Интервю

Медицината стана търговска, а не хуманна дейност

19-10-2018 13:40
Мария
Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com
Медицината стана търговска, а не хуманна дейностСъздадохме поколение, което започна да мисли само през призмата на комерсиалните фактори, казва акад. Дамян Дамянов

На 19 октомври - празникът на българските медици, най-достойните измежду от тях получават не само признанието на пациентите, но и на гилдията. За честта на професията, за болестта на времето ни – комерсиализацията, за миража на реформата, разговаряме с Лекаря на 2018 г. - акад. Дамян Дамянов. Нужда от представяне няма. Титлите, които е заемал нямат край - началник на Клиниката по хирургия в ИСУЛ, зам. председател на БАН, председател на дружеството по хирургия, автор на редица учебници, преподавател. И най-важната – добър лекар.

- Акад. Дамянов, какво е усещането да сте лекар на годината?

- Това е приятно усещане. Приемам го като признание на колегията, на лекарската гилдия. А това никак не е маловажно, защото признанието на пациентите е едно, а признанието на колегията означава виждане на добър професионализъм, признание за оставена следа. Това не е малко.

- Кое признание е по-важно за Вас – това на пациентите или на колегите?

- Не може да се поставя въпросът на конкурентен принцип, защото признанието на пациентите ти е необходимо - иначе няма да си търсен лекар. То означава, че си излекувал повечето от хората, които са дошли при теб. А това носи удовлетворение и на лекарите. Признанието на колегите означава, че направеното от тебе остава някаква следа, че си оценен от сродните на тебе.

- Изненада ли беше за Вас тази оценка?

- Винаги има елемент на изненада, защото човек не може да очаква да бъде постоянно награждаван. Но в настоящия момент приемам, че това, заради което получавам наградата – 19 тома в областта на хирургията, е признание за труда на една голяма група колеги, които бяха съавтори, за да може за 10 години да създадем нещо, което ще остане в помощ на младото и средното поколение, на всеки хирург, който има нужда от един справочник за всички детайли в тази голяма професия.

- Бихте ли се зарадвали повече на тази награда, ако я бяхте получили преди 20 години? Имам предвид - продължава ли сега да бъде достатъчно уважавана лекарската професия и сега?

- В личен план мога да кажа, че всяка награда е приятна, защото представлява признание и носи известно удовлетворение. Не съм от хората, които не са получавали награди и в по-млада възраст. Като цяло, в по-широк план бих казал, че признанието към лекарската професия деградира. То бележи един бавен, постепенен спад. Не бих казал, че това е само национална особеност. Така е и в световен план. Престижът на лекарската професия не е този, който е бил. Но, ако човек се замисли, нищо в същността на лекарската професия не се е променило. Променя се погледът върху медицината, върху труда на служителите в здравеопазването. На практика до деградиране на признането към професията доведе въвеждането на прекалено много комерсиални фактори, на твърде много прагматизъм, лишаването от идеализма. Медицинската професия може да се работи не толкова от хора прагматици, а от идеалисти, които са готови да работят денонощно за човешкото здраве, независимо дали това е свързано с недоспиване, много нерви, напрежение, с безкрайно много физически усилия, каквато е хирургическата професия. В крайна сметка това пък носи удовлетворение за нас.

- Какво имате предвид под комерсиализация на медицинската професия?

- Това, което се случи през последните 15-20 години, когато превърнахме общопрактикуващите лекари в еднолични търговци, а болниците в търговски дружества. Това беше първата брънка, която започна да променя мисленето на лекаря в това на търговец, за да достигнем до фаза сега в болниците, в отделенията и клиниките да не се говори толкова за отделен клиничен случай, за драматизма в неговата диагностика и лечение, а да разглеждаме пациента като клинична пътека. Да преценяваме колко приходи ще донесе, дали ще можем да си вържем заплатите в края на месеца, а всичко това изражда лекарската професия. Това вече не е хуманна медицина, а търговска.

- Еднаква ли е степента на комерсиализация у нас и в по-високо развитите държави от Западна Европа и Северна Америка?

- Именно поради това, което беше въведено у нас – търговските дружества и едноличните търговци, мисля, че в този момент търговската част е поставена много по-силно в България, отколкото в чужбина. Респективно, дефектите, с които това се отрази върху медицинската професия, са много по-тежки, отколкото в чужбина. Когато се налага да мислиш като търговец – дали можеш да си изкараш заплатата, да вържеш бюджета на клиниката или кабинета си, дали достигат финансите за болницата това променя мисленето, измества медицинската страна на проблема и здравето на пациента, а основно се съсредоточава върху цената.

- Мислите ли, че това е обратимо?

- Много по-лесно е едно нещо да се развали, да създадеш дефектна позиция, отколкото след това да го поправяш с години. Ако нещо е дало дефекти в първите 10 години, след това трябва да го коригираш 20 или 30 години. Вече се създаде младо поколение, което започна да мисли повече през призмата на комерсиалните фактори – цени на клинични пътеки, цени на труда, недостиг на заплати и как ще се формират те. Да върнеш това поколение към чистия идеализъм, е не само тежка, а бих казал химерична задача.

- На дневен ред отново са идеи за промени в здравната система. Мислите ли, че една смяна на здравно осигурителния модел, каквато се предлага, би помогнала?

- Безспорни са няколко неща. Първо, че моделът на наложената медицина у нас плаче за промяна. Няма място за дискусия. Позитивното в това, което ни предлагат е, че има два варианта, върху които се провежда обществена дискусия, че са създадени работни групи с участието на експерти, на пациентски и съсловни организации. За мен това, което трудно би могло да се получи, е обществен, надпартиен и управленски консенсус. Защото това, което ни се предлага, е промяна в областта на финансирането на здравеопазването, а това е само част от проблема. Безспорно в изказванията на министъра, на народни представители прозвучават и много други дефекти – цената на медицинските консумативи, липсващата оценка на медицинския труд, липсата на медицински кадри, сериозното им бягство за чужбина. Прекалено много говорим за профилактика и превантивна медицина, но те остават някъде там, в „студио Х". В момента обаче продължаваме да диагностицираме и лекуваме доста повече безнадеждни случаи, които преди 10-15 години бяха рядкост. Обсъждането само на здравноосигурителния модел не е достатъчно. То добавя безкрайно много въпроси, свързани с лекарствоснабдяването и поредица от други въпроси, които остават нерешени. Здравната система поставя комплекс от въпроси, които са взаимно свързани и корекцията само на финансирането не може да доведе до промяна във всички останали проблеми. Проблемите, които се създадоха и които са налични, трябва да се решават успоредно и комплексно. Илюзорно е да мислим, че като наложим промени в модела, той ще започне да функционира в следващите години и ще реши проблемите. За мен остава неясно дали демонополизацията на здравната каса ще бъде добър вариант за България, защото много експертни оценки дават обратна позиция. Приема се, че за по-бедните страни наличието само на една здравна каса е по-работещият модел. Има поредица от въпроси, които ме карат да посрещам с умерен оптимизъм промените, предлагани сега. По принцип има два модела за финансиране на здравеопазването – държавно здравеопазване или чрез здравно осигуряване. Това, което се предлага сега, е корекция на втората възможност, но това не е достатъчно. Разчита се, че контролът трябва да бъде водещи многостранен. Но как да вярвам на това, след като още не е въведена електронната система, а тя осигурява възможност за контрол и върху финансите, и върху клиничните показатели. И как да вярвам на това, като в момента съм броил 19 начина за контролиране на работа на лекарите. Какъв още контрол да въведем над тях! Нещата натежават в една посока, която се превърна в гонитба на лекарите. Подобна кампания е вредна както за медицинските лица, така и за пациентите.

- Мислите ли, че е възможно да се върнем към държавно здравеопазване, щом вече е въведено пазарното?

- Да се върнем към това, което е било, би било илюзия, а и то е показало своите елементи на неефективност. Но това, че държавата сега се оттегли от здравеопазването е факт. Въвеждането на елементи на застраховането ще задълбочи този процес. Държавата трябва да има не само контрольорска роля, но и регулаторна. И то по толкова много показатели, които сега са изпуснати и са оставени да се решават чрез конкуренцията.

- Например?

- Как по-друг начин виждате решаването на въпроса с броя на болниците в България. Необходими ли са над 400 лечебни заведения в страната? Не са. Но как да стане корекция без държавна намеса. Напоследък най-после се намери начин да има фалирали болници, но кои са те. Фалират общинските болници. Защо да фалираме общинското здравеопазване, нима то не е най-близко до пациента. Но как то да се грижи за пациента, ако няма общинска или дори държавна помощ. Защо в България има 40 университетски болници и ни превърна в уникат не само на Балканския полуостров, но и в световен мащаб. Най-вероятно по този начин се обслужват интересите на частни спонсори на политически партии, като се разгръщат поредица от частни аптеки, от частни болници, а на всичко отгоре част от тях направихме университетски. В света има важно правило за това, че университетската болница извършва не само медицински дейности на най-високо ниво, но и обучава студенти и осъществява научни изследвания. Колко от новородените университетски болници изпълняват тази функция? Следващият въпрос е далидържавата може да допусне липсата на голяма болница за всяка област, която ще гарантира държавна помощ на по-високо ниво за пациентите. Всичко това трябва да се регламентира. Как може във Франция държавата да издава разрешение за регистриране на ново лечебно заведение, а общината – за закупуване на нова скъпа апаратура. Може, защото държавата е силна, има закон, има разрешителен режим, който позволява да се случи това, ако има реална необходимост. А ние имаме търговски дружества и конкуренцията не позволява да ги фалираме. Но най-острите проблеми виждам в областта на кадрите.

- Какво се случва с кадрите?

- В кое лечебно заведение 60-80 процента от сестринския персонал не е в пенсионна възраст, къде отиваме, как ще функционираме. Как може 50-60 процента от лекарите, които работят в болниците, да са на възраст 55-60 години. Подобна тенденция се наблюдава и сред университетските преподавателски среди. Получи се кадрова дупка – млади преподаватели, които още се обучават, и възрастни, пред пенсия. В здравната система работят много лекари на 70-80 години, дори оперират. Учудих се, когато преди 2 години в хирургичната гилдия регистрирахме младите лекари 34 души, а работещи пенсионери над 75 години – 85. Защо допускаме това?

- Какво е посланието ви към хората, които определят здравната политика?

- Необходима е промяна – няма спор. Необходима е обществена дискусия. Тя не бива в никакъв случай да се води само в рутинните среди на парламентаристи и управляващи, тя да включва млади хора, за да се разбере какво им липсва; да включва научните дружества, които да дадат препоръки какво да се прави за профилактиката в тяхната област. И тогава държавата да инвестира пари комплексно, не само в здравноосигурителния модел. Защото сега се насочваме да вземем още пари от пациента под формата на здравни застраховки и допълнителни плащания. Държавата трябва да не бяга от своето необходимо участие, включително финансово, за поддържането на системата.

- Смятате ли, че това е постижимо?

- Би ми се искало. Но това значи и промяна в идеологията и политиката на ръководителите. .

- В този случай какво е бъдещето на здравната система и пациентите?

- Нещо ще се промени рано или късно, защото здравната система у нас в много посоки се срутва. Защо да чакаме да се случи тежка катастрофа. Би било въпрос на политическа и управленска зрялост да се заложат механизми за комплексна корекция на проблемите. В никакъв случай не трябва да се залага само на частното здравеопазване и конкуренцията. Това изкривява още повече системата. Без присъствието на държавата не виждам как системата би могла да излезе от кризата.

- Какво бихте пожелали на колегите си за празника?

- Да са здрави, да са щастливи, трудолюбиви, отдадени на професията си. И че остават необходими елемент на идеализъм, на малко надежда, че нещата ще вървят към промяна. Пожелавам им оптимизъм.







Живеем и работим в динамично време Живеем и работим в динамично време Пожелавам Ви спокойствие, благоденствие и щастие, каза проф. Радослав Радев
Не спирайте да дарявате надежда Не спирайте да дарявате надежда Надявам се, че с общи усилия, с мъдрост и далновидност ще се справим с днешните предизвикателства, казва д-р Иван Маджаров
Всички ние като общество сме ви задължени Всички ние като общество сме ви задължени Решени сме да преодолеем сегашното положение, казва Кирил Ананиев
Горд съм, когато наблюдавам как работите Горд съм, когато наблюдавам как работите Получавайте заслуженото признание и благодарност за дейността си и продължавайте да надграждате постигнатото, казва проф. Асен Балтов
Поздравявам ви за професионализма Поздравявам ви за професионализма Пожелавам на всички български лекари здраве, вяра и успехи, казва проф. Красимир Иванов
Честит празник, лекари! Честит празник, лекари! Поклон пред професионализма и всеотдайността ви, бъдете здрави и щастливи
Не достигат 10 800 медицински сестри Не достигат 10 800 медицински сестри Днес отбелязваме професионалния празник на медицинските сестри. По инициатива на Международния съвет на медицинските сестри, денят се чества от 1974 г., за да почете приноса на медицинските сестри към обществото. Потребността от качествени здравни грижи и медицински сестри нараства в целия свят, но в България ситуацията е кризисна.