Интервю

Надявам се новата здравна карта да се замрази

17-08-2018 07:58
Мария
Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com
Надявам се новата здравна карта да се замразиАко една пътека струва 120 лв., а касата плаща 100, трябва да се даде възможност на пациента да си доплати, ако иска по-скъпото лечение , казва д-р Иван Маджаров

С началото на есента и края на отпускарския период в здравния сектор се очаква да стане меко казано напечено. Здравният министър Кирил Ананиев обеща да представи пред обществото дълго очаквания модел за реформа, успоредно с това в ход ще е подготовката за бюджета на касата за догодина, ще тръгнат и преговорите за нов рамков договор с медиците. Какво очаква съсловието от реформата, има ли вече яснота за какви промени в работата си с касата ще настоява, разговаряме с д-р Иван Маджаров, председател на БЛС.

- Д-р Маджаров, какво предстои първо през есента – работа по бюджета за 2019, по НРД?

- Ние непрекъснато работим по НРД, дори и в момента получаваме предложения от колегите, които се сблъскват с някои неуредици на сега действащия рамков договор. Това, което още сега може да се поправи, водим разговори с НЗОК, а други неща систематизираме за старта на преговорите през есента.

- В каква посока ще са промените, за които ще се борите – например лимитите?

- Преди лимитите, които засягат всяко едно отделно лечебно заведение, бих искал да се борим в закона за бюджета на НЗОК да бъде забранено разместването на средства по параграфи. Защото иначе ще излезе, че въпреки очакваното увеличение на средствата, това, което се приема не гарантира нищо сигурно на българските лекари. С една дума ще настояваме да бъде ясно записано, че не може средствата за общопрактикуващи лекари например, ако има икономия при тях, да отиват за други пера. В бюджета на НЗОК не трябва да има компенсаторни механизми, защото по този начин излиза, че разпределението на средствата за здраве е чисто фиктивно.

- А какво ще се случи, ако не успеят да се усвоят, както е ставало предишни години?

- Много е просто, обществото в лицето на парламента, гласувайки бюджета, казва, че за доброто функциониране на извънболничната помощ се заделят еди колко си милиона от общия бюджет. Тава се прави на база анализи и исторически принцип от предишни години. Има два варианта – или не сме ги изчислили правилно, или тези пари не са получени. За второто има много механизми – могат да не са разпределени навреме, може да не са изчислен правилно по отделните РЗОК, има хиляди механизми, по които една администрация може да направи така, че предвиденият бюджет да не отиде там, където предвидено. После може да се каже – ето те не се усвоиха, затова им ги вземаме. Да, но в началото на една година твърдим, че заделяме бюджетът Х за тази дейност и в края на годината дадената гилдия от лекарите трябва да си получат парите, в противен случай излиза, че самият бюджет не е нищо друго освен едно обещание. Защото плъзгайки се по тази плоскост нарекохме една дейност незаконна или т.нар. „надлимитна" и не я платихме, въпреки че можеше да се местят средства от перо в перо и да се дадат за нея повече. Ако тезата, че неусвоени средства от едно място могат да се вземат, за да покрият други, защо не покрихме надлимитната дейност. И след като няма да покриваме същата дейност, защото е незаконно и всеки ще се съобразява с парите в рамките, нека всички се съобразяваме с тях тогава и да не ги местим. Иначе парите отиват другаде – за лекарства, които не са лошо нещо, но трябва да е ясно точно колко е преразходът за тях, а не да се взимат пари от други области.

- И все пак ще настоявате ли лимитите да отпадната, след като хоспитализациите вече не превишават определен брой?

- Лекарският съюз винаги е бил срещу лимитите, но е трудно да пребориш нещо, което в някаква степен гарантира финансовата стабилност. Ние ще продължим да повтаряме, че при тези обеми на дейности и цени на клиничните пътеки, които за миналата година съвсем малко се повишиха, лимитите са нещо, което ограничава лечебните заведения и не трябва да съществува. По-скоро трябва да бъдат гъвкави прогнозни стойности, които да могат да се променят в зависимост от потока на пациентите. През лятото в Бургас има много пациенти и това няма как да не се отчита. Ясно е, че бюджетът на НЗОК има глобална рамка, но лимитите по конкретни лечебни заведения е крайно време да ги махнем.

- Разделянето на дейностите в две приложения – с и без лимити, справедливо ли е?

- Това води до неравнопоставеност сред лечебните заведения. Когато преди години нямаше лимити, всички дейности бяха равнопоставени. Независимо дали си кардиолог или хирург - твоята работа се заплащаше. В началото, когато се въведоха лимити, отново всички бяха равнопоставени, но под обществения натиск някои дейности се извадиха. Да, съгласен съм, че онкологията, интензивните грижи, ражданията не могат да бъдат ограничавани. Но, когато кажем това, веднага трябва да добавим, че то ще става на базата на допълнителни средства и когато определим 130 млн. за приложение 2, те наистина да бъдат за дейностите в лимит. В противен случай колегите, които работят там плащат доброто намерение на НЗОК да осигури безлимитна дейност на всички останали. Това е само едно добро пожелание. С една дума предложението ми е такова – да, нека приложение 1 си седи с тези дейности, които са включени в него, но да се финансира така, както лекарствата, а приложение 2 да е с гарантирана месечна стойност. Това ще отстоява БЛС в преговорите.

- Казвате на принципа на лекарствата – какво имате предвид?

- Има преразход – плаща се. след като си гарантирал, че няма да има лимит, тогава го плащаш. Иначе, когато имаш зад себе си един много голям обем с пари, винаги можеш да го платиш, като вземаш от средствата на колегите за останалите дейности, както се случва в момента.

- Имат ли болниците по 160 млн. лв. средно месечно, както бе обещано с новия рамков договор?

- Според данните на НЗОК – да, според мен – не. Цифрово отчетите са за 160 млн. лв., но в тях влиза и преразходът на лекарствата в онкологията. Тоест, обещаното по приложение 2 на лечебните заведения за дейност в никакъв случай не е това, както и за плащането на други медицински изделия. И дори да ни обещават и 190 млн. лв., ако не гарантираме лимитираната дейност на лечебните заведения от приложение 2, нищо не сме направили.

- Според разчетите на касата до края на годината бюджета за приложение 2 е 1.4 млрд. лв., а над 400 млн. и за приложение 1 , тази пропорция как ви се струва?

- Струва ми се, че няма равнопоставеност. Една огромна част отиват за приложение едно, където най-вероятно се включват и лекарства. Когато приложение 1 се изчерпа, средства за покриването му , се осигуряват от парите предвидени за приложение 2. Това е основният проблем – твърди се, че се изяждат много пари за дейности на болниците, а всъщност не е така, тази година за първото шестмесечие няма преразход. Самите стойности на процедури в онкология са толкова ниски, че не могат да генерират увеличението в разходите за приложение 1, както и преминалите пациенти през интензивните отделения, защото нямаме нови отделения.

- Това не е ли неправомерно?

- Не, не е неправомерно. В правилата на НРД е записано, че когато свършат парите по един параграф, могат да се вземат средства от друго перо. В случая, когато свършат парите от приложение 1, се взимат пари от приложение 2. С допълнителна справка от касата, ще проверим дали с предвидените средства в приложение 1 се заплащат и лекарства.

- Ако няма лимити, как ще се контролира дали не злоупотребяват лечебните заведения?

Мисля, че лимитът на тази тежка дума злоупотреба вече е достигнат. Когато се въведоха ежедневните отчети и се преустанови практиката да се приемат 100 човека на 20 легла спаднаха грубите злоупотреби. Сега в болниците влизат истински хора, лекуват се. Факт е, че единственото нарастване, което се наблюдава в момента е в тези дейности от приложение 1, където има нови терапии, те са хубави, но са скъпи. Затова трябва да изчислим колко са и да ги осигурим. В приложение 2 съм почти сигурен, че, ако освободим лечебните заведения, няма да има проблем. Защото какъв е ефектът от лимита – ако имам този месец лимит от 1 млн., но лекарите са в отпуска или има нещо друго, усещането е, че ще загубя еди колко си пари, ако не си го вземат. Затова, ако нямаш този предварително зададен лимит, а той седи като информация само за РЗОК и НЗОК, нещата ще са по-разумни. Тези стойности трябва да служат за мониторинг и ако има рязко изкривяване някъде, да се види какво се случва. Когато лечебните заведения знаят, че могат да работят спокойно спрямо пациентите, които идват, спрямо лекарите, които са на работа, няма да съществува този изкуствен натиск да се усвои непременно бюджета, който ти е даден. А, когато дойде най-силният момент, да казваш – не ми стигат средствата. Трябва да се повиши и отговорността на шефовете на РЗОК, те трябва да отговарят за средствата, които са им дадени, а не да ги разпределят веднъж и вече могат и да не идват на работа. И тогава когато пациентите се изсипят през лятото на морето, болницата в Бургас ще си получи парите. Това е за мен правилният контролен механизъм, а другите неща, които могат да се случат - безспорно е допълнителното осигуряване, с което и самите пациенти ще бъдат контрольори, както и електронното досие. Това са механизми, които рязко ще смъкнат разходите.

- Като говорите за допълнително доброволно осигуряване кой според вас е пакетът, който може да се делегира на фондовете, така че да не се затруднява достъпа до лечение?

- Опитът с формиране на пакет показва, че това е много трудно, защото всеки иска неговата диагноза да е в основния. По-правилното според мен е да направим анализ точно колко струва лечението по всяка пътека, като тук дори не включвам труда, защото той е резултат от друга методика и е функция на предлагането и търсенето, по-труден е за изчисляване, докато останалата част е много ясна. Тя се изчислява лесно като се вземат отчетите на всички болници и тогава постигаме една средна стойност какво струва лечението по една пътека и казваме, че НЗОК заплаща това. В следващия момент даваме възможност на хората, които искат да платят повече пари и да имат повече от това, което е за всички останали, да го получат. Тази промяна има две страни – разрешава се на лечебните заведения да формират цена над тази, която НЗОК е изчислила, че може да плати. Ако касата е казала – аз купувам това за 100 лв., а на мен то ми струва 120 лв., имам право да кажа на пациента, че доплаща 20 лв., ако иска да се лекува при мен и трябва да се осигури в доброволен фонд, който да заплати разликата. Този вариант за мен е най-удачният, защото мотивира хората да внасят повече средства, за да получат по-добра услуга, когато им се налага. Сегашният вариант демотивира всички добре плащащи да си внасят осигуровките, защото те казват – аз получавам същото, както и този, който внася 20 лв. крайно време е обществото да разреши тази възможност и смятам, че това ще доведе до акумулиране на повече средства в здравеопазването.

- Това ли трябва да изчерпи философията на реформата или има и други неща, които ще трябва да влязат в нея?

- Солидарният здравно осигурителен модел е най-доброто, което може да се приложи в България. Всичко останало в условията на бедно население като нашето би било неудачно. Ако въведем старото бюджетно финансиране, тотално ще се сблъскаме с незаинтересованост от страна на изпълнителите на медицинска помощ . Тогава се наблюдава онзи момент, в който наистина всичко е гарантирано без пари, но на ниско качество. Когато влязохме в здравно осигурителния модел постигнахме повишаване на качеството, защото желанието да привлечеш пациент, те кара да работиш така, че той да се похвали пред следващия. Но допуснахме да не се верифицира информацията, изкриви се статистиката, направиха се много преразходи, свръххоспитализации. Затова смятам, че сега трябва да се направи нещо, което да оптимизира съществуващия модел, а не да го унищожава. Имаме нужда от малко повече правила. Въвеждането на електронната система например ще избегне прескачането от диагноза в диагноза, което накърнява единствено средствата на НЗОК, но то е следствие на недофинансираните пътеки.

- Дойде ли времето касата да прави селективно договаряне?

- Качеството на медицинското обслужване не трябва да бъде разменна монета на финансирането на дадена институция. Не може да се правят компромиси. Но съвсем друг е въпросът – дали изискванията, които се въведоха преди години осигуриха качество. Не го осигуриха, целта им беше друга – да ограничат броя на лечебните заведения. И тя не беше постигната. Затова крайно време е да се отменят тези безсмислени изисквания. Елементарен е примерът е, че един много добър лекар с екип от млади негови последователи може да гарантира изключително добро лечение само със своите качества, а шест посредствени лекари в едно отделение не гарантират никакво.

- Най-пресният пример е този в Карлово – трябва ли да има там болница?

- Тези общински болници работиха от създаването си по един начин - наемаха един, двама или трима лекари, ако се увеличи работата им. Те винаги са се стремели да осигурят нужната помощ, но не с безсмислени изисквания, като това да бъдат назначени 4-ма анестезиолога на пълен трудов договор, без да се взима предвиди натовареността на пациентопотака – има ли го или го няма.

- Така е, но по това време липсваха едни 120 частни болници, има ли смисъл сега всички публични болници да продължават да съществуват, ако изнемогват и го виждаме?

- Трябва да правим много голяма разлика между Карлово, Пловдив и София. В Карлово няма друга болница, има само една, а градът не е малък и е на 100 км. от Пловдив. Ако общинска болница в голям град се самозатвори, защото няма дейност, населението има къде да отиде, то има цяла палитра от избор. А в Карлово няма кой друг да предложи услуги. Има лечебни заведения в малки общини, които загиват, защото няма население. Там трябва да осигурим транспорт, логистика, за да може хората да получат лечение в големите градове. Но Карлово е жив град с население и със сигурност там е необходима своеременна медицинска помощ.

- Трябва ли здравната карта да съществува и касата да сключва договори според нейните цифри?

- Здравната карта по начина, по който беше изработена, не взема предвид точно това – тя брои леглата, но не отчита, че Карлово няма нищо общо с Пловдив. Тя беше изработена под натиск, надявам се есента нейното действие да бъде замразено до изработването на подходяща за страната карта, която да отразява реалните потребности по области и общини.

- Ако това не стане, ще обжалвате ли картата в Съда?

- По-скоро бих търсил начин за нейното оптимизиране чрез нашите представители в комисиите. Не ми пречи да кажа, че ще я обжалваме, въпросът е какъв е резултатът. Липсата на здравна карта няма да реши проблемите, по-скоро трябва да посочим недостатъците и да кажем защо не трябва да се прилага в този вид.

- В новото НРД ще се опитате ли да заложите по-добри критерии за контрол над финансирането на онколекарствата?

- Д-р Дечев каза няколко предложения при встъпването му в длъжност и аз го подкрепям. Дори една трета от тях да се приложат, ще има ефект. Определяне на базова терапия и стойност, даване възможност на лекаря да информира пациента, че може да го лекува напълно безплатно с това, което е консенсусно за неговото заболяване или че може да избере друго, но той ще трябва да доплати, е справедливо. Защото фармакоикономиката е не случайно възникнала наука и показва доколко поскъпването на едно лечение е обвързано с подобряването и удължаването на живота. Ако в пъти увеличаваме разхода за лечение на едно заболяване, а получаваме удължаване с 10 дни на живота, няма логика. Както и да звучи – трябва да се стремим да осигурим терапия на повече хора за по-дълго време. Прогенеричната политика се прилага на много места в света. Трябва да си признаем какво можем да осигурим. Но не бива да очакваме, че мерките, които прилагаме ще намалят средствата за здравеопазване, защото всяка година излизат нови методи за лечение, а населението става все по-възрастно и за съжаление, все по-болно.







Редакцията на сертификата за допълнителна закрила е тревожна Редакцията на сертификата за допълнителна закрила е тревожна Европа отслабва ангажимента си към стимулите за разработване на иновации в сферата на лекарствата, смята Деян Денев
Специалните рецепти да важат не 7, а 30 дни Специалните рецепти да важат не 7, а 30 дни

Лекарствата за хронични заболявания при диспансеризация да се изписват за половин година, предлагат от НСОПЛБ

Променят финансирането на 7 диагнози Променят финансирането на 7 диагнози

Касата предлага да плаща по по-рестриктивни правила биологичните лекарства

България да подкрепи отпадането на сертификата за допълнителна защита на лекарствата под патент България да подкрепи отпадането на сертификата за допълнителна защита на лекарствата под патент

По този начин ще се създадат нови работни места и ще се осигурят по-бързо достъпни медикаменти за пациентите, казва Николай Хаджидончев

Нови правила за лекарските застраховки Нови правила за лекарските застраховки

Кабинетът диверсифицира премиите според риска на работещите в системата

Е-системата пак под въпрос Е-системата пак под въпрос

Жалба на Стемо в КЗК може да спре търга на здравното министерство

Още 7 хапчета напускат страната Още 7 хапчета напускат страната Медикаменти за главоболие, рак и остеопороза няма да са на пазара ни, обявиха от Изпълнителната агенция по лекарствата
Касата написа писма на 700 Касата написа писма на 700

От фонда се надяват така да хванат злоупотребите в системата

Дават 20 млн. на „Св. Екатeрина" Дават 20 млн. на „Св. Екатeрина

Планираме да открием модерен център за лечение на сърдечносъдови заболявания, каза проф. Генчо Начев

МЗ пусна търг за лекарства за СПИН МЗ пусна търг за лекарства за СПИН Медикаментът е на стойност близо половин милион лева, отварят офертите на 12-ти октомври
1 2 3 ... 138 »