Лица

Една бяла лястовица

24-09-2018 10:49
Гергана
Гергана
Добрева
kapry@abv.bg
Една бяла лястовицаУченическо съчинение на тема „какъв ще стана" се оказва съдбовно за д-р Мирослав Ангелов

Биографичен филм за успели ромски младежи направи международна филмова компания. В него участват трима „герои" от Румъния, Сърбия, Македония и един от България – д-р Мирослав Ангелов от УМБАЛ „Св. Анна". Кой е той, как е решил да стане лекар, какво е да работиш в една от най-големите болници в страната, разказва той пред clinica.bg.

Едно ученическо съчинение на тема: „Какъв ще стана" се оказва съдбовно за Мирослав Ангелов. Осем годишното момче от квартал „Христо Ботев" в столицата написва на белия лист думата „лекар". Никой от родителите му не е медик, нито пък има близки лекари. Семейният пример липсва, но представата за доктора е повече от вдъхновяваща - благ човек с куфарче в ръка, който дава живот. Устоява на подигравките на съучениците си за това, че има големи мечти. Издържа и на съмнението на приятелите си, че е възможно да надскочиш етноса. На 11 години загубва баща си. А няколко години по-късно и майка си. Вече е сигурен, връщане назад няма. Медицината е неговата съдба. Записва медицински колеж. Завършва след това и медицински университет.


Радостите от победите споделя с баба си и брат си.


Още в първи курс започва работа по болниците. Бил е болногледач. Бил е и медицинска сестра. Трогва се е от болката в очите на хората, търсещи помощ и избавление. Тогава разбрира, че нито само една сестра и нито само един лекар, могат да задържат живота. В медицината е важен екипът. С усмивка казва, че в този случай е валидна старата народна мъдрост „сговорна дружина, планина повдига". Затова не търси идоли в бели престилки. Учи се от всеки по веригата, буквално всеки ден.

Знае, че медицината е най-бързо развиващата се наука. Тя не търпи бавните и плахите. Безкомпромисна е с некадърните. За това не пропуска симпозиумите, където се споделят новостите и опита в професията.


Не приема медицината като професия, а като мисия.


Определя родители си като пътеводни светлини, които са му дали онази ценностна система, която го е направила Човек. Дори и да не са между живите днес, те му помагат да отстоява на трудностите и да продължава да мечтае. Разказва, че иска да специализира кардиология, за да помага на другите. Споделя, че причината за смъртта на родителите му са точно сърдечно- съдовите болести.

Днес д-р Ангелов може да бъде открит в Спешното отделение на болница „Св.Анна".


Никога обаче няма да забрави първия си работен ден.


На път към лечебното заведение го настига линейка „на буркан" . Веднага се досетил, че първия ден ще е доста ударен и безпощаден. Че време за адаптация в новата среда няма да има. Признава, че в първия момент е бил стресиран. Наложило се е бързо да се овладее и да приложи всичко научено. Мисията успява - пациентът е спасен. Вечерта го застига главобилието, а напрежението на деня не го напуска цяла нощ. Не му и хрумва да се отказва. Да помисли дори, че това не е мечтаната работа, напротив уверен е, че всичко си е струвало щом болния е добре. Продължава всеки ден да идва на болницата с удолствие.

Очаква предизвикателствата, за да докаже,

че когато работи рамо до рамо с добри професионалисти нещата се случват.

Освен кардиолозите, д-р Ангелов безкрайно уважава и реаниматорите. Споделя, че без тях не може да запачне нито една операция, макар точно те да остават в сянката на хирурзите. Не крие, че е имал и продължава да има предложения да замине на работа в чужбина. Не мисли да го направи, защото вярва, че хората имат нужда не от други, а от лекарите. Убеден е в правотата на нарадоната мъдрост ,че камъкът си тежи на мястото. Лекарите, които избират да останат нарича „Силните". Другите не съди, но не им се възхищава.

Щастлив е, че е успял да разбие стереотипа за мързеливото ромско момче.


Твърдо вярва в потенциала на етноса си,

но уточнява че зрънцето на успеха всеки сам трябва да посади. Тъжно му е, че нито един от приятелите му, от ученическите години, не е надскочил средното образование.

Определя се като онази „бяла лястовичка", която не може сама пролет да направи. Приятелите от детските години не са го напуснали. Дори не спират да го търсят и да искат помощта му. Щастлив е, че точно онези, които не са вярвали във възможностите му днес го дават за пример на децата си. Съвсем метафорично описва надеждите си - „ лястовиците" един ден да станат повече, за да може „красивата пролет да дойде".


Днес д-р Ангелов е един от героите на

международна филмова комапания, която прави биографични филми за успели ромски младежи. Познава и другите трима „герои" от Румъния, Сърбия и Македония. Обяснава, че до тук е стигнал, чрез сериозен кастинг, както и другите участници във филма. Сранява случилото се, като обстоен преглед под „двойна лупа".

Филмът е приключил със снимките в България. Очаква с нетърпение да го гледа след броени дни. Не защото в него е неговата биографична история, а защото в образа му се оглеждат всички успелите ромски деца. Защото това е разказ и за борбите на лекарите с ежедневните предизвикателства на системата. Най-голямата му награда е когато пациент му каже: „Благодаря ви докторе, че сте тук"!


Макар че има хора с различно отношение

към медиците, твърдо вярва, че то се променя в мига, в който хората потърсят помощта на лекаря. Разходките го разтоварват от напарегнатото ежедневие. А срещите с приятели и близки го карат да се чувства щастлив. На нощното му шкафче, естествено има специализирана литература.

„Дежурствата са много, работата е тежка, но школата е голяма!"- казва той.

Така завършва срещата ни с българският лекар от ромски произход, станал герой в един международен филм и доказал,че „бели лястовици" ще има, само са нужни жици, които да ги издържат!







Дарител на живот Дарител на живот Възможно ли е човек да дари 45 литра кръв през живота си? За няки хора това със сигурност е нещо непостижимо, но за Валентин Георгиев Велев от Ямбол е неоспорим факт. Той е един от 10-те наградени от БЧК кръводарители по повод 14 юни - деня за благодарност към тези, които дават нещо от себе си, за да спасят човешки живот. Сега Валентин е на 55 години и вече е давал кръв 101 пъти.
Вечно търсещият създател Вечно търсещият създател Важно е да можеш да даваш свобода на съзнанието си, казва Спас Керимов
Да върнеш глътката въздух Да върнеш глътката въздух Ако помагаме на другите и те помагат на нас ще живеем много по-щастливо в годините отредени ни на този свят, казва д-р Александър Симидчиев
Учителко, целувам ти ръка! Учителко, целувам ти ръка! Днешните деца имат нужда от интересни уроци, казва учителката Цветелина Петрова
Когато не се родиш със сребърна лъжичка в устата Когато не се родиш със сребърна лъжичка в устата Завърших с отличие медицина, а първата ми работа беше в строителството, каза доц. Васил Каракостов
Четвърт век влюбена в професията си Четвърт век влюбена в професията си Благодарна съм на майка си, че ме насочи към тази работа, казва Росица Георгиева, главна акушерка на „Майчин дом"
Момчето, което вярва, че една птичка пролет прави Момчето, което вярва, че една птичка пролет прави Лошата черта на българите е, че много се оплакваме, каза Денис Милков
Докторът, който стана свещеник Докторът, който стана свещеник В село Драганово един човек лекува болежките и душите на хората
Лекарят, който спасява ангели Лекарят, който спасява ангели Да лекуваш деца не е просто предизвикателство, то е голямо удоволствие, казва доц. Христо Шивачев, началник на Клиниката по детска хирургия в Пирогов
Между стетоскопа и перото Между стетоскопа и перото Д-р Анастас Иванов (Тео Буковски) през деня лекува пациентите, а нощем живее в света на фентъзи героите си
1 2 3 ... 13 »