Коментар

Реформата като Годо

01-08-2018 09:50
Мария
Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com
Реформата като ГодоДокато я очакваме, тя тихомълком променя системата вече 18 години

Едно очакване броди в България година след година, това за здравна реформа. Колкото повече време минава, толкова по-неистово става то. И невъзможно. Точно като онова на Годо, от театъра на абсурда.

Капка в чашата на илюзорността му сложи поредното отлагане на реформата или по-скоро на плановете за нея. Защото досега според всички в сектора - медицински специалисти, политици и пациенти, тя така и не се състоя. Нито едно правителство през последните 18 години не успя да разпише обществено приемлив план за промяна на системата след първите стъпки, които бяха направени през 2000 г. Очакванията и от това ръководство на МЗ са на път да завършат със същия резултат. А може би причината за това усещане е друга - погрешна гледна точка от страна на публиката.


Постмодернизмът в изкуството прибави още един автор


към всяка творба - нейният читател. Каквото и да (не) е закодирал авторът в произведението си, то (не) може да бъде открито без помощта на публиката. Колкото по-компетентна е тя, толкова повече смисъл може да види в него. За съжаление точно липсата на достатъчно подготовка в масовия потребител винаги се е считала като основна особеност и може би недостатък на здравната система.


Животът е това, което ти се случва, докато чакаш Годо


Или тематично перифразирана тази теза изглежда така - здравната реформа е това, което се случва със сектора, докато я чакаме. И това е факт поради много и съвсем не безобидни причини.

1. Промяната на система, в която всичко някога е било безплатно за крайния потребител към модел на заплащане под каквато и да е форма - осигуровки, премии, кеш, винаги ще бъде непопулярно или иначе казано неприемливо за обществото. Особено когато по-голяма част от него е изцяло или частично не платежоспособно. А нашето е точно такова и то не само заради пенсионерите и непрестанно множители се роми, но и заради ниските доходи на работещите – все още най-ниските в ЕС.

2. Големият брой социално слаби групи поставя пред изпитание и самите институции, които признавайки, че здравеопазването вече не е безплатно, трябва да осигурят пари, за да им гарантират достъп до лечение. В противен случай няма как да обяснят една подобна реформа без значение дали тя ще минава през „надграждащ" или „заместващ" тип промяна на здравно осигурителния модел. А това е свързано с много повече от близо двата милиарда, които държавата дава тази година в НЗОК и МЗ.

3. Освен финансовата, висока е и политическата цена, която ще плати партията, осмелила се да направи реформата. Или казано направо - тя ще се превърне в политически труп. И изключения от тази диагноза не дава нито един политолог или социолог.

4. Кой каквото и да казва, винаги става дума за пари. А в случая - за особено много пари. Здравеопазването бе превърнато от лекарите, фирмите за лекарства и апаратура в бизнес, често съизмерван само с този на военната индустрия и наркопазара. При подобни размери на печалба никой не иска да спре течовете в него, както се очаква да направи една ясно разписана реформа. Защото те пълнят не само частните джобове на инвеститорите, но и политическите касички. За съжаление на гърба на масовия данъкоплатец.


И доказателствата за това са безспорни в еволюцията


на здравната ни система и резултатите от нея:

За изминалите 18 години в страната се изгради една успоредна мрежа от над 100 частни болници без да се закрият държавните, нито общинските. Така стигнахме до момента, в който у нас има над 340 болници и диспансери, в които основната цел стана не грижата за пациента, а собственото им оцеляване. В името на него – ние данъкоплатците, плащаме по няколко пъти и то не за да пазят здравето ни, а за да ни лекуват - за първото пари никой не дава. За сметка на второто, където бюджетът на здравната каса расте с около 300 млн. на година и те отиват основно в болниците и за лекарства. Отделно от това държавата през здравно министерство и европрограми заделя средства за купуване на апаратура, с която в последствие не рядко се оказва, че няма кой да работи или просто не е нужна. Още по-тежко е положението с кадрите, чиито брой намалява, но този на болниците се увеличава и те работят на няколко места с цената на хроничен бърнаут.


И всичко това се случва на фона на пълната липса на контрол


България е страна, в която е допустимо не просто да съществуват, а да се толерират болници с падаща мазилка, вътреболнични инфекции, те имат акредитационна оценка „Отличен 6" и съвсем не малки бюджети от касата. България е страната, в която няма въведени механизми за рационална употреба на онкомедикаментите и изобщо на медикаментите в болниците, в нея фирмите дори не са задължени да внасят болнични разфасовки от лекарствата си, а това води до разлика в цената им. Примерите, които всички знаем и си траем, нямат край.


Резултатите също не са неочаквани


Въпреки увеличаващите се разходи за здравеопазване, пълна неудолетвореност на пациенти и дори на медици от системата, късно откриване на тежките хронични заболявания, инвалидизация, висока смъртност.


Заявката за бъдещето не е по-розова


Докато очакваме реформата, то няма да е много по-различно. Още известен брой години обществото ще бъде все по-недоволно от здравната ни система, защото състоянието на обществените болници ще става все по-тежко и лошо, персоналът – недоволен, а нерегламентираният компеймент и в тях, и в частните ще се увеличава. Тоест системата ще бъде все по-недостъпна въпреки конкуренцията в нея, а здравето на нацията няма да е по-добро. И всичко това на една много висока цена, която освен финансова, ще бъде и морална. Защото прекрачването на определени ценностни граници у нас, стана хронично. А тогава процесът е необратим, поне в краткосрочен план.

И така - крайно време е да сменим гледната си точка. Защото реформата се случи. Ако не ни харесва, ние сме на ход, не Годо ... той отдавна ни чака.







Одобриха съюзите на зъботехниците Одобриха съюзите на зъботехниците Депутатите гласуваха поправките окончателно на второ четене
MВР се разплаща със съдебните медици MВР се разплаща със съдебните медици Вътрешното министерство платило над 65 хил. лв. от началото на годината
Московски влиза комисията по труда Московски влиза комисията по труда

Рокадата е заради оставката му като транспортен министър след катастрофата край Своге

Промените спънаха бюджета на НЗОК Промените спънаха бюджета на НЗОК

Надзорът няма да разгледа проекта в петък заради мащабните изменения в 4 закона, отлагат го за другата седмица

Административни хватки бавят нови терапии Административни хватки бавят нови терапии

Необходимо е спиране на източването на НЗОК, а не ограничаване на достъпа, казват от Арфарм

Нови 6 вещества в забранителния списък Нови 6 вещества  в забранителния списък  Правителството прие промени в Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични
Съдебните медици в стачна готовност Съдебните медици в стачна готовност МВР ни дължи хиляди левове хонорари още от миналата година, каза доц. Александър Апостолов
Пак пуснаха поръчката за е-система Пак пуснаха поръчката за е-система

Здравното министерство ще прави регистри и портал за 2.4 млн. лв.

Доплатили сме официално 385 млн. в болниците Доплатили сме официално 385 млн. в болниците

Колко още са дали пациентите в клиниките под формата на нерегламентирани такси не знае никой

Все повече дистрибутори инвестират в логистика Все повече дистрибутори инвестират в логистика

Глобализацията на света поставя нови предизвикателства и пред бизнеса. Изискванията към него се увеличават непрекъснато. Как това се отразява на дистрибуторите на лекарства, какво е квалифицирано лице, справят ли се българските търговци на медикаменти с тях, попитахме Кети Цветкова. 

1 2 3 ... 141 »