лица

От фотоапарата до фармацията

05-10-2018 11:10
Гергана
Гергана
Добрева
kapry@abv.bg
От фотоапарата до фармациятаПрави бутикови лекарства, гените на инженерите в семейството са взели превес, казва Антон Вълев
Гост на рубрката ни "Лица" днес е Антов Вълев. Той е магистър фармацевт и е от малкото, които имат тясна специалност промишлена фармация. През 2013 година печели наградата фармацевт на година. А днес с удоволствие споделя опита си със студентите, а с нас предизкителството да посвети дните си на науката и на пациентите, които имат нужда от специфичния лек.
Откриваме го в Научната фармацевнична лаборатория, където прекарва голяма част от времето си. Тук са и онези 18 младежи, дошли от студентската скамейка , за да научат как се правят лекарства.

 

Фармацевтът не е само продавач на лекарства

категоричен е той. Дори напротив. „ Ако си представим, че държавата е едно приказно царство, работота на фармацевтите е да пазят целокупното население от злоупотреба с едно благо, което са лекарствата", твърдо заявява той. Преобръща с хастара навън мита, че аптекарите са търговици, които се радват, когато хаповете им се продават добре. Изтъква, че във фармацията, една от най-силните страни е умението да се правят лекарства. Да стане фармацевт предопределя

Един съдбовен подърк

Още от малък се увлича по фотографията. А тя по онова време е в два процеса - снимане и проявяване на снимките. И разказва, че за да бъдеш фотограф е нужно да разполагаш с достатъчно пространство, за да се разпъне химичната лаборатория, в която ще се проявят снимките. Неговата лаборатория се е помещавала в кухнята. В производственият процес разбрал, че химията е страст на която ще се посвети. Тя става и любим предмет в училище. Нито един от родителите му няма допирни точки с фармация, но той се насочва към нея именно заради възможността да учи повече химия. Завършва Медицинския университет специалност фармация. Оказва се, че е първият дипломант в България по промишлена фармация. И както с усмивка казва - гените на инженерите в семейството взели превес.

Лекарства по поръчка

Посветил е целия си професионален хъс в производството на лекарствени форми. Тук правим най-различни лекарства - от прахчета през таблетки, глобули, сиропи, та чак до капки за очи, обяснява той. Такава практика има в почти всички развити страни по света, като Япония, САЩ и Канада. В Европа също се правят лекарства на момента, добра практика има в Германия, Франция и Италия. Преди години и у нас изготвянето на лекарствени форми не е било нещо необичайно, напротив, в почти всяка болничнична аптека, са се приготвяли лекарства. В годините на прехода, обаче тази дейност замира, а това е един от най-тежките държавни изпити, които полага един фармацевт.


Промени в обучинето са наложителни

смята той и предлага. Определени дисциплини, които се преподават в медицинските университети, на всички специалности да се преподават от един екип преподаватели на всички заедно. И дава пример - неправилно е фармакология да се преподава от различни екипи преподаватели на бъдещите лекари, фармацевти и стоматолози. Тези три специалности трябва да се смесят, когаго изучават някои предмети. Така започва да се случва в някои англосаксонски държави, разказва той. И допълва за ползите - когато правят упражнения студентите от всички тези специалности заедно обсъждат най-добрият подход при даден клиничен случай. Това е правилният път да се пресече професионалния шовинизъм. Така на практика, ако всичики специалисти заедно си направят консилиум, надделявайки над професионалното си его, ще помогнат много повече на своите пациенти.

Здравната система страда защото

специалистите са разпокъсани. И дава за прием един болен, който след преглед при трима различини специалисти излиза с три различни рецепти, с противоречащи си лекарства. Тези хапчета един и същи пациент трябва да глътне-това е полипрагмазия, излишно предписване на много лекарства, което води до нежелани лекарствени реакции. А  освен това на финала никой не се интересува от пациента. Всеки се интересува от тясната си специалност. Това не е система за реализация на специалисти, а е система за здравеопазване, категоричен е той. В центъра на която трябва да е пациентът и всички да се научат да работят помежду си. Да се работи в екип и да се правят консилиуми е тайната на успеха в здравеопазването.

За нас най-приятни пациенти са еднократните

Тези, които след като са изпили лекарството са се почуствали добре и са ги благословили, че са помогнали. Техните пациенти са в най-широк диапазон – от 2-3 дневни бебета до техните баби. Освен болни хора помощ търсят и лекари, за своите пациенти. А заболяванията, за които на-много правят лекарства са разпределени в три групи - урология, кардиология и така наречената „уникалности". В нея влизат очни препарати и мехлеми и тинктури за лечение на трудно зарастващи рани. Лекарствата които приготвят нямат аналог, нито като дозировка, нито като съдържание.

Най- трудните пък са бебетата и животните

Педиатрията и ветеринарната медицина са виш пилотаж в науката, разказва Антов Вълев. И обяснява, че най-трудно на тези медици е да поставят диагнозата на пациент, който не може да обясни какво точно го боли.Тези пациенти са трудни и за лекарства, доуточнява той. „Няма значение, че чисто фармацевтично едно лекарство е направено страхотно, щом не може да накарате детето или пък котката да го глътне". Ето това е най-голямото предизвикателство за фармацевта – да създаде перфектното лекарство и като качество и като вкус.

Работата е моят живот

На нощното му шкафче, няма да откриете криминале, а справочници. За това нарича себе си сухар. Не си губи времето в неща от които няма да научи нещо ново. За това обича да гледа филми за открития и за хора направили нещо значимоза науката. И ако се чудите този вълшебник на таблетките как почива, отговорът е работейки! Не е захвърлил фотографията в килера, ползва я, но само, за да запечати бутикови моменти.







Дарител на живот Дарител на живот Възможно ли е човек да дари 45 литра кръв през живота си? За няки хора това със сигурност е нещо непостижимо, но за Валентин Георгиев Велев от Ямбол е неоспорим факт. Той е един от 10-те наградени от БЧК кръводарители по повод 14 юни - деня за благодарност към тези, които дават нещо от себе си, за да спасят човешки живот. Сега Валентин е на 55 години и вече е давал кръв 101 пъти.
Вечно търсещият създател Вечно търсещият създател Важно е да можеш да даваш свобода на съзнанието си, казва Спас Керимов
Да върнеш глътката въздух Да върнеш глътката въздух Ако помагаме на другите и те помагат на нас ще живеем много по-щастливо в годините отредени ни на този свят, казва д-р Александър Симидчиев
Учителко, целувам ти ръка! Учителко, целувам ти ръка! Днешните деца имат нужда от интересни уроци, казва учителката Цветелина Петрова
Когато не се родиш със сребърна лъжичка в устата Когато не се родиш със сребърна лъжичка в устата Завърших с отличие медицина, а първата ми работа беше в строителството, каза доц. Васил Каракостов
Четвърт век влюбена в професията си Четвърт век влюбена в професията си Благодарна съм на майка си, че ме насочи към тази работа, казва Росица Георгиева, главна акушерка на „Майчин дом"
Момчето, което вярва, че една птичка пролет прави Момчето, което вярва, че една птичка пролет прави Лошата черта на българите е, че много се оплакваме, каза Денис Милков
Докторът, който стана свещеник Докторът, който стана свещеник В село Драганово един човек лекува болежките и душите на хората
Лекарят, който спасява ангели Лекарят, който спасява ангели Да лекуваш деца не е просто предизвикателство, то е голямо удоволствие, казва доц. Христо Шивачев, началник на Клиниката по детска хирургия в Пирогов
Между стетоскопа и перото Между стетоскопа и перото Д-р Анастас Иванов (Тео Буковски) през деня лекува пациентите, а нощем живее в света на фентъзи героите си
1 2 3 ... 13 »