Интервю

Медици не се осигуряват от днес за утре

10-09-2018 08:04
Веса
Караоланова
vesakaraolanova@gmail.com
Медици не се осигуряват от днес за утреВъвеждането на задължителното разпределение за студентите държавна поръчка ще реши проблема с кадрите, казва проф. Соня Тончева

Новата академична година постепенно започва във всички медицински университети и колежи. Има ли достатъчно бройки за прием и обучение на тези кадри, как да ги задържим у нас, добро ли е образованието им в България, попитахме проф. Соня Тончева. Тя е директор на Филиала в Шумен към МУ „Проф. д-р П. Стоянов" – Варна и Национален консултант по здравни грижи.

- Проф. Тончева, колко випуска медицински сестри и акушерки има вече Шуменският филиал на Медицинския университет във Варна?

- Филиалът на МУ-Варна е разкрит през 2015 г., когато ръководството на Шумен заяви желание да бъде реализирана една регионална политика – попълване на недостига от медицински сестри и акушерки в североизточния регион на страната. Нашият университет е високо технологичен и модерен и пое отговорността за адекватен отговор. В структурата на МУ-Варна функционират 3 филиала – в Шумен, Сливен и Велико Търново. Благодарение на модерните технологии студентите се убеждават, че светът е там където са те и се чувстват част от академичната общност на проспериращия ни университет.

Все още няма дипломирани специалисти във Филиал Шумен, защото обучението е в степен „бакалавър" и е 4 години. Първият випуск ще завърши през 2019 г. В него има 20 медицински сестри и 20 акушерки, тогава те ще получат дипломите си и ще станат правоспособни здравни специалисти. Така Филиал Шумен ще изпрати първия си випуск. Ние вече се готвим за това събитие и дипломантите ни също, обмисляме да направим церемонията „Арена – Шумен", да поканим много гости, семействата на завършващите, преподаватели и студентите от Филиал Шумен. Ректорът на МУ Варна проф. д-р Красимир Иванов, д.м.н. ще връчи дипломите на всеки от тях.

- Къде искат да работят студентите ви, ще останат ли тук?

- Към момента мога да говоря за нагласите на студентите ни – не откривам активно изразено желание за работа в чужбина. Голяма част от тях смятат, че предизвикателството е да останат в България и да се опитват да променят системата, но за това могат да бъдат по – активни и работодателите. Да подобрят средата за работа в лечебните заведения, да предложат адекватно заплащане и така младите колеги ще изберат да останат в България – при приятелите си, при семействата си и роднините. Вашият сайт заедно с БАПЗГ обяви за 12 май - Денят на сестринството, конкурс за есе „Предизвикателството да остана в България" (бях член журито и имам впечатление от целия процес на класирането) и студентите от филиал Шумен избухнаха. Публикувахте страхотни есета, трудно беше да се подберат най-добрите. Важно е да знаем какво мислят младите хора на България, да ги подкрепяме в техните житейски избори, да ги окуражаваме че са способни и могат да променят света.

- Как според Вас може да бъде преодоляна кризата с медицинските сестри и акушерките?

- Когато в България се създадат по-благоприятни условия за труд, достойно заплащане и кариерно развитие на младите колеги. Когато не се ограничават възможностите за автономия в рамките на придобитите от медицинските сестри и акушерките компетенции. Когато се изработят стандарти, в които са ясно разписани какво точно изпълняват сестрите и акушерките, когато дейността се обвърже с реално заплащане за положения труд. Когато има гаранции, че ще се създаде ред, щото никой да не си позволява и в мислите си даже да посегне или нападне, или упражни насилие над медицинска сестра, акушерка, лекар или друг здравен специалист. Аз съм привърженик на разпределението. По-голямата част от студентите учат по държавна поръчка, държавата отпуска субсидии на висшето училище, получават се стипендии, изобщо държавата прави солидни вложения защото обучението на медицински сестри и акушерки е скъпо. То е скъпо, защото първо се преподават знания, второ се формират умения и трето се изгражда специфично професионално поведение, работи се в малки групи. Една сестра докато завърши трябва да ѝ държиш ръцете, да ѝ създадеш чувство за отговорност, професионализъм и когато завърши - тя може да работи 2, 3 или 5 години по разпределение. Ако разпределение ви звучи по-старомодно или връщане в миналото – тогава да кажем така - да работи в България. Такъв подход прилагат и по-богати страни, например Франция. Този начин е единият начин. Друг е работодателите внимателно да разчитат човешките си ресурси – кога какви специалисти ще им трябват и да посетят учебните заведения, да предложат стипендии, летни стажове, защо не и доброволчески начинания и по този начин да поддържат банка с кадри, а не когато медицинските сестри и акушерките започнат да напускат да се обаждат и да търсят кадри. Най-скъп е човешкият ресурс за едно лечебно заведение – сестрата и акушерката учат 4 години, специализацията им е с продължителност 1 година, магистърската програма е година и половина, да не пропусна непрекъснатото учене през целия живот в унисон с новостите в медицинската практика. Пари може да намери всеки директор на болница – кредит, спонсори и т.н., но хората с медицинска образование е много трудно да бъдат осигурени от днес за утре! Успоредно с всичко казано до тук, мисля, че много важна е ролята на преподавателите, защото младите хора се отразяват в тези, които им предават професията си. Студентите са прекрасни, те искат да ги учим, да разширяваме кръгозора им и са прави, защото наш дълг е не само да предадем знания за професията.Висшето образование е училище за живота!

- Често се казва, че България е инкубатор на медицински кадри за Европа. Това трябва ли да се промени?

- В това няма нищо лошо - българската школа за подготовка на медицински сестри и акушерки е много добра. Това мое твърдение го доказват много колеги, които работят в целия свят, а не само в Европа. ЕС създава възможности за свободно движение на човешките ресурси и е нелогично да се налагат ограничения. Първо професиите са трудни за учене и за професионална реализация и в световен мащаб има отлив от такъв избор и дефицит на кадри. Изискват се много усилия на волята, отговорност и цял живот отдаденост. Важно е обаче да се подчертае, че като си учил по държавна поръчка, това означава че държавата е предвидила колко кадри ще ѝ трябват и да има обвързаност. Както вече казах трябва да се направи преценка колко време след дипломиране трябва да се работи в страната и след това всеки да решава къде ще се реализира. Мисля, че това е най-безболезненият и лесен начин да се регулира осигуреността със специалисти. Задължително условие е да има планиране и прогнозиране на човешките ресурси на национално ниво. По въпроса за планирането и балансирането на човешките ресурси се правят инвестиции на Европейско ниво, за да се преодолее дисбалансът в цяла Европа. Варненският медицинският университет и БАПЗГ участвахме в такъв проект и то с ръководство на специален пакет „Устойчивост". Препоръките на ЕК в края на проекта бяха към правителствата на всички страни-членки да подготвят специалисти в областта на планиране и прогнозиране на човешките ресурси и да се въведат такива системи на национално ниво.

- Остаряват ли медицинските сестри у нас?

- Относно средната възраст на медицинските сестри и акушерки в страната най-точни данни може да предостави регистъра на БАПЗГ, но съсловията определено застаряват и това е резултат от много фактори, един от които е отиването на младите колеги на работа в чужбина, но има и други – редица съкращения, неправилно разпределение между частния, общинския и държавния сектор, ниско заплащане, липса на автономия в рамките на придобитите компетенции, неправилен разчет на годишен прием на този вид специалисти в страната и може и други да бъдат обсъждани.

- Достатъчен ли е според Вас приемът и увеличаването му ще реши ли проблема?

- Дали е достатъчен приемът е въпрос на разчети – колко специалисти трябват, колко има, колко ще се пенсионират, колко ще ползват отпуск по майчинство и критерии, които могат да посочат специалистите по човешки ресурси. Аз мисля, че се определя прием на сляпо. Само БАПЗГ има регистър, а приемът се определя от МОН. Много често при висока оценка от НАОА във висшите училища, не се отпуска достатъчен брой по държавна поръчка за съответните специалности. След голямо изоставане от графика в МУ-Варна бе проведена програмна акредитация на специалностите медицинска сестра и акушерка. Ще дам пример с филиала в Шумен. При разкриване на структурата бе определен капацитет за прием по държавна поръчка 20 медицински сестри и 20 акушерки годишно. Вече четвърта година има по 3-4 кандидати за място. За специалностите във Филиала има кандидати основно от областите Варна, Шумен, Добрич, Разград, Търговище, Силистра и други места, структурата се утвърждава, условията за обучение са прекрасни. През настоящата кандидат-студентска кампания за академичната 2018-2019 МУ-Варна получи допълнителен прием 30 души, от които 10 бройки се усвоиха в Шумен. Ето защо при акредитацията поискахме капацитет за прием 40 места за медицински сестри и 25 за акушерки годишно, а получихме значително по – малко - по 22.5 за всяка от специалностите. Експертната оценка очевидно не е издържана – има интерес, база, преподаватели и неясни обосновки, а в същото време има нужда в държавата от медицински сестри и акушерки. В същото време „други експерти" отпускат бройки на висши училища, където няма кандидати. Това не е нормално. В целия ЕС приемът е широко отворен, а изходът е прецизно оценен,т.е. – има голям прием, за да може да отпаднат тези, които не могат да усвояват в достатъчна степен знанията. Малкият прием оскъпява и обучението и никъде, поне аз не зная, някоя макар и богата държава да си го позволява. Това е голям парадокс, който няма аргументирано обяснение. Аз съм национален консултант и смятам, че притежавам достатъчна експертиза относно обучението на медицинските сестри и акушерките, познавам обучението, което се осъществява в страната, познавам колегите от различни висши училища, познавам научното и кариерно развитие на преподавателите по специализиращите дисциплини и зная колко струва една акредитация, а също така познавам неудовлетворението, което може да бъде изпитано когато „експертната оценка" поставя много въпросителни и не е обективна.

Справяне с недостига на здравни специалисти е една от мерките, планирани от МС в рамките на Националната програма за реформи за 2018 г. По нея се предвижда създаването на благоприятни възможности за професионално развитие на здравни специалисти в страната и за подобряване на практическите умения на медицинските специалисти. Правителството очаква, че след промените ще има увеличен прием на студенти по специалности с установен недостиг. В добавка е изготвено предложение до МОН за увеличаване приема на студенти по специалности от професионално направление „Здравни грижи", предвид огромния недостиг на медсестри навсякъде в страната, като срокът за това е 2019 г. Оставам с огромна надежда, че това ще се случи!

- Добри ли са учебните програми?

- Професиите на медицинската сестра и акушерката са регулирани, което означава че обучението се провежда по „Единни държавни изисквания". Взети са предвид препоръките по директивите на ЕС относно дисциплини, които са залегнали в учебния план на специалностите, определен е хорариумът, нормативно са въведени изисквания за преподаването, съотношение лекции/практическо обучение и т.н. всички тези изисквания са изпълнени в България. Учебните програми се разработват от всеки университет, като се възлагат на хабилитирани преподаватели в съответната научна област. Мога да говоря за разработените програми в МУ-Варна. Убедено твърдя, че са актуални и са взети предвид последните тенденции на редици европейски страни. Установена е процедура по разглеждане на програмите – след разработване от един или няколко преподавателя в съавторство, програмите се представят на Програмен съвет по Здравни грижи за обсъждане, след което се утвърждават от Факултетен съвет по Обществено здраве. По този начин считам, че провеждаме обучение по съвременни и много добри програми. Осен това в рамките на 10% всеки водещ дисциплината хабилитиран преподавател може да осъвремени съдържанието на съответната програма или да предложи нов вариант за утвърждаване.

- Регламентирано ли е продължаващото обучение на специалистите по здравни грижи?

- В България са създадени благоприятни условия за поддържане на продължаващо обучение на медицинските сестри и акушерките. С краткосрочното обучение се занимава основно БАПЗГ, като предлага и дистанционни форми, чрез специална платформа. Освен това има кредитна система, която се обвързва с професионалната карта (сертификат за качество на здравните грижи) на специалистите по здравни грижи. Друг е въпросът, че работодателите в лицето на директорите на лечебни заведения у нас въпреки законовите изисквания не проследяват дали работещите при тях медицински сестри и акушерки притежават такъв сертификат. Само за сравнение във Великобритания медицинска сестра и акушерка не може да започне работа, ако няма членство в съответната асоциация и не поддържа професионалната си квалификация. Имаме и добри примери - директори на болници в страната повишиха заплати на здравни професионалисти, които притежават този документ, гарантиращ качество на здравните грижи. Към обучението са ангажирани и предимно университетските болници, които сключват договор с БАПЗГ и провеждат обучения. Към дългосрочното обучение са пряко свързани университетите и провеждат специализираща подготовка на медицински сестри и акушерки с продължителност 1 година, което завършва с държавен изпит. Аз имам повече от 20 специализанти и участвам на национално ниво в провеждане на държавен изпит по няколко специалности и мога да кажа, че това е полезно обучение за по – тесни места в здравната система, което изисква допълнително обучение – педиатрия, анестезиология, хирургия, онкология, ПЗП, медицинска сестра за социални дейности и др. Обучението е определено с Наредба за СДО, където са регламентирани и специализациите на лекарите и немедицинските специалисти в системата на здравеопазване. Мога да кажа, че самата Наредба създава някои затруднения за специалистите от практиката, които следва да бъдат преодолени. Предстои да бъде актуализирана Наредба № 1 от 2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, както и да бъдат утвърдени актуализирани учебни програми за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, като срокът за това е 2019 г. Освен това работодателите не заплащат навсякъде притежаването на специализация и това демотивира специалистите. Ако обаче има стандарт и са посочени изисквания, тогава притежаването на специалност ще бъде зачетено и заплатено. Убедено смятам, че трябва да има акредитация на СДО, така както има за специалностите във ВУЗ. Трябва да се прави оценка на качеството на преподаване, контрол на придобитите знания, налична апаратура, клинична организация и какви компетентности са формирани. Само така може да сме сигурни, че провеждаме качествено продължаващо обучение.







2.8 на ден в общежитията на МУ-Пловдив 2.8 на ден в общежитията на МУ-Пловдив Блоковете предлагат най-добрите условия – като на 3-звездни хотели, казва Камен Беделев
Кандидати от 53 страни в МУ-Варна Кандидати от 53 страни в МУ-Варна Над 1400 са първокурсниците, които прекрачиха прага на университета
Над 1100 първокурсници в МУ-Пловдив Над 1100 първокурсници в МУ-Пловдив Отличници ще предават „Щафета на познанието" на следващия випуск
Приемът по медицина е увеличен с 60% за 8 години Приемът по медицина е увеличен с 60% за 8 години

Днес хиляди ученици ще прекрачат прага на учебните стаи. Нека им пожелаем успех и попитаме министъра на образованието Красимир Вълчев какво ги чака. По-добро ли става образованието ни с годините, има ли промени в програмите, какво да очакват висшите училища и студентите в тях.

Регулират приема в частните ВУЗ-ове Регулират приема в частните ВУЗ-ове

Университетите ще имат право да увеличават бройките с до 20% от приетите през предходната година

20 на протест за детските градини 20 на протест за детските градини

Свободните места към момента са 2 903, единственото решение е строителството на нови


Старт на учебната година в МУ-София Старт на учебната година в МУ-София

Висшето училище ще открие новия семестър с тържество в Майчин дом

СУ търси още медицински сестри СУ търси още медицински сестри Алма Матер ще приема с оценки от изпит положен в друг ВУЗ при допълнителния прием
Над 200 чужденци на третия изпит в МУ-Пловдив Над 200 чужденци на третия изпит в МУ-Пловдив Следващата дата за кандидатите от други държави е 10 септември, казаха от университета
СУ попълни бройките за медици СУ попълни бройките за медици

От висшето училище обявяват допълнителен прием за други 850 места

1 2 3 ... 7 »