Интервю

Работим под огромно напрежение

23-08-2018 10:27
Мария
Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com
Работим под огромно напрежениеОтношението към медиците трябва да се промени, никой няма полза от изнервени лекари, казва д-р Юлия Бянкова

Три случая на починали родилки има от началото на годината досега в страната Този с Ренета Томова от сливенската болница обаче взриви обществото. Защо така се получи, влошиха ли се отношенията между лекар и пациент, защо, какви са най-честите жалби в Етичната комисия на Българския лекарски съюз, попитахме д-р Юлия Бянкова. Тя е председател на този орган и част от екипа на МБАЛ „Д-р Ив. Селимински" в Сливен.

- Д-р Бянкова, докъде стигнаха проверките около случая в Сливен?

- Доколкото ми е известно, в сряда ИАМО приключи проверката и разговорите с персонала на болницата, които са били ангажирани с приемането, раждането и обгрижването на Ренета Томова. Тъй като има заведено досъдебно производство, вероятно ще следват и други разговори с колегите.

- Каква е обстановката в отделението и болницата?

- Изключително напрегната е ситуацията заради обществения натиск, който има. Това е една голяма болница, която не спира да работи и всичко това създава предпоставки за работа под сериозен стрес.

- Отразява ли се този случай на пациентите?

- Контактувам всеки ден с пациенти, голямата част от тях и близките им проявяват разбиране и не коментират нищо. Болшинството се държат нормално и дори по-любезно на моменти.

- Общественият натиск наистина е голям, защо се получи така?

- Нямам обяснение, но това поведение на никого не помага. Светла да е паметта на Рени, не веднъж изказах моите съболезнования към семейството й, всички хора имат основания да бъдат критични, но всяко нещо трябва да има някаква мярка. В крайна сметка, докато проверките не покажат, че има направено нещо неправомерно, не е справедливо да бъде обвиняван никого.

- Вие сте председател на етичната комисия на БЛС от няколко месеца, какво заварихте като случаи?

- Казусите са най-разнообразни, болшинството от тях са за лошо отношение на лекари към пациенти, между лекари. Иначе намерих една перфектно поддържана документация през времето, когато д-р Петко Загорчев беше председател на комисията.

- Какъв е броят на жалбите, които сте получили за тези 3-4 месеца?

- Още на първото заседание разгледахме между 15-20 жалби, междувременно има постъпили поне още десетина. Следващото ни заседание ще е в края на септември или началото на октомври. Каквото трябва спешно да се направи, се придвижва и онлайн, мисля, че комисията работи добре.

- Увеличава ли се с годините броят на жалбите?

- По-скоро броят е флуктуиращ, има периоди, в които има бум на жалби, има и други, в които няма. Не мога да кажа, че има увеличение, но за мен и сега този брой не е малък. Понякога регионалните ни структури също търсят подкрепа от нас и становища.

- Казахте, че най-честите жалби са за лошо отношение между пациенти и лекари, влошиха ли се те наистина и защо?

- Определено смятам, че се влошиха. Причините са комплексни. От една страна очакванията към изхода от лечението са много високи. Не винаги хората искат да приемат истината, защото не винаги тя е в тяхна полза. Нито един колега не е свикнал, колкото и дълга да е практиката му, да приема нормално съобщаването на лоши новини. Това е нещо, което е изключително тежко и за нас. Затова има практики в другите страни, където колегите дори се обучават как да съобщават лошите вести.

Другата причина е народопсихологията ни – ние сме много мнителни хора, нямаме доверие в нищо, в институциите, в това число попада и медицината. Насажда се едно мнение, че у нас тя е на допотопно ниво, че хората, които работят в нея са неквалифицирани, което в огромния процент от случаите не отговаря на истината, но няма как да разубедим обществото. Знаете , че нормалното човешко поведение е да се помнят лошите неща и да се афишират, а доброто остава скрито. В болницата в Сливен от 15 години, ако не и повече, няма смъртен случай, но виждаме какво става сега. А това са неща, които се случват по цял свят и всеки страда заради тях. Има ситуации, в които лекарят просто е безсилен, но всичко това оформя негативизма и агресията сред нас.

- Има ли някакво решение на тези проблеми, защото този затворен кръг не води ди никъде?

- Така е, това на никого не помага и не води до нищо добро. Напротив, колегите ми работят под все по-голям стрес и затова има отлив от медицинската професия като цяло, не само от лекарската. Хората се чувстват несправедливо обидени, обвинени и омерзени. В същото време няма как да няма здравеопазване, болници, така че трябва да се търси път и начин за справяне с тази абсурдна ситуация. Но цялото общество трябва да има желание това да се промени.

- Доколко проблемите в здравната система влияят на това напрежение между лекари и пациенти – имам предвид достъпа до лечение, финансирането, бърнаутът?

- В България има доста неправилно разпределение на медицинската помощ. Факт е, че има концентрация на лечебните заведения в големите градове и доста региони, които са оставени без медицинска помощ, да не говорим за специализирана. Това е проблем и на него трябва да се търси решение. Във всяка страна има непривлекателни райони, младите лекари искат да живеят в голям град, но там е намерен някакъв механизъм да се реши това. Така че би трябвало да се помисли и да се създаде някаква стратегия в тази посока, защото гражданите в една страна са равнопоставени и не може тези, които живеят в по-отдалечени и малки региони, да се смятат за втора ръка. Това е основната причина за затруднения достъп, иначе той е един от най-лесния в Европа, защото в почти всички други страни се чака доста време за преглед в специализираната помощ, да не говорим за болничен прием, където може да има листи с чакащи в продължение на месеци.

- Голямо ли е натоварването сред работещите в здравната сфера, има ли прегаряне?

- Определено има прегаряне, едната от причината е натоварването, а другата напрежението и натискът, под които работят хората. Пациентите идват негативни и агресивни преди да са имали досег с лекаря и без това да е провокирано от него. Това създава напрежение особено у младите лекари, които са имали дори идеалистични очаквания за практикуването на професията. В световен мащаб бърнаутът е проблем за нашата професия, но в България става особено голям през последните години. Може би трябва да се помисли много сериозно от цялото общество как да се реши, защото всяка една държава трябва да има лекари и те да бъдат квалифицирани. Изнервените, гневни лекари, които работят под натиск не са полезни и на себе си, и на останалите. Напротив, те причиняват на себе си много вреда, защото знаете, че бърнаутът може да доведе до тежки психологически и соматични проблеми. Има много какво да се направи, иначе лекарите ще останат още по-малко. Спокойно мога да кажа, че една от причините да напускат България, не е само финансовият елемент, а и отношението към тях. Няма такова отношение към лекарите в другите страни, а навсякъде има недоволни пациенти.

- Сливенската болница е най-голямата в региона, има ли достатъчно кадри в нея?

- Болницата, която ще навърши 140 години съвсем скоро и е една от най-старите в страната, е голяма - с над 500 легла. Имаме отделения, които са уникални за региона и няма недостиг на кадри или на медикаменти и консумативи. Не е имало период, в който да караме пациентите да купуват нещо.

- Тоест, оптимист сте, че би могла да остане на пазара?

- Искрено се надявам да е така, защото тя е най-голямото лечебно заведение в региона. Между Ст. Загора и Бургас това е болницата, която може да поеме всякакви случаи. Има млади лекари, които специализират. Надявам се да преодолеем тази криза, защото хората, които работят тук не го заслужават.

- Има ли нужда от поправка на медицинските стандарти?

- Не във всички страни има стандарти, но това е нещо полезно. Доста от стандартите бяха обжалвани и отменени от съда. Това предполагаше направата на нови. В момента те се преработват. Новият стандарт по АГ не е бил одобрен, засега остава да действа стария.

Стандартът е алгоритъм за работа и е нужен на лекарите и хората, които следят за работата им. Но всеки един стандарт трябва периодично да се актуализира, защото се позовава на европейските гайдлайни, които се актуализират на 2-3 години. Затова е правилно и ние да актуализираме нашите според тези промени. Може би трябва БЛС, МЗ и СБМС да седнем и съвместно да решим как да регламентираме тази актуализация във времето.







Родилната помощ у нас е на добро ниво Родилната помощ у нас е на добро ниво

Три смъртни случая на родилки имаше от началото на годината досега в страната. Последният от тях доведе до много обвинения и спорове в публичното пространство. Защо се стига до фаталните инциденти, на какво ниво е родилната помощ у нас, какво може да се подобри, попитахме д-р Стоян Борисов. 

За смъртта на една родилка или как криминализирахме медицината За смъртта на една родилка или как криминализирахме медицината

Случаят с Ренета Томова нажежи страстите и отключи кутията на Пандора, но това не е в услуга на обществото

Днес погребват починалата родилка Днес погребват починалата родилка Жената загина при раждане в болницата в Сливен миналата седмица
Медиците в Сливен бранят колеги заради родилката Медиците в Сливен бранят колеги заради родилката

Д-р Таня Пашева е доказан специалист с дълъг опит, казват от регионалната колегия на Лекарския съюз

Установиха грешка при родилката в Плевен Установиха грешка при родилката в Плевен

Лекарите не са направили оценка на устната кухина, което подпомогнало фаталния изход

Бебето пробило таза на родилката Бебето пробило таза на родилката

Заради това не е можело да се направи цезарово сечение, каза директорът на сливенската болница

Нужни са стандарти за медицинската помощ Нужни са стандарти за медицинската помощ

Вменяването на недоказана вина нагнетява напрежение в системата, казват от БЛС

830 бременни умират всеки ден 830 бременни умират всеки ден

Три родилки починаха в България за последните пет месеца. Проблемът обаче не е изолирано явление за нашата страна. Всеки ден живота си губят 830 жени по време на бременността, отчитат от СЗО.

Екип на ИАМО тръгва за Сливен Екип на ИАМО тръгва за Сливен

Агенцията ще провери причините за смъртта на 33-годишната родилка

Родилката била с две заболявания Родилката била с две заболявания

Майки искат истината за Ренета, близките й се опасяват, че е допусната лекарска грешка

1 2 »