Позиция

Повече не можем да чакаме

03-05-2018 10:15
Лиляна
Ламбева
l_lambeva@abv.bg
Повече не можем да чакаме Настояваме българските институции да вземат спешни мерки за спасяване на съсловието, казва Милка Василева
На 12-ти май професионалистите по здравни грижи ще отбележат своя празник с национален протест на пл. "Княз Александър I" в София. Сестри, акушерки, лаборанти, фелдшери и рехабилитатори ще излязат на площада, за да кажат на висок глас, че имат сериозни проблеми, които не търпят отлагане. Кои са най-наболелите въпроси вече споделиха десетки представители на гилдията в своите есета, изпратени за Националния конкурс на тема "Предизвикателството да работя в България", организиран от Clinica.bg съвместно с Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ). Какви са исканията на съсловието и сроковете за изпълнението им, попитахме Милка Василева, председател на УС на БАПЗГ.

Госпожо Василева, проектът за Национална здравна карта е предложен за обществено обсъждане. Как оценявате предвидените числа за специалистите по здравни грижи?

- Здравната карта е много важен инструмент и ние като организация я подкрепяме, защото участвахме в разработването ѝ на ниво областни комисии, както и на национално ниво. Познаваме методиката и смятаме, че НЗК е необходима, както за да покаже действителното състояние на здравната система, така и за да послужи за прогнозиране на необходимите медицински услуги и персонал.

Защо заложеното съотношение между лекари и медицински сестри е 1:1, след като в Европа е доста по-различно?

- За да схване смисъла на Националната здравна карта, човек трябва да е запознат със Закона за здравето, който казва какво трябва да включва НЗК. Там става въпрос само за професионалистите по здравни грижи в извънболничната помощ. Не са включени тези специалисти в болниците и това поражда неразбиране. Хората виждат, че трябва да има 180 сестри на 100 000 души население и не могат да си представят какво означава това. Обяснението е, че е записано съотношение лекар-сестра 1:1 и ако то се осъществи, ще бъде добре, защото към момента съотношението между всички лекари и медицински сестри у нас е 1:0.9. Така, че ако това, което е заложено като идея, се случи, ще бъде добре. Тук обаче са включени не само медицинските сестри от кабинетите в извънболничната помощ, а и тези за дългосрочни и палиативни грижи, в домовете за хора с увреждания, тези, които се грижат за малки деца от 0 до 3 години. 

Сегашната ситуация, която е видима от така изработената здравна карта, всъщност показва негативни тенденции и недобро здравно покритие на населението. На практика поради малкия брой налични специалисти по здравни грижи хората нямат реален достъп до качествени здравни услуги. А всъщност това е една от глобалните цели на Световната здравна организация за здраве на XXI век - всеки гражданин да има универсален достъп до здравни грижи. В тази връзка е глобалната кампания на СЗО (World Health Organization - WHO) и Международния съвет на сестрите (International Council of Nurses - ICN) , която стартира на 27 февруари тази година и която мобилизира сестринското съсловие от целия свят, за да покаже проблемите на хората. Съвместната инициатива на Clinica.bg и БАПЗГ е част от тази кампания. 

Няма достатъчно млади хора, а още по-малко са тези, които биха искали да се обучават за медицински сестри и акушерки

През последните години фокусът беше изместен по-скоро върху медицинската част на здравеопазването и здравните грижи останаха по-назад. И въпреки, че в западния свят здравните грижи имат значително по-добра организация и по-добро заплащане, те не са вече на нивото, на което бяха преди 20 години. Затова сестринското съсловие в целия свят смята, че трябва да издигнем гласа си, за да можем да постигнем качествени здравни грижи за хората. Отново погледът ни е обърнат към обществото. Хората трябва да получат квалифицирана грижа, квалифициран съвет. СЗО и Международния съвет на сестрите предприеха глобална кампания, за да може всички граждани равнопоставено да имат достъп до ефективни, навременни и ефикасни здравни грижи.   

Как стоят нещата в болниците, какво е съотношението на лекарите и сестрите там?

- В болничната помощ нещата са по-различни, като отчитаме отново огромен недостиг на специалисти по здравни грижи. Има едно българско съотношение на лекари към сестри 1:2, което е описано в различните медицински стандарти. За съжаление поради липса на кадри то не се изпълнява. В същото време обаче стандартите на Международния съвет на сестрите са една сестра да обслужва четирима-петима пациенти. Няма съотношение лекари-сестри, защото мисията на медицинската сестра е да обгрижва болните. Ние това го говорим вече много години и във връзка с нашите международни участия подписваме международни стандарти, но заради огромните несъответствия и лошите тенденции в българското здравеопазване, медицинските сестри напускат страната и тези съотношения няма как да бъдат спазени.

Ще има ли полза от новата здравна карта, ако не се вземат конкретни мерки, за да се повиши броят на сестрите?

- Както казах здравната карта би трябвало да послужи и за прогнозиране на необходимите здравни услуги и на персонала, който да ги изпълнява.

Очаквате ли примерно да се отпусне по-голяма бройка за обучение на професионалисти по здравни грижи?

- Надявам се това да се случи. Университетите имат достатъчен капацитет и биха могли да приемат повече студенти в специалностите от направление „Здравни грижи”. За съжаление има и друг проблем във връзка с демографската характеристика на българското население – няма достатъчно млади хора, а още по-малко са тези, които биха искали да се обучават за медицински сестри и акушерки. И това е тенденция не само в България, а в целия свят, поради факта, че тези професии са трудни и сложни, за тях се учи четири години и се надгражда по време на целия професионален стаж. Това са изключително интензивни професии, с огромно натоварване и отговорност за човешкия живот, с огромни лишения от страна на специалистите, които ги изпълняват, с неадекватно заплащане на техния труд, поради което не са желани от младите.

Работещите в категория "Фелдшер", сега с названието "Лекарски асистент", са на изключително висока възраст и на изчезване

Каква е средната възраст на медицинските сестри у нас?

- Средната възраст е 53 години, като има области, в които достига 58 години.

Да очакваме ли скоро болници да затварят отделения поради липса на специалисти по здравни грижи?

- Това вече се случва – в Ловеч, Враца, Бургас, Стара Загора... Непрекъснато става преструктуриране на различни клиники и отделения, сливане на структури, за да може да се осигури нужният брой медицински сестри, които да се грижат за пациентите.

Само ниското заплащане ли отказва младите хора от тази иначе високохуманна професия?

- Професията наистина е високохуманна, но когато си инвестирал сериозна сума в своето обучение и получаваш заплата, която е почти равна на минималната за страната, нямаш нужния престиж в обществото като човек, който упражнява достойна професия, няма как това да бъде желан избор. Да, вече има възможност за диференцирано заплащане на труда, съобразно постигнатите нива на професионална квалификация, имаме достатъчно възможности за кариерно израстване. Но когато реалната заплата е недостатъчна, няма как единствената ценност да е само призванието и желанието да помагаш с професионалните си познания.

Все пак има млади хора, които въпреки всичко стават медицински сестри, акушерки и избират да останат тук. Доказва го и конкурсът на Сlinica.bg и БАПЗГ на тема "Предизвикателството да работя в България". Какво Ви впечатли най-много в есетата на Вашите колеги?

- За нас е изключително радостно, че наистина има млади хора, които започват да осъзнават, че камъкът си тежи на мястото. С тях е работено сериозно по време на обучението им, по време на техните практики. Попаднали са в клиники и отделения, в които има всеотдайни сестри и те са им предали своя ентусиазъм да останат и да работят в България. Разбира се има и друга причина. Младите хора в момента са много комуникативни и имат възможност чрез интернет да добият представа как се работи в страните от Западна Европа, какво се случва там, какви са възможностите за кариерно израстване, по какъв начин са оценени медицинските специалисти от обществото. И слава Богу, че има млади медици у нас, които казват, включително и в Националния конкурс за есета, които се публикуват в Clinica.bg, че искат да останат в България и да направят промяната или те да бъдат промяната. А ние, като организация, изцяло ги подкрепяме и ще направим всичко, за да осигурим възможности за тяхното кариерно израстване, така че тази промяна да се случи и то възможно по-скоро. 

Центровете за интегрирани здравни и социални дейности са само на книга, защото финансирането им не е регламентирано. Женските и детските консултации също липсват.

Хора за какви други специалности липсват на пазара на труда?

- Не достигат професионалисти за абсолютно всички специалности от направление „Здравни грижи”. Липсват акушерки, рентгенови и медицински лаборанти. Работещите в категория "Фелдшер", сега с названието "Лекарски асистент", са на изключително висока възраст и на изчезване. Въпреки, че вече е възобновено обучението, не е намерено мястото, където ще бъде тяхната професионална реализация. А такива кадри са нужни за системата на спешната помощ, за училищното здравеопазване, в затворите, в работническите колективи, в минната промишленост и т. н.

По този начин работещите в здравната система се натоварват допълнително - не е ли това още един фактор за отказ от тези професии?

- Много говорим в последните години за Синдрома на изпепеляването, който се получава при медиците. В процеса на всички реформи, които бяха основно върху гърба на професионалистите по здравни грижи, хората бяха принудени да работят на няколко места, за да получават сравнително прилично заплащане. И когато работят за трима, а получават за един, се появява и Синдромът на професионално изпепеляване. От претоварване медиците не могат да запазят здравето си, нямат нужната регламентирана почивка, нарушава се Кодекса на труда. Но всъщност благодарение на това, че медицинските сестри, акушерките и останалите колеги работят на 2-3 места, системата продължава да функционира.

Някои вероятно не издържат и напускат работа?

- Известна част от колегите, които завършват, въобще не се вливат в гилдията, а се насочват към по-добре платени професии. Другите, които остават, правят всичко възможно да намерят най-добрия вариант за реализация. Обикновено това става с честа смяна на работното място. В България съществува вътрешен миграционен поток на професионалисти по здравни грижи във връзка с новопоявилите се частни болници, които предлагат по-добро заплащане. След това обаче има известно завръщане към държавните клиники, заради по-строгото спазване на трудовото законодателство в тях. Това също създава проблеми на здравеопазването, защото медицинските екипи не могат да бъдат окомплектовани, за да бъдат наистина в полза на пациента по най-добрия начин.

Част от младите медицински сестри, които заминават за чужбина раждат там децата си. При тази демографска криза не е ли престъпно държавата да допуска подобна политика?

- Това е изключително голяма болка, защото българчетата стават все по-малко. Нашите колеги раждат децата си в чужбина и повече никога не се връщат. Но ние като организация не сме в състояние да направим нищо повече, освен да настояваме българските институции да вземат спешни мерки за спасяване на съсловието.

Нашите пациенти не могат повече да чакат някой да прави нови модели и едва тогава да остойности медицинския труд и да предложи достойно заплащане на специалистите по здравни грижи и на лекарите

Успяхте да договорите задължително продължаващо обучение, извоювахте и възможност медицинските сестри и акушерките да работят самостоятелно. Има ли обаче кой да финансира тези дейности?

- Успяхме да извоюваме това и то да бъде вписано в закона – да има Центрове за интегрирани здравни и социални дейности. Освен това по няколко проекта се развиват дейности за подпомагане на семейства с деца от 0 до 3 години, както и на бременни жени, предоставят се също домашни грижи за възрастни хора над 65 години. Но за съжаление финансирането все още не е регламентирано и по тази причина тези центрове са само на книга. Женските и детските консултации също липсват. Водим непрекъсната борба за възстановяването им, може би под някакво ново наименование, но те все още не са регламентирани като самостоятелни практики на медицински сестри и на акушерки.

Отдавна БАПЗГ поставя исканията си, но чуват ли ви хората, които управляват сектора?

- Срещи имаме непрекъснато и с министър Кирил Ананиев, и с председателя на здравната комисия в парламента д-р Даниела Дариткова, и с депутати от парламентарните групи. Всички се прекланят пред труда на професионалистите по здравни грижи и твърдят, че ще направят необходимото за подобряване на социалния и професионален статус на нашето съсловие. За съжаление обаче реалността е по-различна. Ние знаем, че за да се случат положителните промени, които искаме, трябва да има нов модел на финансиране в здравеопазването, трябва да има и нов модел на здравеопазване. Току-що говорихме за услуги, които липсват в здравеопазването, а са жизнено необходими. Това означава, че моделът на здравеопазване не е добър. След като чухме министър Ананиев и в парламента, и по време на заседанието на Висшия медицински съвет, се надяваме, че той скоро ще предложи нов модел на здравноосигурителна система. Вече видяхме новите стандарти за финансиране на държавните лечебни заведения и това показва, че има желание да се подобрят нещата. Но според нас процесът на промяна е изключително бавен, тежък и тромав, той трябва да получи и изключително силна политическа подкрепа, за да може нещо да се промени. А всъщност ние повече не можем да чакаме. И проблемът не е толкова до нас самите, защото колегите ни намират своето решение. Европейската директива за взаимното признаване на професионалната квалификация дава шанс на всеки, който е малко по-инициативен да търси професионална реализация в страните от ЕС и колегите го правят. Но хората, нашите пациенти не могат повече да чакат някой да прави нови модели и едва тогава да остойности медицинския труд и да предложи достойно заплащане на специалистите по здравни грижи и на лекарите.

Предвиждате ли някакви мерки, с които да поискате спешни действия?

- Да, на 12-ти май ще излезем пред обществото за пореден път да кажем на висок глас исканията си и да обясним, че ние повече не можем да работим извън стандартите. Не можем да работим с по-малко хора, без нужните медицински консумативи и лекарствени продукти, както вече многократно се случва в болницата в Ловеч. Не може да се продължава по този начин, защото всъщност това не е нито медицина, нито здравеопазване.

Какви конкретни искания ще поставите и ще дадете ли срок за изпълнението им?

Настояваме всеки професионалист по здравни грижи, придобил степен бакалавър, да получава като стартова заплата три минимални заплати за страната и смятаме, че това ще бъде сериозен мотив да не напускат родината си

- Още през месец ноември миналата година ние казахме, че даваме 100 дни кредит на доверие на здравния министър Кирил Ананиев да се запознае със състоянието на нашето съсловие и му представихме нашите конкретни искания. Едното беше да има национален експерт по здравни грижи в министерството, който да бъде медиатор между съсловната организация и здравното министерство като консултира министъра по проблемите на съсловието и необходимостта от подобряване на здравните грижи у нас. Това наше искане беше изпълнено. Също така настоявахме да участваме активно в създаването на медицинските стандарти, голяма част от които бяха върнати от съда. Вече сме включени в работните групи и сериозна част от нашите предложения по отношение на стандартите се приемат. И пак казвам, че това не са искания, които да удовлетворяват само и единствено професионалистите по здравни грижи. Те са написани така, за да има гаранция, че здравните грижи, които осъществяваме, ще бъдат наистина качествени. За да се случи това са необходими достатъчен брой медицински специалисти с висока квафиликация. Ние настояваме всеки професионалист по здравни грижи, придобил степен бакалавър, да получава като стартова заплата три минимални заплати за страната и смятаме, че това ще бъде една изключително голяма крачка. Тя ще бъде гаранция за младите хора, че с тези възнаграждения ще могат да живеят и да се развиват в България и ще бъде сериозен мотив да не напускат родината си. Също така настояваме държавата да се ангажира в продължаващото обучение на професионалистите по здравни грижи, което е задължително по закон. Към този момент хората имат много затруднения, за да участват в курсовете за продължаващо обучение, защото трябва донякъде сами да ги финансират. Има известна пречка и от страна на работодателите, които не им позволяват отпуск за курсове, семинари, конгреси и т. н., просто защото няма кой да работи в лечебните заведения. Така, че държавата трябва изключително активно да се включи в този процес. Настояваме и за промяна на наредбата за специализациите, тъй като съществуващата в момента не работи в направление „Здравни грижи”. Това са няколко неща, които ако бъдат осъществени, младите хора ще знаят каква перспектива им предоставя България. Всъщност материалната база на лечебните заведения у нас е на добро ниво и би следвало да се направят споменатите стъпки, за да бъдат мотивирани младите специалисти да остават тук.

Имате ли индикации, че ще се осъществят исканията на съсловието?

- Индикациите са, че има желание да се направи всичко възможно, за да бъдат осъществени исканията ни. И понеже в момента предстои разглеждането на държавния бюджет за 2019 г., ние решихме, че именно на 12-ти май - Международния ден на сестринството, е моментът за пореден път да кажем исканията си и да мотивираме министъра на финансите Владислав Горанов да обърне внимание на необходимостта от повече средства за здравния сектор или за по-доброто им разпределение, за да стане възможно професионалистите по здравни грижи да получават достойни възнаграждения за достоен труд.

За да се случат положителните промени, които искаме, трябва да има нов модел на финансиране в здравеопазването, трябва да има и нов модел на здравеопазване

Как очаквате да се повиши заплащането - като се включи трудът на сестрите в клиничните пътеки или с повишаване на щатните заплати?

- БАПЗГ не участва при договарянето и подписването на Националния рамков договор, но участваме в дискусиите при изработването на Колективния трудов договор със синдикалните централи. Ние не искаме ниска стартова заплата и по-голямо допълнително материално стимулиране, което е израз на субективен модел за управление на кадрите. Ние настояваме и се надяваме да постигнем висока стартова заплата, която има значение и за пенсия, и за болнични, и за майчински. Към този момент нямаме никакви конкретни обещания, че това ще бъде направено по един или друг начин. Сега най-ниската стартова заплата по КТД е 700 лв., но в много болници тя не се изпълнява. Знаете, че размерът на началната заплата се определя според заеманата позиция (примерно - медицинска сестра, старша сестра, главна сестра) и вида на лечебното заведение (лечебни заведения и структури, финансирани от МЗ; университетски многопрофилни и специализирани болници и т.н.). За съжаление у нас има лечебни заведения, където медиците с месеци не получават заработените заплати. Искаме това да се промени.

Очаквате ли подкрепа по време на протеста от лекари и пациентски организации?

- Когато коментираме нашите проблеми с граждани, лекари, пациентски организации, всички казват, че имаме право на тези искания и са солидарни с нас. Ние ще поканим нашите партньори от професионалните съсловни организации, пациентските организации, гражданите, да ни подкрепят на 12-ти май на площада, заедно да издигнем глас за спасяване на съсловието на професионалистите по здравни грижи, за да постигнем своевременен достъп до качествени здравни грижи за всички.  







Надявам се новата здравна карта да се замрази Надявам се новата здравна карта да се замрази

През есента здравният министър Кирил Ананиев обеща да представи дълго очаквания модел за реформа, успоредно с това в ход ще е подготовката за бюджета на касата за догодина, ще тръгнат и преговорите за нов рамков договор с медиците. Какво очаква съсловието, разговаряме с д-р Иван Маджаров, председател на БЛС.

555 млн. лв. повече от вноски 555 млн. лв. повече от вноски

Линията на бедност става 348 лева от следващата година, реши МС

Нови мерки за доплащането от пациентите Нови мерки за доплащането от пациентите

Те са част от актуализацията на Националнатата програма за реформи за тази година, съобщиха от МС

Къде отиват парите без лимити Къде отиват парите без лимити

Над 23% от средствата на касата на година са за онкология, раждане, интензивни грижи и хемодиализа

Очакваме повишаването на глобите да отпадне Очакваме повишаването на глобите да отпадне

Само преди седмица министерството на здравеопазването представи за публично обсъждане сериозни промени в единия от трите основни закона в системата – този за здравето. Какво мисли за новите идеи съсловната организация на медиците, разговаряме с д-р Иван Маджаров.

Касата снижи изискванията за раждане Касата снижи изискванията за раждане

С промените най-вероятно договор за работа ще може да има и болницата в Карлово

МЗ дава 120 хил.лв. за карти за транспорт МЗ дава 120 хил.лв. за карти за транспорт Сумата е за абонаментни документи за служителите на ведомството, с които могат да се возят в София
МЗ пак коригира методиката си МЗ пак коригира методиката си

Ведомството почти напълно възстанови парите, които оряза за афереза

Махат шеф на РЗОК, ако издъни бюджета Махат шеф на РЗОК, ако издъни бюджета

Финансирането на болниците да се определя на брой легла вместо с лимити, обсъждат надзорниците

Дават допълнително вода за спешна помощ Дават допълнително вода за спешна помощ Идеята е държавата да подпомогне увеличените потребности на лечебни заведения и социални домове през летния сезон
1 2 3 ... 98 »