МАЛКИТЕ ГОЛЕМИ

Човекът, който дарява бъдеще

10-08-2018 08:22
Мая
Мая
Ковачева
kovachevamaya@yahoo.com
Човекът, който дарява бъдещеИли за проф. Евгени Дюкенджиев, който даде на малката Еля ръце, крака и свобода

Какво е да виждаш светът двуизмерно? Да си напълно безпомощен, да разчиташ само на близките си дори и за най-елементарните неща, да си лишен от ръце и крака? Трудно е да си го представим. 10-годишната Еля от Разград обаче знае добре това. Тя се ражда без горни и долни крайници и често животът за нея е бил истинско мъчение. Докато не се запознава с проф. Евгени Дюкенджиев, най-добрият специалист по протезиране у нас, който преобръща всичко около нея. Днес той е гост на рубриката на clinica.bg „Малките Големи".

Както често се случва, всичко започва най-неочаквано. Просто с едно позвъняване на вратата или на телефона.

„В началото на февруари при мен в лабораторията дойде зам.-кметът на Разград Ердинч Хасанов. Разказа ми състоянието на малкото момиче и потърси съдействие. Помоли ме да окажа помощ. Посъветвах се с доц. Таня Дюкенджиева, която ми е съпруга, но и мой много добър колега и заедно решихме да поемем случая. Отидохме да се запознаем с момиченцето и да видим за какво става дума. Беше трудно, но не невъзможно, защото започнахме да работим. Отне ни четири месеца, за да направим протези за ръцете и краката на малкото момиче", разказва началото специалистът.


Инженерна мисъл


Оказало се обаче, че създаването на крайници е изключително сложно и се изисква добра инженерна мисъл. „Направихме протези на ръцете, но по-голямото предизвикателство бяха тези на краката", казва специалистът. Проблемът там бил, че детето е родено с вродени ампутации на тазобедрените стави. На практика детето няма никакви сегменти на торса, за които да се закрепят протезите. Така се наложило да създадат напълно нов проект.

„Трябваше да измислим решение, за да прикрепим краката към тялото на Еля и още повече да й дадем възможност да ходи. Направихме специални ключалки, за да може детето да сяда, а краката да се свиват.

 Именно това беше уникалното в този случай. Много сложно и предизвикателно. Бих казал, че създаването на протезите и моделът за свързване с тялото беше един от най-сложните случаи в моята кариера на протезист. Задачата беше уникална, изискваше много висока квалификация, материална база и сериозни умения", казва проф. Дюкенджиев.Специалистът обаче не се уплашил, все пак зад гърба му седи опитът на цял един живот.

„Постъпих по същия начин, както винаги съм правил. Първо взех отпечатък – негатив, след това направихме позитив и започнахме да създаваме ръцете и краката. Процесът бе дълъг. Трябваше да се определят различните оси за центровка, за сглобяване. Техниката по изработката е позната, но конструкцията е уникална и това, че успяхме да се справим ме радва", обяснява специалистът. Повечето от неговите пациенти по една или друга причина са загубили крайник, но имат сегмент, върху който протезата може да бъде закрепена. До този момент проф. Дюкенджиев не се е сблъсквал със случай като този на Еля. Въпреки предизвикателството на 9 април били изработени протезите за ръцете, а на 8 юли тези за краката.


Бъдещето


Днес Еля е добре. Пише с дясната ръка и ходи по 3-4 часа всеки ден. „Доскоро тя живееше в равнината на нашия триизмерен свят. Сега вижда пространството около себе си по един съвсем друг начин. Когато й поставих протезите, усмивката не слизаше от лицето й. Беше завладяващо да видиш как едно дете се променя пред очите ти, как докосва крачетата си с ръцете, които ние й бяхме направили", разказва проф. Дюкенджиев. Малката красавица се адаптира бързо към новите си придобивки. Половин час след като получава краката си, тя успява да се изправи и да направи първите си крачки.

„Представяте ли си усещането, когато осъзнаеш, че вече няма да си зависим от другите. До този момент майка й я хранеше, разнасяше, обличаше я. Тя беше абсолютно беззащитна. Сега вече без проблем ходи, хваща, грижи се сама за себе си. Елея е изключително умно и красиво дете, съобразява за секунди. Контактът с нея е удоволствие и съм доволен, че успях да й подаря нормален живот", казва професорът. И веднага обаче омаловажава приноса си.

„Едва ли има човек, който да не се радва на детската усмивка. Въпреки това съзнавам, че случаят, колкото и рядък и уникален да беше, е част от нашето ежедневие. През моята 40-годишна практика съм помогнал на хиляди пациенти. Затова и приемам нещата по-спокойно. Представете си, ако един хирург например изпадаше в еуфория за всеки свой пациент. Това е нашата работа – да помагаме и да променяме живота на болните към по-добро", допълва специалистът.

Проф. Дюкенджиев споделя, че е имал подобни случаи, но не и с такава сложност. „Преди време при мен дойде пациент с откъснати ръце и крака. Беше тракторист. Но той имаше сегменти, за които да се захванат протезите и при него предизвикателството не беше толкова голямо. Доста по-сложно беше да изработим протези за един от най-малките ми пациенти – дете на година и половина. То също имаше четири вродени ампутации като Еля, но и при него протезите можеха да се захванат някъде. Трябваше само да направим съвсем малки ръце и крака", спомня си професор Дюкенджиев.


Къде е държавата


За съжаление специалистът признава, че често се сблъсква с различни проблеми, породени от не дотам добрата държавна политика. „Ситуацията е тъжна, защото в България за разлика от други европейски страни се плаща едва половината от стойността на помощните средства. Тоест инвалидите трябва да доплащат, а често това не е по силите им. Цените на протезите са доста високи - по няколко хиляди лева и не всеки може да си ги позволи. Така по-бедните остават обречени цял живот да се борят с мъката си, ограничени от недъга. Надявам се, че Министерството на труда и социалната политика най-накрая ще промени правилата и този проблем ще се реши. Вярвам, че това ще стане, но трябва много търпение", завършва специалистът. Да се надяваме, че и политиците ни ще имат поне малка част от неговия професионализъм и съвестност, за да станат думите му реалност.


ВИЗИТКА

Проф. дтн. Евгени Дюкенджиев е председател на Българската асоциация на протезистите, ортезистите и ортопедистите. Притежава научна специалност „Биомеханика". Член на Академията на технологичните науки РСФСР, член на American Association for Science and Technology USA. Носител на „Кристален глобус" ISPO, „Златен медал" на WIPO, президент на Латвийската асоциация на биониците, протезистите и ортезистите. Притежава сертификат по протезиране „Otto Bock" GmbH, Германия и сертификат за технически ортопед ABPOTO, Латвия. Управител на SIA „Atipiskas protezesanas laboratorija" Riga Latvia. Управител на „Лаборатория за атипично протезиране" ЕООД България.







Лекар с ангелско сърце Лекар с ангелско сърце Д-р Мариана Симеонова избира медицината по любов, а не по наследство
Обречен да спасява ден след ден Обречен да спасява ден след ден Най-големият успех виждам, когато погледна в очите на близките, на пациентите, казва д-р Огнян Матков
Да даряваш живот Да даряваш живот

И до днес получавам оферти за работа на Запад, но не искам да се отделям от бебета и близките си, казва д-р Слава Денева

Между пациентите, колегите и себе си Между пациентите, колегите и себе си „Някои казват, че професията е 49% от живота на човек, но дали пък не е дори 75%", казва д-р Людмил Еленчев
Победител в надбягването със смъртта Победител в надбягването със смъртта „Понякога тя ни достига, но в повечето случаи ние я изпреварваме", казва д-р Стоян Лазаров
Лекарят, който побеждава болката Лекарят, който побеждава болката Когато има и ден, има и нощ, знаем какво е животът, защото знаем какво е смъртта, казва доц. Николай Йорданов
Между приказките и операционната маса Между приказките и операционната маса

Когато работните дни са „скучни", това означава, че всичко е наред, казва доц. Николай Сапунджиев

За страстта да помагаш За страстта да помагаш

Анестезиологията беше обвита в някаква мистичност и тайнственост, казва проф. Чавдар Стефанов

Да дадеш шанс за нов живот Да дадеш шанс за нов живот

Работата става все повече, понякога се чудя докога ще издържа, казва д-р Георги Димитров

Смелостта да лекуваш с любов Смелостта да лекуваш с любов Личният лекар не само помага на пациентите, но той е техен довереник и приятел, казва д-р Панов
1 2 »