Интервю

За здравната система винаги избираме грешния път

26-07-2018 08:28
Лиляна
Ламбева
l_lambeva@abv.bg
За здравната система винаги избираме грешния пътВъв визията на БСП има някои разумни предложения, но и такива, които показват ниска степен на познаване на проблемите, казва д-р Мими Виткова

Здравната система на България е изправена пред нови промени. През есента предстои министър Кирил Ананиев да каже какви варианти предлага и да потърси консенсус за предстоящите реформи. Междувременно БСП представи своята „Визия за развитие на България". Какво трябва да се промени, така че моделът да стане по-добър за пациентите, попитахме д-р Мими Виткова. Тя е председател на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване и бивш здравен министър.

- Д-р Виткова, Бихте ли коментирали „Визията за развитие на България" на БСП в частта „Здравеопазване"?

- В раздел „Здравеопазване" на въпросната Визия има някои разумни предложения като намаляване на ДДС върху лекарствата, но и такива, които показват ниско ниво на познаване проблемите на здравеопазването и неверни подходи за тяхното решаване. Красноречиво доказателство за тази оценка е предложението за обединяване на регионално ниво на "лечебните заведения" в холдингова структура, която в детайли включва както заведения от системата на здравеопазване, така и такива от социалния сектор и "едно медицинско учебно заведение". Предлага се в тези холдинги да се включат несъществуващи в правния мир структури като "областни центрове за извънболнична медицинска помощ". От една страна се предлага премахване на търговския статут на "държавните лечебни заведения", а от друга страна създаване на нов вид търговска структура, каквато съгласно закона е холдингът. Това е принципно противоречие във "визията" за развитие на здравеопазването и само по себе си показва недостатъчно ниво на компетентност на авторите. Колкото до търговския статут на лечебните заведения. Предлага се премахването му само за държавните лечебни заведения, а общинските и частните, които ползват същия обществен ресурс от НЗОК, да останат търговски дружества и от този ресурс да могат да формират печалба. Къде е логиката на това предложение - при един и същи финансов ресурс, едните не могат да печелят от него, а другите могат. Колкото до намаляване на доплащането от страна на пациента при ползване на медицинска помощ е необходимо всички да се справят с изискванията на Конституцията, когато въобще говорят за доплащане. Трудно могат да се коментират предложенията за "заплащането на медицинските дейности с публични финансови ресурси по цени, определени от държавата/НЗОК/, само за болници, които не са търговски дружества. Ами нали и сега НЗОК определя цените за всички лечебни заведения. Какво ни предлагат с Визията - НЗОК да определя цените само за държавните лечебни заведения, които няма да са търговски дружества, а на общинските и частните лечебни заведения, по какви цени ще заплаща? Пълно непознаване на нормативната уредба демонстрира и предложението държавата да заплаща "пълния размер на здравно осигурителните вноски за деца, пенсионери и държавни служители". Какъв е този размер. Авторите на това предложение не познават закона, че днес държавата е длъжна да заплаща 100% от здравната вноска за държавни служители и пенсионери върху пълния размер на месечното възнаграждение и пенсия, а за деца и учащи се върху половината от минималния осигурителен доход. Какво всъщност искат да ни кажат с този текст и защо се изваждат само държавните служители и пенсионерите от останалите категории, за които държавата заплаща здравни вноски - съдебна система, МВР, МО. Разделът Здравеопазване от този политически документ, който претендира, че предлага "смяна на системата" дава основание за много тъжни изводи, че нито управляващи, нито опозиция сериозно се занимават с проблемите на здравеопазването, поради което не могат и не желаят да променят системата в обществена полза. За това не са нужни лозунги и клишета, а много познания и воля да се извършат тези промени.

- Как могат да се задължат специализантите да работят в България, без това да противоречи на директивата на ЕС за свободното движение на хора?

- Не мога да бъда точна в оценката си за съответствие с Европейската директива, но мисля, че е справедливо тези, които са завършили медицинското си образование и специализация по държавна поръчка, да поемат предварителен ангажимент за работа в страната за известен период от време. В Европа висшето образование не е безплатно навсякъде, така че нашит национален интерес налага тези хора, чието образование сме заплатили всички ние, да не ни обръщат гръб и да търсят своята реализация извън страната. Ако имат такива намерения, могат да си заплатят образованието и специализацията и тогава са свободни в своя професионален път.

- Добре ли е да се преразгледа автономията на университетите?

- Не е ясно защо трябва да се преразглежда автономията единственно на медицинските висши учебни заведения и научни звена, "за да бъдат подчинени на държавната политика по отношение на здравето на нацията". Ако висшите учебни заведения работят против държавната политика в съответните направления, да се преразгледа автономията на всички, а не само на медицинските.

- Kакви промени са необходими на нашия здравноосигурителен модел?

- Най-важното е да стане наистина солидарен, защото днес е най-несолидарният в Европа - 50% от разходите за здравеопазване са от джоба на болните, докато този процент в останалите европейски държави е под 20 на сто, а в някои дори под 15 на сто. За да се случи това е необходимо да се увеличат публичните средства за здравеопазване и да се намали личното участие на болния човек. Разходите за здравеопазване у нас като процент от БВП са толкова, колкото са средните за страните от ЕС. Проблемът е в ниския БВП, а не в процента от него. Поради това, за да увеличим публичните разходи къто първа стъпка е необходимо лицата с доходи, за които държавата заплаща с бюджетни средства 100% здравните им осигуровки, да поемат своя дял като всички останали, защото ужасно несправедливо е хора с минимална работна заплата да си плащат, а на такива със 7000 лв. месечно възнаграждение (публично оповестено от тях), обществото да покрива здравната вноска. Това е един от начините за увеличаване на публичните разходи. Другият е увеличаване на размера на здравната вноска, който наистина е нисък в сравнение с останалите страни. Освен увеличаване на публичните средства за здравеопазване, е необходим ефективен, а не формален контрол върху разходването на този ресурс.

- Трябва ли вторият стълб на здравно осигуряване да бъде задължителен и съответно да има и трети – по желание?

- Не мога да коментирам други "стълбове" без да е ясно тяхното съдържание.

- Какъв пакет от услуги биха могли да поемат здравните застрахователи? Какво трябва да включва той?

- Застрахователите могат да поемат всичко, което не се покрива от системата на задължителното осигуряване, стига да е ясно какви дейности остават извън нея. За нас е невъзможно да изработим застрахователен продукт, след като не знаем при болничната помощ, какви дейности не се покриват по конкретна клинична пътека. Всичко е въпрос на творчество на болничния мениджмънт, за да стигнем до ситуация болните да си заплащат стерилните чершафи и операционното бельо на персонала, за да бъдат оперирани. Ние не можем да знаем всяка болница, за какво изисква доплащане, за да го включим в нашите застрахователни продукти. Държавата е абдикирала напълно от регулацията на тези процеси.

- Защо трябва да се запази солидарният принцип? Не е ли добре да има индивидуални партиди?

- Солидарните модели на здравно осигуряване са създадени в Европа и няма индикации тя да се отказва от тях в полза на индивидуални партиди. Ние и сега с несолидарната си здравноосигурителна система сме далеч от европейските традиции и практика, така че ако се насочим към индивидуални партиди на здравно осигуряване ще се окажем изцяло извън Европа.

- Как да бъдат мотивирани хората да се застраховат допълнително, след като в момента само около 2 млн. души издържат цялата здравна система?

- В настоящия момент държавата е ангажирана да заплаща здравните вноски на 2/3 от населението и внася в бюджета на НЗОК 1/3 от средствата. Тази несправедливост вече коментирах. Ако държавата се освободи да заплаща здравните вноски на лица, които имат доходи, ще може да поеме здравното осигуряване на продължително безработните граждани (повече от една година) и лицата без доходи, като по този начин ще намалее значително броят на неосигурените, които без осигуровки имат единствено достъп до спешна медицинска помощ и това я обременява с несвойствена дейност. Създаването на справедливост и солидарност в осигурителната система е сериозен мотив за редовно плащане на здравните вноски от гражданите, а застраховката за заболяване е въпрос на техен избор.

- Ако се запази вноската от 8%, ще може ли да се извърши реформата?

- Въпросът е за каква реформа говорим. Ние вече 30 години се реформираме и ситуацията в здравната система се влошава. Тя става все по-скъпа и по-малко ефективна. Проблемите на българското здравеопазване са преди всичко организационни и управленски и на втори план финансови. Ако си оправим структурата на системата, премахнем плетората от болници в големите градове, гарантираме равен достъп на гражданите във всички региони на страната до здравни грижи и подобрим управлението на системата, финансовото й състояние ще бъде неминуемо по-добро.

- Възможно ли е да се окаже, че доплащането няма да се намали и някои хора, въпреки че се осигуряват в НЗОК и в допълнителен фонд, ще трябва да плащат услуги и кеш?

- Предстои да разберем какъв ще е поредният управленски експеримент във финансирането на системата. Това, което се прокрадва като управленски намерения през медиите по-скоро ще узакони високото ниво на доплащане в здравната система, отколкото да го намали. Надявам се управляващите да познават и Конституцията, където ясно е записано, че "Гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон". Не зная как се вписва в конституционния текст доплащането от здравноосигурени лица.

- Грешка ли беше превръщането на частните здравноосигурителни дружества в застрахователни? Има ли път назад?

- Брюксел разпореди и ние рапортувахме, вместо да решим как ще развиваме системата за здравно осигуряване. Пътища много, проблемът е, че ние най-често избираме грешния.

- Демонополизацията на касата и конкуренцията й с други фондове за основния пакет не е ли по-удачен модел?

- Колкото държави, толкова нюанси в моделите за финансиране на здравните системи. Няма уникални модели, които можем наготово да пренесем у нас. Конкуренцията е хубаво нещо, но здравеопазването не е класически пазар, поради което държавата е силен регулатор на процесите в тази система, а нашата държава е напълно абдикирала от своите конституционни задължения към здравето на българските граждани.

- Как да се промени моделът за финансиране на лечебните заведения?

- Какъвто и модел да изберем, той трябва да се базира на реалните разходи за определената дейност. Повече от 20 години никой не направи опит дори да извърши актюерски анализи на настоящата система за заплащане дейността на лечебните заведения, поради което в някои направления тя е свръх финансирана, а в други генерира сериозни дефицити за лечебните заведения.

- Ще помогне ли индексът на болниците за по-голяма прозрачност в здравеопазването?

- Да погледнем на този опит за оценка и сравнение дейността на болниците като на едно добро намерение да се помогне на болния в избора му, когато има нужда от медицинска помощ. В реализацията на това намерение е важно да се търсят обективни критерии за сравнение и да не се забравя, че медицината е изкуство да лекуваш, а изкуството не се измерва в цифри.

- Ще могат ли пациентите да се ориентират по-добре къде да се лекуват?

- Искренно се надявам.

- Очаквате ли индексът да пренасочи и лекарите към по-добрите болници?

- Въпрос на съвпадение на критериите на лекарите за избор на месторабота за своята профисионална реализация с тези, използвани за сравнение на болниците.

- Вярвате ли, че този път ще има реални промени в сектора?

- Не искам надеждата да умира.







Надявам се новата здравна карта да се замрази Надявам се новата здравна карта да се замрази

През есента здравният министър Кирил Ананиев обеща да представи дълго очаквания модел за реформа, успоредно с това в ход ще е подготовката за бюджета на касата за догодина, ще тръгнат и преговорите за нов рамков договор с медиците. Какво очаква съсловието, разговаряме с д-р Иван Маджаров, председател на БЛС.

555 млн. лв. повече от вноски 555 млн. лв. повече от вноски

Линията на бедност става 348 лева от следващата година, реши МС

Нови мерки за доплащането от пациентите Нови мерки за доплащането от пациентите

Те са част от актуализацията на Националнатата програма за реформи за тази година, съобщиха от МС

Къде отиват парите без лимити Къде отиват парите без лимити

Над 23% от средствата на касата на година са за онкология, раждане, интензивни грижи и хемодиализа

Очакваме повишаването на глобите да отпадне Очакваме повишаването на глобите да отпадне

Само преди седмица министерството на здравеопазването представи за публично обсъждане сериозни промени в единия от трите основни закона в системата – този за здравето. Какво мисли за новите идеи съсловната организация на медиците, разговаряме с д-р Иван Маджаров.

Касата снижи изискванията за раждане Касата снижи изискванията за раждане

С промените най-вероятно договор за работа ще може да има и болницата в Карлово

МЗ дава 120 хил.лв. за карти за транспорт МЗ дава 120 хил.лв. за карти за транспорт Сумата е за абонаментни документи за служителите на ведомството, с които могат да се возят в София
МЗ пак коригира методиката си МЗ пак коригира методиката си

Ведомството почти напълно възстанови парите, които оряза за афереза

Махат шеф на РЗОК, ако издъни бюджета Махат шеф на РЗОК, ако издъни бюджета

Финансирането на болниците да се определя на брой легла вместо с лимити, обсъждат надзорниците

Дават допълнително вода за спешна помощ Дават допълнително вода за спешна помощ Идеята е държавата да подпомогне увеличените потребности на лечебни заведения и социални домове през летния сезон
1 2 3 ... 104 »