лица

Орисана да успява в науката

12-10-2018 12:31
Гергана
Гергана
Добрева
kapry@abv.bg
Орисана да успява в наукатаОбичам да правя ръчно изработени подаръци, а сръчността има много общо и със стоматологията, споделя Виолина Александрова
Това е Виолина. Тя е отличничката на випуск 2018 на Факултета по дентална медицина в Пловдивския медицински университет. В нейното семейство няма зъболекари. Майка й е библиотекар, а баща й автомонтьор. Срещата й със стоматологията сякаш е предопределена - и двамата й родители са имали страх от зъболекарската машина, затова Виолина е била техен придружител и компания, когато се е налагало да си оправят зъбите. Не им е държала ръцете, но стоматолотията още тогава е „хванала" нейната, та до днес.
Като всяко дете и Виолина не е обичала да ходи на зъболекар, дори определя себе си като ужасен пациент. Спечелила я, обаче една от лекарките, която имала специален подход към малките пациенти. Макар, че не си спомня името й, не е забравила къде е кабинета й. Пази също и малките подаръци, които е получила от милата докторка за всеки излекуван зъб.

 

Виолина най-много се вълнува,

не когато получава подаръци, а когато тя прави някому. И това не е случайно, защото подаръците са направени с много любов и то от самата нея. Най-често това са ръчно изработени картички със страхотни пожелания. Разказва, че от малка е сръчна. А понеже е родена на празника на буквите, нещата придобиват съдбовност при избора на професия. Тя ще е учене и сръчност в едно, а тези неща съвместява в цялост само стоматалогията, разказва Виолина.

„Това, което ми харесва в стоматологията е, че обединява както медицината, така и сръчността. Аз обичам да правя нещо с ръцете си и после да виждам резултата, а не да чакам дълго време, както например е при лекарите, които докато излекуват пациента минава време. При стоматолога резултатът е видим веднага".
Виолина няма брат и сестра.


Името й е дошло от баба й.


Майка й, обаче решила да го разчупи,  вкарвайки в него повече музикалност. Така от Виолета станало на Виолина. Творческото зрънце не се е изразило в музиката за Виолина, а в умението да създава различни предмети. Така на един от най-хубавите християнски празници Коледа, трапезата била осветена от ръчно изработените свещници на Виолина. Украсата на дома също била направена от нея.

За медицинския университет започнала да се готви от 11 кл., докато другите й съученици го направили година по-рано. Преценила, че времето ще й стигне и се оказва права.

Не минало и без притеснения,

дали ще успее да се справи с биологията. Защото по думите й, за да изкараш добра оценка по нея, се изисква много „зубрене", което не е силната й страна. С усмивка си спомня как училителката, при която ходела на уроци често  казвала: "Момиче, какво ще те правя, ти си учиш, както си знаеш. Трябва да можеш да наизустяваш всичко." Когато обаче видяла, че на кандидатстудентския изпит по биология е получила пълна шестица, била не просто щастлива, а изумена, че нейната схема за учене е проработила в много важен момент. Умението да запеметява, но с разбиране на огромен обем материал, придобила от английската гимназия, която завършила също с отличен. Любимият й предмет в училище е бил биологията.

Огънчето на интереса към този предмет

запалил учителят, който толкова увлекателно преподавал, че тя не е пропускала нито един от часовете. Всичките й приятели от ученическите години заминали в чужбина. Най-близката й приятелка в САЩ, останалите в Германия и Англия. Сега връзката й с тях е само в интернет. В ученическите години и на нея и е минавало през ума да замине в чужбина, но връзката с корена и обичта към близките й са били толкова силни, че са предопределили мястото й в Пловдив.

В университета намира нови приятели. С тях я свързат трудните науки, които заедно борят.

Тук среща и сродната си душа.

Той също учи стоматология, но е два курса по-голям от нея. Срещат се в залата за упражнения, където по-малките отишли да видят как се справят по-големите, а ангелчето на любовта точно в този момент, уцелило двамата. Днес Виолина работи в Пловдив в един стоматологиен кабинет. Споделя, че не е било лесно да намери работа, макар че е отличничката на випуска. Затова благодари на хората, които са й подали ръка.

"В Пловдив има пренаситеност на стоматологични услуги и благодаря на хората, които ме приеха да работя в техния кабинет".

Виолина се интересува от оперативно зъболечение и естетична стоматология. Дали след време ще превърне инереса си в нещо повече не знае, но е сигурна, че изборът на професия е точен. Книгите, които чете днес са разтоварващи. Част от тях идват от библиотеката, в която работи майка й. Обича да гледа романтични филми с положителен финал. Те са споделени с момчето на сърцето й.







Дарител на живот Дарител на живот Възможно ли е човек да дари 45 литра кръв през живота си? За няки хора това със сигурност е нещо непостижимо, но за Валентин Георгиев Велев от Ямбол е неоспорим факт. Той е един от 10-те наградени от БЧК кръводарители по повод 14 юни - деня за благодарност към тези, които дават нещо от себе си, за да спасят човешки живот. Сега Валентин е на 55 години и вече е давал кръв 101 пъти.
Вечно търсещият създател Вечно търсещият създател Важно е да можеш да даваш свобода на съзнанието си, казва Спас Керимов
Да върнеш глътката въздух Да върнеш глътката въздух Ако помагаме на другите и те помагат на нас ще живеем много по-щастливо в годините отредени ни на този свят, казва д-р Александър Симидчиев
Учителко, целувам ти ръка! Учителко, целувам ти ръка! Днешните деца имат нужда от интересни уроци, казва учителката Цветелина Петрова
Когато не се родиш със сребърна лъжичка в устата Когато не се родиш със сребърна лъжичка в устата Завърших с отличие медицина, а първата ми работа беше в строителството, каза доц. Васил Каракостов
Четвърт век влюбена в професията си Четвърт век влюбена в професията си Благодарна съм на майка си, че ме насочи към тази работа, казва Росица Георгиева, главна акушерка на „Майчин дом"
Момчето, което вярва, че една птичка пролет прави Момчето, което вярва, че една птичка пролет прави Лошата черта на българите е, че много се оплакваме, каза Денис Милков
Докторът, който стана свещеник Докторът, който стана свещеник В село Драганово един човек лекува болежките и душите на хората
Лекарят, който спасява ангели Лекарят, който спасява ангели Да лекуваш деца не е просто предизвикателство, то е голямо удоволствие, казва доц. Христо Шивачев, началник на Клиниката по детска хирургия в Пирогов
Между стетоскопа и перото Между стетоскопа и перото Д-р Анастас Иванов (Тео Буковски) през деня лекува пациентите, а нощем живее в света на фентъзи героите си
1 2 3 ... 13 »