15 септември

Хвалбите поощряват желанието за учене

15-09-2018 09:02
Мая
Мая
Ковачева
kovachevamaya@yahoo.com
Хвалбите поощряват желанието за ученеНе стресирайте децата с негативни послания, покажете им, че училището може да носи радост, съветва Лиляна Тръпчева

Първият учебен ден наближава и с него са свързани куп емоции. Децата се вълнуват от новите срещи, уроците, вълнуващото ежедневие. Родителите се притесняват дали ще намерят най-хубавата раница, дали първолакът им ще попадне на най-готината учителка. За емоциите и отговорите на най-често задаваните въпроси около 15 септември, разговаряме с детския психолог Лиляна Тръпчева.

Без съмнение най-големите притеснения на 15 септември са за първокласниците и техните родители. Първият учебен ден бележи както началото на учебната година така и края на лятната ваканция. „При всяка промяна човек преживява своеобразна криза, свързана с притеснения и въпроси – дали ще се справи, как ще го приемат другите, дали ще получи одобрение или пък не, с какво би следвало да се раздели (свободно време, приятели, хобита). Но също така той може да се очаква с нетърпение, надежда и желание за среща и общуване с връстници, завръщане към стари навици и други", казва Лиляна.
Тръгването на училище обаче е сериозно предизвикателство и пред майките и бащите. Ако през лятото те са организирали свободното време на децата, докато са на работа, сега пред тях се изправя изпитанието да се справят с извънкласните дейности, да следят за провеждането им, да проявяват отговорност относно това дали детето спазва дисциплината в

ВИЗИТКА

Лиляна Тръпчева е детски психолог и психотерапевт. От 10 години работи с деца от две до 18 години, с техните родители и със семейства, които желаят да осиновят дете. Има магистратура по "Детско-юношеска психология (диагностика и консултиране)" към Софийски университет „Св. Климент Охридски". И работи като психолог на частна практика и по различни проекти. Членува в Дружеството на психолозите, Българска Асоциация по Психотерапия и няколко НПО. Има десетгодишна практика в отдел „Закрила на детето", фондация „За нашите деца", фондация „Екип", фондация „Асоциация Анимус". Притежава широки познания за работа с психодрама, психоаналитична психотерапия и такава на обектните отношения. Има дългогодишен опит с деца с диагноза „Хиперактивност и разстройство на вниманието", девиантно поведение, с агресивни прояви.

 училище, успява ли да усвои учебния материал. Затяга се и дневния режим, няма толкова време за игри, телевизия, компютър. От една страна идва успокоението, че детето тръгва на училище и денят ще му е уплътнен, от друга се появяват допълнителни ангажименти и отговорности и пред тях самите.

Важно е родителите на първокласниците да мислят за това като за своеобразно продължение на детската градина. „Не препоръчвам да обясняват на детето, че вече е ученик, че нещата са по-сериозни, че трябва да се справя по-добре. Това е допълнителен стрес, който натоварва малчугана и му пречи да проявява любопитство – естествената основа и двигател за желанието за учене. Той има право на грешка и, когато знае това, в случай, че допусне такава, ще може да продължи напред и да се опита да я поправи. В противен случай може да развие ниско самочувствие, да започне да лъже, да преживее ненужен стрес и други нежелани последици", допълва психоложката.


Напред науката е слънце


Много родители се притесняват, че училището ще натовари децата им прекалено много. Често се говори за тежките раници, за сложните уроци. В действителност майките и бащите трябва да осъзнаят, че програмата е съобразна с възможностите на децата. Тя е продължение и обогатяване на това, което вече са учили в предучилищната група. „Да, ще бъдат в класните стаи и ще трябва да седят на чиновете си, но дори и в детската са имали подобни уроци. Освен това в училище също има часове в които ще се занимават със спорт, музика, приложни дейности. Педагозите имат опит с посрещането на първокласници. Добре е да се говори с класния ръководител, да се вземат предвид посланията, препоръките, правилата в класа, за да има еднакви послания към детето. Това би му дало усещане за сигурност и доверие, а не за объркване и хаос", казва Лиляна.
По-големите ученици вече имат опит във всичко това, особено ако не сменят клас и преподаватели. Стресът ще е по-скоро за тези, на които ще им се наложи да се адаптират към нова среда – петокласниците, осмокласниците, деца, сменящи училища. Добре е да знаят предварително какво ги очаква, има ли нови правила, изисквания. Но преди всичко останало, най-важното е детето да вярва, че ще се справи и, когато му е трудно да получи подкрепа при намирането на решение и изход от ситуацията от хората около него.


Предизвикателствата


Една от основните трудности пред малчуганите е спазването на дисциплината и това да останат фокусирани. В съвременния начин на живот получаваме и обработваме много информация, която ни се предоставя доста синтезирана. Сякаш все по-рядко хората се опитват да влязат в дълбочина в някакъв проблем. Така е и с учениците. Учат много от влогърите в социалните мрежи, от своите кумири (певци, актьори...) използват виртуалното пространство за проучвания и научаване на нови неща и все повече се отдалечават от навика да слушат преподавателите, да четат литература, да задържат за по-дълго време вниманието си върху едно нещо.
„От друга страна в класната стая може да бъде и много забавно. Това е място на научаване на нови знания, изправяне пред предизвикателства, усвояване на социални умения, опознаване на света и хората около нас. Това е място, в което се създават приятелства, назряват и се решават конфликти, извършват се наблюдения и се вадят заключения", усмихва се Лиляна.

Тя обаче съветва родителите непрекъснато трябва да са нащрек дали в училище не се случва нещо нередно. Те трябва да наблюдават дали детето не е загубило желанието си да влиза в клас, оплаква ли се често от болка в корема без видима причина, боледува ли повече от преди, станало ли е по-разсеяно или по-потайно, спазва ли си дневния режим или не. Всяка промяна в поведението е сигнал за душевното състояние на детето, за това е добре майките и бащите да имат добра връзка с него, условия за общуване, за чуване важните теми за него.


Учителко любима


Много родители търсят контакт с учителите преди още детето им да е пристъпило прага на школото. Подобни разговори са изключително подходящо, ако първокласникът е „различен". Така тя ще е наясно с негови особености, специфики на поведение, ще знае какво го напряга, как да го предразположи. Разбира се, не бива да се поставят етикети.
„Предварителните разговори винаги са добра идея. Те могат да дадат на родителите много информация за това как да подготвят детето си. От една страна в това какво да му кажат и как да разговарят с него, от друга - какви пособия материали, пари, закуски да му подготвят, така че то да се чувства „като" другите. Когато сме на ново място, малки, зависими и не сме уверени в себе си – обикновено предпочитаме да не привличаме много внимание с различието си, поне докато не се ориентираме в обстановката. Пък и знаем, че групата отхвърля различните. Поне до една възраст – тинейджърството. В нея колкото човек е по- цветен, характерен, пъстър – толкова по-добре", казва психоложката.


Учи, за да успееш


Една от основните задачи на родителите е да стимулират когнитивните умения на своето дете. Психоложката съветва майките и бащите непрекъснато да показват, че се гордеят със своята рожба, че постижения носят радост. Така малчуганът по естествен начин започва да насочва енергията си в тази дейност. Всеки иска да е добър. Има родители, които в желанието си да стимулират, го затрупват с множество уроци, активности, дори го поставят пред трудни избори. „Това от своя страна крие риск, детето да не преживее липса, да няма пространство да чуе себе си, да разбере какво иска и да се обърне към вътрешното си Аз. За стимулиране на когнитивното развитие от особено значение са желанието, любопитството, гордостта от постиженията. Свръх активността на родителите рискува детето да не може да открие собствения си потенциал", предупреждава още тя.

Според Лиляна мързелът често е просто оправдание. Той най-вече е липса на желание, при децата може и да е липса на навици. Добре е да се изследва каква е причината, казва тя. Има деца, на които им е по-трудно отколкото на други. Ето защо, ако ученикът не иска да внимава в час трябва да разберем защо. Често се чуват оправдания – мързи го, разсеян е, нищо не му е интересно, инат е, прави на пук. Под това понякога се крият много по-дълбоки неща, с които е добре да се работи.

За да могат родителите да предизвикат интереса на децата към уроците е добре да помислят какво им е интересно на тях самите. „Нещо, което е модерно, ценно за обществото; нещо което искаме, но нямаме; нещо за което виждаме пътя към постигането му, път който изглежда поне като стъпки начертан; нещо, в което вярваме, че ще успеем и че заслужаваме. Задача пред всеки родител е да представи тези стъпки пред собственото си дете. Няма как той да не уважава авторитета на учителя и да иска ученикът да се учи от него. Добре е да му обясним какви ползи ще му донесе ученето, какви крачки трябва да извърви – да чете, да смята, да си пише домашните и други такива на глед простички неща. Да повярва в него, че може! И да го подкрепя поне докато не усвои стабилни навици", казва още тя.







Българската психиатрия все още не може да намери своя път Българската психиатрия все още не може да намери своя път Националният център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) организира кръгла маса в Народното събрание за предизвикателствата и перспективите на психиатрията у нас. На форума бе представен и докладът на Европейската психиатрична асоциация за нивото на предоставяните грижи в тази област в България. Какви са най-наболелите въпроси, на които експертите трябва да намерят решение, и какви реформи са необходими в сектора попитахме доц. Христо Хинков, директор на НЦОЗА.
Хепатитът е агресивен при възрастните Хепатитът е агресивен при възрастните В Европейска седмица на тестването за ХИВ и вирусни хепатити, която стартира от 26-30 ноември, потърсихме професор Красимир Антонов, за да ни разкаже повече за коварните вируси.
Анаболите са бич за сексуалното здраве Анаболите са бич за сексуалното здраве Диагнозата еректилна дисфункция е често срещана у нас. Защо е така и кога трябва да потърсите помощ, разказва специалистът по урология и андрология д-р Александър Заимов.
Ще изследваме депресиите при лекарите Ще изследваме депресиите при лекарите Хората с психически заболявания се увеличават в цял свят. В същото време от ключово значение са условията в клиниките и комплексното лечение. Каква е ситуацията у нас, какво се случва с болниците, попитахме проф. Вихра Миланова, национален консултант по психиатрия и началник на Клиниката по психиатрия в "Александровска" болница.
Увеличават се бронхиалните астми Увеличават се бронхиалните астми Със застудяването на времето дихателните пътища стават по-уязвими. За кои белодробни болести трябва да бъдем особено бдителни, попитахме д-р Радка Александрова. 
Обида отключва анорексия Обида отключва анорексия Какво може да доведе до анорексия, какви са симптомите и етапите на поражение на заболяването, как една уж "безобидната обида" може тежко да поболее другия, попитахме проф. Донка Байкова.
Ракът на белия дроб се увеличава и подмладява Ракът на белия дроб се увеличава и подмладява Често зад тютюнджийската кашлица се крият коварни белодробни болести като онкологичните, казва пулмологът д-р София Ангелова
30 инвазивни кардиологии са ни достатъчни 30 инвазивни кардиологии са ни достатъчни

За да имат възможност да внасят ред в системата, медицинските дружества трябва да са част от Лекарска камара, казва доц. Божидар Финков

Имунотерапията е надежда за хората с глиобластом Имунотерапията е надежда за хората с глиобластом

Резултатите са повод за размисъл и за разчупване на съществуващите канони на конвенционално лечение в онкологията, казва д-р Емануил Найденов

Над 1000 са новите случаи на левкемии Над 1000 са новите случаи на левкемии

Средната възраст на пациентите с онкохематологични диагнози е 64 години, сочат данните на експертите

1 2 3 ... 29 »