания също са заделени пари, но там участват много малко университети, повечето са насочени към БАН и СУ. Нещо, което е неприемливо за основната част от висшите училища. Няма да стигат средства и за капиталови разходи за поддържка на сграден фонд, за ремонти на общежития. Висшите училища имат сграден фонд, но той е в лошо състояние. Друг е въпросът и кой университет как поддържа имотите си. И дали средствата, които се дават целево се използват за същите нужди.

- Синдикати алармираха, че ако не се вземат мерки университетските преподаватели могат да минат в графата „работещи бедни". Споделяте ли притесненията им?

- Има такава опасност. Ситуацията не е една и съща в различните университети. Има висши училища, в които заплатите са добри, доста над средното ниво и има университети, които са на дъното и една златна среда. В Минно-геоложкия университет например асистентските заплати са много близки до минималните работни заплати, така че аз се замислям какво ще правим от нова година натам.

- Качеството на висшето образование се измерва чрез рейтинговата система, която търпи известни критики. Какво смятате, обективен ли е този механизъм?

- Не съм доволен от рейтинговата система, която отчита качеството. Тя е насочена към няколко университета. Не може СУ да има 25 първи места, а другите по едно или две. Това не е нормално. Не искам да влизам в конфликт с колегите, но смятам, че Рейтинговата система не отчита достатъчно обективно и няма диференциация.

- А на какво ниво е качеството на образованието ни, работодателите все се оплакват, че висшистите не са достатъчно подготвени. Какво трябва да се направи, за да имаме по-качествено обучение? 

- Темата с качеството е много дълбока. Тя започва от семейството, през основното, средното образование и тогава се стига до висшето. Цялата система се нужда от промяна. Не само парите ще оправят образованието ни. Много е важно да не се разраства повече университетската мрежа, да не разкриваме повече висши училища, които нямат готовност за обучават по дадени специалности. Това е разковничето за качество. Т.е мораториумът, който сме предложили още през 2017 година и все още не е наложен, да бъде приет. Да не разкриваме специалности и висши училища, където няма достатъчно подготвени специалисти. И на второ място-акредитацията. Скалата е от 1 до 10, не може болшинството университети да са с оценки над 8. Това просто не е реално. Затова трябва да се направи промяна в експертните комисии, които правят оценките при акредитацията на дадена специалност и институционална акредитация на университетите. Необходимо е да се завишат изискванията при тях.

- Оптимист ли сте, че мораториумът вече ще бъде приет, министър Вълчев се ангажира с него?

- Дълбоко се надявам да се случи.

- А не се ли налагат и структурни промени. Имаме 52 университета, трябва ли да има сливане между отделни звена?

- Това е много чувствителна тема. Не бих искал да говоря за обединяване и сливане на университети. Достатъчно е да се направи това, което Съветът на ректорите прие, а именно приемането на Мораториума и изискването университетските преподаватели да участват а акредитирането само на едно единствено-място, където са на основен трудов договор, а не на 5, 6, 10 висши училища. Тогава всичко ще си отиде на място. Ще се види къде има преподаватели, кои университети могат да обучават качествено и къде кадрите пътуват по други места, за да попълват дупките.

- Университетите продължават да отчитат голям брой незаети места. Само в демографската криза ли е проблемът?

- За демографската криза говорим непрекъснато и вече стана банално. Трябва да се съобразяваме с действителност. Не можем да си позволим да обявяваме много нови места, ако няма кой да ги запълни.

- Правилно ли са разпределени парите за висше образование между отделните професионални направления според вас?

- Темата за парите е много чувствителна. Този, който очаква да получава казва, че са малко, а това, който ги дава, че са много. Моето лично мнение е, че определянето на защитени и приоритетни специалности, обявяването на безплатно следване за някои програми, няма да привлече повече студенти към направленията, където са насочени. Не можем да накараме със заплащане на такси един младеж да учи за учител или инженер. Това е вътрешна потребност.

- А какво смятате за идеята обучението за лекари да бъде безплатно, ако се ангажират да работят в България?

- Винаги съм казвал, че ние не сме достатъчно богата държава, за да инвестираме в подготовката на медици, които да отиват да работят в чужбина. Известно е, че медицинските университети получават най-висока издръжка за студент. Това е потребно, но все пак завършилите медици трябва да имат ангажимент към българската държава, която финансира обучението им. Приоритетите на страната ни са на първо място.

- Оправдано ли е според вас финансирането на медицинските специалности?

- Не мога да дам оценка. Медицината е специалност, която изисква повече средства, тя обхваща здравето на човека от раждането през целия му живот. Медиците трябва да са добре подготвени, да са направили достатъчно много упражнения, лекции. Въпросът не е да говорим за техните пари, а за това как да се повиши издръжката за учители, инженери, химици, физици и т.н., които също са потребни за българката държава. Но финансирането не бива да е на случаен принцип, а срещу качество на обучението.

- Обсъжда се и идеята ректорите да се ангажират с управленска програма като сключват договори с МОН. Одобрявате ли такава мярка?

- Това не е необходимо на голямата част от ректорите. Те управляват добре университетите. Може би е потребност само за много малка част от ректорите, които поради мащабите на висшите училища, които управляват, се нуждаят от такъв договор, макар да не съм сигурен, че и той ще им помогне.







Отлагат държавни изпити по фармация Отлагат държавни изпити по фармация

МУ-София преустановява присъствените занятия до 12 ноември, гласи заповед на ректора акад. Лъчезар Трайков

Директорите инициират онлайн учене Директорите инициират онлайн учене Te ще инициират превключването при определени критерии, а образователният министър ще разрешава
Повече средства за медицинските вузове Повече средства за медицинските вузове Бюджетите им се увеличават с по около 2 млн. лв., става ясно от проекта на бюджета за 2021 г.
145 зъболекари се дипломират 145 зъболекари се дипломират 45-ия випуск на Факултета по дентална медицина на МУ-Пловдив полага Хипократова клетва днес
1300 лв. минимум за асистент, 1600 лв. за професор 1300 лв. минимум за асистент, 1600 лв. за професор МОН готви споразумение със Съвета на ректорите за определяне на минимални заплати на преподавателите в университетите
10 урока онлайн за отсъствали ученици 10 урока онлайн за отсъствали ученици Поне толкова ще трябва да учат в електронна среда по всеки предмет децата, които не са били в час над 10 дни
В Търговище вече се учи онлайн В Търговище вече се учи онлайн До края на месеца Първо СУ ще е в електронна среда, 200 деца са със симптоми
Отварят лаборатория по генетика в СУ Отварят лаборатория по генетика в СУ Липсата на практически опит на студентите по време на извънредното положение става повод за създаване на новия център в Биологическия факултет
30 минути е-уроци в предучилищната 30 минути е-уроци в предучилищната Децата от целодневните групи трябва да играят поне два часа навън, гласят промени в Наредба на МОН
20 минути онлайн урок за малките ученици  20 минути онлайн урок за малките ученици Такава е максималната допустима продължителност на учебен час в начален етап при дистанцинно обучение
1 2 3 ... 37 »