Интервю

Искаме да спрем фалшивите психолози

27-08-2018 08:21
Мила
Мила
Мишева
mila.misheva@gmail.com
Искаме да спрем фалшивите психолозиЗа тези специалисти трябва да има задължителни стандарти, както при лекарите, казва Пламен Димитров

Проект на закон, с който да се създаде камара на психолозите предложиха преди лятната ваканция от Обединени патриоти. В него се предвижда задължително членство на гилдията, минимални тарифи за труда им и санкции при нарушаване на закона. Защо се налага това попитахме Пламен Димитров, председател на Дружеството на психолозите.

- Г-н Димитров, защо настоявате за законови промени, с които дружеството на психолозите да се превърне в Камара?

- Това предложение дружеството да се трансформира в Камара на психолозите чрез закон е дошло всъщност в ранния етап на подготовка на проекта, който беше изготвен още през 2015 година. Това е практика в законовото регламентиране на съсловните организации. Такъв е случаят на камарата на нотариусите, на архитектите. В момента дружеството е неправителствена организация, в която се членува доброволно. Смисълът на закона е да постанови и уреди отношенията, в които всъщност камарата представлява една съсловна организация със задължително членство, както е при лекарите, зъболекарите и т.н. Психолозите са една от най-популярните професии и избирани специалности от кандидат-студентите. Вследствие, на което в България има 34 акредитирани специалности, по които се издават дипломи и правят тези психолози квалифицирани специалисти. Но това не ги прави видими по световните стандарти. Затова е необходима съсловна организация, в която те да членуват, да приемат и да покажат своята квалификация, да се удостовери, да се регистрират като опишат практиката си. В момента Дружеството поддържа публичен регистър, който представяме на институциите, на обществеността, на медиите ,на гражданите, но той е доброволен. В него е вписано всичко, заложено в проектозакона. Разликата е, че проектозаконът предвижда всички които упражняват професията да са вписани в регистъра – да са видими, да са ясни границите на тяхната квалификация, компетентност и отговорност и това да позволи на всички органи – на държавата, на съда и на обществото да се ориентира. 

Искаме всички, които упражняват професията да са видими, да са ясни границите на тяхната компетентност и отговорност

Това е основно средство, практикувано във всички развити страни за гарантиране на правата на гражданите по отношение на достъп до качествени грижи и услуги от страна на професионалната общност от психолози. Това е и принцип, който е заложен в международните стандарти, които сме приели като членове на Световния съюз на психолозите, на Международната асоциация по приложна психология и на Европейската федерация на психологическите асоциации. Дружеството е представителен член на България. Но това, което се случва съпоставяйки се с нашите европейски колеги е, че при тях действат такива регламенти, при които членството в техните професионални асоциации е задължително, за да може обществото и институциите да се ориентира по прозрачен начин кой с каква квалификация е.

- Проектозаконът предвижда и глоби. Защо?

- Да, това е взаимствано от добрите практики на всички съсловни организации в България. Ако погледнете законите на съсловните организации на лекарите, на стоматолозите. Ще видите, че тези норми са взети оттам.

- Какво значи недобросъвестна практика при психолозите?

- Както при лекарите, така и при психолозите, независимо в кой сектор, недобросъвестната практика се определя след приемане на Кодекс за професионална етика в рамките на това дали се спазва този кодекс. И в момента дружеството има такъв кодекс, хората го подписват ежедневно и комисията ни разглежда сигнали. Има много случаи, при които хората нарушават професионалния кодекс като напускат границите на своята компетентност. Има маса хора, които се представят за психотерапевти без да са приетите както от Българската асоциация по психотерапия, така и от дружеството обучение. А затова има международни стандарти, с които ние сме се ангажирали. Има хора, които са изкарали някакъв двуседмичен или двудневен курс, но това не отговаря на стандартите. Това го има по цял свят. Но само си представете какво ще стане, ако се пусне реклама в страни като Австрия или Франция, че сте психотерапевти или психоаналитик и се окаже, че нямате диплома затова.

- Как си обяснявате тази тенденция с т.н. „фалшиви психолози"?

- Някои хора имат икономически интерес и искат да реализират по някакъв начин доходи. Други пък имат личностни проблеми. А трети си представят, че дипломата от университет им дава право да правят каквото им хрумне и им е интересно, а не това, което предполагат професионалните и етични стандарти. Затова е нужен закон с правила, които да са задължителни, както е при всички други уважавани професии като лекарите, магистратите, архитектите, нотариусите. Психолозите влизат в много сфери – криминална, спортна, военна, не е само психотерапия и консултиране. Но за всяка една практика всеки трябва да има необходимата квалификация.

- Имате ли данни колко психолози у нас работят извън полето на квалификацията си?

- Това няма как да се знае, без да проверим документите, когато кандидатстват и се запишат и след като законът влезе в

Както при лекарите, така и при психолозите, недобросъвестната практика се определя след приемане на Кодекс за професионална етика

сила. Защото в момента членуването в дружеството е доброволно. Сигурно в България над 8000 души са с диплома за психолози. Тъй като при този огромен брой специалности, които са акредитирани на година излизат най-малко по 1500 дипломирани психолози, за които ние не знаем нищо, ако те не дойдат при нас и не кандидатстват в дружеството. В момента то има около 1500 членове. Едно от изискванията за членство и правоспособност е специалистите да продължават непрекъснато своята квалификация, защото психологията е такава професионална област, която непрекъснато се развива.

- Понякога хората казват, че посещението при психолог всъщност задълбочава проблемите им. Защо се стига до тук, имате ли обяснение?

- Има ситуации, при които, ако психолозите работят извън рамката на компетентността си могат да допуснат грешки. Затова е необходими закон. Първо нямат точна оценка за състоянието и проблема на човека, който се е обърнал към тях. Проектират върху него свои фантазии и представи, но това не отговаря на действителността и не е следствие на методично правилна диагностика. Когато не си формулирал ясна представа затова какъв е проблемът има вероятност да направиш намеси и да навлезеш в отношения, които вредят. Това е същото, както се случва и с медицинските грешки. Тези грешки могат да касаят не само психическото състояние на даден човек, а и други области като училищната готовност и др. преценки, които са свързани с тясна специализация и ясно овладяване на методология. Когато не знаем кой кой е в практиката си, защото той не демонстрира ясна граница на своята специализация и компетентност, това значи, че ние легитимираме практики, които са вредни и могат да бъдат опасни и пречим на онези, които са ефективно подготвени и практикуващи да бъдат видими за обществото.

- Промените предвиждат и минимални тарифи за всяка практика. Какви ще бъдат те като сума?

- Още не мога да кажа. Когато законът влезе в сила, тепърва ще се конституира тази организация. Може да се каже, че логиката на действие би била същата каквато имат лекарите в техните съсловни организации. Но, това може да реши само Общото събрание на една бъдеща Камара.

- А в момента как варират ?

- Чувал за суми между 20 и 120 лв. за една сесия. Но това зависи от интереса, търсенето, популярността на хората, които практикуват в една или друга област. В България клиничната психология, даже психиатрията не е по клинична пътека. Психотерапията е изцяло частна практика. В европейските страни много от услугите, които предлагат клинични психолози и психотерапевти отдавна поне в първична грижа са част от здравноосигурителната система. Може да се каже, че за психично средно в Европа се отделят над 40% от фондовете на здравноосигурителните институти. Taка например всеки англичанин, който си е платил здравните осигуровки може да си избере от регистрираните клинични психолози и психотерепевти и да ги посещава 10 пъти месечно. Това в България реално не е така и ние сме на свободния пазар. И колегите, които имат добри квалификации могат да искат и по-високи тарифи за своя труд.

- Бихте ли инициирали такава промяна и у нас?

- Това е дълъг процес. Първо трябва да има организация, която да застане зад такава инициатива официално. Но това е естествена практика в Европа, в които ние искаме да създадем условия на качество на живот на хората.

През последните 10 години се е увеличил четворно интересът и заявката към психолозите в различни области

- Ходи ли българинът по-често на психолог?

- С данните, които разполагам мога да кажа, че през последните 10 години се е увеличил четворно интересът и заявката към психолозите в различни области. Това е по данни от специалисти, които са ни дали информация за честотата на своята работа. Трудно е, обаче да се каже, защото има много програми, които са социални, които са включени във фирмени проекти. Проблемът е, че нашите изследвания показват, че само малка част от българите могат да си позволят да ползват услугите по чисто финансови причини. По наши данни, които не са представителни само около 15% от жените, които биха искали да посещават психолог, могат да си го позволят. Това е, защото не е осигурен базисен достъп по здравноосигурителни и други програми.







Нови правила за лекарските застраховки Нови правила за лекарските застраховки

Кабинетът диверсифицира премиите според риска на работещите в системата

Е-системата пак под въпрос Е-системата пак под въпрос

Жалба на Стемо в КЗК може да спре търга на здравното министерство

Касата написа писма на 700 Касата написа писма на 700

От фонда се надяват така да хванат злоупотребите в системата

Дават 20 млн. на „Св. Екатeрина" Дават 20 млн. на „Св. Екатeрина

Планираме да открием модерен център за лечение на сърдечносъдови заболявания, каза проф. Генчо Начев

Петкратен ръст на фрактури при остеопороза Петкратен ръст на фрактури при остеопороза

Два пъти е нараснал броят на болниците, които правят вертебропластика за три години

Общинските болници не трябва да се закриват Общинските болници не трябва да се закриват

До края на месеца министър Кирил Ананиев трябва да обяви промените, които предвижда да направи в здравния сектор. Какви са очакванията на общинските болници, които са най-уязвими на здравната ни карта, как се справят, попитахме Йовчо Яков.

Идва ли краят на детската кардиохирургия Идва ли краят на детската кардиохирургия

Докато здравните власти искат да съсредоточат лечението на малчуганите у нас, единствената клиника за сърдечни операции е в тежко състояние

Препитват по български и европейските сестри Препитват по български и европейските сестри

На езиков изпит за работа у нас вече ще се явяват зъботехниците и помощник фармацевтите

Депутатите препитват Ананиев Депутатите препитват Ананиев

Здравната комисия започва новия сезон със законите за шума и за съсловните организации

Касата с още по-голям пакет Касата с още по-голям пакет

Правителството предвижда да бори доплащането с разширяване на дейностите, които плаща фондът

1 2 3 ... 105 »