Интервю

Финансирането на диализата има някои проблеми

11-10-2018 07:59
Гергана
Гергана
Добрева
kapry@abv.bg
Финансирането на диализата има някои проблемиМЗ да прецени дали е удачно да дава пари за ремонти на стари апарати или да обнови базата, казва проф. Евгений Възелов

Преди седмица пациент почина в диализата във Видин, а центърът беше в ремонт. Инцидентът повдигна редица въпроси за качеството на тези услуги у нас. Добра ли е грижата за диализно болните у нас, има ли достатъчно центрове и как са разположени на картата на страната, нужни ли са промени и какви. Всички тези въпроси зададохме на националния ни консултант по хемодиализа проф. Евгений Възелов. Той е началник на Клиниката по диализа в Александровска болница.

- Проф. Възелов, увеличават ли се болните, които стигат до хемодиализа?

- Да, увеличават се, макар че темповете в нашата страна не са особено високи. Те са от порядъка на 2-2.5% годишно, което в цифрово изражение е от 65-70 пациента на година.

- Какви са причините за това увеличаване?

- В България, подобно но повечето европейски страни, цифрата на пациентите, които достигат до този терминален стадии е от порядъка на 150-170 на милион население на година. В това отношение ние сме по-добре, отколкото други развити страни, като САЩ например, където тази цифра е колосално по-висока 370 човека средно на милион население на година. За страна с населението на САЩ цифра надхвърля 100 000 пациенти на година. Докато в България, цифрата е значително по-ниска, като се има предвид по-ниската заболеваемост и значително по-малобройното население. Данните показват, че общо 1195 са новите пациенти.

- Кои са конкретните причини?

- Конкретните причини ги знаем - България не се различава от света. Водещите заболявания, които при развитието си достигат и засягат и бъбречната функция са хипертонията и диабета. Едни много разпространени заболявания. В България населението, което е с хипертония е приблизително 30-35%, може да си представите каква огромна група обхваща. Разбира се, тази хипертония не вреди само на сърцето, a също и на мозъка, бъбреците. Това се чувства все по-осезателно, като процентът на диабетиците на диализа у нас надхвърля 22. Разбира се, далеч сме от развитите азиатски страни като Япония, Тайван и Сингапур, където пациентите с диабет на диализа за 50% от цялата диализна популация.

- Професоре, колко е дълъг пътят до диализата?

- Средна цифра не може да се каже. Просто защото при нас редица пациенти достигат до терминално бъбречно заболяване без самите те да знаят, че имат проблем с бъбречната функция. Това обикновено става зимно време в епидемична обстановка, при случайно попадане в болница или при визита при личния лекар. Тогава след изследване се разбира, че трябва спешно да започне диализа. Други пациенти, които са били диагностицирани и са в начални стадии се проследяват и при тях развитието е ясно, но те се по-малката група от порядъка на 35%- 40%. А другите 55-60 % достигат до терминален стадии на хронично бъбречно заболяване без да им бъде оказана нефрологична помощ.

- Затова е важна профилактиката, нали?

- Тук идва ред да споменем за идеите за високите глоби при неявяване на профилактичен преглед. Човек трябва да е достатъчно отговорен към собственото си здраве. Скринингите и своевременната профилактика на рисковите групи, това са диабетиците и хората със сърдечно –съдови проблеми, са много важни и не трябва да се пропускат.

- Разкажете за пътя до трансплантацията.

- Пътят към трансплантацията започва най-често с успешното лечение на хроничното бъбречно заболяване с диализа. Вече 37 години се занимавам само с тази дейност. Когато започнахме бяхме много ентусиазирани. Смятахме, че развитието на една адекватна трансплантационна програма е съвсем близко. За жалост нещата не се развиха по този начин. В България през последните няколко години бройката на трансплантациите е около 50 на година, сравнете тази цифра с тези 1195 пациенти, които са започнали миналата година и ще видите една огромна диспропорция, като всяка година се прибавят нови и нови към листата на чакащите.

- Това какво означава?

- Това означава, че тези пациенти продължават да чакат. Не малка група от тях са в тази ситуация от 8-12 години, като за този период диализата оказва и своето неблагоприятно въздействие върху човешкия организъм. С други думи трансплантацията в България не е заела своето достойно място, както е в другите европейски и азиатски страни.

- Има ли значение, къде един пациент ще си прави диализните процедури?

- Ако говорим за битови условия, новоразкритите центрове предлагат доста по-добри такива. Това до известна степен важи и за апаратурата. Просто е прецедент нов център да се открива със стара апаратура. Но от голямо значение е професионализмът на лекарите и специалистите по здравни грижи, които са отговорни за лечението на тези хора. Това, което наблюдаваме в последно време не е особено оптимистично, доколкото диализното лечение е една тежка и относително неблагодарна дейност. Пациентите са хронично болни и не се подобряват с течение на годините. Персоналът е изправен, освен пред обичайните трудности, с които се срещат всички представители на медицинската професия, но и със специфични такива, които засягат тежко болни, подобни на онкологичната популация. Доколкото диализата е апаратна медицина, тя почти никак не се свързва с широко застъпената практика за получаване под различна форма на бонуси за практикуващия персонал. Всичките тези изброени фактора дават отражение на нежеланието на младите лекари да виждат бъдещето си в тази специалност. Преди 30-40 години нещата не бяха така, защото това беше специалност, която определяше прогреса в медицината, защото по онова време липсваха достиженията на интервенциолната кардиология, неврохирургията, всички така наречени безкръвни методи в хирургията, бяха в зародиш или все още не се прилагаха. Така че областта на диализното лечение беше критерии за развитието в медицинските достижения на една нация в някаква област. Нещата се промениха радикално и диализното лечение изостана в известен смисъл от всички тези специалности, които аз изброих. По тази причина младите лекари не изпитват и особена удовлетвореност да работят тази специалност. Контигентът на персонала, който работи в диализните центрове застарява и този факт не може да не буди безпокойство, както у мен, като национален консултант, така и у всички колеги, които са посветили дълги години на пациентите си и техния професионален път е минал в диализата.

- Какво е положението с диализата в частните центрове? Колко са те у нас?

- Очакванията да бъдат лекарите по-добре платени в частния диализен център са напълно основателни. От своя страна обаче, те са лишени от тази натовареност, която е присъща за диализните центрове, разкрити на територията на другите болници. Защото в държавните диализи възникват тежки случаи на бъбречна недостатъчност, в реанимции, в хирургии, в отделенията с хирургически профил. В частните центрове се лекуват амбулаторни болни, което от своя страна е и по-доходно. В редица страни има диференциация на заплащането на тази различна диализна дейност.

- А в България?

- В България не е така. И това, което прави особено впечатление и не се приема никак добре от персонала е, че най-тежките случаи от 2016 година с въвеждането на две клинични процедури, които се реализират в реанимационни отделения на болните, на които се налага да бъдат диализирани там, проведената диализа не се заплаща. Това е така, защото се смята, че в обема на тези клинични процедури влиза и диализата. Което от своя страна води до финасови загуби за болницата, където има разкрити такива реанимации, в които се прави и диализа. От друга страна в персонала остана неудовлетвореността, че най-тежките дейности не се заплащат, докато за пациентите, които са на хронодиализа, която протича много по-леко се получава заплащането от НЗОК. Което изостава изключително много от съседните ни страни. Например в една съседна Македония заплащането за една диализна процедура е 92 евро, в Румъния е 118 евро, а в България е 144 лева. В тези цени е калкулирано всичко, което получава един пациент - транспорт, консумативи, лекарствата против анемията, против костната болест и труда, който болницата разплаща на персонала. Всичко това влиза в тази цена от 144 лева, за най-масовата използвана процедура - амбулаторната хемодиализа. Или „Амбулаторна процедура 1", както е по номенклатура на НЗОК.

- А в Сърбия как стоят нещата?

- Очаквам да излезе в най-авторитеното нефрологично списание статия, в която са представени данни за икономическтите показатели за страните от Източна и Централна Европа за нефрологичните дейности. Обикновенно високи са цените, които държавите плащат за дализата в Словения и Хърватия, не толкова високи са в Сърбия, в Турция.

- А ние къде се позиционираме, в периферията ли?

- Склонен съм да се съглася с вашето предположение.

- Ако си представим картата на страната, има ли достъп всички нуждаещи се до диализно лечение у нас?

- В България 60 са центровете, които са на подчинение на МЗ и на общините и 20 са частните диализни структури. Излиза, че здравното министерство, като най-голям собственик трябва за себе си да прецени, дали е удачно да остави старата техника, която поглъща много средства за ремонт, в държавните диализи или да обнови тази база с нова.Това бе направено много отдавна - преди 10 години, когато бяха обновени 30% от диализните апарати в големите държавни и общински болници. Тогава имаше само един или два частни диализни центъра.

- Има ли нужда от още диализни центрове в страната?

- Тези центрове трябва да бъдат разкрити към съответната болница. В България се поставя въпроса, дали не е прекалено голяма бройката 440, колкото са болниците у нас. Така че отговорът на този въпрос е доста труден и не бих се ангажирал да внемя отговороност на някой дали да разкрива някъде център. Но, за да бъдем съвсем конкретни, през последните няколко години у нас са закрити два центъра - в Севлиево и в Дупница, където дейността му е поета от друг в частно медицинско заведение. Това са двата случая, които касаят държавните хемодиализи. Частните инвестиции биха могли да попълнят този вакуум, но те се придържат към една икономическа логика, която изисква позитивни резултати.

- Как е разпределено лечението на диализно болните според собствеността на центровете?

- 968 пациенти се лекуват в частните диализни центрове.Това е приблизително една четвърт от пациентите в страната, цялостната бройка към края на миналата година е 3763. Едва ли мога да ви отговоря на въпроса за допълнителна нужда от разкриването на нови центрове. В София и Пловдив са разположени почти една трета от всички частни диализни структури у нас. Има много голям частен диализен център в Монтана, макар че Северозападния район е почти обезлюден и едва ли се генерират големи печалби.

- Има ли район, в който пациентите са със затруднен достъп до лечение?

- Има. Например в голям окръг, какъвто е бургаският. Там има много отдалечени райони, където пациентите трябва да пътуват и по 100 км.,за да се лекуват, след като беше закрит диализния център в Средец. Няма значение каква е тяхната бройка, дори и да е малка, това не променя нещата.

- Какво е положението с персонала в диализните центрове?

- Чувства се недостиг на персонал. Повечето колеги са застаряващи лекари. Включително и в нашата болница се усеща липсата на желанието на младите лекари да се развиват в тази област на медицината. Тук става дума не само за количеството хора, които изпълняват длъжността, а качеството им. Важна е мотивировката, която достатъчно ясно обясних че липсва и, че се дължи на доста фактори.

- Колко години може да издържи един човек на хемодиализа?

- Ще ви разакажа за един христоматиен случай в нашите среди. Това е на един английски лекар, който започва като студент хемодиализа. И я започва през далечната 1963 година. Този човек от Англия се премества в САЩ, където в този период лечението е било на по-високо ниво. Той се казва Робин Йиди и завършва професионалния си път като професор по кожни болести в Лондон.Този човек е на хемодиализа до 1987 година, т.е 24 години. И след толкова време става обект на една успешна бъбречна трансплантация. Той умира през 2015 година, след 28 години с трансплантиран бъбрек. Ако към трансплантацията добавим и диализита, се получава срок от 52 години.

- Пропускането на диализни процедури от страна на пациентите, как се отразява на здравето им?

- Определено неблагоприятно. Но не мога да кажа дали пропускането на една процедура е фатално. Болшинството пациенти имат обичайно лечение, което е трикратно седмично по 4 часа. Това се смята за стандартна доза. 12 часа на седмица.

- Вие имате студенти, какво им казвате , за да ги мотивирате да поемат по пътя на нефрологията?

- Не е лесна задача. Опитвам се да им кажа, че ние сме една застаряваща колегия и за един млад и мотивиран човек би било по-лесно и по-бързо да просперира, отколкото в колегии, където интереса е по-голям и съответно конкуренцията е по-голяма.







Партиите разрешават новите болници Партиите разрешават новите болници

Властта дава 450 млн. лв. повече в бюджета на касата за догодина

Одобриха съюзите на зъботехниците Одобриха съюзите на зъботехниците Депутатите гласуваха поправките окончателно на второ четене
MВР се разплаща със съдебните медици MВР се разплаща със съдебните медици Вътрешното министерство платило над 65 хил. лв. от началото на годината
Московски влиза комисията по труда Московски влиза комисията по труда

Рокадата е заради оставката му като транспортен министър след катастрофата край Своге

Промените спънаха бюджета на НЗОК Промените спънаха бюджета на НЗОК

Надзорът няма да разгледа проекта в петък заради мащабните изменения в 4 закона, отлагат го за другата седмица

Административни хватки бавят нови терапии Административни хватки бавят нови терапии

Необходимо е спиране на източването на НЗОК, а не ограничаване на достъпа, казват от Арфарм

Нови 6 вещества в забранителния списък Нови 6 вещества  в забранителния списък  Правителството прие промени в Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични
Съдебните медици в стачна готовност Съдебните медици в стачна готовност МВР ни дължи хиляди левове хонорари още от миналата година, каза доц. Александър Апостолов
Пак пуснаха поръчката за е-система Пак пуснаха поръчката за е-система

Здравното министерство ще прави регистри и портал за 2.4 млн. лв.

Доплатили сме официално 385 млн. в болниците Доплатили сме официално 385 млн. в болниците

Колко още са дали пациентите в клиниките под формата на нерегламентирани такси не знае никой

1 2 3 ... 141 »