интервю

Реформата трябва максимално да защити пациентите

25-09-2018 07:46
Гергана
Гергана
Добрева
kapry@abv.bg
Реформата трябва максимално да защити пациентитеНе сме достатъчно богати, за да имаме лекар във всяка линейка, смята д-р Надежда Тодоровска

На 26 септември здравният министър Кирил Ананиев трябва да представи в детайли дълго очакваните идеи за реформа в здравния сектор. Нейната рамка предвижда пълна демонополизация на касата или въвеждане на задължително здравно застраховане, което да легализира доплащането и леко да го увеличи. Къде са слабите звена на здравната система в момента, в каква посока трябва да са бъдещите промени, какво е мястото на спешната помощ в тях, защо буксува внедряването на парамедици у нас, попитахме д-р Надежда Тодоровска. Тя е зам. директор на БЧК и зам. председател на Съвета към МС "Партньорство за здраве", към който ще се създаде работна група за здравната реформа.

- Д-р Тодоровска, преди броени дни отбелязахме Независимостта на България. Независим ли е българският лекар?

- Би трябвало всички да се чувстваме независими в някаква рамка, разбира се, но това не е така. Защото ние сме зависими от нормативната уредба, от това, което трябва да предложим на нашите пациенти. Защото в крайна сметка лекарят не живее и не работи за себе си, а за другите. Той го прави в услуга на обществото, в услуга на нуждаещите се, на тези, които имат нужда от подкрепа и лечение. Затова много важна част от дейността на един лекар е изпълнението на Хипократовата клетва. Той се обрича да помага на хората и да им дава шанс за живот и здраве.

- А пациентът от какво е зависим?

- Пациентът зависи от много неща. За съжаление, той е по-зависимият. Първо зависи от достъпността на услугите, които трябва да получи. Второ, зависи от възможността, като стигне до тях да си ги плати, защото в крайна сметка няма безплатен обяд. Дали под формата на здравна осигуровка, дали под формата на здравна застраховка, дали под формата на преки плащания, но пациентът трябва да е в състояние да покрие разходите за своето лечение. И това може да стане на базата на първо на неговата грижа за самия себе си. Ако един човек не се грижи за себе си и разчита единствено някой друг да свърши тази работа вместо него, той на практика много бързо губи своето здраве и способност да се възстановява от различни заболявания и инциденти. Много важно е да съумее един пациент да намери правилният модел за самия себе си - по какъв начин в случай на нужда да си осигури необходимата подкрепа в здравен аспект. Да, по конституция всеки има право да бъде лекуван, да бъде обгрижен, но грижата за всеки един минава първо през нас. Не може да разчитаме, че някой друг ще се погрижи по-добре от самите нас. Затова една система, каквато е здравната система, трябва да има способността да помогне на всички участници в нея, от пациентите до лекарите, та да могат те да намерят правилно своето място и правилния вход към нея. Защото всички знаем, че една система има вход и изход. И ако ние на входа на тази система, сме здравно застраховани, сме се погрижили за себе си, ако сме се разболели, би трябвало тя да ни позволи бързо да можем да стигнем до изхода й вече оздравели или в едно по-добро състояние. В крайна сметка тази система е важно да ни даде правилните модели за взаимоотношения на всички участници в нея, за да може накрая човека в нужда да излезе с един добър резултат.

- В момента се говори за ремонт на здравноосигурителната система, какъв е верният път, според Вас, предлагат се два модела?

- Основният проблем на сега действащата система е, че много малко хора плащат здравните си осигуровки и цялата здравна система лежи на плещите на онази малка група, които си плащат – на работещите хора. Това трябва да се промени. Трябва всеки един със своята лична вноска в здравната система да бъде сигурен, че ще получи персонална грижа. Човек, за да бъде спокоен, че тези негови пари няма да отидат някъде другаде, трябва да има, както досега една солидарност в здравната система подобно на пенсионната. Много важен момент е това - да се даде шанс на тези, които си плащат да се чувстват удовлетворени, че получават нещо срещу парите, които дават в здравната система. Другото важно нещо според мен е, да се завиши контрола върху медицинските дейности, които се извършват. Сега то е малко като при пътната полиция, не можеш на всяко кръстовище, до всеки автомобил да сложиш пътен полицай, за да може да си спокоен, че няма да се наруши правилника за движение. Същата работа е и тук – ако имаме една здравноосигурителна каса, тя трябва да огрее навсякъде, за да контролира този процес и за да не се надписват, както много често се случва, процедури, които на практика не са извършени на пациентите. Защо? С цел да се изведат ползи, дивиденти от здравната каса, от съответните КП. Това също трябва да се промени. И когато има една конкуренция, тази конкурентна среда ще позволи по естествен път да се завиши контрола.

При сега действащата система, на практика доволни няма - нито лекари, нито медицински сестри, нито пациенти, нито Каса. Никой не е доволен. Значи нещо трябва да се промени и тук е важно да се чуе мнението на всеки в обществото, за да не изпаднем в ситуация в която вместо да изпишем вежди да избодем очи. Аз, като зам.-председател на „Партньорство за здраве", смятам, че е важно да се защити максимално интересите на пациентите, защото иначе губим хора, губим потенциала на държавата си. И в тази демографска ситуация, в която се намираме, това е катастрофално.

- Кои са най-слабите елементи в системата, според вас?

- Два са най-слабите елементи в системата. Това е работата ни с възрастни хора и медицинската грижа по домовете, където имаме хронично болни, където хората имат нужда от малка, но постоянна грижа, вместо да отиват по болници, за да се лекуват там. Това БЧК разработва като модел съвместно с МЗ, МТСП от няколко години. Този модел вече съществува в България, така че е въпрос на време той да бъде приложен и тази голяма дупка между болниците и личните лекари да бъде запълнена, за да не се налага винаги да се вика Спешна медицинска помощ.

- Кой е вторият важен елемент, който изисква спешна намеса?

- Това е Спешната помощ. Този голям елемент в здравната ни система, особено в подкрепа на хората в малките населени места. Трябва да се преосмисли по какъв начин да се раздели неотложната от спешната медицинска помощ. Защото ние превърнахме спешната помощ в неотложна именно поради липсата на постоянната грижа за тези хора, които са хронично болни. Техните хронични заболявания преминават в акутни. Получава се криза, било то хипертонична, било то от някакъв друг характер. Наблягам на хипертонична, защото за съжаление ние в България сме на първо място по смъртност от сърдечно-съдови заболявания именно в резултат на липсата на постоянен контрол и спазване на здравословен режим на живот, който да позволи един човек с хронично заболяване да взима медикаменти в домашна среда, да продължи живота си в една нормална среда единствено с лекото наблюдение от страна на медицинския персонал.

- Хората предпочитат да извикат „Бърза помощ", защото тя е безплатна за всички. Реформата ще засегне ли съдбата на тази структура?

- Спешната помощ в провинция Баден-Вюртенберг Германия, която е около 10-11 милиона души се финансира от над 200 здравни каси. И там в Закона за спешната помощ е записано от повикването на линейката до нейното пристигане да има 15 минути. С много ясно разписани правила, какъв автомобил да се използва, каква екипировка е нужна на персонала, какви да са екипите, които да отидат на този адрес и по какъв начин да се извърши цялостното движение. Това е спешната помощ, защото ако някой с неотложни нужди извика малкото екипи, с които ние разполагаме за спешна реакция, на практика ние ще изгубим някой човек, който е в инфарктна ситуация и трябва да бъде спасен на момента. Затова демонополизацията на здравната каса не ме притеснява изобщо. Притеснява ме по-скоро организацията, на това как да се случи разделението на неотложна и на спешна помощ. И това, че в момента в България все още битува мнението, че е хубаво да има лекари в линейките, отколкото парамедици.

- Първите опити за проправяне пътя на професията парамедик у нас започват още през 2004 г. Тогава Българският червен кръст инициира създаването на първото в страната ни училище за парамедици. Какво се случи от тогава до днес?

- Ние изработихме всички необходими документи и ги предложихме на Националната агенция по професионално образование и обучение, където бяха приети от съответните експертни и управителни съвети, за да има в България нова професия, наречена парамедик.

- Може ли да се каже, че парамедиците са достатъчно компетентни за да заместят лекарите в линейките на спешна помощ?

- Тази професия парамедик има три специалности. С нашите партньори, когато обсъждахме темата, искахме да направим степените горе-долу съотносими към съществуващите в Европа. Две по-ниски степени на професията и една последна –трета, която всъщност е реално парамедик. В момента в България ние имаме професия парамедик с три специалности, но в третата още никой не е обучен. Тя покрива значението на думата парамедик според европейските и световни стандарти. Много важно е да се знае, че това е двугодишно обучение, което аз не съм чула в България, да е позволено да се извършва. БЧК кандидатства, но все още няма правомощията за това. Имаме право на първата и втората степен, както и всички останали. БЧК откри първото училище за парамедици с германския Червен кръст през 2011 г. в нашата база в Лозен. Направихме всичко възможно тази учебна програма да отговоря на изискванията в Европа. Така че нашите специалисти, обучени в България, да могат да започнат работа в Германия. Такъв е и договорът ни с германския червен кръст, който в Баден-Вюртенберг се явява основният доставчик на спешната медицинска помощ, заедно с още три други неправителствени организации.

- Кое пречи България да изгради подобен модел на спешна система у нас?

- Това е другият въпрос, който отваря врата за дискусии. Дискусия, за която българското общество очевидно още не е узряло, макар че ние от 2011 г. говорим. Ние гледаме Румъния, където наистина последните 15 години бързо се развиха дейностите, които доведоха до една стабилна система за спешна медицинска помощ. И тя е държавна. Няма нищо лошо държавна да бъде и спешната медицинска помощ в България. Важен е начинът по който функционират отделните елементи в нея.

- Какво имате предвид?

- Какъв ще е екипът, каква подготовка ще имат. Как да реагират с какви технически средства ще разполагат. Какъв е стандарта, който трябва да покрият и как е разписан този стандарт в какви нормативни актове. Колко задължителен и колко препоръчителен е той, както е в нашия случай. Това са едни елементи, които България като член на ЕС трябва все по-бързо да изчисти, защото на територията ни идват и чужди граждани. Те също имат нужда от медицинска помощ. Тази система трябва да функционира достатъчно добре, както за българските, така и за чуждите граждани. Ние искаме да развиваме туризъм, искаме да бъдем отворена система, хората да се чувстват сигурни и добре в страната ни. Ако гарантираме тяхното здраве мисля, че ще ги направим още по-мотивирани да дойдат и да бъдат сред нас.

- Какво трябва да се случи, че и България да има толкова правоспособни и добре обучени парамадици, както Германия, например?

- Всичко е в сферата на професионалната квалификация и образование. Достатъчно е МОН да извърви докрай своя път, за да може третата степен да бъде урегулирана. Да се извършва това двугодишно обучение и с подкрепата на медицинската общност.

- Доколко е реално това да стане факт?

- Ще ви дам само един пример в Англия в линейките няма лекар. Няма да видите лекар, нито в Израел, нито в САЩ – там са само парамедици. Това обаче е далеч от народопсихологията на българина. Той иска да знае, че в случай на нужда ще има лекар до себе си. БЧК прецени, че е по-добре да предложим на нашето правителство, още от 2009 г. водихме в Германия министри, зам.-министри и политици, да видят как работи системата на Германия. Да им покажем как бихме могли и в нашата страна лесно да се организира подобен модел. Например в 85% от случаите, когато има повикване за спешна медицинска помощ да отиват парамедици. И само в едни 15% от случаите, когато диспечерите преценят, че на този адрес е наложително и лекар да отиде, то тогава лекарят тогава с друга кола, не с линейката от мястото, където се намира на дежурство той. И линейката и лекарят трябва да са на адреса при пациента до 15-та минута. За да могат да осъществят нужните реанимационни дейности до степен, която позволява техниката в реанимобила или линейката. Защото след 15-та минута, това всеки лекар го знае, се изчерпват възможностите и на най-добре оборудваната техника. Човекът трябва да бъде закаран до лечебно заведение, където да му се окажат докрай важните за живота му дейности.

- Давате примери за държави със сериозни икономики, като Германия. Смятате ли, че нашата държава би могла да се справи чисто финасово с този модел и как може да го направи?

- Разбира се, защото всъщност най-скъпото е лекарят. Ние обаче искаме най-хубавото, всяка линейка да е оборудвана с лекар. Т. е. ако ние сме толкова богати или по-богати отколкото Германия, Англия или Израел, няма защо да се притесняваме, за това, че във всяка линейка има лекар. Вие зададохте точния въпрос, как да го направим? Ами именно като обучаваме хора, които в рамките на до две годишно обучение, защото трите специалности са на три нива - в рамките на 6, на 9 и на 24 месеца съответно, да получат необходимата квалификация, а не да учат 6-7-8 години и специалност спешна медицина. Кое е по-изгодно на държавата, питам аз а и на самия конкретен индивид, да започне час по-скоро работа, като се включи в системата на спешна помощ с определен комплект от компетентности и правомощия или да учи 6-7 години. Съответно държавата да инвестира в него, той да инвестира в себе си и естествено след това да очаква едно достойно възнаграждение за положения труд. Значи ние искаме възможно най-скъпото. Е хубаво, като сме толкова богати да извадим парите и да си го позволим. Само че ние ги нямаме тези пари и другите държави са сметнали, че ги нямат. Те за това са направили този модел- да се осигурява според нуждите на пострадалия съответната помощ. Ще дам отново пример с Германия- там има 6 вида регламентирани превозни средства със съответната техника вътре. Във всяка една линейка на едно и също място се намират дефибрилаторът, медикаментите и всички необходими уреди, които са важни за дейността. В България съгласно нормативните документи излиза, че освен лекар, дефибрилатор друг не може да използва. Ами това е тотален нонсенс. Ние от БЧК като част от глобалната мрежа за първа помощ не можем да обясним, все още на нашите партньори от другите държави, защо ние нямаме право да обучаваме хора как да използват автоматични дефибрилатори. Това обучение се извършва обикновено в рамките на два дни в другите държави по света. Персоналът на летища, на бензиностанции, на ЖП-гари, на автогари, на места където има голямо стълпотворение от хора да има екипи, които са обучени да използват дефибрилатори, за да може при нужда на инцидент да се приложат научените умения. В Англия има поставени такива устройства, дори в детските градини. Защото местната власт е преценила, че възрастните хора са рисков фактор, а повечето от тях водят внучетата на градина. В България обаче все още не можем да убедим нашето лекарско съсловие, колко е важно това. Те започват да обясняват колко е сложно и как само лекар може да се справи с работата с дефибрилатор. Ето, тези дребнички неща на пръв поглед, спъват истинските реформи, които да доведат до една наистина добра спешна реакция, когато това се налага. И съответно създаването на екипи, които да извършват неотложните дейности.

- На практика успяват ли да се реализират завършилите курсовете за парамедици у нас?

- За жалост нито МЗ, нито лекарското съсловие разбраха колко е важно парамедиците да бъдат внедрени в екипите за спешна медицинска помощ. Този екип на министерство на здравеопазването има амбицията да наложи тази промяна. Надявам се да успее, защото това е за доброто на всички. За мен е много положителен факта, че министър Ананиев търси широката дискусия, за готвените промени, защото само в общия консенсус и диалог могат да се случат нещата.







Има лекари и лекари, които злоупотребяват Има лекари и лекари, които злоупотребяват Много министри се смениха в здравеопазването, защото ми се иска на база на огромните пари, които се изсипват там да се направи система, която да стигне до пациента, каза Бойко Борисов
Гласуват вота в сряда Гласуват вота в сряда Този път депутатите дискутираха проблемите в системата три часа
Здрав вот на недоверие не се прави с болни аргументи Здрав вот на недоверие не се прави с болни аргументи Дебатът за здравеопазване не трябва да е на вот на недоверие, каза Кирил Ананиев
Нека търсим консенсус, но не по този начин Нека търсим консенсус, но не по този начин

Усещането за самодостатъчност винаги е изигравало лоша шега на всички управляващи, каза д-р Хасан Адемов

Да се обединим не от тясно партийни интереси Да се обединим не от тясно партийни интереси

Хората не очакват в Парламента непрекъснато да спорим и да се караме, а да намираме решения, каза д-р Даниела Дариткова

Алтернатива в здравеопазването има Алтернатива в здравеопазването има

За проблемите в него не са виновни лекарите, те са принудени да работят в тази система, каза Корнелия Нинова

Кой ще подкрепи вота на недоверие на БСП Кой ще подкрепи вота на недоверие на БСП Народните представители очакват отново да да се засегнат проблемите в системата и да се поставят на дневен ред
Разискват вота на недоверие в петък Разискват вота на недоверие в петък

ДПС ще подкрепи недоволството на левицата, Воля – не, от Атака не казват

Реформата никога не е спирала Реформата никога не е спирала

Ден преди празника на българския лекар, в разгара на поредните реформи в системата, потърсихме един от доайените на нашата медицина. За равносметката, за нуждите от промени, за митовете и истините в здравеопазването ни, чуйте какво казва доц. Божидар Финков.

МЗ започва проверка за смъртта на Адриан МЗ започва проверка за смъртта на Адриан Искаме да стигнем докрай в нашите разследвания, категоричен е Кирил Ананиев
1 2 3 ... 8 »