Интервю

Трябва да има контрол в болниците върху ценообразуването

13-09-2018 11:00
Мария
Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com
Трябва да има контрол в болниците върху ценообразуванетоБез това реформата пренася сегашната ситуация на малко по-комфортна база и нещата приключват, казва Светла Несторова

Рамката на дълго очакваната реформа най-накрая стана ясна - пълна демонополизация на касата или въвеждане на задължително здравно застраховане, което да легализира доплащането и леко да го увеличи. До края на месеца здравният министър Кирил Ананиев ще даде и подробностите. Какво е мнението на застрахователите, на които е отредена водеща роля и в двата варианта, попитахме Светла Несторова. Тя е председател на Асоциацията на българските застрахователи.

- Г-жо Несторова, два са вариантите за реформа, които здравно министерство предложи, кой е по-подходящ от тях за страната ни?

- Асоциация на Българските застрахователи се запозна с предложенията на министерство на здравеопазването от clinica.bg. В последствие получихме от други ваши колеги още материали. След като се запознахме с всички тях, се налагат две положителни становища и серия от въпроси. Много е похвална инициативата да се вкарат още пари в системата на здравеопазване, която наистина е недофинансирана. И да - необходимо е да се намерят такива допълнителни средства. Освен това е правилна посоката, в която се мисли - допълнителните средства да влязат не по сегашния път, а чрез частния сектор и застрахователите.

- Защо?

- По същество това е повишаване на вноската. Но, ако то се влее на същото място и по същия механизъм, ще получим и повече от същия резултат. Докато в момента, в който се намеси механизъм на конкуренция и уменията на частния бизнес да се контролира системата, ще се появят много по-положителни резултати. Защото нека си кажем в прав текст – в момента имаме много мощни дефицити на контрол в системата. Нито касата има възможности и контролиращи функции в достатъчна степен, нито агенция „Медицински одит" работи удовлетворяващо. В този смисъл нямаме читави контроли. Вярваме, че появата на частни играчи ще подобри това. Дотук са положителните неща – похвално намерение с правилен път. Но оттам нататък предложените модели пораждат повече въпроси, отколкото да дават отговори.

- Кое ви притеснява най-много в заместващия модел?

- Много въпроси има в един такъв модел. Първо математиката в модела е леко притеснителна. Заговори се за събиране на допълнителна задължителна вноска от 6 милиона без да е ясно как това ще става. Всички много добре знаем, че много малка група българи – малко над 2 млн., плащат активно вноски. В този смисъл как ще съберем тези пари от всички 6 млн.? Убедена съм, че министерството най-вероятно има отговори на този въпрос, но ние не ги знаем. Това са технически въпроси от рода на – кой ще плаща за децата, за пенсионерите и за нетрудоспособните и как ще става това. Това е първият голям въпрос.

Вторият е, че така предложеният модел с гранична линия от 700 лв. изглежда така сякаш целият застрахователен риск се трансферира извън касата. Тоест, тя има една гарантирана сума с горна граница, а рискът отива към застрахователите. Според мен е по-редно този риск под някаква форма да е споделен между касата и застрахователите.

- Каква може да е тази форма?

- Например касата и застрахователите да участват заедно във всички плащания. Каква ще е пропорцията зависи от политическата воля. В крайна сметка тази реформа е политически акт и каквато е волята на законодателя, такава ще бъде. Ние можем да подпомогнем само принципите в нея да са верни. А, принципите на споделения риск предполагат плащащите организации да стоят от една страна и това като начало изглежда по-разумният вариант.

- Остойностяването на МЗ показва акумулирането на 800 млн. за година при вас, стигат ли за всички тези дейности над 700 лв.?

- Има няколко проблема в едно такова твърдение. Не мога да кажа дали е достатъчно, защото всъщност не знаем какво ще се плаща с тях. На прима виста се набиват две-три неща на очи. Калкулациите са направени на цени от 2017 г., ако такъв модел започне да се прилага от 2020 г., тази сметка вече започва да става проблемна. Второ – никъде в материала не е ясно как ще се договарят цените и до каква степен застрахователите ще вземат участие в него. Има някакви податки за договарянето на цените до 700 лв., но над тях – не. А трябва да е ясно кое колко струва и как ще се плаща, за да е ясно дали ще стигнат парите. 860 млн. не са малко пари, а сериозна цифра, която може да покрие доста неща, но дали те ще са достатъчни, не знаем.

- Винаги с въвеждането на втори задължителен стълб се е смятало, че ще се сложи край на всяко друго доплащане, това ще стане ли с този вариант?

- Много ми е трудно да кажа, защото голямата неизвестна е как ценообразуват болниците и как се договаря с тях. Това е разковничето, за да се говори за достатъчност на премиите. Ако не е ясно как ценообразуват болниците и какви са таваните, на които това се случва не може да бъде остойностен риска, който се поема. Ако този модел влезе без контрол на цените и договор за тях, ако болниците не са ограничени в това какво и от кого имат право да искат, оттам нататък те моментално пренасят сегашната ситуация на малко по-комфортна база и тогава нещата приключват.

- В момента според наблюденията, които имате върху пазара какъв е размерът на доплащането в болничната помощ?

- Според мен болниците вземат почти още толкова от пациентите и застрахователните компании, колкото и от касата. Има доплащане за избор на екип, сестрински пост, ВИП-стаи, допълнителна грижа – има най-различни техники, по които това се случва и когато човек има допълнителна застраховка всички те влизат в действие. Има стратегии за правене на фактури, за да стане това.

- С тази реформа на здравно министерство тези практики ще спрат ли?

- В това, което съм видяла до момента като материали изглежда сякаш ще отпадне част от разхода на касата, но нищо друго няма да се промени. Може би това, което сме видели не е всичко. От някои партньорски съсловни организации, които за разлика от нас са ходили на среща, разбираме, че държавата щяла да поеме разходите за деца и пенсионери и т.н. Какво обаче ще стане с онкологията, инвазивната кардиология и трансплантологията? Премиите, на които работи пазара в доброволното осигуряване са с доста ниски лимити и обикновено те не включват онкология, трансплантология и останалите скъпо струващи медицински дейности. А в момента властта иска със същата премия да трансферира скъпо струващите медицински дейности към нас. Единственият начин, по който това може да се случи е, когато застрахователи, каса и болници влезем в много сериозни преговори какво е позволено и какво не и да няма допълнително доплащане за пациента. Иначе сегашната ситуация ще продължи, но касата ще плаща по-малко и дефицитът ще го метнем от касата към застрахователите.

- Трябва ли болниците да имат право да формират различни цени, ако работят с обществен ресурс?

- Това притеснява и мен. Аз не съм политик или министър на здравеопазването, но смятам, че върху ценообразуването в болниците трябва да има много сериозен контрол и договор между тях и финансиращите институции, който да го регламентира. Пределната свобода на ценообразуване, липсата на регламент какво и докъде се ценообразува може да доведе до неуправляемост на разхода. Аз съм човек с десни разбирания и привърженик на свободния пазар. Точно в здравеопазването обаче асиметрията между клиент и доставчик на здравни услуги е огромна и затова е необходим да има специфична регулация.

- Застрахователите биха ли работили с всички болници на пазара?

- Застрахователите в момента организират работата си така, че да свършат максимално добра работа за клиента си на оптимална цена. Застрахователите, които биха поставени в ролята на задължителен застраховател ще правят това, което ги задължи закона.

- Как би се подобрил контрола върху разходването на средствата и качеството на услугата, когато поемете част от плащането?

- Както законът ни позволи. При идеята ние да се включим е всички финансиращи институции да осъществяваме контрола заедно – ние и касата. Всъщност и сегашната ситуация би спечелила от такова нещо. Бъдещият закон би трябвало задължително да предвиди такива контролни механизми, както и за договарянето и регламентиране на ценообразуването и на последващото изпълнение. Трябва да има възможност за следене на дейността, на отчетността, трябва да се институционализира този контрол и да има орган, който да се занимава с това. Защото в момента финансиращата институция в лицето на НЗОК, няма почти няма никакви права, в момента контролът в системата е силно занижен, а в някои сфери отсъстващ. Това е нещо, с което се сблъскваме постоянно.

- Имат ли частните дружества потенциала да го осъществите?

- В момента секторът е много добре обезпечен от гледна точка на капиталова адекватност, финансово здраве и регулация. Подобна реформа, каквато министерството замисля, ще изисква цялостна реорганизация в сектора. Така че, ако наистина има такава реформа, застрахователите ще трябва да се адаптират към нея. Това означава нова информационна система, нови ресурси, нови работни места и структури в рамките на застрахователя и т.н. Но у нас са най-големите международни играчи, както и редица големи местни групи - не виждам пречки нещо такова да се случи, особено, ако е коректна икономическата формула.

- За България не е ли по-добре пълната демонополизация?

- Мисля, че нашият здравен модел е замислен добре. Той е солидарен, публичен, независим. Мисля, че навсякъде във всички държави моделите са различни, защото отразяват развитието на обществените отношения и политическото развитие на съответните държави. Би било грешка да изкопираме сляпо, който и да е модел. Мисля, че е желателно принципите, на които се гради здравната грижа в страната и които са залегнали в Конституцията да останат. Това, което е нужно не е генерално преобръщане на системата, а оптимизация и контрол на съществуващите взаимоотношения, вкарване на принцип на конкуренция. В този смисъл тази посока е добра, но трябва да се обмислят детайлите, така че да има читав ефект.

- Ако се направи реформата, както се предлага сега, може ли да ореже достъпа на големи групи хора до здравна помощ?

- Не мисля, че който и да е от моделите би могъл да влоши достъпа на хората до тези услуги. Предизвикателството тук е да се подобри достъпа на хората до услуги, защото той и сега не е удовлетворителен. Важно е всяка реформа да подобри достъпа до здравеопазването, както и да се намали дела на болничната помощ. При добър контрол той трябва да е друг.

- Реформата не трябва ли да мине точно през съкращаване броя на болниците?

- Трябва да направим системата по-ефективна, да въведем правила, които важат за всички, да финансираме системата и да вкараме елементи на добри бизнес практики. Това са три неща и те не си противоречат, а трябва да се случат и трите. В този смисъл задължителна част от реформата е и оптимизирането на болничната мрежа.







Кабинетът разрешава новите болници Кабинетът разрешава новите болници

Ще има изключения за лекарите с един трудов договор в регионите без достатъчно специалисти

Опозицията готова с ремонта на бюджета Опозицията готова с ремонта на бюджета

Да отпадне одобряването на болниците от партиите, како и пререгистрацията на лечебните заведения, предлагат депутати

Лимитирането е чужда материя за мен Лимитирането е чужда материя за мен Здравната система непрекъснато генерира новини – предстои приемането на бюджета на НЗОК и на министерството за 2019 г., обсъждат се нови модели на здравно осигуряване, текат преговори за Национален рамков договор за догодина. Как всичко това ще се отрази на университетската болница „Канев" в Русе, какви са основните проблеми там и идеите за решаването им, попитахме новия директор доц. Александър Парашкевов.
Застрахователите са за демонополизация Застрахователите са за демонополизация

Успоредно с нея от асоциацията предлагат и въвеждане на допълнителен доброволен стълб

Няма оплаквания към НЗОК за лечение в чужбина Няма оплаквания към НЗОК за лечение в чужбина Ще бъдат обсъдени всички варианти, за да се вземе най-доброто решение за организацията на работа след преминаването на Фонда за деца към здравната каса, каза Кирил Ананиев
Здравеопазването не е недофинансирано Здравеопазването не е недофинансирано България има близо до средния за ЕС разход в системата, правителството все още не е представило ясна визия за бъдещето на сектора, казват от ИПИ
Здравеопазването не е приоритет Здравеопазването не е приоритет Този бюджет е бюджет на доплащанията от пациенти, каза проф. Гирогор Димитров
Ремонтират здравните промени Ремонтират здравните промени Депутатите гласуваха бюджета на НЗОК на първо четене, Ананиев заговори за трети здравноосигурителен модел
НС заседава извънредно за бюджета НС заседава извънредно за бюджета Парите  за здраве са първа точка в програмата на депутатите
Касата чака 160 млн. от отстъпки Касата чака 160 млн. от отстъпки Болниците няма да плащат при прелицензирането си заради очакваните промени
1 2 3 ... 11 »